Р Е Ш Е Н И Е
№ 732
гр. Плевен, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 695/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Т.Й.Л.
*** срещу Решение № 401/21.07.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по
н.а.х.д. № 1197/2020г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил ЕФ серия
К № 3146822 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматично
техническо средство или система, с който на Т.Й.Л. е наложено на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание „глоба“
в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 06.11.2019г.
в 15:07 часа в с. Радомирци, на ул. „Васил Левски“ до № 11а с посока на
движение към гр. Луковит като водач на лек автомобил ***** с рег. № *****, управлява с установена скорост 84 км/ч при
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, превишение с 34 км/ч. Нарушението е
установено с АТСС TFR1-M 585 при отчетен толеранс от -3 км/ч.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Сочи, че съдът е изяснил и анализирал всички
действия по съставяне на електронния фиш, но относно начина на връчване на
електронния фиш се е произнесъл кратко, като не е анализирал възраженията и
доказателствата относно връчването, като е приел, че в РУ на МВР – Луковит
електронният фиш му е връчен лично и се е запознал с него, но това не отговаря
на истината. Поддържа тезата си, че ЕФ не му е връчен и до момента съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал.5 ЗДвП, с което е допуснато съществено процедурно
нарушение, довело до ограничаване правото му на защита. Твърди, че при случайно
посещение на 29.05.2020г. в РУ на МВР – Луковит деловодителата му съобщила, че
има ЕФ за плащане, който бил връчен на 20.05.2020г. При последващо посещение на
01.06.2020г. отново не му връчили ЕФ, тъй като вече бил връчен, но се съгласили
да му направят разпечатка от системата за нарушения.
Ответникът по касация – ОД на МВР – гр.
Плевен не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, мотивирано
и законосъобразно и предлага да се потвърди.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
По наведеното единствено възражение за
невръчване на ЕФ, съдът правилно е съобразил, че не е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като той е получил копие от ЕФ, запознал се със
съдържанието му и е упражнил пълноценно правото си на жалба. Съдът е приел
жалбата за допустима като подадена в законния срок и се произнесъл по
законосъобразността на ЕФ. Видно и от представените в касационното производство
доказателства жалбоподателят е бил търсен на посочения постоянен адрес в с.
Дивечово и след като било установено, че не живее на този адрес, но има
регистриран настоящ адрес ***, където живее, фишът бил изпратен за връчване на
този адрес. По делото няма данни фишът да е бил надлежно връчен на нарушителя
на известния настоящ адрес, поради което правилно съдът е приел жалбата за
допустима и я приел за разглеждане по същество. След като се е запознал със
съдържанието на ЕФ жалбоподателят е имал възможност в пълен обем да упражни
правото си на защита, в т.ч. и да направи възражения относно авторството на
деянието, каквито не са били изложени в жалбата пред районния съд. След
получаване на копие от фиша и запознаване със съдържанието му е могъл, както да
оспори редовността на връчването, така и да изложи възражения пред
административно-наказващия орган по смисъла на чл. 189 ал.5 ЗДвП като представи
декларация за лицето, което е управлявало автомобила и извършило нарушението за
скорост на процесната дата с копие от свидетелството му за управление на МПС.
Правилно съдът е преценил, че оспореният
ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити съгласно одобрения образец и отговаря на
законовите изисквания.
Правилно, съдът е приел за доказано от
приложените материали по административната преписка соченото нарушение, за
което жалбоподателят обосновано е наказан
в качеството му на собственик на посочения автомобил, което
обстоятелство не е спорно и се доказва от приложената справка за регистрацията
на автомобила. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична
проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените
протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на
нарушението.
Доказано е чрез автоматично заснетия от
устройството видеоклип, отразяващ датата и мястото на нарушението, модела и
регистрационният номер на автомобила, измерената скорост, ограничението и
превишението на скоростта. Приложен е и протокол за използване на конкретното
АТС на процесната дата, в който е отразено мястото на поставянето му на пътя и
ограничението на скоростта – 50 км/ч за населеното място, началото и края на
работния процес и обслужващия го служител, към който протокол е приложена и
снимка на разположението му на процесния участък от пътя.
След изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП (
ДВ – бр. 54/2017г.) е допустимо
нарушение за скорост да се установява, както със стационарни, така и с мобилни
технически средства и системи, в присъствие или в отсъствие на контролен орган,
за което се издава ЕФ.
Според легалната дефиниция на §6 т.65 от
ДР на ЗДвП (ДВ-бр.19/2015г.) : "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат,
както: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, така и: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, с каквото
устройство именно е констатирано и заснето процесното нарушение.
С оглед всички приложени по делото
доказателства, които съдът е съобразил, правилен е направеният извод, че
жалбоподателят като собственик на посочения автомобил на 06.11.2019г. в 15:07ч.
е извършил нарушение по смисъла на чл. 21 ал.1 ЗДвП, тъй като се е движил в с.
Радомирци със скорост от 84 км/ч, с което е превишил разрешената за населено
място скорост от 50 км/ч, след приспадане на отчетен толеранс от -3 км/ч.
Установеното превишение от 34 км/ч на разрешената скорост в населено място
обосновава съгласно чл. 188 ал.1 ЗДвП налагане на наказание на собственика на
осн. чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП в размер на 400 лв.
По тези съображения решението на Районен
съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 401/21.07.2020г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1197/2020г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.