Решение по дело №7946/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

София, 18.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

  Членове:   Пепа Тонева

                    Боряна Петрова

при секретаря ………………………………………………………………………...…… и с участието прокурора ………………………………………………………….. като разгледа

докладваното от ………………………….съдия Михайлов…... ч.гр. д. № 7 946.. по описа

за 2019 г.,     и за да се произнесе съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7, вр.чл.78 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила жалба от З. „Б.В.и.г.“ срещу отказа на ЧСИ М.Д.да намали разноските по изпълнително дело № 20197870400069 по описа на същия, в частта относно приетия размер на адвокатското възнаграждение. В жалбата са наведени доводи, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като още след поканата е изплатено.  Твърди, че налагането на запори по сметките на дружеството е ненужно, както и че действията са поискани само с оглед формално извършване на допълнително процесуално действие. Ето защо моли съда да отмени отказа, като неправилен и незаконосъобразен и вместо него да се намалят размера на възнаграждението до 200 лв. Претендира разноски в настоящето производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

                        Ответникът по жалбата П.Д.С.-К.редовно уведомен не взима становище по жалбата.

                        В писменото си становище ЧСИ М.Д.твърди, че подадената жалба е неоснователна. Твърди, че в конкретния случай не е налице занижена фактическа и правна сложност, а приетия размер на адвокатското възнаграждение, съответства на минималните размери.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че изпълнително дело с № 20197870400069 е образувано по молба на взискателя П.Д.К., чрез пълномощника адв. А.Б.- САК на 23.04.2019 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 10 614/12 г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 10 състав за сумата от 4 502.50 лева, представляваща съдебни разноски. Като способ за изпълнение пълномощника на взискателя в молбата си за образуване е поискал да бъде изпратена до длъжника З. „Б.В.И.Г.” АД покана за доброволно изпълнение, както и да бъде наложен запор върху вземанията по банковите му сметки, като за целта е внесъл авансова такса в размер на 66 лева, която такса включва образуване - т.1, покана за доброволно изпълнение /ИДИ/ - т.5 и запорно съобщение т.9 от ТТР към ЗЧСИ с начислена в нея ДДС.

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че н 24.04.2019 г. на основание чл. 428 от ГПК на длъжника З. „Б.В.И.Г.” АД е връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за горепосочената сума, ведно с начислена пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с включено ДДС, както и направените по делото изпълнителни разноски в размер на 526 лева, от които 460 лв. адвокатски хонорар, плюс 66 лева авансови такси с вкл. ДДС.

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 24.04.2019 г. на основание чл. 507 от ГПК в срока за доброволно изпълнение на длъжника З. „Б.В.И.Г.” АД е наложен запор върху банковите му сметки в банка „Уни Кредит Булбанк“ АД за сумите посочени в ПДИ, като на дата 02.05.2019 г. банката /трето задължено лице/ е изпълнила запора и е превела същите по специалната сметка на ЧСИ.

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че пълномощника на взискателя адв. А.Б.- САК е депозирал пълномощно, от което е видно, че има договорено и изплатено адвокатско възнаграждение /платено в брой/ в размер на 460 лева.

           От правна страна:

           При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

    Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва  постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението. Видно от подадената жалба длъжникът в изпълнението обжалва определения размер на разноските в изпълнението, поради което настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

    Съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнителното дело се дължат 200 лв. (т.1), а за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от същата наредба. Видно от доказателствата по делото с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил способ за събиране на вземането от ЧСИ – запор по банковите сметки. В случая по делото са представени доказателства, че взискателя е представляван в изпълнителното производство от адвокат, предвид на което в негова полза следва да бъде определено адвокатско възнаграждение. От доказателствата обаче се установява, че осъщественото от пълномощника на взискателите процесуално представителство, се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен и способа за удовлетворяване. Други изпълнителни действия в случая, не са извършвани. Не на последно място следва да се отбележи, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, което да предпоставя начисляването на възнаграждение за други процесуални действия по събиране на вземането.Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв.

           Ето защо съдът намира, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като възнаграждението не следва да се присъжда.          

           По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се дължат на жалбодателя, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 15 лв., представляваща внесена държавна такса, както и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

           Водим от гореизложеното съдът

 

 

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

 

    ОТМЕНЯ по жалба на З. „Б.В.и.г.“ отказа на ЧСИ М.Д.да намали разноските по изпълнително дело № 20197870400069 по описа на същия,  като незаконосъобразно и  вместо него постановява:

    ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя П.Д.С.-К.по изпълнително дело № 20197870400069  по описа на ЧСИ М.Д.сумата от 200 (двеста) лв. за адвокатски възнаграждение.

    ОСЪЖДА адвокат П.Д.С.-К.от АК Стара Загора, с адрес: гр. Казанлък, ул. ********, афис 3 да заплати на З. „Б.В.и.г.“ , ЕИК: ********* сумата от 15 (петнадесет) лв., представляваща внесена държавна такса, както и сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.

    Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

            Председател:                                                          Членове: 1.

 

 

                                                                                                              2.