№ 25
гр. гр. Добрич, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГА.на Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора В. Зл. В.
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223200600347 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е oбразувано след отмяна по реда на чл.412 и
сл. от НПК на решение по ВНОХД №16/2021г. на ДОС с решение
№154/31.10.2022г. по н.д.№209/2022г.на ВАпС и възобновяване на
наказателното производство на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, по
въззивна жалба вх.№260024/06.01.2021г. на А. М. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.О., срещу присъда №260007/22.12.2020г. по НОХД №
82/2020г. на Районен съд-Т., с която е бил признат ЗА ВИНОВЕН в това, че
на ***г. в с.З., общ.Т., обл. Добрич, около 10.20ч., по ул. „Втора", без
съответното свидетелство за управление на МПС, управлявал МПС - л.а. „
БМВ Х5" с рег. № ***, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление №19-0253-
000649/25.07.2019г., влязло в законна сила на 09.04.2020 г. на Началника на
РУ «Полиция» гр. Д., за управление на МПС, без свидетелство за управление
на МПС, поради което на основание чл.343в, ал.2, във вр. чл.55 от НК му
налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 3/ТРИ/
1
МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и глоба в
размер на 250,00 (двеста и петдесет)лева
Срещу така постановената присъда е подадена жалба от подсъдимият А.
М. А., с искане наложеното с присъдата наказание да бъде изменено в по-
леко. В жалбата се излагат съображения, че подсъдимият е съдействал изцяло
за разкриване на обективната истина по делото, както и, че наложеното
наказание е явно несправедливо и несъответстващо на обществената опасност
на деянието, поради което се иска да бъде наложено по-леко наказание,
съответстващо на степента на извършеното деяние.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалният
представител на подсъдимия пледира присъдата на подсъдимия да бъде
изменена в по-лека.Счита, че са нА.це основания за налагане на условно
наказание. Предвид обществената опасност на престъплението и начина на
извършването му твърди,че е нА.це основание по чл.66 от НК да бъде
отложено изпълнението на наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич счита жалбата
за неоснователна. Навеждат се доводи, че процесната присъда е правилно
постановена, тъй като авторството на деянието е доказано по несъмнен
начин.Наложените наказания били правилни и законосъобразни,
съответстващи на целите на чл.36 от НК, не били нА.це основания за
прилагане на чл.66 от НК. Предвид изложеното се пледира процесната
присъда да бъде потвърдена изцяло.
Добричкият Окръжен съд, като прецени изложените в жалбата доводи,
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните в
съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на присъдата,
съобразно разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, установи следното:
Делото пред ТРС е гледано по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК, т.е., по реда на съкратеното съдебно следствие поради
категорично изразеното желание на подсъдимия, с признание на всички
изложени в обвинителния акт факти и обстоятелства и дадено съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Несъмнено е, че подсъдимият се е
признал за виновен, доколкото това е абсолютно необходимо за да се развие
настоящото производство пред първата инстанция по реда на глава Двадесет и
седма от НПК, т.е. той е признал изцяло фактите изложени в
2
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се
събират доказателства относно тези факти.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна, събраните по
надлежния процесуален ред доказателства удовлетворяват критериите,
установени в чл.102 от НПК.. Изводите и заключенията относно фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са направени при
спазване изискванията на чл.305 ал.3 НПК. Законосъобразно са приобщени и
писмените доказателства, имащи значение за изхода на същото, разкриващи
релевантни за делото факти на основание чл.283 от НПК, и правилно
така събраните и приобщени към делото доказателствени средства са
ползвани от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата.
При изцяло изяснена фактическа обстановка правилно първоинстанционният
съд е констатирал, че подсъдимият е нарушил цитирания по-горе текст от
закона, за което са наложени и съответните наказания. Предвид
обстоятелството, че фактическата обстановка по делото не се оспорва,
настоящата съдебна инстанция счита, че същата не следва да бъде
преповтаряна.
При индивидуА.зация на наказанието за извършеното от подсъдимия
деяние, Районен съд -Т. е отчел обстоятелствата, имащи значение за
наказателната му отговорност. При определяне на наказанието на
подсъдимия, първоинстанционният съд е взел в предвид всички релевантни
обстоятелства и правилно е преценил всички доказателства относно
неговата личност, съдебно минало, характеристиката на деянието. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство е взето предвид нА.чието на
предходни осъждания, без обаче същите да бъдат подложени на анА.з в
детайли. В този смисъл настоящият състав приема следното:
Действително подс.А. М. А. е осъждан два пъти както следва: С влязла
в сила на 01.04.2011г. присъда по НОХД № 1/2011г. на ТРС, с която за
извършено от него деяние по чл.215 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от
НК е осъден на „пробация“, с наложени пробационни мерки с
продължителност от шест месеца. Това наказание е изтърпяно на 15.10.2011г.
Въпросното деяние е извършено от подсъдимия А. А. като непълнолетен
и следва да се отбележи, че с оглед на това обстоятелство, предвиденото
наказание по този текст на закона се редуцира съобразно разпоредбата на
3
чл.63 ал.1 т.3 от НК, т.е., това деяние не се явява тежко умишлено по
смисъла на закона. С определение за одобряване на споразумение от
01.11.2012г. по НОХД № 344/2012г. на РС-Д., за извършени от него
престъпления по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“
вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, му е наложено наказание „Пробация“ с
пробационни мерки с продължителност от шест месеца. На осн. чл.216
ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години. На осн. чл.23 ал.1 от НК е
наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно три
месеца „лишаване от свобода“, което е отложено с изпитателен срок от
три години. Актът е влязъл в сила на 01.11.2012г. Тези деяния също не са
тежки умишлени по смисъла на закона- за първото се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, а за второто
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години.
Следва обаче да се обърне внимание на факта, че по първото осъждане
по НОХД № 1/2011г. на РС- Т. не е настъпила реабилитация по право, тъй
като в двегодишния срок по чл.86, ал.1, т.4 НК от изтърпяване на наложеното
му наказание- „пробация“, осъденото лице е извършило друго престъпление,
за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ - това по НОХД №
344/2012г. на РС- Д. ( за престъплението по чл. 216, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.
чл. 26, ал.1 НК). Наказанието по първото осъждане е било изтърпяно на
15.10.2011 г., от когато е започнал да тече и законовият двегодишен срок по
чл.86, ал.1, т.4 от НК. В срока по чл.86, ал.1, т.4 от НК обаче попада
извършеното на 30.12.2011 г. от подсъдимия престъпление по чл.216, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК, за което по НОХД №344/2012г.на РС-Д. му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изтърпяването на което е отложено за срок от три години, т.е.препятствана е
възможността за реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 4 от НК.
И по второто осъждане по НОХД № 344/2012г. на РС-Д. не е
настъпила реабилитацията по чл.88а НК. С влязло в сила на 01.11.2012
г.определение за одобряване на споразумение по НОХД № 344/2012г. на РС-
Д., за извършени от него престъпления по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр.
с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, му е наложено
наказание „Пробация“ с пробационни мерки с продължителност от шест
4
месеца. На осн. чл.216 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което на
осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На осн.
чл.23 ал.1 от НК е наложено най-тежкото от така определените наказания, а
именно три месеца „лишаване от свобода“, което е отложено с
изпитателен срок от три години. Изпитателният срок по това осъждане е
изтекъл на 01.11.2015г. Съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.3 НК от този
момент е започнал да тече и петгодишният срок по чл. 88а, ал.1, вр. чл. 82,
ал.1, т.4 HK-арг.чл.88а, ал.3 НК. Следователно от датата на последното
изтърпяно от подсъдимия наказание лишаване от свобода-01.11.2015 г. до
момента на извършване на деянието, предмет на настоящото дело – *** г., не
са изтекли изискуемите срокове по чл.88а от НК, в които деецът да не
извършва ново умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.
Към датата на извършване на процесното деяние и двата самостоятелни срока
за реабилитация- този по чл.86, ал.1, т.4 за първото осъждане и този по
чл.88а, ал.1 вр.чл.82, ал.1 от НК за второто осъждане не са изтекли, а за да
бъде подсъдимият реабилитиран е необходимо да са изтекли сроковете по
всички осъждания (по аргумент от чл. 88а, ал. 4 от НК).С оглед на това следва
да се приеме, че и последиците от предходните осъждания не са били
зА.чени. Към момента на извършване на престъплението по чл.343в, ал.2 от
НК подсъдимият не е бил реабилитиран, същият все още се е считал за
осъждан. Началният момент, от който e започнaл да тече реабилитационият
срок, е 01.11.2015 г., когато е изтекъл изпитателният срок по втората присъда,
като същият е щял да изтече на 01.11.2020 г. Деянието , предмет на
настоящото дело , е осъществено на *** г., т.е. преди спрямо подсъдимия А.
А. да е настъпила реабилитация по предишните му осъждания. В този
смисъл следва да се приеме, че по отношение на подсъдимия А.А. не са
нА.це предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл. 66 от НК визира изключение от правилото за ефективно
изтърпяване на наложеното наказание, но при кумулативното нА.чие на
посочените в нея предпоставки, каквато хипотеза в случая не е нА.це, тъй
като липсва една от материалноправните предпоставки за приложението на
чл. 66, ал.1 НК- лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. При това положение, след като към момента
на извършване на деянието, предмет на настоящото дело, не са били зА.чени
5
последиците от предходните осъждания на дееца, институтът на условното
осъждане е неприложим.
При съобразяване на горното въззивната инстанция приема, че
определеното с обжалваната присъда наказание за деянието на подсъдимия
не е несъразмерно тежко, в който смисъл са оплакванията в жалбата.
Определено е в предвидения в закона минимум, при отчитане целите на
индивидуалната и генералната превенция, залегнА. в чл.36 ал.1 от НК.
Съдът е отчел, че са нА.це многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които обуславят приложението на чл.55 от НК. Поради това е наложил
наказанието „лишаване от свобода“ в минимален размер, а по отношение на
кумулативно наложеното наказание „глоба“ е приложена разпоредбата на
чл.55, ал.2 от НК. Правилна е преценката на първоинстанционният съд че
институтът на условното осъждане по чл.66 НК не може да бъде приложен
спрямо подсъдимия, предвид неговите предходни осъждания. Замяната на
постановеното ефективно изтърпяване на наказанието “лишаване от
свобода” с друго би довело до неправилно приложение на материалния
закон и до явната му несправедливост. Приетият обем наказателна
принуда по отношение на подсъдимия е необходим за постигане целите на
наказанието, за поправянето и превъзпитанието му, както и да му се
отнеме възможността да извършва други престъпления. Поради това и
въззивният съд намира,че целите на чл.36 от НК могат да се изпълнят
само като подсъдимият изтърпи ефективно наложеното му наказание. Не
на последно място правилно е определен и режима на изтърпяване на
наложеното наказание, а именно общ затворнически режим. Правилно, при
спазване на изискванията на чл.55 от НК е определен размерът на
кумулативно наложеното наказание- глоба.
Воден от гореизложеното и на осн. чл.338 от НПК, ДОБРИЧКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 260007 от 22.12.2020г. по н.о.х.д. №
82/2020г. по описа на Районен съд гр.Т..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протест.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7