Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Никопол, 18.12.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Никополски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА

 

при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното НАХД 225 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

С НП № 4/14.05.2018г. на Началника сектор „ПП“ към ОДМВР гр.Плевен, на ЕТ“МЕРИ и СИН“ М.Х. гр.Плевен е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

 Недоволен от така наложените наказания е останал жпод. Х., която в подадената жалба твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.Моли НП да се отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, се явява.

Представителят на административнонаказващият не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът след като разгледа жалбата и изразените становища и искания в съдебно заседание, и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимираното лице и жалбата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство против жпод.Х. е започнало на 01.05.2018г, със съставянето на АУАН № 2574/01.05.2018г. за допуснато нарушение по КЗ, актосъставител по който е св. Н.Е.. Твърдяното фактическо описание на нарушението е свързано с товз, че МОЛ на фирма ЕТ“ на ЕТ“МЕРИ и СИН“ М.Х. гр.Плевен  не е сключил задължителна застраховка „ГО“.

От разпитаните по делото свидетели актосъставителя Е. става ясно, че 30.04.2018г. е спрял за проверка автомобил и след направена справка установил, че автомобила нямал сключена застраховка „ГО“.Не бил съставил АУАН на водача, а съставил такъв на МОЛ ЕТ“МЕРИ и СИН“ М.Х. гр.Плевен. Освен това не си спомня дали свидетеля вписан в АУАН е свидетел по съставяне на акта или свидетел присъствал при проверката.Св.П. в о.с.з.твърди, че не си спомня нищо.

От представения по делото АУАН № 2574/01.05.2018г. е видно, че на ЕТ“МЕРИ и СИН“ М.Х. гр.Плевен е съставен акт  за това, че на 30.04.2018г. около 17:10 часа в с.А. е извършена проверка, която е установила, че МОЛ на ЕТ“МЕРИ и СИН“ М.Х. гр.Плевен не е сключил задължителна застраховка ГО. При така издадения АУАН са допуснати съществени нарушения на разпоредабите на чл.42 от ЗАНН, който изрично повелява, че АУАН трябва да съдържа,освен дата и местото на извършванена нарушението да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а в конкретния случай не е ясно, дали извършената проверка е била на автомобил, който се е движел по републиканската пътна мрежа или е извършена служебна проверка.Освен това не е ясно, за какъв автомобил не е сключена застраховка ГО, в АУАН автомобила не е индивидуализиран, нито с марка модел и регистрационен номер, нито с негов собственик.Видно от преписката преди съставяне на АУАН на актосъставителя е била представена сключена застраховка ГО, която е валидна от 30.04.2018г. на товарен автомобил Фолксваген LT35 с рег.N ***.В последствие въз основа на така издадения АУАН било издадено обжалваното НП, в което наказващия орган вече е вписал, че задължителната застраховка ГО не е била сключена за  товарен автомобил Фолксваген LT35 с рег.N *** и автомобила бил управляван от Георги Първанов Ангелов.Но от преписката не става ясно дали наказващия орган при издаване на НП е взело предвид и обясненията дадени от М.Х. и представената сключена застраховка ГО от дата на валидност 30.04.2018г. По делото няма представена справка до кога е била валидна предходната застраховка ГО, имало ли е други нарушения извършени от лицето и в частност сключването на застраховки ГО на автомобилите.

Административно - наказващият изобщо не е изложил мотиви относно наличието или липсата предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН – дали извършеното нарушение предствлява маловажен случай.

Същевременно обаче, настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената от жалбоподателя във въззивната жалба теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая от съществено значение са подбудите за извършване на деянието -налице са данни, от които е видно, че управителя на фирма според обясненията е допуснала недоглеждане но още в същия ден с валидност от 30.04.2018г. е била сключена ГО за товарен автомобил Фолксваген LT35 с рег.N ***.Също така, от съществено значение е, че не са налице отегчаващи обстоятелства и нарушението е извършено за първи път. От нарушението не са настъпили вреди.

Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя е следвало да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

От горното следва, че издаденото НП е съставено е съставено при съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя. Ето защо жалбата следва да бъде уважена и наказателното постановление следва да отменено изцяло като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ НП № 4/14.05.2018г. на Началника сектор „ПП“ към ОДМВР гр.Плевен, на ЕТ“МЕРИ и СИН“ М.Х. гр.Плевен е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 Решението може да се обжалва пред Плевенски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: