МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 185/13.02.2018г. по
НАХД № 5141/2017г. по описа на БРС
Съдебното
производство по НАХД № 5141/2017г. по описа на БРС е образувано по повод
постановлението на Районна прокуратура гр.***, с което на основание чл. 375 НПК
е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия
Г.К.Г. с ЕГН: ********** за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б" предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 5, ал. 2, т. 1, чл,5, ал,2, т.1,
чл. 20, ал. 2 и чл. 47 от ЗДвП, а именно за това, че 01.06.2016 г. в гр. ***,
ж.к. „***”, на кръстовище, образувано от локалното платно пред блок *** и блок ***
с ул. „***”, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „***”
модел „***” с рег. № А 1105 МС, нарушил правилата за движение, а именно чл. 5,
ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя, в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, чл. 5, ал.
2, т.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства”, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа, на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението” и чл. 47 от ЗДвП „Водач
на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи
с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците
в движението, които имат предимство”, като предприел завиване наляво, без
да е осигурил предимство на пешеходката В.Д.П. и я ударил с предната броня на
управлявания от него лек автомобил по лявото коляно и по този начин по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.Д.П., изразяваща се в
трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок от около 4-5 месеца
в следствие на получената при удара фрактура на латералния кондил на големия
пищял на лява подбедрица.
В открито съдебно
заседание прокурорът от БРП поддържа предложението, така както е внесено.
Счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци на престъпния състав, което се доказва от приобщените в съдебното и досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства. Счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл.78а НК, като с оглед всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с оглед младата възраст на обвиняемия и
изразено от него съжаление, предлага на същия да бъде наложено наказание в
размер близък до минималния.
Обвиняемият се явява в съдебно заседание, като дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Заявява, че в действителност е допуснал ПТП с
пострадалата, като признава изцяло вината си. Изразява съжаление за инцидента,
като моли за налагане на минимално наказание.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. К.Я. – БАК се присъединява
към становището на прокурора за приложимост на чл.78а НК и за доказаност на
обвинението. Акцентира, че до разкриване на обективната истина се е стигнало и
благодарение на съдействието от страна на обвиняемия. Посочва, че същият е
неосъждан, направил е пълни самопризнания и изразява съжаление за случилото се.
Не на последно място твърди, че в случая е налице и съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е предприела пресичане на
пътното платно на неразрешено за целта място. Счита, че при индивидуализацията
на наказанието следва да се отчетат изключителните смекчаващи отговорността
обстоятелства, като счита, че адекватно се явява наказание в размер на
минималния възможен.
Обвиняемият Г. заявява, че се придържа към заявеното от неговия
защитник, като в представената от съда възможност за последна дума още веднъж
пледира за налагане на минимална глоба.
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28
НПК, като на основание чл. 378, ал.2 НПК страните изразиха съгласието си да не
се провежда непосредствен разпит на св. П.В., С.Н. и Т.Н., а при постановяване
на решението да се ценят показанията им, обективирани в съответните протоколи
за разпит, проведени в хода на досъдебното производство. Непосредствено от съда
бяха събрани доказателства посредством разпит на свидетелите: В.С.; В.П.; Кирил
Г.; Н.Г.; М. П.и обвиняемия Г., както и посредством разпит на вещите лица – Ж.Е.
и Г.М..
Доколкото по силата на чл. 376, ал. 3 и ал. 4 НПК в
това производство не се допуска граждански иск или участие на частен обвинител,
съдът не е конституирал такива.
Съдът изрично е разяснил на пострадалата и
възможността по чл. 343, ал.2, т. 2 НК, а именно да поиска наказателното
производство спрямо обвиняемия да се прекрати, като същата не се е възползвала
от тази възможност.
***кият районен съд, като съобрази становището на
страните и прецени събраните в наказателното производство доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От фактическа
страна:
Обвиняемият Г.К.Г.
с ЕГН **********,*** е българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, безработен. Към 01.06.2016г. същият бил правоспособен водач
категория „В”, считано от 12.09.2015г., като бил наказван за нарушения по ЗДвП
с общо две влезли в сила наказателни постановления.
На 01.06.2016r.,
около 08:30 часа обв. Г. трябвало да отиде на работа, като за целта потегли от
ж.к. „***” с лек автомобил „*** ***” с рег. № ***, собственост на баща му К.Г..
Освен обвиняемия в автомобила се намирал и неговият баща – св. К.Г., който се
возил на предната дясна седалка. Времето било светло, топло и ясно, с добра
видимост, а пътната настилка била суха. Автомобилът се движел от локалното
платно пред бл.*** към ул. „***”. Обвиняемият спрял на кръстовището до
тото-пункта на изхода на локалното платно до бл. *** към кръстовището с ул. „***”
огледал се на двете посоки и забелязал св. П., която в този момент се намирала
на десния тротоар на ул. „***” по посока на движение на автомобила. Обв. Г. знаел,
че на мястото, където се намира св. П. няма пешеходна пътека (такава била налична
на около двайсет метра по-нагоре по улицата), но въпреки това
живущите в района много често пресичат именно от там. Същият предприел маневра „завиване
наляво” към ул. „***”, като в същото време, св. В.П., незабелязвайки лекия
автомобил, предприела пресичане на ул. „***” отдясно наляво, пред автомобила,
като вървяла спокойно. В момента, в който св. П. стъпила на платното,
автомобилът отстоял на 8,4 метра от нея. Пешеходката започнала да пресича
платното с нормален ход, като за 1,9 секунди изминала 2 метра, през това време
автомобилът на обвиняемия се намирал в процес на завиване и ускоряване, като
достигнал скорост от около 22 км/ч. Въпреки, че обвиняемият Г. имал обективна
възможност и задължение да забележи опасността – пресичащата пешеходка, същият
първоначално не я видял и продължил с маневрата си. Возещия се на предната
седалка св. Г. възприел опасността и извикал на сина си да спре, при което
обвиняемият натиснал рязко спирачките и автомобилът започнал да намалява
скоростта си, но не успял да спре напълно, поради което и ударил с предната си
броня св. П. в областта на големия пищял на лявата подбедрица. В момента на
удара скоростта на автомобила била ниска – около 10 км/ч., като непосредствено
след съприкосновението с пешеходката същият окончателно спрял. В следствие на
удара св. П. получила фрактура на латералния кондил на лявата подбедрица и
усетила силна болка. Същата извикала силно, залитнала и се подпряла за капака
на колата, след което седнала на земята непосредствено пред лекия автомобил.
След като св. П. паднала на земята обвиняемият и неговия баща незабавно слезли
от автомобила и отишли при нея. Попитали я как се чувства и дали иска да се
обадят на „Бърза помощ” или на „КАТ”. Свидетелката казала, че я боли крака, но
категорично отказала да се вика линейка или полиция, като помолила двамата мъже
да й помогнат да се прибере у дома си. Обвиняемият и св. Г. хванали
пострадалата под мишниците, след което я повдигнали от земята и й помогнали да
стигне до входа на блока си, а обвиняемият се качил с нея и до входната врата
на жилището й. Уговорили се по-късно обвиняемият Г. да й се обади, за да види в
какво състояние е и ако има нужда да я придружи до болница. След това
обвиняемият и баща му се върнали при автомобила и потеглили. След като се
прибрала у дома си св. П. се свързала по телефона с дъщеря си – св. П.и я
помоли да отиде при нея. Малко по-късно св. П.посетила майка си, като видяла,
че кракът й е подут и същата видимо изпитва силни болки. Св. П.я попитала какво
точно се е случило, след което отишла до местоработата на майката на обвиняемия
(павилионче за закуски в близост до блока) и от продавачката разбрала номера на
обвиняемия. Св. П.започнала да звъни на обвиняемия и неговата майка, но никой
не отговорил на повикванията й, поради което и решила да се обади на тел. 112,
за да повика линейка, с която да отведат майка й до болницата. На място дошла
линейка, но медицинското лице констатирало, че не може да транспортират св. П.
до болницата и посъветвала св. П.да организират собствен превоз. Св. П.се
свързала със свои познати и с тяхна помощ успяла да транспортира майка си до
МБАЛ-***, където същата била приета и било установено описаното по-горе
счупване. Малко след пристигането на св. П. и дъщеря й в болницата обвиняемият
се свързал с последната по телефона и малко след това на място в болницата отишла
св. Г. – майка на обвиняемия. Св. Г. се поинтересувала от състоянието на св. П.,
като дори закупила част от необходимите консумативи за лечението: шина, бинтове
и т.н. В последствие отношенията между
постаралата и семейството на обвиняемия се влошили, като последните престанали
да й оказват помощ.
В следствие на получената фрактура движението на
долния ляв крайник на св. В.Д.П. било трайно затруднено за срок от около
четири-пет месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като същата изпитвала
болки, не можела да се движи и не можела да се обслужва сама. Дори след
изтичане на този срок, същата не успяла да възстанови движението на крака си
изцяло, като все още се придвижва с помощта на бастун
По повод случилото
в Четвърто РУ МВР-*** се било образувано настоящето досъдебно производство, в
хода на което били разпитани свидетели и били приобщени СТЕ и СМЕ, а Г. бил
привлечен като обвиняем.
По доказателствата:
Съдът възприе
горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал, част от който приобщен и преценен от
настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Гласни
доказателствени средства: - показанията на
свидетелите: В.П. (л. 70 – 72 от
съдебното следствие); частично на показанията на св. К.Г. (л. 72 от съдебното следствие); св. Н.Г. (л. 72 гръб – 73 от съдебното следствие); св. М. П.(л. 73 гръб – 74 от съдебното
следствие); св. В.С. (л.100 гръб –
101 от съдебното следствие), включително и на приобщените по реда на чл. 281, ал.5,
вр. с ал.1, т. 2 от НПК показания от досъдебното производство (л. 47 от ДП);
св. С.Н. (л. 42 от ДП), ценени по
реда на чл.378, ал. 2 НПК; частично на показанията на св. П.В. (л. 43 от ДП), ценени по реда на чл. 378, ал.2 НПК; св. Т.Н. (л.46 от ДП), ценени по реда на
чл. 378, ал.2 НПК и от обясненията на обвиняемия Г.Г. (л. 103 от съдебното следствие).
Писмените
доказателства: - справка съдимост (л. 13 от съдебното
следствие); справка за нарушител/водач (л. 16-17 от съдебното следствие);
съдебномедицинско удостоверение (л. 20 от ДП); медицински документи (л. 21-24
от ДП и л. 84-91 от ДП); копие от талон за регистрация на МПС (л.93 – 94 от
ДП).
Писмените
доказателствени средства: - протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 75-78 от ДП); протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 79-83 от ДП).
Експертизите: – Съдебно авто-техническа (л. 61 – 73 от ДП), включително и от
отговорите на вещото лице Е. при разпита й (л. 74 гръб – 75 от съдебното
следствие); Съдебно медицинска експертиза (л.56-57 от ДП ), включително и от
отговорите на вещото лице М. при разпита й (л. 18 гръб – 19 от съдебното
следствие).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на
основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до
следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата П.. Същите са
логични, последователни и се подкрепят изцяло от заключенията на СМЕ и САвТЕ.
Нещо повече, показанията на тази свидетелка изцяло кореспондират и с
обясненията на обвиняемия, поради което и съдът им се доверява напълно.
Съдът не кредитира показанията на св. К.Г., в частта, в която същият
заявява, че между управлявания от сина му автомобил и пешеходката не е имало
съприкосновение. Съдът отчита близкото родство между този свидетел и
обвиняемия, поради което и счита, че в тази им част показанията на свидетеля са
опит за изграждане на защитна версия и стремеж за оневиняване на обвиняемия. В
коментираната част показанията на този свидетел се опровергават от заявеното от
св. П. и св. Н., както и от обясненията на самия обвиняем, а и от заключението
на СМЕ и САвТЕ, поради което и съдът не му дава вяра. В останалата си част
показанията на св. Г. са логични и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, поради което и съдът ги кредитира.
Поради посоченото противоречие съдът не дава вяра и на изложеното от
св. В., досежно това, че между автомобила на обвиняемия и пострадалата на е
имало удар.
Съдът кредитира показанията на св. Н. и св. Н.. Въпреки, че и двамата
свидетели заявяват, че не са свидетели на самия инцидент, показанията им по
косвен начин подкрепят изложеното от св. П. и от обвиняемия Г.. Това е така,
доколкото св. Н. заявява, че първо е чул „шум
като от удар с ламарина” и в следващия момент е чул жена да вика. След това
се е обърнал и е видял пострадалата, която вече е била седнала на една страна и
подпряна на ръката си – т.е. свидетелят е чул удар (от сблъсъка на автомобила с
пострадалата) и чак след това вик от болка. По подобен начин е възприела
събитията и св. Н.. Същата заявява, че не е чула удара, но е възприела вик „Ох, крака ми”, след което се е обърнала
и тогава е видяла възрастната жена да се подпира на капака на колата и да пада
на земята – т.е. и от показанията на тази свидетелка може да се направи извод,
че първоначално е имало съприкосновение между колата и пешеходката, в следствие,
на което последната е извикала „Ох, крака
ми” и едва след това е паднала на земята. Тези показания напълно
кореспондират и доразвиват изложеното от св. П. и сочат на единствения възможен
извод за това, че първоначално между автомобила и пострадалата е имало съприкосновение
(макар и леко), което е довело до фрактурата, след това в следствие на
причинената болка същата е извикала и едва тогава е загубила равновесие,
подпряла се е на колата и е паднала на земята, което недвусмислено сочи че
нараняването на крака е получено от въпросния удар, а не от падането на земята.
В този смисъл са и обясненията на обвиняемия, които съдът кредитира
изцяло. Действително в правната теория и практика е безспорно възприето, че
обясненията на обвиняемия/подсъдимия имат двойнствена природа – на доказателствено
средство и на средство за защита. Доколкото в конкретния случай обаче
въпросните обяснения не само че не се оборват, но и напълно кореспондират с
кредитираните свидетелски показания и експертни заключения, то съдът няма причинна
да не им се довери.
Съдът кредитира показанията на св. Г., св. С. и св.Петкова, доколкото са
логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Същите
допринасят за очертаване на цялостната фактическа обстановка, но не са пряко
свързани с основния предмет на доказване, доколкото нито една от трите
свидетелки не е присъствала по време на инцидента, респективно не е възприела
факти, свързани с възникването на ПТП-то.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица по СМЕ и САвТЕ.
Същите са изготвени от експерти в съответните области и се отличават с
обоснованост и изчерпателност. Видно от заключението на СМЕ – нараняванията на
пострадалата действително са получени при удар с неголяма сила в областта на
лявата подбедрица, като вещото лице изключва възможността за друг механизъм на
получаването им, различен от възприетия по-горе от съда. От своя страна вещото
лице по САвТЕ е категорично, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението
на обвиняемия, който обективно е имал възможност да възприеме пресичащата
пешеходка и да спре, но само поради субективните му възприятия и реакции това
не се е случило.
Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства и доказателствени
средства, доколкото същите са достоверни и изготвени по реда на НПК (за
доказателствените средства), като напълно кореспондират с останалата доказателствена
маса.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия или неговия
защитник, който в пледоарията си изрично заявява, че подкрепя фактите,
възприети от БРП в постановлението, поради което и настоящият състав намира за
излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна страна:
На база на така установените факти, настоящият състав счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б" предл. ВТОРО, вр. чл. 342, ал. 1
от НК.
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с правилата за движение по
пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
В конкретния
случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната дата и място
обвиняемият е управлявал МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по
привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. ***,
ж.к. „***”, на кръстовище, образувано от локалното платно пред блок *** и блок ***
с ул. „***” - представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази
връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които
понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
На следващо място
от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил марка „***” модел „***” с
рег. № А 1105 МС, който обвиняемият е управлявал, е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е
снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
Съдът счита, че в
конкретния случай при управление на МПС-то обвиняемият е допуснал нарушения на
правилата за движение по пътищата, в следствие, на което се е стигнало и до
настъпване на съставомерния резултат. С постановлението по чл. 375 НПК
прокурорът е приел, че конкретните нарушения са визирани в нормите на чл. 5,
ал.1, т 1; чл. 5, ал.2, т. 1, чл. 20, ал.2 и чл. 47 ЗДвП. Настоящият състав
счита, че нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1,
чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 47 от ЗДвП не са в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, като първите две разпоредби на чл. 5 от ЗДвП са
общи такива и не създават конкретни задължения за водачите – в този смисъл е и
практиката на въззивната инстанция -
Решение № 256 от 30.11.2016 г. на ОС - *** по в. а. н. д. № 1112/2016 г.,
поради което и обвиняемият следва да бъде оправдан по тях. Същото важи и за
нарушението по чл. 47 ЗДвП, доколкото въпросната разпоредба касае поведението,
което следва да има водачът при приближаване към кръстовище, а именно - да се движи
с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците
в движението, които имат предимство. В конкретния случай, тази норма е
неприложима, доколкото от събраните по делото доказателства, а и от възприетото
от прокурора в постановлението по чл. 375 НПК става ясно, че обвиняемият Г. е
изпълнил вмененото му задължение, като е спрял на кръстовището, огледал се е и
едва след това е предприел процесната маневра. Съставомерният резултат не е
настъпил в следствие на неизпълнение на задължението му, визирано в чл. 47 ЗДвП.
Съдът споделя
доводите на БРП, досежно другото вменено нарушение, а именно това по чл. 20,
ал.2 ЗДвП. Действително, скоростта на движение на автомобила е била ниска (в
границите до 22 км/ч.) и не надвишава разрешената такава по чл. 21 от ЗДвП. Въпреки
това и макар и насочени към гарантиране безопасността на движението,
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21 от ЗДвП уреждат две
разновидности на задължението на водачите за избор на скорост. Докато чл. 21 от ЗДвП визира разрешената скорост, т.е., тази, която законът допуска в определен
пътен участък и за която има поставени съответни знаци, които водачите са
длъжни да съблюдават, то предмет на правна регламентация на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е съобразената скорост - онази, която водачът сам избира в рамките на
разрешената такава с оглед спецификата на конкретната пътна обстановка, така че
да не допусне настъпване на пътнотранспортно произшествие (така и Решение № 501/2001 г. на I н. о. на ВКС). Направеното разграничение
показва, че задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21 от ЗДвП са отделни и
независими едно от друго и изпълнението на това за движение с разрешена скорост
не означава непременно спазване на изискванията за съобразена скорост.
В конкретния случай,
видно и от обясненията на самия обвиняемия – същият е възприел стоящата на
тротоара възрастна жена (около 70 годишна към дата на инцидента), като е бил
наясно, че на това място, макар и да няма пешеходна пътека, редовно пресичат
пешеходци – т.е. същият е следвало да предположи, че най-вероятно ще последва
опасност за движението - пресичане от страна на пешеходката, която на всичко
отгоре е била и в напреднала възраст (допълнително обвиняемият е следвало да
предположи, че вероятно с оглед възрастта й същата е с намалена подвижност,
слух, зрение и т.н., поради което и е напълно възможно да не успее да възприеме
навреме лекия автомобил), и да избере такава скорост на движение, която да му
позволи да спре, ако тази опасност се реализира. Неизпълнението на това му
задължение е в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, поради което
правилно и нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП е била посочена от БРП като нарушена.
Тук е мястото да се подчертае, че практиката на ВС и ВКС (примерно Решение № 1432/23.12.1974г. по н.д. №
1233/74г. на III н.о.) неотклонно приема,
че водачите на МПС са длъжни да предприемат незабавни мерки за безопасното
движение от момента на възникване на опасност за движението. Този момент се
преценява фактически от водача, но той всякога представлява един обективен елемент
от конкретната пътна обстановка, който трябва да бъде възприет и на който
трябва незабавно да се реагира с намаляване на скоростта или спиране на ППС-то.
Както се приема в Решение № 819/
19.08.1980 г. по н.д. № 722/80г. на III н.о. пък – в един случай опасността от движение на пешеходец възниква,
когато той се намира още на тротоара, банкета или тревната площ, а в други,
когато той навлезе в платното с първата си крачка, или в някой по-късен момент.
Според настоящия състав, в конкретния случай, оценявайки всички изброено
по-горе компоненти – възрастната пешеходка е следвало да се окачестви като
„опасност” още от момента на възприемането й на тротоара с всички произтичащи
от това задължения за водача, включително и избор на скорост, която да му
позволи да спре при нужда. Не случайно нормата на чл. 116 ЗДвП предписва, че водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора. В конкретния случай водачът
неправилно е преценил ситуацията, не е проявил дължимото внимание и
предпазливост, поради което и неправилно е избрал скоростта си на движение, а
от там е допуснал и ПТП.
Наред с тази норма,
съдът счита, че обвиняемият е нарушил и разпоредбите на чл. 25, ал.1 ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение”, чл. 119, ал.4 ЗДвП „Водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците” и чл. 84, ал.1 ППЗДвП
„При завиване за навлизане в друг път
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пешеходците, пресичащи платното за движение на другия път. Това е така,
доколкото същият е предприел маневра – „завиване наляво”, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на останалите
участници в движението и без да пропусне пешеходката В.Д.П..
Нарушенията на
въпросните правни норми не са посочени от БРП нито в постановлението за
привличане на обвиняем, нито в предложението по чл. 375 НПК. Въпреки това,
съгласно т. 7 на Тълкувателно Решение №
2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС - съдът е компетентен да даде правилната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК,
когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства
по извършването му. В конкретния случай прокуратурата е посочила всички факти
от обективната действителност, поради което и няма процесуална пречка съдът да
посочи точно кои правила за движение са били нарушени от водача и да запълни
бланкета на чл. 343 НК.
На последно място
от обективна страна, съдът счита, че е налице и последното съставомерно
обстоятелство, а именно в следствие на горепосочените нарушения да е настъпила „средна
телесна повреда”. Безспорно всички изброени нарушения са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото съприкосновение между лекия автомобил
и пешеходката, което съприкосновение от своя страна е причина за фрактурата на
латералния кондил на лявата подбедрица на св. П.. Съгласно задължителните
указания на ВС в ППВС 3/1979г. въпросната
фрактура е реализирала медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движението на долния ляв крайник” по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК,
доколкото е довела до невъзможност крайникът да осъществява нормалната си
функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая за четири-пет месеца при обичаен
ход на оздравителния процес), т.е. – налице е „средна телесна повреда” по
смисъла на НК.
От субективна страна деянието е извършено при по-леко укоримата от
двете форми на непредпазливостта – небрежност (несъзнавана непредпазливост),
доколкото обв. Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В частност обв. Г. не е предвиждал,
че в следствие на предприетата маневра и избор на скорост ще реализира ПТП с
пострадалата, но от конкретиката на обстоятелствата (ясно време, добра
видимост; ясно съзнание, че на това място обичайно пресичат пешеходци;
възприемане на възрастната пешеходка на тротоара в момент, в който същата е
предприела пресичане на платното и др.) е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването им.
С оглед пълнота съдът следва да посочи, че правилно деянието не е било
квалифицирано под нормата на чл. 343, ал.3 НК и в частност – бягство от
местопроизшествието, въпреки че след ПТП-то обвиняемият си е тръгнал, без да
информира органите на КАТ. Актуалната практика на ВКС - Решение № 132 от 7.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 604/2017 г., III н. о.,
изоставя по-старото схващане, че мотивът за напускане на престъплението не
е определящ за приложението на квалифицирания състав (в този смисъл Решение
№552/1983 г. 3 НО и Решение № 51/1998 г. и т.н.), а единствено обстоятелството,
че подсъдимият не е бил там при пристигане на контролните органи. Във
въпросното решение се стига до извод, че за да бъде квалифицирано
престъплението по този текст следва да е установено, че деецът е напуснал
мястото на произшествието с цел да се
укрие и затрудни разкриването на извършеното престъпление. В този смисъл е
и ППВС 1/1983г. Настоящият съд, също както горепосоченият състав на ВКС, намира
за правилно да бъде изследвана причината за напускането на местопроизшествието.
В конкретния случай това не се е случило поради целено укриване или възпрепятстване
на разследването, а по изрична молба на пострадалата, която няколкократно е
заявила, че не желае да се вика линейка или КАТ. Прави впечатление, че
обвиняемият и неговият баща няколкократно са изявили желание да сигнализират на
контролните органи, но именно пострадалата е била тази, която е настоявала да
не се викат екипи на полицията или на спешна помощ. От друга страна обвиняемият
е съдействал за разкриване на престъплението, като нито е отричал участието си
в него, нито е предприел каквито и да е действия по заличаване на следите
(обективно по пътното платно такива не е и имало). По мнение на настоящия съд
целта, заложена в квалифицирания състав е да се санкционира поведение, което
обективно е насочено към възпрепятстване на установяването на следи от ПТП-то
или самоличността на водача. В конкретния случай нито едно от двете не е
налице, поради което и правилно БРП не е интерпретирала поведението на дееца,
като „бягство” от местопроизшествието. Горното е само с оглед прецизност,
доколкото обвинение за квалифицирания състав така или иначе не е било
повдигнато на обвиняемия.
По наказанието:
За извършеното
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б" предл. ВТОРО, вр. чл. 342, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или
пробация. В същото време по отношение на обвиняемия Г. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а
от НК, а именно:
1. за престъплението
се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, когато е
непредпазливо;
2.
с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.
към процесната дата
обвиняемият Г. е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, нито са налице множество
престъпления;
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките
за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и
да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Съдът следва да
отбележи, че безспорно в следствие на инцидента пострадалата е претърпяла
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Доколкото обаче
въпросните имуществени вреди не са съставомерни (не са част от състава на
престъплението), то и съгласно т. 3 от Тълкувателно
Решение № 2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС не са пречка за прилагането на
диференцираната процедура по Глава 28 от НПК.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет
хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства
относно материалното положение на обвиняемия.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият е в млада възраст,
както и че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
криминални прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита
като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия, доколкото
същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На
следващо място обв. Г. изразява съжаление и разкаяние за постъпката си и е
оказал съдействие на разследването, а посредством майка си е възстановил и част
от разноските за лечението на пострадалата. Всичко това кара съдът да приеме,
че обвиняемият е лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето
деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното. Не
следва да се пренебрегва обстоятелството, че деянието е извършено при по-малко
укоримата форма на непредпазливост – небрежност, както и че до голяма степен самата
пострадалата е допринесла за настъпване на ПТП-то, като е предприела пресичане
на неразрешено място, въпреки че в близост е имало пешеходна пътека. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се констатират от съда. Поради тези съображение,
отчитайки и имотното състояние на подсъдимия, съдът счита, че спрямо обв. Г.
следва да се наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба”
в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343, ал.1, б.
„б" предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 37,
ал.1, т.7 от НК – когато признае обвиняемия/подсъдимия за виновен, съдът във
всички случаи следва да му наложи и наказание „Лишаване от право”. Такава
възможност е предвидена и в разпоредбата на чл. 78а, ал.4 НК, която предписва,
че дори когато освобождава дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съдът може да му наложи и административно наказание
„Лишаване от право” за срок до три години, когато това наказание е предвидено
за съответното престъпление. В конкретния случай, съдът намира, че не следва да
се отклонява от гореописаните принципни положения, поради което и следва наред
с наказанието „Глоба” да наложи на обвиняемия и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”. При определяне на конкретния срок, през който обвиняемият
следва да бъде лишен от това право съдът отчете от една страна, че
дългосрочното лишаване несъмнено би му създало трудности при намиране на работа,
като по този начин ще му създаде ненужни спънки, което по никакъв начин не би
способствало да се постигнат целите на наказанието. От друга страна, съдът
отчита, че управлението на МПС е високорискова дейност и потенциално з***шава
живота и здравето на всички участници в движението, както и че до инкриминираната
дата, въпреки че обвиняемият е бил правоспособен водач от по-малко от година,
вече е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 2 влезли в сила наказателни
постановления – т.е. това не му е първо нарушение на правилата за движение по
пътищата. Всичко това кара съдът да приеме, че времето, през което същият
следва да се лиши от възможността да управлява МПС следва да е в един
сравнително по-продължителен период, а именно – ДЕВЕТ месеца.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай
по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на
444,36 лв. (четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща заплатени в хода на досъдебното производство възнаграждения на
вещи лица, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в
полза на ОДМВР-гр.***. В хода на съдебното производство има сторени разноски в
размер на 40,00 (четиридесет) лева, отново за възнаграждения на вещите лица,
които обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-***. Същият
следва да бъде осъден и да заплати по сметка на РС-*** сумата от 10 лева за
служебно издаване на два броя изпълнителни листи.
По веществените доказателства:
По делото няма
приложение веществени доказателства, които да налагат произнасяне от съда.
Така мотивиран
съдът постанови решението си.
Да се съобщи
на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М.Баев