МОТИВИ
по
НОХД 1/2010 г. по описа на Плевенски РС:
Обвинението
е против М.Т.А. *** за това че на 28.08.2009г. в гр.Плевен, при условията на
повторност отнел чужда движима вещ – система за домашно кино марка JVC, модел
ТН – 67 S на стойност 368 лева от владението на собственика Т.Т.М. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.
195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът намира, че обвинението е доказано като се позовава на показанията на
св.Р.М..Намира обясненията на подсъдимия А. за
негова защита позиция като приема,че събраните при разпита на
свидетелите А. и *** гласни доказателства са противоречиви,а фактическата
обстановка при която е извършен частен звукозапис от М.А. за противоречива. Пледира
за определяне на наказание лишаване от свобода към минимума,което се изтърпи
реално.
Пострадалият
Т.М. е конституиран като частен обвинител в наказателния прецес като е приет
за съвместно разглеждане предявения от
него срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 368 лева представляваща
претендирано обезщетение за причинението от деянието имуществени реди ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането – 28.08.2009г.
до окончателното изплщане на сумата.
Гражданският
ищец Т.М. по същество отправя искане за уважаване на предявения граждански иск.
Подсъдимият
М.А. ***. с адв.Л.И. ***. Защитникът намира, че в доводите
на представителя на държавното обвинение отсъства аргументация относно
несъмнената доказаност на обвинението като обсъжда събраните по делото
многобройни доказателства анализирайки ги в тяхната взаимна връзка и при
отчитане спецификата в манталитета и поведението на подсъдимия и частния
обвинител като фиксира гражданските отношения развили се между тях по повод
инкриминираната вещ.Пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на предявените
граждански искове.
Подсъдимият М.А. моли съда да
бъде оправдан като поддържа защитника си и намира,че е сключил сделка с Т.М. от
която последния впоследствие е останал недоволен.
Съдът,
като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
М.Т.А. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно
образование, не работи, женен, осъждан, ЕГН**********.
Подсъдимият М.Т.А. през
лятото на 2008 г. живеел в с.Крушовица,
обл. Плевен.Междувременно установил контакт със семейството на гр.ищец Т.Т.М. по повод претендирана от него роднинска
връзка,която била подложена на
продължително изясняване.
В хода на така възникналите
отношения подсъдимият А. многократно посещавал адреса на който пребивавало
семейството на М. *** като встъпил и в
различни по съдържание отношения по повод битови вещи с неговите членове.
На 28.08.2009 г. М.А. се
сдобил по неустановен начин със система за домашно кино марка JVC, модел ТН –
67 S собственост на Т.М..*** Т.М. подал сигнал до Началник Първо РУ на МВР-гр. Плевен, в който посочил че подсъдимия който се
представял за негов брат е откраднал процесната вещ, като бил забелязан по
време на “деянието” от негова сестра.
По повод горното било
образувано дознание № 2290/2009 г. по описа на РП-Плевен.
Съдът кредитира обясненията
на подсъдимия М.А. в частта, в която от същите се установяват отношенията които
създал с гр.ищец и неговите роднини по повод претендирана от него родствена
връзка без да може да установи естеството и съдържанието на същата доколкото в
хода на приобщените допълнителни обяснения е заявил, че първоначално е имал
съмнения,че майката на гр.ищец – св.С.Ш. е негова майка, оставила го в Дом
„Майка и дете”, а в първоначалните такива е споделил, че неговата майка и
бащата на Т.М. са братовчеди. В същност естеството на визираната връзка е без
решаващо значение от гледна точка на предмета на делото като същата маркира
основата на отношенията провокирали контакта между подсъдимия,пострадалия и
последващото им развитие.
Съдът възприема като
доказателствено обезпечени и обясненията на подсъдимия в които същият е заявил
откупуването от заложна къща на телевизор марка “Акай”, собственост на
семейството на гр.ищец и в конкретност на неговата майка, както и
транспортирането на телевизора до с.Крушовица. В тази част обясненията на М.А. кореспондират с
показанията на гр.ищец М. който признава при разпита си, че въпросният
телевизор се е намирал в заложна къща /магазин за битови вещи втора употреба/
находящ се зад ресторант “Централ” в гр. Плевен управлявана от свидетеля М.Й. и
от където всъщност е бил откупен от подсъдимия А.. Допълнителна опора тези
обяснения намират и при разпита на св. С.Ш., която споменава, че : ”...иска
телевизор цветен,и аз го дадох,за 20 лева му го дадох.Не ми трябва...”,л.69 от
делото.
Обясненията на подсъдимия А.
в частта, в която същият е заявил, че е закупил процесната уредба марка „JVC”
от гр. ищец за сумата от 90 лв. като допълнително предоставил и мобилен телефон
марка “Нокиа Навигатор” с проблем в клавиатурата като не получили категорична и обективна
доказателствена опора не се възприемат от съда,но същите не са били опровергани
с категоричност и от останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Следва да се отбележи, че гр.ищец Т.М. е отрекъл при разпита си
да е получавал мобилен телефон и пари на ръка от подсъдимия, като същевременно
е заявил, че по време на кражбата когато била изнесена уредбата от дома му
същият е бил на работа, а свидетел на деянието случайно е станала свидетелката Р.М.
– негова сестра. Показанията на М. обаче не могат да бъдат възприети от съда
поради липсата на категорична доказателствена опора от една страна, а от друга
поради вътрешното им противоречие и несъответствието им с част от събраните по
делото допълнителни доказателства в т.ч. и приобщените веществени такива.
Свидетелката Р.М. при разпита си е заявила, че по време на закупуването на кафе
е забелязала за секунди *** /подсъдимият М.А.,***./ пред къщата на гр.ищец като
е имало ДВД и колони в ръцете му. Свидетелката е посочила още, че вниманието и
било моментно ангажирано и не е обърнала внимание поради своята забързаност как
е попаднала уредбата у подсъдимия като
не е забелязала за момента – поради липсата на интерес към случващото се, а и с оглед предишните посещения на А. ***
дали е имало други лица. Показанията на Р.М. на първо место не изключват вероятността
обясненията на подсъдимия А. в частта, в която същия е заявил, че съвместно с
гр. ищец и наето такси ведно с
процесната уредба и телевизор марка “Акай” се отправили към с.Крушовица където
била сглобена уредбата да са достоверни. Тези обяснения обаче не са намерили
надежна доказателствена опора както е отбелязал вече съда като изявлението на М.,
че се намира в лоши отношения с майка си и сестрите си не обосновава извода, че
не е заинтересована от делото с оглед липсата на влошени отношения със
свидетеля Т.М., който е неин брат. В хода на проведената очна ставка с
подсъдимият А. същата е отрекла да е искана от нея и от Т.М. сумата от 400 лв.
за да „прекратят делото” в който смисъл обаче е противоположното изявление на
подсъдимия М.А.. От друга страна следва да се посочи, че от разпита на
свидетелката Б.А. се установява заявената родствена близост от подсъдимия която
мотивирала последваща проверка от нея и св.С.Ш. поради липсата на категорична
увереност относно естеството на заявеното родство от подсъдимия в съответната
специализирана институция която формирала субективната увереност, че
претендираната родствена връзка все пак не съществува.Св.Б.А. обаче е заявила,че
по време на инкриминираното деяние е била на почивка и не знае за предоставен
от М.А. телефон,както и за обстоятелства във връзка с попадането на уредбата у
Т.М., като сочи единствено закупуването `и от съсед – в случая К. ***.
Последното впрочем кореспондира с показанията на гр.ищец, приобщената
гаранционна карта и договор за потребителски кредит *** на ТБИ с обозначен
потребител Крум Крумов *** с ЕГН ********** ***.
Съдът кредитира като
обективни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа
показанията на св.Т.М. в частта в която същия споделя за посещенията на
подсъдимия у дома му по повод заявена родствена близост,извършената проверка от
майка му с оглед преодоляване на възникналите съмнения в тази насока,както и
притежаваната от него уредба за домашно кино която изплащал на вноски на К.***.В
тази част ангажираните при разпита на Т.М. гласни доказателства хармонират с
останалите приобщени по делото и горецитираните писмени доказателствени
средства.Съдът цени и твърденията на гражданския ищец в частта в която се
заявява възникналия интерес към цветен телевизор марка „Акай”,черен на цвят от
подсъдимия който бил оставен в заложна
къща /магазин/ зад ресторант “Централ” от неговото семейство и който бил
откупен от М.А. (без да цени изявлението относно датирането на сделката) т.к.
тези показанията намират опора във възприетата част от обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката С.Ш..Изявленията на гражданския
ищец,че по време на инкриминираното деяние
е бил на работа,а впоследствие след като разбрал за изнасянето на
уредбата от подсъдимия чрез св.Р.М. се отправили съвместно с такси в
с.Крушовица където след проверка открили дома на подсъдимия се явяват вътрешно
противоречиви и неподкрепени от останалия кредитиран от съда доказателствен
материал и не се възприемат от последния.Гражданският ищец е потенциално
заинтересован от изхода на делото с оглед конституирането му като страна в
процеса и обосноваване на предявената претенция за гражданска обезвреда което налага
внимателно изследване на ангажираните от него гласни доказателства при
съобразяване на обстоятелството,че същите произхождат от лица от неговия
родствен кръг. В тази връзка следва да се посочи,че отричането на родство и
проявена дистанция към претендираната от подсъдимя близост със семейството на
Т.М. не кореспондира с фактическите отношения между страните – подсъдимия М.А.
гостувал многократно на семейството на гражданския ищец,изнасянето на уредбата
за домашно кино е възприето от Р.М. без притеснения и съгласувано с Т.М. - по
негови показания – л.30 от делото,а М.А. се уговорил със св.С.Ш. и откупил
заложения от нея цветен телевизор марка „Акай”,който транспортирал у дома си.В контекста
на изложението следва да се посочи,че при проведената очна ставка със св.А.А.
пострадалия е заявил,че до с.Крушовица е пътувал сам,а не с Р.М. /обратно на
предходните му показания/ като не може да посочи защо при разпита си пред
разследващия орган не е споделил и,че е ходил да търси М.А. ***.На следващо
место твърденията на гражданския ищец,че не е продавал вещи в магазина на св.М.Й.
влизат в грубо противоречие с показанията на същия,който е разпознал в съдебно
заседание Т.М. (“Дорчо”) и е посочил,че същия
многократно му е продавал различни вещи – ракета,телевизори и т.н. в магазина
на ул*** до ресторант “Централ” в гр.Плевен. Липсата на очевидна логика в
отрицанието на тези фактически обстоятелства от гражданския ищец трудно може да
бъде обяснена (бюлетина за съдимост на частния обвинител дава косвени насоки),но
това поведение дискредитира допълнително твърдението на М.,че процесната уредба не е била предмет на договаряне с
подсъдимия – съобразно неговите твръдения,а е била открадната от последния.В
тази връзка следва да бъдат обсъдени и
показанията на свидетеля А.А. който при разпита си е заявил,че
подсъдимия и гражданския ищец са докарали с такси „...DVD,телевизор,едни
колонки такива големи...” които вкарали
в дома на А. *** който предал на Т.М.
неустановена парична сума и мобилен телефон марка „Нокия”.Показанията на А.А.
кореспондират с обясненията на подсъдимия и с показанията на св.Мартин ***,който
е потвърдил същите обстоятелства,но с уточнението че парите са били
предоставени в дома на подсъдимия. Разминаването в показанията на *** и А. е относно
мястото на предоставяне на парите от страна на подсъдимия на гражданския ищец
като в останалата част същите кореспондират както помежду си,така и с
твърденията на подсъдимия.Това съответствие следва да бъде преценено на база
близостта на М.А. със свидетелите които са присъствали по време на съдебните
заседания по делото,а от друга страна и при съобразяване на ангажираността на
св.А. към усилията на подсъдимия да ангажира доказателства в подкрепа на своята
невинност и особено при последващата среща между подсъдимия и пострадалия в
с.Крушовица когато двамата по инициатива на първия предприели изясняване на
отношенията си.
Съдът намира,че от
обясненията на М.А. и от показанията на гражданския ищец М., св.А.А. и св.П.П.
се установява,че на 26.11.2010г. е имало среща и разговор между първите двама по повод инкриминираната вещ и
процесуалното поведение на пострадалия,както и запис на този разговор или поне
на част от него,но дотам се изчерпват и кореспондиращите помежду си
доказателства.В хода на допълнителните обяснения подсъдимия е заявил,че е разбрал за трудовата ангажираност на М. ***
и по своя инициатива се е срещнал с него като записал с личния си мобилен
телефон марка „Сони Ериксон F 500 i”
неговите изявления във връзка с основанието за фактическото разместване
на процесната уредба – без гр.ищец да е знаел за предприеманото действие – като
е снимал М. и камиона от който последния
е разтоварвал,а пострадалия е узнал за случилото се едва след приключване на
реализираното мероприятие.В подкрепа на тези обяснения на А. се явяват
допълнителните показания на А.А. който отрича гражданския ищец да е бил
малтретиран с оглед депозиране на оневиняващи подсъдимия изявления.Тези
обяснения на А. и показанията на А. обаче не са намерили категорична
доказателствена опора. Пострадалият М. ***. от 1.10.2010г. „сигнал” в който е заявил,че записа на разговора в
с.Крушовица между него и М.А. е в резултат на нанесен му побой като е описал
поваляне на земята зад камиона при непосредствената близост на шофьора Н.К. и
на отстояние на 5-6 метра на „другите момчета”
като бил удрян с юмруци и шамари по тила.Тези показания на М. съдът
оценява като нелогични, вътрешно противоречиви и изолирани в доказателствено
отношение.Повалянето на земята и нанасянето на удари с юмруци в т.ч. и в тила
предполага травматични увреждания които следва да се обективират със
съответните медико-биологични признаци.Твръдението на гражданския ищец за липса
на такива и отказа поради тази причина да му бъде издадено съдебно-медицинско
свидетелство след изискване от негова страна очевидно не кореспондира с
факта,че свидетелство може да се издаде и в случаите когато не се констатират
находки /друг е въпроса относно функционалното предназначение на този документ
за постигане на целите на изискалия го/,както и с несъответствието между
възпроизведения механизъм на побоя и липсата на видими следи от
него.Същевременно при проведения допълнителен разпит във връзка с нанесения му
побой Т.М. е посочил,че „другите” са
били далеко от тях като заплахите на М.А., че ще го „наръга с нож” са били
възприети като продиктувани от намерението на подсъдимия да се „оправдае”.Тези
твърдения на М. не са били подкрепени от събраните от съда доказателства като
самия пострадал не е оказал съдействие в тази насока.Шофьорът на камиона –
св.Н.К. е напуснал територията на страната,а извършилия проверката по преписка
№ В-8408/2010г. по описа на РП-Плевен свидетел П.П. при разпита си е опровергал
твърденията за насилие спрямо гражданския ищец – като се е позовал на
останалите разпитани лица в т.ч. шофьора на камиона и собственика на
разтоварваните тухли и е посочил,че М. не само не се е отзовал лично за извършване на проверката което е наложило
снемането на обяснения по делегация,но не е представил и съдебно-медицинско
свидетелство.Изготвеният аудиозапис на разговора между подсъдимия и
гражданският ищец е прослушан от свидетеля П. който е потвърдил общата насока
на неговото съдържание без да може да
определи условията на записа и потвърди,респективно отхвърли приобщеното по
делото веществено доказателство – мобилен телефон марка „Сони Ериксон F 500 i”
като средство за неговото осъществяване. Обясненията на подсъдимия и
гражданският ищец в тази насока са категорични,както и установеното от
назначената съдебно-техническа експертиза аудиосъдържание поради което
съмненията в тази насока са преодолени по категоричен начин.
В хода на съдебното
средствие с оглед твърденията на М.А. и при съобразяване на допълнителните
разпити на пострадалия Т.М. съдът е назначил съдебно-техническа експертиза като
вещото лице А.С. в хода на експертните изследвания е стигнал до извода,че
представения по делото от подсъдимия мобилен телефонен апарат марка „Сони
Ериксон F 500 i” технически може да записва аудио и визуална информация –
снимки и видеофайлове като в същия се съхранява картина в JPEG формат съдържаща
снимково изображение на българска регистрационна табела на моторно превозно
средство с Дк№ ***,друга такава на превозното средство /камион/ и снимка на
гражданския ищец озаглавена „ПУСТИНЯК”,както и звукозапис с дължина от 2,02
минути.Последният съдържа разговор между два мъжки гласа /включва се инцидентно
и трети неустановен/ - подсъдимия и гражданския ищец,бел.моя,с.д. – при който
М.А. определя съдържанието на разговора,който впрочем кореспондира със
защитната му линия на поведение,а Т.М. лаконично потвърждава изнесените от
подсъдимия фактически обстоятелства относно сделка по закупуване на процесната
уредба като накрая уточнява „... ма поне не идваш да се разберем...Аз не
лъжа...ти не лъжеш...аз казах,че излъгах...”,л.126 от делото.Аудиозаписът от
мобилния телефон на подсъдимия А. и изготвените фотоснимки следва да бъдат
третирани като веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК т.к.
същите съдържат обстоятелства включени в предмета на доказване.В този смисъл е
и решение № 390/2.10.2009г. на ВКС по н.д. № 393/2009г. на ІІ н.о. на НК.Съдът
кредитира визирания аудиозапис като веществено доказателство изготвено от
страна в процеса,както и съдържанието на разговора обективирано в него – който
се потвърждава от показанията на П.П., Т.М.,А.А. и подсъдимия А.,но счита че
по делото не са събрани доказателства
които да обективират по несъмнен начин условията при които е изготвен записа и
действителната мотивация на участниците в него.Преписка № В-8408/2010г. по
описа на РП-Плевен е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство
мотивиран с вероятно предположение за извършено престъпление по чл.144 ал.1 от НК като е маркиран от държавното обвинение частния ред за неговото повдигане и
поддържане и е подчертана липсата на доказателства в подкрепа на твръденията на
жалбоподателя Т.М..От друга страна и подсъдимия А., и пострадалия М.
последователно интерпретират фактическата обстановка съобразно целите които
преследват в процеса което дистанцира ангажирането на доказателства от тяхна
страна от плоскостта на обективното установяване на истината в процеса. Проведената
очна ставка не е преодоляла
противоречията в събраните при разпитите им гласни доказателства относно
основанието за преминаването на процесната уредба във фактическата власт на
подсъдимия,респективно мотивите подтикнали гражданския ищец да потвърди
фактическата обстановка изнесена от М.А..Изчерпването на доказателствените
източници е ограничило допълнителното постъпване на доказателства и изчистването
на обетивната рамка на взаимоотношенията като следва да се посочи,че
показанията на св.Н.Ц. са изключени от обсъждане с оглед нередовното
призоваване на гражданския ищец за съдебното заседание когато е проведен
неговия разпит.Впрочем тези показания не установяват различни фактически
обстоятелства извън установените по делото и администрирането на жалбата на
частния обвинител.
От заключението на вещото
лице Е.Г. по изготвената съдебно-оценителна експретиза се установява,че
пазарната стойност на система за домашно кино марка „JVC TH-67S” към момента на
деянието при съобразяване на овехтяването е 368 лева.Заключението като
обективно и неоспорено от страните се цени от съда като следва да се посочи,че
обективни критерии които да определят еквивалента на престациите при които М.
и А. са направили сделката съобразно
изявления на подсъдимия практически не могат да бъдат установени.
Приобщените по делото бюлетини за
съдимост установяват предходните осъждания
на гражданския ищец и подсъдимия за разнороден вид престъпна деятелност.
Съгласно разпоредбата на чл.
303 ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен когато обвинението е
доказано по несъмнен начин,а съгласно чл.103 ал.1 от НПК тежестта на доказване
на обвинението по дела от общ характер е възложена на прокурора и разследващите
органи.Съдът намира,че обвинението не е постигнало изискуемата
от закона доказателствена подкрепа като обективна подкрепа на тезата на
прокурора не е била постигната чрез решително преодоляване на противоречията в
събраните по делото доказателства и установяването на ясна фактическа картина в
отношенията между подсъдимия и пострадалия.По делото няма категорични
доказателства които да опровергаят твърденията на подсъдимия,че е договорил процесната уредба с гражданския ищец,а не че противоправно е прекъснал фактическата власт на пострадалия
върху нея,както и да потвърдят изявленията на Т.М.,***А. е търсил имуществена
изгода от контакта с неговото семейство.Точно обратното – хронологията на контактите
и причината за тяхното поддържане,финализираните
сделки с предмет други битови вещи, собственост на семейството на частния
обвинител,както и увереността с която е подходила
свидетелката Р.М. към действията на обвиняемия на процесната
дата очертават отношения които са разминават със заявените от Т.М. в съдебно
заседание.Неясни в хода на съдебното следствие са останали противоречията в
показанията на пострадалия,липсата на обективна подкрепа на твърденията му
относно нанесения побой и отсъствието на медицински находки след
него.Подаването на сигнали е процесуален способ за реакция по повод на
определени събития,но не и доказателствено средство,а още по-малко пък източник
на доказателства в подкрепа на обвинението и предявените граждански искове.От
друга страна активността на подсъдимия по доказване на възраженията му съгласно
чл.103 от НПК въпреки,че не е приета безкритично от съда е дискредитирала допълнително
тезата на гражданския ищец и самото обвинение.Последното впрочем се базира
единствено на показанията на самия пострадал,а допълнителни доказателства в
негова подкрепа не са били събрани въпреки проведеното продължително съдебно
следствие.От житейска гледна точка заявената сделка по замяна с доплащане за
инкриминираната вещ - при съобразяване на изразените резерви от съда - не
бележи фрапиращи несъответствия като еквивалента на престациите
подлежи на преценка на базата на ЗЗД,както е отбелязал защитника на подсъдимия.
Ето защо и на основание
чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия М.Т.А.
за невинен в това, че на 28.08.2009г. в гр.Плевен, при условията на повторност
да е отнел чужда движима вещ – система за домашно кино марка JVC, модел ТН – 67
S на стойност 368 лева от владението на собственика Т.Т.М. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание
чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.307 от НПК съдът е
длъжен да се произнесе по гражданския иск и когато признае невинността на подсъдимия.В
наказателния процес е предявен от пострадалия Т.М. и приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 368 лева, представляваща претендирано
обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното `и
изплащане. При съобразяване на обстоятелството,че основание на гражданския иск
е деянието,а същото е недоказано следва предявените искове да бъде отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
При
тези изводи на съда следва вещественото доказателство по делото – мобилен
клетъчен телефон марка “Sony Ericsson F500i” с *** да
бъде върнат на подсъдимия М.А., а направените деловодни разноски в размер на 145
лв. бъдат възложени на основание чл.190 ал.1 от НПК за сметка на държавата.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: