Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 17.05.2019година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №250 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Издадено е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000032 от 07.02.2019година на Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград,с което на М.Д.М. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .

      Жалбоподателят М.Д.М. в законно-предвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди се в жалбата,че в автомобила пътувало и друго лице,което било употребило алкохол и вероятно миризмата на алкохол била от него. Не оспорва,че отказал да му бъде извършена проверка с Дрегер за наличието на уптореба на алкохол,като оспорва,че бил употребил такъв ,както и че бил заявил,че бил употребил 3 водки,т.к. бил на работа.Отделно от това счита,че АУАН следвало да бъде съставен в присъствието на свидетели,а не на един такъв. Твърди се,че не била осигурена възможност да впише възражения по акта и не му било разяснено ,къде следва да даде кръвна проба. Отделно от това не ставало ясно как били индивидуализирани наказанията по смисъла на чл.27 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконносъобразно.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява  лично и с адв.М.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.Допълнително навежда доводи в пледоарията си за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на адм.производство.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

      От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д.Н.Д. и Т.Г.Ф. се установява, че на 22.01.20179година се провела специализирана полицейска операция на служители към ОД на МВР Хасково,полицейски участък Любимец и служители към жандармерията ,като за целта служителите в това число св.Ф.  се установили в с.Дъбовец. Около 13,00часа на път трети клас №597 в община Свиленград в с.Дъбовец  спрели за проверка жалбоподателя, който  управлявал лек автомобил  марка „ Рено” ,модел „Канго” с ДКН Х2560 ВА  , в посока гр.Ивайловград ,като в автомобила пътувало още едно лице/съгласно показанията на св.г.а.н.и св.Ф./. При извършване на проверката на служителите им направило впечатление,че водачът на лекият автомобил миришел силно на алкохол, поради което уведомили св.Ф.,който бил началник на групата по старшинство. Същият след уведомяването отишъл до автомобилът и разговарял с водача –жалбоподател,като и на свидетелят направило впечателнеие,че същият е повлиян от алкохол,поради което поискал съдействие от автопатрул от РУ Свиленград. Във връзка с поисканото съдействие на место в 13,35часа пристигнал св.Д.,който приканил жалбоподателя да бъде тестван  с техническо средство Дрегер 7510,ARDN 0093,но въззивникът отказал. На свидетелите ,казал че изпил 3водки . След отказа , св.Д. издал  на жалбоподателя талон за медицинско изследване №0049236/22.01.2019г.,но същото не се явило за даване на алкохолна проба,като в издадения талон изрично било посочено мястото на което следвало да се яви,а именно ЦСМП гр.Любимец до 40минути,както и че лицето ОТКАЗВА изпробване с техническо средство и че екземпляр от талона е връчен на лицето срещу подпис .

         За така възприетите нарушения на жалбоподателят  бил съставен,предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение серия Д , №802959 от 22.01.2019г. в  негово присъствие, като жалбоподателя  не изложил писмено  възражения  по акта,като в самият акт е посочено,че същият има право да подаде възражение по него в три дневен срок.

         Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

          Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

          В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП  му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки. 

            Последният е изпратен за връчване чрез РУ Ивайловград,видно от приложеното писмо в АНПр и респективно е връчен на жалбоподателя на 25.03.2019г.

            По административно наказателната преписка има и приложена  справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя  е правоспособен водач,и има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП.

            По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №0049236/22.01.2019г.,видно от който,жалбоподателят е отказал изследване,като екземпляр от процесния талон му е връчен срещу подпис на процесната дата в 14,00часа.

            Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият  определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

            Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д. - актосъставител/ и Ф.– свидетел при установяване на нарушенията и по акт, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи,  справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №0049236/ 22.01.2019г.,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Д. и Ф., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата въпреки многократните покани към него да бъде тестван с теническо средство за употреба на алкохол,е отказал,както и че е не се е явил за даване на кръвна проба по издадения талон за медицинско изследване.

             Следва да се посочи,че показанията на св.Ганчо Николов са ирилевантни относно установяване или респективно оборването на вмененото  адм.нарушение,тъй като жалбоподателят е наказан за отказ да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта,а не за употреба на такъв,поради което съдът намира,че същите следва да бъдат игнорирани и да не се коментират в мотивите на съда,като несъотносими за изясняване на фактическата обстановка по делото.

           Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации  изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

          Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

         Разгледана по същество, жалбата се явява  неоснователна.

         Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

         Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

          Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. 

        Не се споделя доводът на въззивникът,че има допуснато нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН,доколкото акта бил съставен в присъствието на един свидетел,а разпоредбата сочела няколко.Текстът на  чл. 40, ал.1 от ЗАНН е достатъчно ясен и конкретен, "актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Тоест достатъчно е свидетелят да е присъствал при извършване на едно от двете действия "извършване" или "установяване".Същевременно разпоредбите на  чл. 40, ал.1 и чл. 42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина "свидетели", а чл. 43, ал.1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Това означава, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел не води до опорочаване на процедурата до такава степен, че да представлява основание за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал.1 от ЗАНН, по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице/така и Решение № 531 от 4.07.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 367/2018 г./.

          Не се споделя и доводите наведени в съдебно заседание,че непосчването  на ЕГН, местоработата на свидетеля по акта,както и непосочването на местоработата на жалбоподателя са съществени процесуални нарушения влечащи отмяна на обжалваният акт. Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Ф. и местоработата на жалбоподателят, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата му е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

         Не се споделя и доводът,че непосочването на качеството на свидетелят опорочава адм.наказателното производство,тъй като както се посочи по горе в мотивите на съда, съществено е това нарушение на административно-производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице

          Подписаният АУАН от още един свидетел,невписан в акта за установяване на нарушението,също не е съществено процесуално нарушение,което опорочава  акта до степен нарушителя да НЕ разбере в каво точно е обвинен, за да организира защитата си адекватно,поради което настоящият състав приема,че действително има допуснато нарушение,но същото е несъществено.

         Твърдението на процесуалният представител на жалбоподателят,че е неподписан АУАН от страна на актосъставителя в предоставеният на жалбоподателя екземпляр,което е съществено процесуално нарушение,водещо до отмяна на обжалваният акт,остана недоказано,тъй като липсва представен екземпляр от същият по делото. От друга страна наличният по АНПр е надлежно подписан от актосъставителят по делото.

         Относно твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се ,че на жалбоподателят не му било разяснено ,къде следва да даде кръвна проба,както и че са изложени протоворечиви данни в издаденият медицински талон за кръвна проба ,относно това дали е връчен същият или ,че е отказал да му бъде връчен,също не се споделят от настоящата инстанция,тъй като видно от самият талон се установява,че в същият е вписано ,че водача следва да се яви в ЦСМП гр.Любимец за кръвна проба до 40минути от връчване на талона,което връчване е  удостоверено с подпис на жалбоподателя, че е му е връчен в 14,00часа на 22.01.2019година,като е отразено и обстоятелството,че пред актосъставителят нарушителят е отказал и даване на кръвна проба. В талона е отразено ,че същият отказва  да бъде изпробван с техническо средство подробно индивидуализирано,а не както процесуалният представител на жалбоподателят твърди,че е отказал получаване на екземпляр от издадения медицински талон.

          Относно изложеният от страна на процесуалният представител довод в заключителната му пледоария,че било налице разминаване на часовете вписани в АУАН и в НП,което разминаване водело до порочност на актовете,също не се споделя от съда,тъй като коректно и ясно е описано и в давата акта,че същият е спрян за проверка в 13,00ч ,като едва при пристигането на актосъставителя на место в 13,35ч.,същият е отказал да бъде изпробван с техническото средство,за което нарушение именно е бил наказан въззивникът.

          Относно твърдението,че било налице разминаване в описанието на извършеното нарушение,като от фактическите обстоятелства се подразбирало,че същият бил обвинен в употреба на алкохол и същевременно за отказ да бъде изпробван за наличието на такъв,също не се споделя от съда,по следните съображения:както в АУАН ,така и в НП нарушението е описано ,че водача отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техн.средство дрегер ..., като е  описано и субективното възприятие на свидетелите полицейски служители,че лицето силно миришело на алкохол и явно било повлияно,като същото пред тях заявило,че е изпило 3 водки. В НП е посочено ,че е извършил  следното адм.нарушение за което се санкционира: отказва проверка с техн.средство за установяване  употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ.анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за  хим.лаб. изследване за установяване на конц. на алкохол в кръвта,с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП. Така описаното не въвежда в заблуждение въззивникът ,какво точно е извършил и съответно за кое нарушение е бил наказан,тъй като липсва изложени обстоятелства за прието,че същият е управлявал процесният автомобил след употреба на алкохол,а само е описано,както се посочи,че въззивника е заявил пред полицейските служители,че е изпил три водки и видимо бил повлиян от алкохола и силно миришел на такъв.

          Същото не се споделя доводът на процесуалният представител,че било ограничено правото на защита на жалбоподателят,тъй като бланкетно в АУАН било вписано,че същият няма възражения по него. Дори и същият да е имал такива,но актосъставителят да не е вписал същите в АУАН-а,то изрично в него  е описано,че същият има право да подаде вързажение в 3 дневен срок от връчването му,което безспорно въззивникът не е сторил,а от друга страна,същият е използвал правото си да обжалва крайният санкционен акт,като е използвал и адвокатска защита,което обстоятелство гарантира в пълен обем правото му на защита.

          При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

          От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

         Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение- по чл.174,ал.3 от ЗДвП.

         Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или да даде кръвна проба за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на алкохол са два различни способа, чрез които се установява наличието на концентрация на алкохол в кръвта. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява ПС с или без концентрация на алкохол в кръвта. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда, включително и ако се установи наличие на алкохол в тези параметри, то нарушението следва да се квалифицира по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП; а ако не се установи наличие на алкохол или е налице такъв до 0.5 на хиляда деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да даде кръвна проба за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде кръвна проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой метод. Изпълнителното деяние на нарушението следва да бъде установено по безспорен начин и в двете му проявни форми.  

В случая, както се установи по делото жалбоподателят,  притежаващ  качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване с техническо средство проверка за наличие на алкохол в издишвания въздух и е отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от  Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, в съставения АУАН за констатиране на употребата на алкохол или друго упойващо вещество актосъставителят вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и видимото състояние на водача. Обясненията на водача за вида и количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество и времето на употребата им се вписва, когато той е предоставил тези данни. Препис от Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от цитираната Наредба № 30 от 27.06.2001 година, с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Т.е. съобразно тази разпоредба водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо средство за установяване на алкохол не би извършил нарушение, ако даде кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН.

По делото безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които се кредитират от съда се установява, че на процесните дата и място визирани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, жалбоподателят е управлявал МПС - лек автомобил „ Рено” ,модел „Канго” с ДКН Х2560 ВА  , както и че след надлежна покана от страна на съответните контролни органи, достигнала до знанието му, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Обстоятелството дали техническото средство конкретизирано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е одобрено по реда на Закона за измерванията е изцяло ирелевантно, доколкото нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран е за отказ за извършване на проба за употреба на алкохол, а не за установено наличие на такъв. В случая сме изправени пред хипотезата, в която водачът е получил талона за медицинско изследване, което е удостоверил с подписа си, но като е отказал да даде проба от кръв не се е явил в указаното здравно заведение,а също така както се посочи по –горе е отказал и изпорбването му с техническо средство дрегер.

   От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

 

          Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.    

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  като правилно и законосъобразно Наказателното Постановление /19-0351-000032 от 07.02.2019година на Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград,с което на М.Д.М. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................