Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 15.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 150 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба, депозирана от Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) - гр. София, чрез Е.З.-
старши експерт юрист при ДАМТН, против Решение № 57/06.07.2022г. на Районен съд
– гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 20213610200365 по описа за 2021г. на
съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
НЯСС-221/30.09.2021г., издадено от Заместник председателя на ДАМТН - гр. София,
с което на Община Върбица, с ЕИК *********, представлявана по закон от М.М.Б.–
кмет, за нарушение чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона
за водите /ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Излага доводи за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода
на санкционното производство и за съответствието на АУАН и на издаденото въз
основа на него НП с изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. В тази насока сочи, че както в АУАН, така и в НП, нарушението
и обстоятелствата, при които е осъществено, са описани по ясен и непротиворечив
начин, без да е ограничено правото на защита на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице. Касационният жалбоподател излага и доводи, че
отмененото от районния съд НП е законосъобразно и по същество. По всички
наведени съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и за
потвърждаване на отмененото с него НП. Претендира деловодни разноски за две
съдебни инстанции. Отправя искане, при отхвърляне на касационната жалба,
адвокатското възнаграждение на ответника в касационното производство да бъде
определено в законовия му минимум.
В проведеното открито съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответната страна, Община
Върбица, депозира писмен отговор, в който аргументира становище за незаконосъобразност
на НП поради издаването му при допуснати съществени процесуални нарушения,
както и поради неговата незаконосъобразност по същество. В условията на
евентуалност релевира доводи и за „маловажност“ на санкционираното неизпълнение
на административно задължение. Въз основа на изложеното отправя искане за
оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
поради което отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за
потвърждаване на отмененото с него НП.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна,
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 24.02.2021г., при извършване
на проверка на язовир „Конево-2“, находящ се в поземлен имот с № 000085 в землището
на с. Менгишево, община Върбица, Р.Р. и И.И.- служители на ДАМТН, ГД „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, установили,
че Община Върбица, като собственик на въпросния язовир, не е изпълнила
предписание, дадено с Констативен протокол № 05-03-45/04.06.2020г. от ГД „Надзор
на язовирните стени и съоръжения към тях“. Предписанието било дадено в хода на проверка от 03.06.2020г.,
като на собственика на язовира било указано да се предприемат действия по
извършване на мероприятия, отразени в представения Анализ относно
констатираната филтрация, със срок до 30.09.2020г.
За резултатите от
проверката бил съставен Констативен протокол № 05-03-27/25.02.2021г., в който
били отразени констатации, че изходът на мократа камера към дерето не е
затворен, има просмукана вода през лявата стена на мократа камера - енергогасителя
на основния изпускател и събралата се вода се оттича през изхода на камерата
към дерето и образува овлажнен участък, както и, че каналът за напояване,
разположен срещу челния изход на камерата, не е почистен.
За така констатираното
неизпълнение, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН свидетелят Р.Р. съставил
срещу Община Върбица АУАН № 05-100/06.04.2021г., приемайки, че последната, в
качеството й на собственик на язовир „Конево-2“, е нарушила изискването на чл.
190а, ал. 2 от ЗВ. Впоследствие актът бил връчен на своя адресат.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите, приложени по административно наказателната
преписка, наказващият орган издал процесния правораздавателен акт.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Предходният
съдебен състав е посочил, че актът и НП не съдържат коректно описание на
нарушението и не съответстват на изискването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази
връзка, съдът е приел, че при описание на нарушението не е изложено в какво се
състоят дадените предписания, съответно в какво се състои неизпълнението им,
какви действия, гарантиращи провеждането на висока вълна, следва да бъдат
извършени, съответно отразени в представения Анализ и кои точно от тези
мероприятия не са осъществени. Съдът е посочил, че в акта и в НП е описано, че
не са изпълнени мероприятията, свързани с констатираната филтрация в
представения от оператора на язовира анализ, а именно - да се затвори изхода на
камерата към дерето, за да се предотврати оттичане на вода в близост до петата
на язовирната стена и да се почисти началния участък на канала за напояване. Въз
основа на приложените писмени доказателства, в частност на базата на
Констативен протокол № 05-03-45/04.06.2020г. и Анализ, съдът е счел, че не се
установяват дадени такива предписания, поради което е налице противоречие в
обстоятелствата, посочени в АУАН и НП, относно начина, по който е извършено
нарушението. В допълнение към изложеното, съдът е констатирал също, че
оспореното НП се явява незаконосъобразно и по същество, формирайки извод, че
неправилно Община Върбица е санкционирана за неизпълнение на задължителни
предписания, каквито не са й давани. Воден от това, съставът на РС – гр.Велики
Преслав е отменил оспореното пред него наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В рамките на служебната касационна
проверка на оспореното решение, съдът счита, че въззивният съдебен състав е
постановил валиден и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с
материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в касационната жалба
пороци, сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
касационната инстанция приема оспореното решение за неправилно и
незаконосъобразно. В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав счита,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът и НП са съставени от компетентни лица,
спазени са визираните в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН срокове и закономерно актът е
изготвен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколкото представител на
привлеченото към отговорност лице не се е явил за изготвянето му, независимо от
своевременното му уведомяване. Касационният състав счита също, че не са налице
и коментираните от районния съд пороци, аргументирани с несъответствието на
акта и НП с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Основание за
отпочване на конкретното производство е дало неизпълнението на дадените на
Община Върбица задължителни предписания, обективирани в КП № 05-03-45/04.06.2020г.,
като касателно осъществяването на безопасна техническа експлоатация на язовира,
на неговия собственик е предписано да предприеме действия по извършване на мероприятията,
отразени в представения анализ относно констатираната филтрация. В документа
/Обследване на констатираната филтрация на язовир „Конево - 2“/, изготвен от
оператора на язовира – „Джъст ин Кейс“ ЕООД, са описани предвидените действия в
следващ период, които включват затваряне на изхода на мократа камера към
дерето, с цел прекъсване постъпването на вода от изходната шахта към дерето и
почистване на началния участък на канала за напояване. Именно към изпълнение на
тези дейности са насочени дадените предписания с коментирания КП. Видно от
обстоятелствената му част, при проверката на място като представител на Община
Върбица е присъствал Ш.М., на длъжност специалист „ЗН, ОМП и ОРР“, като от името
на собственика на язовира е представен на контролните органи и посочения
по-горе анализ, наименуван „Обследване на констатираната филтрация на язовир
„Конево - 2“, изготвен във връзка с констатирана в предходна проверка лека
филтрация в контактната зона. Съобразявайки тези обстоятелства, касационният
съдебен състав достига до извод, че както актът, така и НП, съдържат ясно и
непротиворечиво описание на вмененото на санкционирания субект, нарушение.
Спрямо него са били издадени съответните предписания, които, макар и да не
възпроизвеждат дословно съдържанието на коментирания документ /посочен от
органите на ДАМТН като „Анализ относно констатираната филтрация“/, по
еднозначен начин индикират какво поведение се изисква от собственика на
язовира, а именно затваряне на изхода на мократа камера към дерето, с цел
прекъсване постъпването на вода от изходната шахта към дерето и почистване на
началния участък на канала за напояване. С оглед на това и в противовес с
мотивите на районния съд, касационната инстанция счита, че даденото описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е осъществено, е съобразено напълно
със съдържанието на КП, при което не е налице соченото от районния съд противоречие
в обстоятелствата, посочени в АУАН и НП, относно начина, по който е извършено
нарушението. От лицето е изискано изпълнение в срок на конкретни дейности.
Поради констатации, че подобни действия не са предприети, органите на ДАМТН са
инициирали и административнонаказателното производство, индивидуализирайки, съобразно
приобщените доказателства, противоправното поведение на субекта. По тези
съображения решаващият състав на Административен съд – гр.Шумен намира, че не е
налице основание за отмяна на НП, аргументирано с наличие на допуснати
съществени процесуални пороци.
Процесното наказателно постановление
се явява законосъобразно и по същество. Санкционираното лице е надлежен адресат
на приложената санкционна норма, като се установява съобразно приложения Акт за
частна общинска собственост № 22/20.02.1997г., че Община Върбица е собственик
на язовир „Конево-2“, находящ се в поземлен имот с №000085 в землището на
с.Менгишево, община Върбица, обл. Шумен. В това си качество тя е адресат на
задължението да изпълнява дадените предписания по ЗВ и Наредбата по чл. 141,
ал. 2 от същия закон, с чието неизпълнение се нарушава разпоредбата на чл. 190а,
ал. 2 от ЗВ. От събраните по делото доказателства се установява, че при
извършената на 24.02.2021г. проверка на язовир „Конево-2“, е установено, че не
са извършени предписаните действия по затваряне на изхода на мократа камера към
дерето, с цел прекъсване постъпването на вода от изходната шахта към дерето, и
почистване на началния участък на канала за напояване, каквото активно
поведение е било изискано от собственика с КП № 05-03-45/04.06.2020г. При това
положение се налага правния извод, че са били налице условията за ангажиране на
обективната отговорност на собственика на язовира, чието поведение правилно и
законосъобразно е квалифицирано от наказващия орган като административно
нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ,
във вр. с чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Конкретната деятелност не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид,
поради което не следва да бъде квалифицирана като „маловажна“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
От така установеното фактическо и
правно положение, настоящият касационен състав приема, че процесното решение на
Районен съд - град Велики Преслав е неправилно поради постановяването му в
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и
доколкото обстоятелствата по делото са напълно изяснени, следва да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от
районния съд наказателно постановление.
С оглед изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
касатора, в полза на ДАМТН – гр.София и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът в
касационното производство следва да бъде осъден да заплати разноски в общ
размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, явяващи се дължимо възнаграждение за
юрисконсулт за протеклите производства пред Районен съд – гр.Велики Преслав и пред
настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 57/06.07.2022г. на Районен съд – гр.Велики Преслав,
постановено по АНД № 20213610200365 по
описа за 2021г. на съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № НЯСС-221/30.09.2021г.,
издадено от Заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор - гр. София, с което на Община Върбица, с ЕИК *********,
представлявана по закон от М.М.Б.– кмет, за нарушение чл. 190а, ал. 2, във вр.
с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите.
ОСЪЖДА
Община Върбица, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Върбица, обл.Шумен, ул.Септемврийско въстание
№ 40, представлявана от М.М.Б.– кмет, да заплати в полза на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Г.М.Димитров № 52А, разноски за юрисконсулт за протеклите производства пред
районния съд и пред настоящата съдебна инстанция, в общ размер на 160 /сто и
шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 15.11.2022 г.