Мотиви

към присъда №  167  от 26.06.2019 год.  по НОХД № 5116 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 98/2015 год. по описа на ОСО при ОП Варна срещу подсъдимите :

И.Х.Т. с ЕГН **********, затова, че в периода 02.02.2014г. - 24.02.2014г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при Второ РУ - ОД МВР - Варна и пред съд - съдия в PC - Варна, като свидетел, устно, съзнателно потвърдил неистина, а именно:

-          На 02.02.2014г., пред разследващ полицай при Второ РУ - ОД МВР-Варна - М.Ш, при разпита му в качеството на свидетел по БП № 191/2014г. по описа на Второ РУ-ОД МВР - Варна, заявил, че на 02.02.2014г., в м-т „Салтанат", на територията на Приморски парк - гр. Варна, при извършване на полицейска проверка, Л.Н.Б. отправил към него следните фрази: „Къв си ти бе, какво искаш, ще ти еба майката педал и на теб", „Какъв си ти, бе ще ти еба майката педал, на теб ли ще давам лична карта, нещастнико", „Пусни ме бе, червенобузест педераст нещастен. Ти си нещастен педераст, знам защо ме задържаш, защото си с малка пишка и избиваш комплекси", че проявил физическа агресия спрямо него, като го блъснал в гърдите и че отправил към Й.М.М. следните фрази: " Много си красива с тази униформа, но ако я свалиш и ми дадеш да те наеба, ще останеш много доволна и ще дам някой лев за това. Пък и жена ми я няма в момента".

-          На 24.02.2014г., при разпита му в качеството на свидетел по НОХД № 699/2014г. по описа на PC - Варна, Четвърти наказателен състав, пред съда -председател на Четвърти наказателен състав - съдия А.Ш., заявил, че на 02.02.2014г., в м-т „Салтанат", на територията на Приморски парк - гр. Варна, при извършване на полицейска проверка, Л.Н.Б. отправил към Й.М.М. следните фрази: „О, много си красива. Свали униформата", „И така ми харесваш, но ако свалиш униформата, ще ми харесаш много повече", „ Ако дадеш да те наеба, ще ти дам някой лев", „Ще останеш доволна, обещавам ти" и отправил по отношение на него следните фрази: "Какъв си ти бе, ще ти еба майката, педераст", „ Бе кой си ти, че ще ти дам личната карта. Педераст нещастен." Кой си ти, за кой се мислиш, че ще ти дам личната карта" и че проявил физическа агресия спрямо него, като го блъснал с ръце в гърдите -         престъпление по чл.290, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК

И срещу Й.М.М.  с  ЕГН: **********, затова, че в периода 02/03.02.2014г. - 24.02.2014г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при Второ РУ - ОД на МВР - Варна и пред съд - съдия в PC - Варна, като свидетел, устно, съзнателно потвърдила неистина, а именно:

На 02/03.02.2014г., пред разследващ полицай при Второ РУ -ОД МВР - Варна - М.К., при разпита й в качеството на свидетел по БП № 191/2014г. по описа на Второ РУ-ОД МВР - Варна заявила, че на 02.02.2014г., в м-т „Салтанат", на територията на Приморски парк - гр. Варна, при извършване на полицейска проверка, Л.Н.Б. отправил към нея следните фрази: "Много си хубава с униформата, но без нея ще си още по-хубава. Искам да те наеба, докато жена ми я няма, при което ще получиш пари" и отправил към И.Х.Т. следните фрази: "Какъв си ти бе, какво искаш от мен, каква лична карта, няма да ти я дам, да ти еба майката", „Какъв си ти, психопат, какво правиш, избиваш някакви комплекси, явно пишката ти е малка, педераст, педал, гей, ти знаеш ли кой съм аз, ще бъдете уволнени всички, които сте на работа", както и че проявил физическа агресия спрямо И.Х.Т., като го блъснал в гърдите, при което той загубил равновесие и отстъпил една крачка назад.

На 24.02.2014г., при разпита й в качеството на свидетел по НОХД № 699/2014г. по описа на PC - Варна, Четвърти наказателен състав, пред съда -председател на Четвърти наказателен състав - съдия А.Ш., заявила, че на 02.02.2014г., в м-т „Салтанат", на територията на Приморски парк - гр. Варна, при извършване на полицейска проверка, Л.Н.Б. се държал агресивно и арогантно спрямо нея и И.Х.Т. - „Постоянно ръкомахаше с ръце, отправяше обидни думи основно към колегата Т.. Каза му, че бил „малоумник", „нещастник", „педераст", "педал", прави се на голям полицай, а всъщност не е такъв....", „...Започна да ръкомаха, започна да се заяжда с колегата, че избивал комплекси, че се прави на мъж, че имал малка пишка....", както и че проявил физическа агресия спрямо И.Х.Т., като го блъснал с ръце в гърдите, при което същият отстъпил една крачка назад и отправил неприлични предложения спрямо нея, като й заявил колко хубава е с униформа, но без униформа ще е още по-хубава, като я съблече. Казал й, че иска да я на ебе, докато жена му я няма, за което ще й заплати и ще остане доволна от това - престъпление по чл.290, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК.

 В разпоредително съдебно заседание подсъдимите, лично и чрез защитниците си при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК искат делото да се разгледа по общия ред.

В хода по същество на делото представителят на РП Варна намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия И.Т. за престъпление по чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по отношение на подсъдимата М. за престъпление по чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК .Счита, че от събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие се установи фактическата обстановка, идентична с тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимите Т. и М. бъдат признати за виновни в извършването на престъпление по  чл.290 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, като по отношение на Т. бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК – лишаване от свобода в размер на осем месеца, с три години изпитателен срок, а по отношение на М. -  наказание шест месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок.

Подсъдимите не се признават за виновни, дават показания, в които поддържат истинността на казаното от всеки от тях, в качеството им на свидетели по БП № 191/2014г. по описа на Второ РУ-ОД МВР – Варна и по НОХД № 699/2014г. по описа на PC - Варна, Четвърти наказателен състав.

В последната си дума подс.Т. не се признава за виновен, иска да бъде оправдан.

В последната си дума подс.М. не се признава за виновна, иска да бъде оправдана.

Защитникът на подс.М., адв. А., ВАК, пледира за постановяване на оправдателна присъда, с която да бъде призната подзащитната му за невинна, като основава искането си на недоказаност на обвинението. В подкрепа на тезата си прави подробен анализ на доказателствата по делото.

Защитникът на подс.Т., адв.Б., ВАК също пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му, като основава искането си също на недоказаност на обвинението.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.02.2014г., около обяд, св. Л.Б. и негови познати, между които и св. Г.Г., били на събиране в ресторант „Сезони", находящ се в местност „Салтанат", Приморски парк - гр. Варна. Около 16.00ч. напуснали заведението, като се отправили към  паркинга в близост до ресторант "Сезони" до Градински център "Мимоза", откъдето св. Е.Х. трябвало да вземе приятеля си – св.Г.. Приближавайки се с автомобила си към посочения паркинг св.Х. била спряна за проверка от полицейските служители от група „Общинска полиция" при Сектор "OOP и ТП" при ОД МВР - Варна – подсъдимите И.Т. и Й.М.. Когато се приближили до полицейските служители Б. и Г. разбрали, че на св. Х. ще й бъде съставен акт за административно нарушение, затова, че е нарушила забраната за управление на МПС в Приморски парк - гр. Варна.

Двамата свидетели започнали да обясняват на полицейските служители, че с определение на Върховния административен съд заповедта на Кмета на Община Варна, забраняваща движението на МПС в Приморски парк –Варна е била отменена и на това основание нямат право да съставят актове за административни нарушения. В тази връзка между подс.Т. и св.Б. започнали словесни пререкания. В един момент Т. поискал личната карта на Б., и след като последния му я дал, му заявил, че същата е с нарушена цялост, за което ще му състави акт за административно нарушение. Б. възразил на тази констатация, с аргумента, че пътувал с нея в цял свят и не е имал никакви проблеми.Непосредствено след това обв. Т. разпоредил на св. Б. да се отдръпне, след което го избутал с дясната си ръка, при което св. Б. отстъпил 1 -2 крачки назад. Подс. Т. продължил с дясната си ръка да изблъсква св. Б., който предвид на това, че бил с ръце в джобовете залитнал назад и застанал с гръб в непосредствена близост до автомобила на св. Е.Х.. Т. извил ръцете на св. Б. зад гърба му, обърнал го с лице към предния капак на автомобила на св.Х. и му поставил белезници, подадени му от подс. М.. Св.Б. извикал от болка предизвикана от начина на поставяне на белезниците и стягането им. Б. поискал св.Г. да   позвъни на тел. 112. В този момент  Т. извикал втори полицейски автомобил и след пристигане на място на полицейските служители С.и С., св. Б. бил отведен във Второ РУ при ОД на МВР - Варна.

 Било образувано БП № 191/2014г. по описа на 02 РУП Варна срещу св.Л.Б., за престъпление по чл.325,ал.2,вр.ал.1 от НК.

При разпита му в качеството на свидетел, по БП № 191/2014г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, проведен същата вечер/02.02.2014г./ пред разследващ полицай М.Ш при Второ РУ - ОД на МВР - гр. Варна, запознат с правата си по чл.121 и сл. от НПК и с отговорността по чл.290 от НПК, подс. И.Т. заявил, че при извършената през деня на 02.02.2014г. в м-т "Салтанат" на територията на Приморски парк - гр. Варна полицейска проверка, Л.Н.Б. е отправил към него следните фрази: „Къв си ти бе, какво искаш, ще ти еба майката педал и на теб", „Какъв си ти бе, ще ти еба майката педал, на теб ли ще давам лична карта, нещастнико", „Пусни ме бе, червенобузест педераст нещастен. Ти си нещастен педераст, знам защо ме задържаш, защото си с малка пишка и избиваш комплекси". Т. заявил още, че Л.Б. е проявил физическа агресия спрямо него, като го блъснал в гърдите, както и че отправил неприлични предложения към подс. М., като изрекъл фразите " Много си красива с тази униформа, но ако я свалиш и ми дадеш да те наеба, ще останеш много доволна и ще дам някой лев за това. Пък и жена ми я няма в момента".

При разпита й в качеството на свидетел, по БП № 191/2014г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, проведен на 02/03.02.2014г. пред разследващ полицай при Второ РУ - ОД на МВР - гр. Варна - М.К., подс. Й.М. заявила, че на 02.02.2014г., в м-т "Салтанат", на територията на Приморски парк - гр. Варна, при извършване на полицейска проверка, Л.Н.Б. отправил към И.Х.Т. следните фрази: „Какъв си ти бе, какво искаш от мен, каква лична карта, няма да ти я дам, да ти еба майката", „Какъв си ти, психопат, какво правиш, избиваш някакви комплекси, явно пишката ти е малка, педераст, педал, гей, ти знаеш ли кой съм аз, ще бъдете уволнени всички, които сте на работа".  М. заявила още, че Л.Б. проявил физическа агресия към И.Т., като го блъснал в гърдите, при което той загубил равновесие и отстъпил една крачка назад, както й че отправил към нея следните фрази: "Много си хубава с униформата, но без нея ще си още по - хубава . Искам да те наеба, докато жена ми я няма, при което ще получиш пари".

След приключване на разследването по БП № 191/2014г. по описа на Второ РУ - ОД МВР - Варна бил изготвен и внесен в PC - Варна обвинителен акт срещу Л.Н.Б. за извършено престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, затова, че на 02.02.2014г., в гр. Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - докато се намирал на публично място отправял псувни, обиди и закани по отношение на полицейски служители от Общинска полиция - гр. Варна - И.Х.Т. и Й.М.М. - ударил в гърдите Т., а на М. отправил неприлични предложения, за платен секс, и след задържането му продължил да отправя обиди и заплахи за уволнение към всички присъствали служители във Второ РУП - ОД - МВР -Варна, като деянието било съпроводено със съпротива на орган на власт, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред и то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

По внесения в PC - Варна обвинителен акт било образувано НОХД № 699/2014г., по описа на ВРС - IV състав. В хода на съдебното следствие, при разпита му в качеството на свидетел, запознат с правата си по чл.121 и сл. от НПК и с отговорността по чл.290 от НПК, подс.И.Т. заявил при разпита му в качеството на свидетел, проведен на 24.02.2014г., по НОХД № 699/2014г., по описа на ВРС - IV състав, че на 02.02.2014г., в м-т „ Салтанат", на територията на Приморски парк - гр. Варна, при извършване на полицейска проверка, Л.Н.Б. отправил към него следните фрази : "Какъв си ти бе, ще ти еба майката, педераст", „ Бе кой си ти, че ще ти дам личната карта. Педераст нещастен." Кой си ти, за кой се мислиш, че ще ти дам личната карта" и че проявил физическа агресия спрямо него, като го блъснал с ръце в гърдите. Т. заявил още, че Л.Н.Б. отправил към Й.М.М. следните фрази: „О, много си красива. Свали униформата", „И така ми харесваш, но ако свалиш униформата, ще ми харесаш много повече", „ Ако дадеш да те наеба, ще ти дам някой лев", „Ще останеш доволна, обещавам ти".

В хода на съдебното следствие, при разпита й в качеството на свидетел, запозната с правата си по чл.121 и сл. от НПК и с отговорността по чл.290 от НПК, подс. Й.М. заявила при разпита й в качеството на свидетел, проведен на 24.02.2014г., по НОХД № 699/2014г., по описа на ВРС - IV състав,  че на 02.02.2014г., в м-т „ Салтанат", на територията на Приморски парк - гр. Варна, при извършване на полицейска проверка, Л.Н.Б. се държал агресивно и арогантно спрямо нея и И.Х.Т., като заявила следното: „постоянно ръкомахаше с ръце, отправяше обидни думи основно към колегата Т.. Каза му, че бил „малоумник", „нещастник", „педераст", "педал", прави се на голям полицай, а в същност не е такъв...." Започна да ръкомаха, започна да се заяжда с колегата, че избивал комплекси, че се прави на мъж, че имал малка пишка....". М. свидетелствала пред съда показания, че Л.Н.Б. проявил физическа агресия спрямо И.Х.Т., като го блъснал с ръце в гърдите, при което същият отстъпил една крачка назад, както и , че Л.Н.Б. отправил неприлични предложения към нея, като й заявил колко хубава е с униформа, но без униформа ще е още по - хубава, като я съблече. Казал й, че иска да я наебе, докато жена му я няма, за което ще й заплати и ще остане доволна от това.

С присъда № 386/01.12.2014 год. по НОХД № 699/2014г., по описа на ВРС - IV състав Л.Н.Б. бил оправдан за престъпление по чл.325,ал.2,вр.ал.1 от НК. Присъдата по НОХД № 699/2014г., по описа на ВРС - IV състав била потвърдена с Решение по ВНОХД № 58/15г. по описа на ВОС и влязла в законна сила.

Показанията на двамата подсъдими съществено се различавали от показанията, дадени от останалите свидетели, разпитани в хода на БП № 191/2014 год. по описа на 02 РУП Варна, което дало основание на РП Варна, с  Постановление от 24.07.2015 год. да образува ДП № 98/2015 год. по описа на ОСлО при ОП Варна срещу НИ за престъпление по чл.290,ал.1 от НК.

С Постановление от 01.12.2015 год. и от 04.12.2015 год. Т. и М. са привлечени в качеството на обвиняеми за престъпление по чл.290,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.

По доказателствата:

По отношение на първия подлежащ на доказване факт - как се е развил въпросният инцидент на процесната дата и място и какви конкретно действия е извършил всеки един от подсъдимите и св.Б.,  както и относно реакциите на св.Б., съдът място съобрази  и анализира показанията на свидетелите Л.Б.,Г.И.Г.,Е.Г.Х., Ю.Г.Ю., К.И.Т. и М. Е.М..

В показанията си св.Х. посочва, че е видяла Т. да избутва Б. към нейния автомобил. Първоначално, Б. бил с лице към Т., след което последния го обърнал с гръб към себе си и му сложил белезници. Свидетелката посочва, че не си спомня преди това Б. и Т. да са говорили.

В показанията си св.Г.Г. посочва, че той и Б. излезли от заведението и видели спрелият срещу заведението автомобил на св.Х.. Зад автомобила на Х. спрял полицейски автомобил и докато той и Б. се приближат до Х., подс.Т. вече бил стигнал до вратата на автомобила и и вземал документите и. От разговора между Т. и св.Х. разбрали, че подсъдимия ще и съставя акт за административно нарушение. Х. си дала документите, излязла от автомобила и застанала до него, а подс.М., седейки в полицейския автомобил започнала да пише акта. В това време според Г., Б. започнал да обяснява на Т., че писането на акт е неправомерно, тъй като заповедта на кмета била отменена. Подс. Т. помолил него и Б. да се отдръпнат и  двамата с Б. направили движение назад от полицейския автомобил, като Б. останал по-близо до автомобилите и продължил да разговаря с подсъдимия. Това накарало Т. да му поиска личната карта, и след като Б. му я подал, казал, че е невалидна, тъй като имала отчекнати краища, за което ще му състави акт. Б. отговорил на Т., като му казал, че пътува с таза лична карта из цяла Европа и никой до този момент не му е правил забележки за състоянието и.  Свидетелят е категоричен, че не е чул разменени обидни реплики между Т. и Б., като не отрича, че е имало словесни пререкания между Т. и Б.. Твърди, че  думите на Т. били: „Какъв си ти, че да ми даваш акъл?“, а Б. му казал: „Какъв полицай си ти, след като пишеш акт неправомерно?“, след което Т. избутал с една ръка Б. до автомобила на Х., завъртял го с гръб и му сложил белезници, след което го отвел до полицейския автомобил и когато Б. започнал да вика, че са му много стегнати белезниците, ги затегна още повече. Свидетелят твърди, че се е чуло изщракването на белезниците при затягането им.  Свидетелят е категоричен също и, че след като Т. застанал плътно зад Б., стягайки белезниците му, шепнел нещо в ухото му, докато Б. продължавал да вика, че го боли. Твърди, че по-късно Б. му е казал, че думите на Т. били :“ ей сега ще те еба“. Твърди също така, че не е чул да се води разговор между М. и Б., както и че не е чул Б. да коментира „физиката й или очите й“. Посочва, че Б. не е бил в близост до М., за да може да и шепне, както и че не е видял Б. да се приближава или навежда към прозореца на полицейския автомобил, в който се намира М..

Св.Л.Б.  също посочва, че при излизане от заведението „ Сезони“, намиращо се в Морската градина на гр.Варна е видял, че полицейски служители са спрели за проверка св.Х., както и че заедно със св.Г. се е приближил до тях и е започнал разговор във връзка с отменената забрана за движение на автомобили в парка. Според свидетеля  словесната ескалация между него и подсъдимия е започнала в момента, в който, след като Т. е поискал и той му е дал личната си карта,  подсъдимия се обърнал към М. с думите :“ „А-а! Имаме нарушител без лични документи“. Свидетелят твърди, че при тези думи е казал на Т. : „Как без лични документи?!“, а Т. му отговорил: „Да, ама тя е с разлепен ламинат и не е валидна по българските закони.“ Б. му казал: „Абе, как? Аз обикалям навсякъде по света и никой не ми е направил забележка. Ще отида да я сменя“. Тогава според свидетеля, подсъдимия почнал да го блъска с лявата си ръка по посока на автомобила на св.Х.. В това време ръцете му били в задния джоб на панталона му, тъй като времето било студено, Т. измъкнал едната му ръка от джоба и  го обърнал с лице към капака на автомобила. Според Б., в това положение  зад  „задника“ му Т.  правел движения имитиращи полов акт, като му казал и думите: „Ей сега ще те наеба.“

Категорично отрича да е разговарял с подс.М. насаме, както и  да и е казвал:“ че е много хубава в униформа и ако я свали, ще е наебе“.

В показанията си св.Ю.Ю. посочва, че в началото на месец  февруари 2014 г. се прибирал към домът си намиращ се на влизане в Морската градина, в близост до градински център „ Мимоза“.  Пред градинския център видял, че имало много хора, на паркинга имало и автомобил  „Лада Нива“ с полицейски обозначения, до който се намирал подсъдимите Т.  и М., която го спряла за проверка и поискала документите му. Свидетелят твърди, че паркирал автомобила си така, че бил с гръб към паркинга, но когато минали 7-8 минути се обърнал и видял подс. Т. и непознато лице, които направили няколко крачки назад и на лицето били сложени белезници. Твърди, че не е видял поставянето на белезници на Б., но твърди, че сякаш главата му била наведена над предния капак на автомобила. Посочва, че по-късно Б. бил отведен от Т. в задната част на служебния автомобил. След като Б. бил качен в автомобила на „Общинска полиция“, Т. му върнал документите и говорили около 20 секунди, като  Т. му казал, че Б. го обиждал и го заплашвал, затова бил задържан.  Посочва, че по-късно Т. поискал от него да свидетелства, че е видял Б. да го бута по рамото и да го обижда.

От показанията на св.К.Т. се установява, че живее на ул.“ Салтанат“, срещу ресторант „ Класик“ в Морската градина на гр.Варна.Твърди, че е влизала в пререкания с двамата подсъдими по повод забраната за движение на автомобили в района на Морската градина Варна.  Посочва, че са и били съставяни актове за административни нарушения в тази връзка. Твърди, че подс.Т. се държал арогантно. Посочва, че към процесния период от време постоянно била в домът си, тъй като имала малко дете.До момента на инцидента не познавала св.Б.. На процесната дата  си била в къщи, като докато била в хола чула от улицата викове и крясъци, разбрала, че има някакъв спор и видяла хора на улицата. Излязла на терасата и това което първоначално и привлякло вниманието била сирената на полицейски автомобил. Видяла полицейски автомобил „ Лада Нива“, спрян пред кооперацията срещу градински център „ Мимоза“, както и лек автомобил спрян за проверка, тъмен на цвят, намиращ се на около метър от полицейския автомобил.  Твърди, че видяла подс.Т., както и св.Б. / на когото до тогава не знаела името/, както и две жени и мъже. Твърди, че под дърво имало спрян лек автомобил „ Мерцедес“, в който имало човек, за когото по-късно разбрала, че е св.Ю.. Посочва, че от мястото на което се намирала, не чувала разговора, но се досетила за какво става въпрос. Твърди, че на мястото била и подс.М., която също познавала по повод  съставен срещу нея АУАН. Твърди, че е видяла  подс.Т. да блъска в гърдите св.Б. докато го избутал до колата. Твърди, че подс.М. е излязла от полицейския автомобил, но стояла отстрани до автомобила и според свидетелката е подала на Т. белезници. Твърди, че е видяла да се показват някакви документи, които определя като „ листи“. Твърди с категоричност, че ръцете на Б. били вързани отзад на гърба,както и че в това положение  подс.Т. му правел непристойни движения зад гърба. Твърди,че не е видяла Б. да разговаря с М., както и да се приближава към полицейския автомобил.

От показанията на св.М.М. се установява, че в определен период от време към 2014 год. е имало забрана за влизане на автомобили в местност Салтанат Морската градина гр.Варна, и в тази връзка са възниквали скандали между „ Общинска полиция“ Варна и граждани, преминаващи с автомобилите си в този район. Процесната дата според свидетеля бил студен ден, имало сняг, който той и останалите служители на градинския център чистели. Твърди, че първоначално пристигнала една кола, дошли полицейските служители – подсъдимите Т. и М. и поискали документите на водача на автомобила. Тъй като е разполагал с определението на ВАС, с което заповедта на кмета на Община Варна е била отменена го е предоставил на водачката на автомобила. По същото време св.Б. с компания излязъл от ресторант „ Сезони“ и  също се приближил към водачката на автомобила, където вече се намирали и полицаите. Започнали разговори. В един момент свидетелят видял, че Т. извива едната ръка на Б., навел го на предния капак на автомобила и подс.М. му подала  белезници, за да ги сложи.Твърди, че не е чул Б. да отправя реплики към М.. Според свидетеля словесната екскалация е започнала по време на поставянето на белезниците на Б..

Съдът намира, че както показанията на св.Б., така и на  свидетелите Г. и Х. следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са взаимодопълващи се и пресъздават непосредствените им възприятия за инцидента,като държи сметка  и за това, че показанията на  Б. би могло да бъдат заинтересовани с оглед характера на делото.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите М. и Т., тъй като няма индикации същите да са заинтересовани от изхода на делото, намира ги за последователни и логични в описанието на случилото се и съвпадащи в детайлите с показанията на свидетелите Б., Г., Х. и Ю.. Фактите изложени от всеки един от свидетелите Г., Х., Ю., М. и Т. имат характера на преки доказателства.

Наведените доводи от страна на защитата за компрометиране показанията на св.Т. според съда са неоснователни.

Съдът не кредитира показанията на св.Анелия Танева.Основанията на съда затова се основава от една страна на факта, че е в преки роднински връзки с подс.Т., както и защото пресъздават възприятията на Т. за случилото се.

Съдът не кредитира и показанията на св.К., в частта им, че по време на инцидента той и св.Т. не са си били в къщи, на първо място, защото звучат житейски неправдоподобно – в студен зимен ден, с малко дете – на девет месеца, както посочва Т., той и съпругата му да са на бар/ресторант. На следващо място между показанията на К. дадени в разпита му на 15.05.2019 год. и в очната ставка проведена между него и св.Т. са налице и противоречия. В разпита си посочва, че вечерта съпругата му и майка и / която била извън града/ говорили час за инцидента. В показанията си заявява и,че :” разбрахме, че Б. е бил прибран в полицията след инцидента”, а в очната ставка посочва, че майка и се обадила и от нея разбрали какво се е случило.

При преценка на обясненията на подсъдимите съдът съобрази тяхната двояка същност - доказателствено средство и средство за защита.

И двамата подсъдими отричат да са лъжесвидетелствали. Поддържат заявеното в показанията си дадени пред разследващия орган и друг състав на съда.

В обясненията си подс.М. , посочва, че на процесната дата патрулирали с колегата и Т.,били със служебния автомобил и когато наближили „Мимоза“, констатирали нарушение от водач на МПС.  Колегата и Т. спрял автомобила и поискал документите на водачката. През това време тя се намирала в полицейския автомобил. Твърди, че по същото време свидетелите Б. и Г. се приближили до двата автомобила – полицейския и този на спрения за проверка, които били наблизо един до друг.Твърди, че се намирала на предна дясна седалка, виждала и чувала целия разговор, който се провел между тримата.

Докато Т. обяснявал на водачката, че ще и състави акт по наредбата за обществения ред, започнал спор между него и Б., че полицейските служители нямат право да съставят актове за административни нарушения . Някой дал на Б. и решение на ВАС в тази насока. Тогава според подсъдимата спорът започнал да прераства в скандал. Тогава Т. поискал документите на Б. и разговорът между двамата прераснал в словесни нападки.Според нея поведението на Б. било провокативно и изкарало Т. извън контрол. Твърди, че е имало много обидни думи, които Б. започнал да отправя към Т., след като последния му взел личната карта.

Потвърждава, че Б. нарекъл Т. – „малоумник, педераст“, „избивал комплекси, имал малка пишка“, което дало основание на Т. да предприеме задържането му. Когато видяла, че между Т. и Б. настъпило спречкване, излязла от автомобила.

Твърди, че имало и друг автомобил-нарушител, който също бил в непосредствена близост до тях и когато тя го забелязала, излязла от служебния автомобил и го спряла, взела документите на водача, върнала се до служебния автомобил и ги дала на Т..

В обясненията си подс.Т., заявява, че до задържането на Б. се е стигнало след като му е бил отправил няколко предупреждения от негова страна, за възпрепятстване на длъжностно лице да изпълнява служебните си задължения. Твърди, че е предприел задържането му тогава когато го е бутнал, докато бил в колата на колежката, тъй като няколко пъти искал да вземе документите на нарушителката Х.. Последното му предупреждение било с физически контакт – с външната част на ръката си бутнал Б. по рамото и му казал: „Господине, на пет метра от нас. Не ни пречете да си вършим работата, ще ви задържа. Ще ви лиша от правото на свободно придвижване“ . Той се обърнал и го напсувал. Твърди, че Б. му отправил много вулгарни думи, ударил го в гърдите, и това му дало основание да го задържи. Твърди, че е преценил, че не се нуждае от екип за съдействие, защото преценил, че  физически е по-силен от Б..По-късно поискал съдействие, тъй като служебния автомобил „ Лада Нива“ нямал задни врати.

Твърди, че св.Ю. сам му е предложил да свидетелства, тъй като бил възмутен от видяното.

Твърди, че е видял Б. влязъл до раменете в служебния автомобил и говорещ на подс.М. просташки изрази, че много била хубава, да си хвърлела униформата, когато се връщал с документите на св.Ю..

На първо място твърденията на подсъдимите се опровергават от показанията на свидетелите Б., Г., Х., Ю. и Т., подробно изложени по-горе.

По-нататък са вътрешно и взаимно противоречиви.

 Първоначално подс.М. твърди, че докато тя отишла до св.Ю., за да вземе документите му, Б. бил на същото си място и обсъждал ситуацията с недоволните граждани. След това подсъдимата се върнала в автомобила да продължа с акта на първата нарушителка и твърди, че в този момент Б. се надвесил през прозореца.Твърди също така, че  момента, в който Б. се е приближил и се е надвесил през прозореца към нея е бил когато Т. му поискал личната карта и му казал да се отдръпне, както и че няма право да се пъха вътре и да я притеснява.

Заявява и , че „ Б. дойде , когато мисля, че Т. се отдръпна настрани и отиде да проверява друг автомобил“.

Според обясненията на Т. се е стигнало до задържане, когато след като Б. е бил надвесен в полицейския автомобил се опитвал да взе документите на Х. той с външната част на ръката си го  бутнал по рамото и му разпоредил да се отдръпне.Тогава според Т.Б. се обърнал напсувал го и го ударил в гърдите.

При наличието на тези противоречиви обяснения, съдът приема същите единствено за защитни версии на двамата подсъдими и им отказа доверие.

Съдът кредитира и приложените писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК - ДП № 98/2015 г. по описа на ОСлО при ОП Варна – писмо от ОД МВР Варна, ведно със специфична длъжностна характеристика № 4176/30.01.2013 г.; Заповед за назначаване на държавен служител от МВР, Заповед за утвърждаване на специфични длъжностни характеристики;  Протокол от съдебно заседание на 24.02.2014 г. по НОХД № 699/2014 г. по описа на РС Варна; Писмо от тел.112 /л.68/;  от БП № 191/2014 г. по описа на Второ РУ - протоколите за разпит от 02.02.2014 г. / л.15, л.19/; копия от ежедневна ведомост за назначаване в наряд за изпълнение на ППД на Т. и М.; Заповед № 4170/11.11.2013 г. на Кмета на Община Варна; АУАН № 0001300/02.02.2014 г., АУАН № 0001301/02.02.2014 г.; Информационна карта на наряда А 132052/02.02.2014 г.; Ежедневна ведомост за 02.02.2014 г.; Заповед за назначаване на държавен служител от МВР; Указание за изпълнение на ППД патрулен участък № 1 „49“/Автопатрул-„49“/; Месечен график за периода от 01.02.2014 г. до 28.02.2014 г.,; Заповед за назначаване на държавни служители в МВР и Справка от ОД МВР Варна изх. № 18613/12.04.2019 г. за извършени проверки по отношение на И.Х.Т. и Й.М.М., както и справка от НИМХ филиал Варна /л.124  в НОХД № 315/2016 г. по описа на РС Варна/, включително и протоколите от 02/03.2014 год. от БП № 191/2014 год. по описа на 02 РУП Варна, както и протоколите от съдебно заседание от 24.02.2014 год. по нох дело № 699/2014 год. по описа на РС Варна, а на 02 РУП Варна, по които съгласно обвинението двамата подсъдими са лъжесвидетелствали в качеството на свидетели.

Протоколите по извършените действия по разследване, включително протоколите от разпити, съгласно чл.131 от НПК са доказателствено средство  за извършените действия и реда по който са били извършени, т.е. от тях е видно, че  както по БП № 191/2014 год. по описа на 02 РУП Варна, така и по нох дело № 699/2014 год. по описа на РС Варна , подсъдимите Т. и М. са били разпитвани като свидетели и по този начин са били обективирани думите им пред разследващите полицейски служители и състава на съда. По този начин те се ползват като писмени материали по настоящото производство.

Защитата намира, че свидетелските показания са заинтересовани и излага твърдението, че единствения независим източник, от който може да се установи действително случилото се на 02.02.2014 год. е видеозаписа върху приложената по внох дело № 291/2017 год. на ВОС флаш памет. Видно обаче от заключението по назначената техническа експертиза / л.65 от  внох дело № 291/2017 год. на ВОС / е, че съдържащия се във флаш паметта файл е цифров презапис от оригиналния файл, на записан върху твърдия диск на видео охранителна система видео запис. Поради липса на подходящ софтуер за възпроизвеждане или конвентиране на файла не може да се отговори на въпросите дали видеозаписът е оригинален, дали е манипулиран и обработван по някакъв начин.

Изхождайки от горното състава на съда намира, че посоченото веществено доказателство и съдържащият се в него запис не могат да се използват пълноценно като доказателство за твърдените от защитата факти и обстоятелства, тъй като записът не е направен по съответния ред и в този му вид не може пряко да се ползва в наказателния процес.

От правна страна:

Състава на престъплението по чл.290,ал.1 от НК  предполага установяване по несъмнен начин на всички признаци както от обективна, така и от субективна му страна.

От обективна страна  трябва деецът устно и съзнателно да потвърди неистина в качеството си на свидетел, а свидетелските показания да са  дадени пред надлежен орган на властта.

Субект на престъплението е лице, което следва да изложи пред съд или друг надлежен орган на власт своите възприятие за определени факти от значение за делото и включени в предмета на доказване.

От субективна страна деянието следва да е извършено с пряк умисъл.

Състава на съда намира, че всеки един от подсъдимите е осъществил състава на чл.290,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.

Задължение на свидетеля е да изложи пред съда / или друг надлежен орган фактите във вида, в който ги е възприел. Престъплението „ лъжесвидетелстване“ може да бъде осъществено, ако извършителят му при даване на показания в качеството на свидетел потвърди неистина – свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил, или го възпроизведе не по начина, по който го е възприел; или затаи истина-като премълчава факти, които е възприел. Тези факти и обстоятелства, по отношение на които свидетелят съзнателно е потвърдил неистина, следва да са включени в предмета на доказване по конкретното производство и да имат значение за правилното решаване на делото.

Безспорно е установено, че двамата подсъдими са имали качеството на свидетели в производството по БП № 191/2014 год. по описа на 02 РУП Варна и по нох дело № 699/2014 год. по описа на РС Варна, като в хода на тези производства са депозирали свидетелски показания пред компетентния орган – разследващ полицай и компетентен съд. Преди разпита им в хода на бързото производство и в съдебно заседание са им били разяснени правата и задълженията им като свидетели и същите са били предупредени за наказателната отговорност по чл.290,ал.1 от НК при лъжесвидетелстване.   

Изпълнителното деяние е формулирано като потвърждаване на неистина.

В конкретния случай, в хода на разпитите им пред разследващите полицаи и пред компетентния съд по БП № 191/2014 год. по описа на 02 РУП Варна и по нох дело № 699/2014 год. по описа на РС Варна , в качеството им на свидетели подсъдимите са дали показания, относно основния факт, който обвинението е целяло да докаже с тези показания, че на 02.02.2014г. в м-т „Салтанат", на територията на Приморски парк - гр. Варна, при извършване на полицейска проверка, Л.Н.Б. отправил към подс.Т.  фразите: „Къв си ти бе, какво искаш, ще ти еба майката педал и на теб", „Какъв си ти, бе ще ти еба майката педал, на теб ли ще давам лична карта, нещастнико", „Пусни ме бе, червенобузест педераст нещастен. Ти си нещастен педераст, знам защо ме задържаш, защото си с малка пишка и избиваш комплекси", че проявил физическа агресия спрямо него, като го блъснал в гърдите и че отправил към Й.М.М. следните фрази: " Много си красива с тази униформа, но ако я свалиш и ми дадеш да те наеба, ще останеш много доволна и ще дам някой лев за това. Пък и жена ми я няма в момента".

Категорично според състава на съда е установено по делото ,че твърдяното от всеки един от подсъдимите , свидетели по БП № 191/2014 год. по описа на 02 РУП Варна и по нох дело № 699/2014 год. по описа на РС Варна не отговаря на истината. Те са отречени от останалите свидетели по делото, незаинтересовани от изхода на делото и с непротиворечиви показания.

На базата на показанията на свидетелите Г., Т. и М. се установя по безспорен начин, че до момента на вземането на личната карта на Б. от Т., разговора между двамата се е водил със сравнително спокоен тон и то само между Б. и Т.. Тонът на разговора се е повишил едва след като Т. е поискал, проверил и оспорил годността на личната карта на Б..

Според св. Г., който се е намирал на около два-три метра от св.Б., когато подс.Т. е поискал да провери личната му карта. Твърди, че Б. извадил личната си карта и я подал на подсъдимия, както и че не е видял съприкосновение между Б. и Т. или друго движение от страна на Б. по отношение на Т., посочва, че преди и след като е дал личната си карта на Т., Б. е бил с ръце в джобовете. Категоричен е, че е нямало реплики отправени от Б. към Т.. Твърди, че след като между Т. и Б. е имало разменени реплики по отношение личната карта на последния е последвало избутването му от страна на Т. и поставянето на белезници. Твърди, че Т. е отвел Б. до задната част на полицейския автомобил и го опрял на задната броня.Б. не се съпротивлявал, вървял и викал, че го болят ръцете.Когато продължил да вика все по-силно, че го болят ръцете, Т. се приближил зад него, прошепнал нещо в ухото му и затегнал белезниците още, като свидетелят твърди, че е чул звука от затягането.

Твърди, че едва по време на слагане от Т. на белезниците на Б., М. е излязла от полицейския автомобил и застанала на около метър-два зад Т.. Твърди, че не е чул разменени думи или реплики между Б. и М..

Казаното от Г. се потвърждава и от св.Т., която посочва, че докато подс.Т. е бутал Б. , М. е била в полицейския автомобил. Категорична е, че Б. не се е приближавал към полицейския автомобил.

Св.М. също посочва, че в момента, в който е забелязал Б., той се е отправил към св.Х. и е започнал разговор между него и подс.Т..Следващото нещо което е привлякло вниманието на свидетеля е поставянето на белезници от Т. на Б. и в този момент св.М. говори за появата на подс.М., която подала белезници на Т..Твърди, че ситуацията на поставяне на белезници на Б. се е разиграла в рамките на пет-шест метра – разстоянието между полицейския автомобил и автомобила на св.Х.. Тук следва да се отнесат и показанията на св.Ю. относно местоположението на подс.Т. и св.Б., а именно „ говореха от дясната страна на полицейския автомобил”, след което според свидетеля „ господина, който говореше с Т. беше избутан или незнам точно как към фаровете на служебния автомобил и господина беше обърнат с гръб към полицейския служител и беше подпрян на черен джип и му бяха поставени белезници от полицай Т.”. Св. Ю. посочва също така” още докато приближавах към мястото, преди да бъда спрян, тогава те стояха от дясната страна на полицейския автомобил, … стояха лице срещу лице и нещо разговаряха. Подминах ги и на 5,6 метра от тях полицай М. ме спря”.

Извода от горното е, че нито един от свидетелите не твърди, че Б. е бутнал или предприел каквото и да е съприкосновение с Т. и второ, че в нито един момент, той не се е намирал до полицейския автомобил, в който подс.М. е съставяла акта за административно нарушение на Х., а след като Т. му е взел личната карта не е имал и физическа възможност да се приближи до М., тъй като вече е бил с поставени на ръцете белезници и то подадени от М.. Св.Ю., посочва, че когато е приближил паркинга е видял Т. и Б. да говорят, а подс.М. е дошла да му вземе документите. След това е видял задържането на Б..

Престъплението по чл.290,ал.1 от НК, вр.чл.26,ал.1 от НК е довършено с факта на завършване на показанията пред надлежния орган, които изцяло или частично са лъжливи,то е формално и на просто извършване. За довършеността на престъплението е без значение дали надлежния орган е кредитирал свидетелските показания. В случая показанията на Т. и М. не са били кредитирани от съда по нох дело № 699/2014 год. по описа на ВРС.

За съставомерността на престъплението лъжесвидетелстване следва фактите и обстоятелствата, за които са били депозирани лъжливите свидетелски показания да са релевантни за предмета на доказване по делото за което се свидетелства. Без съмнение обстоятелствата изложени от подсъдимите Т. и М. в протоколите им за разпит по БП и нох дело са свързани с предмета на доказване по посочените дела, тъй като според показанията ми Б. е изрекъл обидни думи и проявил агресия към Т., както и  е отправил обидни думи към М.. Възпроизведените по този начин от подсъдимите факти имат значение за правилното решаване на делата, той като са могли да доведат до приемането за установени на обстоятелства, които са неверни. Те са били неблагоприятни за Б., тъй като са ангажирали наказателната му отговорност за престъпление по чл.325,ал.1 от НК, каквото той не е бил извършил и подсъдимите са били наясно с това.

От субективна страна престъпленията от подсъдимите са осъществени виновно, при пряк умисъл и за двамата.При извършването им те са имали ясната представа за противообществения характер на стореното, предвижда ли са и са желаели настъпването на общественоопасните последици, като въпреки предупреждението за наказателна отговорност, която носят за лъжесвидетелстване, са направили своя избор да излъжат пред разследващия орган и съда, като потвърдят неистина за горните обстоятелства.

Престъплението е извършено като продължавано по смисъла на чл.26,ал.1 от НК, тъй като през непродължителни периоди от време при еднородност на вината / пряк умисъл / двамата , всеки за себе си е извършил отделни деяния на едно и също престъпление като състав и при една и съща обстановка, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги.

Мотивите за извършване на престъплението по отношение на подс.Т., според състава на съда се крият в желанието му да доминира над св.Б., в опита му да оправдае неправомерното прилагане на физическа сила и помощни средства / белезници/  с преувеличаване на неподчинението на Б. .

Що се касае до подс.М. то се дължи на проявената „ колегиалност”, желанието да защити колегата си.

Въз основа на изложеното по-горе, съдът намери подсъдимите за виновни в извършването на престъплението за което всеки от тях е привлечен да отговаря.

По определяне на наказанието:

За престъплението по чл.290,ал.1 от НК е предвидено наказание „ лишаване от свобода” до пет години.

При определяне  вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите съдът взе предвид разпоредбата на чл.54 от НК, като отчете тежестта на престъплението и подбудите за неговото извършване.

При индивидуализацията на наказанието състава на съда  отчете степента на обществена опасност на всеки един от подсъдимите, която е ниска, тъй като досега и двамата не са били осъждани за никакви престъпления, нито регистрирани за противообществени прояви.

Конкретизирайки основното наказание, настоящият състав прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на всеки един от подсъдимите, добрите им характеристични данни, отдалечеността на деянието във времето спрямо момента на ангажиране на наказателната им отговорност.

Като отегчаващи вината обстоятелства взе предвид завишената обществена опасност на деянието предвид характера на обществените отношения които засяга, тъй като лъжесвидетелстването в наказателния процес може да повлияе на изхода на правния спор и качеството им на полицейски служители

Съобразявайки всички по-горе изложени факти и преследвайки целите на специалната и генералната превенция, съдът прецени, че на подсъдимия Т.  следва да се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК при съществен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и в размер към минималния предвиден в закона, а именно три месеца лишаване от свобода. По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По отношение на подс.М. състава на съда също намира, че следва да се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК при съществен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и в размер към минималния предвиден в закона, а именно три месеца лишаване от свобода. По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът намира, че посредством така определеното и наложено наказание  успешно ще бъдат реализирани целите, визирани в чл.36 НК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: