Номер 265728.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно гражданско дело №
20203100502187 по описа за 2020 година
Производството е по реда чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№39421 от 22.06.2020г. от “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“ №8, ул.“Търново“,
срещу бл.817, представлявано от управителя Петър Костадинов Бакалов, действащ чрез
адв.О. С., против Определение №7224/09.06.2020г. по ч.т.д.№5960/2020г. по описа на РС
Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който “Интейк“ ЕООД, с ЕИК
*********, възнамерява да предяви, срещу “Пи Маркет” ЕООД, за приемане за установено в
отношенията между страните, че молителят, е титуляр на вземане в размер на 1113.54лв.,
представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по издадена от “Енерго-Про Продажби“ АД фактура №**********/31.01.2011г.,
ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата в молба в съда-01.08.2014г.,
до окончателното изплащане на задължението, което е придобито от молителя по силата на
Договор за цесия от 23.10.2014г. и за което има издаден изпълнителен лист от 06.02.2019г.
по гр.д.№10012/2014г. на РС Варна в полза на “КНМ Груп“ ЕООД, чрез допускане на
налагане обезпечителна мярка “Запор върху вземането“ на “Пи Маркет“ ЕООД от “Енерго-
Про Продажби“ АД по изп.д.№20207180400623 на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ, при условията
на внесена парична гаранция в размер на 193.88лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният съдебен
акт, поради недопустимост на бъдещия иск, с оглед наличието на сила на пресъдено нещо и
липсата на правен интерес от търсената от ищеца защита. Поддържа се, че съгласно влязло в
сила Определение №19.06.2020г. по в.ч.т.д.№723/2020г. на ОС Варна, постановено по
същия казус между същите страни, молителя разполага с осъдителен иск по чл.75, ал.2 от
ЗЗД, поради което процесният бъдещ установителен иск е недопустим. На следващо място
се поддържа, че с влязло в сила Решение №23 от 05.01.2015г. по гр.д.№10012/2014г. на РС
Варна, е определено, че “КНМ Груп“ ЕООД е титуляр на претендираното от ищеца вземане,
като на основание чл.226, ал.3 от ГПК решението обвързва както страните, така и техните
1
правоприемници. Поддържа се още, че твърденията на молителя за цедиране в негова полза
на процесното вземане от страна на “КНМ Груп” ЕООД, опровергават довода за наличие на
правен интерес от установяване на титулярството на вземането, защото ищецът не може
придобие права над него докато договорът му не бъде изпълнен от другата страна в
правоотношението-“КНМ Груп“ ЕООД, което е кредитор и собственик на изпълнителното
основание. Сочи се, че изпълнението на договора за цесия в полза на ищеца има
преюдициален характер по отношение встъпването му в принадлежност за това вземане.
Сочи се още, че изпълнението на въпросният договор зависи от автономната воля на “КНМ
Груп“ ЕООД, съответно не може да бъде налагано по съдебен ред, още по малко с иск по
чл.124, ал.1 ГПК за установяване на титулярство върху предмета на сделката. На следващо
се поддържа, че бъдещия иск е недопустим, поради наличие на висящ изпълнителен процес
в чиито граници следва да бъдат реализирани правата на страните, като са развити подробни
съображения.
Против горецитираното определение е постъпила и частна жалба с вх.№40899 от
26.06.2020г. от “КНМ Груп” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Люлин“ №8, ул.“Търново“, срещу бл.817, представлявано от управителя
Петър Николов Колев, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Бук“ №1, ет.5, ап.10, с която са
развити доводи за неправилност на атакуваният съдебен акт, поради недопустимост на
бъдещата претенция.
Ответната страна по жалбите “Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22, представлявано от Русанка Костова
Манолова, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
жалбата на “Пи Маркет“ ЕООД и за недопустимост на тази подадена от “КНМ Груп” ЕООД,
като са изложени подробни съображения. Моли се съдът, да постави съдебен акт, с който да
потвърди първоинстанционният акт и да остави без разглеждане жалбата на “КНМ Груп”
ЕООД.
От “Интейк“ ЕООД, с ЕИК ********* е подадена и насрещна частна жалба с вх.№46147 от
13.07.2020г. като по аргумент на чл.278, ал.4 вр. чл.263, ал.2 от ГПК, се атакува частта от
процесното определение, с която е отказано налагането на първата поискана от молителят
обезпечителна мярка “Забрана ЧСИ да предава суми на взискателя“ до размера на бъдещия
иск. Развити са подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваната част от определението, като се моли за отмяната ѝ и налага не на въпросната
обезпечителна мярка.
С подаденият от “Пи Маркет“ ЕООД отговор, се поддържа становище за недопустимост на
насрещната частна жалба, като се моли за оставянето ѝ без разглеждане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
2
Частната жалба подадена от “КНМ Груп” ЕООД и насрещната такава подадена от “Интейк“
ЕООД, са недопустими, поради което следва да се оставят без разглеждане. Това е така
защото “КНМ Груп” ЕООД не се явява страна /ответник/ в обезпечителното
производството, респективно не разполага с правата по чл.396, ал.1 от ГПК. Наред с това
въпросното дружество не е титуляр на процесното изпълняемо право, съответно не се явява
и заинтересована страна по смисъла чл.402, ал.1 от ГПК. Насрещна частна жалба на
“Интейк“ ЕООД е подадена след срока за обжалване и по отношение на същата е
неприложима хипотезата на чл.278, ал.4 вр. чл.263, ал.2 от ГПК, доколко в случая
претендираните от молителя обезпечителни мерки не са поставени в условията на
кумулативност, а на евентуалност. След като първоинстанционният съд е отхвърлил
искането за налагане на обезпечителна мярка “Забрана ЧСИ да предава суми на взискателя“,
се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуално
претендираната обезпечителна мярка, по която е постановен положителен резултат.
Молителят не се е възползвал от възможността да атакува отхвърлителната част на
определението, съответно то се е стабилизирано по отношение на него, поради което
въпроса за правилността на съдебният акт в тази му част не може да бъде преразглеждан по
негова инициатива. Наред с това поддаването на частна жалба от насрещната страна срещу
определението, в частта, с която е допуснато обезпечение, не може да породи висящност на
съдебният акт в отхвърлителната му част, респективно жалба на молителят се явява
недопустима.
Частната жалба на “Пи Маркет“ ЕООД е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество частната жалба, се явява неоснователна, като съображенията за
това, са следните:
Производство по ч.т.д.№5960/2020г. на РС Варна е образувано по молба с правно основание
чл.390, ал.1 от ГПК на “Интейк“ ЕООД, с искане за допускане обезпечение на бъдещ иск,
против “Пи Маркет” ЕООД, за приемане за установено в отношенията между страните, че
молителят, е титуляр на вземане в размер на 1113.54лв., представляващо платена без
основание на “Енерго-Про Продажби“ АД стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по от фактура №**********/31.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата в молба в съда-01.08.2014г., до окончателното изплащане на
задължението, което е придобито от молителя по силата на Договор за цесия от 23.10.2014г.
и за което има издаден изпълнителен лист от 06.02.2019г. по гр.д.№10012/2014г. на РС
Варна в полза на “КНМ Груп“ ЕООД. С атакуваното определение, съдът е уважил молбата,
като е допуснал обезпечение, чрез налагане обезпечителна мярка запор върху вземането е
размер на 1113.54лв. на “Пи Маркет“ ЕООД от “Енерго-Про Продажби“ АД по изп.д.
№20207180400623 на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ, при условията на внесена парична
3
гаранция в размер на 193.88лв.
Съобразно изложените доводи в молбата за обезпечение, в случая е налице спор за
принадлежност на облигационно право на вземане, който е породен от наличието на два
сключени от “КНМ Груп“ ЕООД договора за цесия-с молителя и с ответника, които
договори, са сключени в хода на висящо гражданско дело за облигационно вземане, водено
от цедента “КНМ Груп“ ЕООД спрямо длъжника “Енерго-Про Продажби“ АД.
Същевременно цедента е предал на ответника изпълнителният титул за присъденото с
влязлото в сила решение вземане, който го е привел в изпълнение, чрез образуване на изп.д.
№20207180400623 по описа на ЧСИ с peг.№718. В тази връзка правният интерес от исковото
производство произтича от твърдението, че молителят е носител удостоверените в
изпълнителният лист права, съответно се претендира запор на вземането на претендента му-
взискател по изп.дело, като обезпечителната мярка по съществото си, съставлява забрана за
предаване на последния на събраните суми по процесното вземане.
Настоящият въззивен състав на съдът, намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, тъй като молба за обезпечение е допустима и надлежно предявена, при
наличие на правен интерес от разрешаването на правен спор, възникнал между двама
претенденти за спорно вземане, черпещи взаимоизключващи се права от един и същ
праводател. Фактическото поведение на праводателят, който е предал изпълнителният лист
не на бъдещият ищец, а на бъдещия ответник, е индиция за оспорване на правото на вземане
на ищеца. Последното безспорно обуславя интереса на първия да установи вземането си със
сила на присъдено нещо спрямо цесионера-претендент за същото вземане.
Съображенията на жалбоподателят за липса на правен интерес, поради наличието за
молителя на друг на ред за защита, а именно чрез осъдителен иск срещу мнимия кредитор-
взискателя по изпълнителното дело, са неоснователни. Усложненията при плащане на
некредитор визирани в разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД настъпват в резултат на осъществено
изпълнение на задължението, каквото в случая не е налице, доколкото взискателя не е
удовлетворен. Понастоящем е налице спор между двама претенденти /ищеца и ответника/,
които поддържат да са придобили права си в хода на съдебния процес и които са обвързани
от изпълнителната сила на решението, издадено в полза на процесуален субституент. Наред
с това ответника, се легитимира като титуляр на изпълнителната сила, като лице образувало
изпълнително производство въз основа на фактически предаден му изпълнителния лист. Ето
защо в настоящата хипотеза липсват предпоставките за предявяване на осъдителен иск, а са
налице тези за предявяване на претенция, която да разрешил спора между двамата
претенденти за материалното право. В този смисъл установяване от ищеца на притежанието
на материалното право на вземането, което длъжника би платил при реализиране на принуда
по процесния изпълнителен лист, независимо кой е предприел принудителните действия
като взискател, се явява единствената адекватна защита в правния спор между страните.
Гореизложеното е относимо и касателно доводите на жалбоподателя за недопустимост на
4
процесният установителен иск, тъй като същия накърнява автономната воля на страните по
даден договор, съответно за отсъствието на възможност страна да бъде задължавана, чрез
принуда да изпълнява договор. За пълнота следва да се отбележи, че в разглежданият казус
спорът е между двама претенденти на право на вземане, а не между страни по договор,
поради което не е възможно воденето на осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение.
Неоснователни са и доводи на частния жалбоподател, относно наличието на абсолютна
процесуална пречка, а именно сила на пресъдено нещо, създадена с влязлото в сила решение
по гр.д.№10012/2014г. на РС Варна. Това е така предвид естеството на процесния иск и с
оглед твърденията за правопораждащите факти. Факта, че молителят-бъдещ ищец, в
качеството му на приобретател на спорното вземане, е обвързан от изпълнителната сила на
решение, издадено в полза на негов процесуален субституент, не отрича интереса му, за
установяване на вземането му спрямо друг претендент, твърдящ да е придобил същото
право в хода на съдебното производство.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че атакуваното определение, с което е
допуснатото обезпечение на бъдещ иск, е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №7224/09.06.2020г. постановено по ч.т.д.№5960/2020г. по
описа на Районен съд Варна по частна жалба с вх.№39421 от 22.06.2020г. на “Пи Маркет“
ЕООД, с ЕИК *********.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба с вх.№40899 от 26.06.2020г. от “КНМ Груп”
ЕООД и насрещна частна жалба с вх.№46147 от 13.07.2020г. на “Интейк“ ЕООД, с ЕИК
*********, като недопустими.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред ВАп.С в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6