РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Велико Търново, 30.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора ……………,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №53 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на Р.В., в качеството му на управител на „ЦБА Франчайз“ ЕООД от гр.
Дебелец, срещу ревизионен акт №Р-04000419008247-091-001/20.10.2020г. на ТД на
НАП – В. Търново, потвърден с Решение №3/11.01.2021г. на директора на Дирекция
“ОДОП” – гр. В. Търново. Жалбоподателят твърди, че с обжалваният ревизионен акт
незаконосъобразно му е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са
начислени лихви. Счита, че изводите на органите по приходите противоречат на
разпоредбите на ЗДДС, тъй като фактурите, по които е отказано право на данъчен
кредит, документират реални доставки, като са спазени изискванията на
материалния закон за упражняване на право на данъчен кредит. Моли обжалвания
ревизионен акт да бъде отменен, като претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по
жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в
потвърдителното решение на директора на Д”ОДОП” и в писмена защита. Претендира
за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 520,48 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение №3/11.01.2021г. на директора на
Дирекция “ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният
Ревизионен акт №Р-04000419008247-091-001/20.10.2020г. е издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на „ЦБА Франчайз“
ЕООД относно установяване задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди
от 01.01.2014г. до 30.09.2014г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ №Р-04000419008247-020-001/16.12.2019г., изменена впоследствие
посредством ЗВР №Р-04000419008247-020-002/31.03.2020г. и ЗВР
№Р-04000419008247-020-003/07.05.2020г. Ревизията е била спирана с издаването на
Заповеди с №, № Р-04000419008247-023-001/25.02.2020г.,
Р-04000419008247-023-002/16.03.2020г. и Р-04000419008247-023-003/29.05.2020г. и
възобновявана съответно посредством Заповеди с №, №
Р-04000419008247-143-001/02.03.2020г., Р-04000419008247-143-002/30.03.2020г. и
Р-04000419008247-143-003/31.08.2020г.
С РА е отказано
право на приспадане данъчен кредит в размер на 19 955,69 лв., като са
определени данък за внасяне в същия размер и лихви върху това задължение в размер
на 13 060,39 лв. С решението на ответника РА е потвърден, поради което
законосъобразността му е предмет на спора по делото.
Ревизионен акт №Р-04000419008247-091-001/20.10.2020г.
е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо
от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на
процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК, поради което е валиден
акт.
С обжалвания РА
за данъчни периоди по ЗДДС месеци 01.2014г., 02.2014г., 03.2014г., 04.20124г.,
05.2014г., 06.2014г., 07.2014г., 08.2014г. и 09.2014г. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 011,35 лв. по 84 бр. фактури,
издадена от “Мегакомерс” ООД. Предмет на стопанските операции по фактурите са
доставки на стоки – чорапи, чорапогащи, терлици и др. При извършване на
ревизията от страна на дружеството жалбоподател са били изискани документи,
свързани с осъществяването на тези доставки и последващата реализация на
стоките. Били са представени главни книги, оборотни ведомости и счетоводни
регистри за отделни сч. сметки за процесните периоди. В дадени обяснения във
връзка с получаването на стоките от този доставчик представляващия дружеството
жалбоподател е декларирал, че доставките са извършвани с транспортни средства
на доставчика и стоките са били доставяни директно до търговски
обекти/магазини/ на „ЦБА Франчайз“ ООД в градовете В. Търново, Русе, Дряново,
Стражица и Г. Оряховица.
Била е
извършена насрещна проверка на доставчика „Мегакомерс” ООД, при която представляващ
дружеството е декларирал, че фирмата не осъществява дейност и не може да
представи изисканите му документи.
При така установеното
от фактическа страна органите по приходите са приели, че фактурите, издадени на
жалбоподателя, не доказват реално извършени доставки на стоки, поради което са
отказали право на приспадане на данъчен кредит по нея на основание чл. 69, ал.
1, т. 1 от ЗДДС. Тази констатация се оспорва от жалбоподателя по подробно изложени
съображения, че в случая прекият доставчик е издал и декларирал издадените
фактури с подаване на отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС; стоките са
получени от жалбоподателя и използвани за последващи облагаеми доставки;
правото на данъчен кредит е надлежно упражнено и не следва във вреда на
дружеството да се тълкува липсата на съдействие от страна на доставчика; от
обстоятелството, че „Мегакомерс” ООД не извършва търговска дейност към момента
на проверката не означава, че такава не е била извършвана през процесните
периоди на 2014г. Тези възражения съдът
приема за неоснователни.
Изводите от
фактическа страна на органите по приходите за липса на доказателства за реално
изпълнени доставки на стоки по издадените от „Мегакомерс” ООД фактури не се
опровергават от събраните по делото доказателства. Няма установени релевантни
за спора факти – наличие на транспортиране на стоката и придобиването й от доставчика
„Мегакомрес” ООД. На доставчика е извършена насрещна проверка, при която не е
установено по никакъв начин това дружество да е придобивало през процесите
периоди стоките, предмет на процесните доставки към жалбоподателя, респ. да е
било вносител или производител на същите.
Три от издадените на дружеството жалбоподател фактури/издадени през
месец 11.2013г./ не са били отразени в дневника за продажби на доставчика.
По делото няма
категорични доказателства самият доставчик да е придобил стоката, която да е
доставил впоследствие от своя страна на жалбоподателя. Вярно е, че произходът
на стоката не е легално дифиниран термин или елемент от фактическия състав,
регламентиращ възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен
кредит, но следва да се държи сметка, че съществуването на стоката и нейното
фактическо предаване при реализацията и от производител но краен потребител са
факти, които винаги следва да бъдат установени при съмнение на извършване на
реални облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Това е така защото правото на
приспадане на данъчен кредит е правна последица от получаването на облагаема
доставка, която от своя страна ще бъде използвана за последваща реализация
и/или извършване на други облагаеми доставки, свързани с независимата
икономическа дейност на получателя на тази доставка.
По делото е
прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, която е имала за предмет
на изследване движението по счетоводни данни на стоките, предмет на доставки по
процесните фактури при жалбоподателя. Вещото лице не е проверявало счетоводството на
доставчика и не се ангажира с твърдение за движението на стоковия поток,
отчитане на разходи и съответно приходи при доставчика от извършени доставки
към жалбоподателя. В заключението на СИЕ се посочва, че има движение на стоки
при жалбоподателя, плащане на цена по доставката и последваща реализация на
стоки. Експертизата обаче не може да потвърди наличието на стоките, които са
получени по фактурите при доставчика, както и наличието на разходи за транспорт
от доставчика. По този начин само от наличните счетоводни данни за отчитането
на фактурите при получателя/жалбоподателя не може да се направи обоснован извод
за наличие на реални доставки с посочения предмет от издателя на тези фактури.
Жалбата е неоснователна в тази си част.
За всички ревизирани данъчни периоди е отказано право
на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14 962,49 лв. по 27 бр.
фактури, издадени от „ЕС Мизия“ ЕООД. Предмет на
стопанските операции по фактурите са доставки на стоки – различни видове
сирена, мляко и млечни продукти. При извършване на ревизията от страна на
дружеството жалбоподател са били представени освен процесните фактури и
складови разписки към тях, като е декларирано, че доставките са извършвани със
собствен транспорт на „ЕС Мизия“ ЕООД до централния склад на „ЦБА Франчайз“
ЕООД в гр. Дебелец.
В хода на
ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика „ЕС Мизия“ ЕООД, като
искане за представяне на документи и писмени обяснения му е връчено по реда на
чл. 32 от ДОПК поради липса на представител на декларирания адрес за
кореспонденция. Доказателства не са представени. Ревизиращите органи са
установили, че в част от стоковите разписки, за които жалбоподателят е посочил,
че придружават процесните фактури, има разминаване на данните за наличност на
стоки съгласно счетоводната отчетност при жалбоподателя.
С оглед на
така установената фактическа обстановка органите по приходите са направили
извод, че тези фактури не отразяват реално извършени доставки от „ЕС Мизия“
ЕООД към „ЦБА Франчайз“ ЕООД поради което са отказали право на
приспадане на данъчен кредит по тях на основание неизпълнение на изискванията
по чл. 68, ал. 1, т. 1 и 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Направените констатации се оспорват
от жалбоподателя по съображения, че представените писмени доказателства
удостоверяват надлежно получаването на стоката, има извършени разплащания, а
при разминаване на данни в стоковите разписки и фактурите, следва да се признае
на дружеството жалбоподател поне „минимум право на данъчен кредит“/цитат от
жалбата/. Настоящият състав намира възраженията за неоснователни.
По делото не са представени други доказателства освен
тези, събрани в хода на извършената ревизия. В приетата по делото експертиза се
посочва, че при получателя са отразени като получени стоките по процесните
фактури и тяхна последваща реализация, като заприхождаване и изписване, има
отчитане на приходи, но не може да се проследи освен количествено по артикули
конкретните стоки по всяка една фактура. По отношение на стоковите разписки,
вещото лице посочва, че същите се издават в съответния търговски обект, не се
подписват от съставител, като не е поставяна като задача на СИЕ проверка
съответствието на количествата с процесните фактури. Експертизата не е установила
контакт с доставчика и не е извършила проверка в неговото счетоводство.
При така установеното от фактическа страна съдът приема,
че направеният извод за липса на данни за наличие на реални доставки по
процесните фактури е правилен. Липсват достоверни данни за придобиването и
движението на стоките, както и за плащане на цената на доставките по издадените
фактури. Не е налице и хипотеза на транзитна продажба по смисъла на чл. 329,
ал.1 от ТЗ, при която страните уговарят продавачът да предаде стоката на
посочено от купувача трето лице, т.е. договорка продавачът да престира не на
купувача, а на посочено от него трето лице. Видно от процесните фактури става
въпрос за родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с
предаването на стоката – арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
От своя страна изследването на произхода на стоката позволява да се направят
категорични изводи относно реалността на доставката, която представлява
първостепенно и задължително условие, обуславящо възникването и упражняването
на правото на приспадане на данъчен кредит. Това означава да се наблюдава
веригата на формиране на новосъздадената стойност /т. нар. принадена стойност/,
т.е. да се контролира механизма на
функциониране на ДДС и да се предотвратява или пресича ощетяването на бюджета,
което е част от целта на ЗДДС. В случая ревизиращите органи са осъществили
необходимите проверки на счетоводните документи и другите относими към спора
доказателства, като не е вменено в тежест на ревизираното дружество да извършва
такива проверки и да доказва, че неговият доставчик е разполагал със стоките,
предмет на доставките. В случая се касае за установяване на правнорелевантните
за спора факти, а именно, че доставчикът е разполагал със съответния вид и
количество стока и я е предал на получателя, като по този начин е прехвърлил
собствеността върху нея.
Наличието на
редовно осчетоводяване на стопанските операции, посочени във фактурите от
страна на жалбоподателя не е достатъчно основание само по себе си за да се
приеме, че е документирана реална доставка, а от доказателствата по делото не
са установени разходи при доставчика, във връзка с извършените доставки. При липса на доказателства за
реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това
обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като
в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на
облагаеми сделки.
С оглед на така очертаното от фактическа страна, съдът
приема, че по делото не е доказан фактът на извършване на доставки по
процесните фактури, за който положителен факт той е страната в процеса, която
носи доказателствената тежест, тъй като черпи изгодни за себе си правни
последици. При така установеното от фактическа страна и липсата
на доказателства за наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1
от ЗДДС, не е налице данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от с.з., поради
което съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано
законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Жалбата е
неоснователна и в тази си част.
За ревизирания
данъчен период месец 04.2014г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит
в размер на 240 лв. по една фактура, издадена от „Делта мед“ ЕООД. Предмет на
стопанската операция по фактурата е доставка на стоки – омекотител „Ленор“. В
хода на ревизията по отношение на тази доставка е посочено, че тя е извършена с
транспортни средства на доставчика до местоназначение – централен склад на
жалбоподателя в гр. Дебелец. При извършената насрещна проверка на „Делта мед“
ЕООД представител на това дружество не е открит за контакт. Искане за
представяне на документи и писмени обяснения му е било връчено по реда на чл.
32 от ДОПК, като такива не са представени. Правото на приспадане на данъчен
кредит е отказано на основание 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Аргументите на
жалбоподателя са идентични като тези, по отношение на доставчиците „Мегакомерс“
ООД и „ЕС Мизия“ ЕООД. По изложените вече по-горе съображения съдът приема
същите за неоснователни.
По делото не са
представени допълнителни писмени доказателства. Експертизата не е извършила
проверка в счетоводството на доставчика, а счетоводното отразяване на фактурата
при жалбоподателя не е спорно от фактическа страна.
Единствено от
посочените обстоятелства не се установява релевантния за спора факт –
доставчикът да е разполагал с процесните стоки, да е могъл да прехвърли правото
на собственост върху тях на „ЦБА Франчайз“ ЕООД и да осъществи тяхното
фактическо предаване по начина, посочен от жалбоподателя. Следва да се има предвид, че първото
нещо от което в случая се интересува материалният данъчен закон е не външното
оформяне на операцията, а тя да представлява реална облагаема доставка за
целите на този закон. Точно този факт по остана недоказан. Доказателствената тежест на установяването на факти, свързани с
изпълнението на услугите е на жалбоподателя съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр.
с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той черпи от тях изгодни правни последици –
признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. След това като не е
установено по делото съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е
отказано законосъобразно.
За данъчен
период месец 01.2014г. е отказано право
на приспадане на данъчен кредит в размер на 29,94 лв. по една фактура, издадена
от „Екстрапак“ ООД и право на данъчен кредит в размер на 199,17 лв. по една
фактура, издадена от „Голд груп – Барони“ ЕООД. За данъчен период месец
02.2014г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18,05
лв. по фактура, издадена от „Фортуна-Ком“ ООД. За тези три фактури е
установено, че вече са били включени в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1, т.
1 от ЗДДС/дневници за покупки/ на жалбоподателя и правото на приспадане на
данъчен кредит по тях вече е била упражнено съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗДДС съответно
за данъчни периоди месеци 02.2013г., 07.2013г. и 01.2014г.
По отношение на
тази част от обжалвания РА жалбоподателят не излага никакви възражения за
неговата незаконосъобразност. Сумата на отказания данъчен кредит обаче е
посочена като задължението което се обжалва, поради това РА и в тази му част е
предмет на спора по делото. С огледа на безспорно установеното от фактическа
страна съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит за посочените
периоди/когато е упражнено повторно/ е отказано законосъобразно, по арг. от
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
За данъчни
периоди месеци 01.2014г., 02.2014г. и 03.2014г. е отказано право на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 3 000 лв. по 3 бр. фактури, издадени от
Община Габрово. Предмет на стопанска операция по фактурите са доставка на
услуги – експлоатация на търговски обект „Централни градски хали Габрово“. В
хода на ревизията от събраните доказателства е установено, че фактурата е
издадена не на дружеството жалбоподател, а на „ЦБА Търговия“ ЕООД. В жалбата не
са изложени конкретни възражения срещу РА в тази част. Предвид на установеното,
настоящият състав приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано
законосъобразно на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС.
За данъчен
период по ЗДДС месец 09.2014г. е извършена корекция на ползван данъчен кредит
по една фактура, издадена на жалбоподателя „ЦБА Франчайз“ ЕООД от „ЦБА“ АД.
Установено е било, че фактурата е отразена в дневника за покупки със стойности
данъчна основа 6 176,41 лв. и ДДС 1 235,28 лв., а самата фактура е с
данъчна основа от 3 702,64 лв. и ДДС в размер на 740,53 лв. Корекцията на
ползвания данъчен кредит в намаление от 494,75 лв., представляваща разликата от
посочения в дневника за покупки размер от 1 235,28 лв. до начисления данък
от 740,53 лв. е извършена законосъобразно.
При ревизията е
било установено, че дружеството жалбоподател е получател по кредитно известие с
№**********/31.03.2014г., издадено от „ЦБА пропърти инвестмънт“ АД, което е със
стойности данъчна основа 16 313,84 лв. и ДДС 3 262,77 лв. Това
известие е отразено в дневника за покупки за отчетен период месец 04.2014г., а
не за месец 03.2014г., съгласно изискванията на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Ревизиращите орани са извършили корекция на съответните данъчни периоди месеци
03.2014г. и 04.2014г. със съответните стойности по кредитното известие, което е
било отразено некоректно/с елиминиране на резултата за месец 04.2014г. и
включване на този резултат за месец 03.2014г./. С оглед на безспорно
установеното от фактическа страна посочената констатация в обжалвания РА е
правилна.
Жалбата
е изцяло неоснователна.
При този изход на делото и с оглед направеното
искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски по производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът
присъжда такива на основание чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК в размер на 1 520,48
лв. За неоснователно съдът приема възражението на пълномощника на жалбоподателя
за редуциране на размера на това възнаграждение. Разпоредбата на чл. 161, ал.
1, изр. последно визира, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат, а не до минималното възнаграждение,
като посочва пълномощника на жалбоподателя. Претендираният размер е определен
точно съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЦБА Франчайз“ ЕООД от гр. Дебелец, срещу ревизионен акт
№Р-04000419008247-091-001/20.10.2020г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с
Решение №3/11.01.2021г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново, с
който са определени данъчни задължения и задължения за лихви в общ размер на
33 016,08 лв.
ОСЪЖДА „ЦБА
Франчайз“ ЕООД от гр. Дебелец, местност „Устито“, ПИ 035026, офис сграда
Логистичен център ЦБА“, ЕИК ... да заплати на Дирекция “ОДОП” – В. Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 520,48 лв./хиляда петстотин и
двадесет лева и четиридесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: