Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2403
гр. Пловдив,
15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД №
2661 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.
Делото е
образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез юрк.П., срещу Решение
№ 1720/31.08.2022, постановено по АНД № 888/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е отменено НП № 604861-F608538/08.10.2021
г. на зам.-директор на ТД на НАП Пловдив.
С
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се моли то да бъде отменено със съответното потвърждаване на
наказателното постановление. Депозирано е становище, с което се поддържа
жалбата и се претендират се разноски пред въззивната и касационната инстанция.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
– „Йоана 2013“ЕООД, с ЕИК *********, в
отговор по касационната жалба, излага доводи за неоснователност на същата.
Представя се и молба за оставяне в сила на обжалваното решение, като сочи
доводи за неговата законосъобразност. Претендира разноски.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пловдив, като
обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218 ал.1 и 2 от АПК, приема
за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок
по чл.211 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
От
фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:
При
извършена проверка на регистрирано по ЗДДС лице „Йоана 2013“ЕООД, е установено,
че дружеството не е отразило в дневника си с покупките издадено от доставчика „Табком
логистик“ ООД кредитно известие
най-късно до 14-то число следващо месеца, през който е издадено кредитното
известие. Това довело като резултат до определяне и внасяне на по-малък размер
ДДС по кредитни известия. Същият е деклариран и внесен за данъчен период
м.01.2021 г. вместо м.септември 2020 г. За така констатираното нарушение е
съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с
което „Йоана 2013“ЕООД е санкционирано с
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.124 ал.5 във връзка
с чл.182 ал.1 от ЗДДС.
При така
изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени
всички изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал
получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението.
Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на въззивния съд.
Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл.124 ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника
за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим
елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата, е
фактът на получаването на известието.
В тази
връзка, задължение на административнонаказващия орган е да установи факта на
получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват
констатации за датата на получаване на кредитното известие по т.1. В тези
актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило“, но
не е установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно
известие.
Обективното
задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от
получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което
обстоятелство следва да бъде установено и, което е в доказателствената тежест
на данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за получаване на
кредитните известия по процесното НП.
Настоящият
касационен състав изцяло се солидаризира с изводите на РС Пловдив, че
получаване на кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл.124
ал.5 от ЗДДС и санкционирано по чл.182 ал.1 от ЗДДС, което е следвало да бъде
установено от АНО.
От друга
страна, не се спори и, че кредитното известие е отразено в период - м.01.2021
година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е коригиран
данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване
на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само
несвоевременност на ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните
лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което, в случаи от вида на
разглеждания, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като
срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът
на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите,
изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчно облагане.
С оглед
на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски,
такива следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба.
Направеното възражение за прекомерност следва да бъде уважено и размерът да
бъде определен в съответния минимум по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, като
аргументите са, че е проведено едно открито съдебно заседание, делото е част от
серия дела, с един и същ характер и не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Воден от
горното и на основание чл.221 ал.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд – Пловдив, XXVI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1720/31.08.2022, постановено по АНД № 888/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „Йоана 2013“ЕООД, с ЕИК *********, разноски
по делото пред касационната инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.