Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.03.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на дванадесети
февруари година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13803 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Б.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** 55А, чрез
адв. Я.Д., с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 15.11.2016 г. ПТП, както и
сумата от 3 835.80 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди за заплатени медицИ.ки консумативи, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Излагат
се съображения, че на 15.11.2016 г. около 17:00 часа л.а. „Мазда" модел
„6" с per. № *******, управляван от Д.Г.Т.се е движил по път SF01401 с
посока от с. Петърч към гр. Костинброд, навлиза в лентата за насрещно движение,
удря правилно движещия се л.а. „Ауди" модел „80"с per. № *******,
управляван от Б.В.И., с посока на движение от гр. Костинброд към с. Петърч, с
което реализира ПТП и се преобръща в крайпътна нива. При инцидента е пострадал
ищецът, в качеството си на водач на л.а. „Ауди" модел „80"с per. № *******.
Посочва,
че местопроизшествието е посетено от дежурен в КАТ в РУ- МВР- Костинброд, който
е съставил Констативен протокол от 15.11.2016 г., в който са описани
обстоятелствата и причините за ПТП. Излагат се съображения, че веднага след
произшествието ищецът посетил УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ" ЕАД в състояние на
силна болка и невъзможни движения, с оток и деформация в областта на дясна
раменна става. След извършените прегледи и консултации му е поставена диагноза
: Счупване на горния край на раменната кост (хумерус)-
закрито. Фрактура коли хирурджици хуумери декстри. Твърди се, че ищецът е приет
е в клиниката за оперативна интервенция- Оперативни процедури в областта на
раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност. След извършената
операция и последвал болничен престой, пострадалият е освободен от здравното
заведение за продължаващо домашно амбулаторно лечение. Сочи, че болките от
получената травма в дясно рамо в първите 2 седмица са значително интензивни,
които и понастоящем продължава да изпитва. Травмата на рамото е довела до
трайно затруднение във функциите на горния десен крайник, като
възстановителният период надвишава 30 дни. Ищецът не е бил в състояние да си
служи с ръката си, предвид и поставената имобилизация.
Навеждат
се доводи, че гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е
застрахована при ответното дружество. Посочва, че е предявил пред ответното
дружество писмени претенции за изплащане на обезщетение за причинените му от
процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, като ответното дружество
определил обезщетения в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди и 3835.50
лв. за имуществени вреди. Така определените размери на обезщетение, ищецът
счита за твърде занижени, с което обосновава правен интерес от предявените
искове.
Ответното дружество
- З. „Л.И.“ АД, излага становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът не оспорва валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на л.а. „Мазда“, към датата на ПТП. Посочва, че по заявената претенция е
определено застрахователно обезщетение, което счита за справедливо. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е бил без
поставен обезопастилен колан.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. П. поддържат
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. Т.оспорва
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия и неоспорен
по делото Констативен протокол за ПТП от 21.01.2017г., се установява, че ПТП е
настъпило на 15.11.2016 г. около 17:00 часа л.а. „Мазда 6" с per. № *******,
управляван от Д.Г.Т.се е движил по път SF01401 с посока от с. Петърч към гр.
Костинброд, навлиза в лентата за насрещно движение, удря правилно движещия се
л.а. „Ауди" модел „80"с per. № *******, управляван от Б.В.И., с
посока на движение от гр. Костинброд към с. Петърч, с което реализира ПТП и се
преобръща в крайпътна нива. В протокола е отразено още, че при ПТП е пострадал водачът
на л.а. „Ауди 80“ - Б.В.И. /л. 8-9 от
делото/
От представената
и приета по делото Епикриза за УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се установява, че
ищецът е постъпил в лечебното заведение на 15.11.2016г. с окончателна диагноза:
счупване на горния край на раменната кост /хумурес/ закрито. Фрактура коли
хирурджици хумер декстри. Посочено е че, на 17.11.2016г. е извършена оперативна
интервенция. Назначено било медикаментозно лечение и на 21.11.2016г. ищецът е
изписан с подобрение. /л.10-11 от
делото/
По делото са
представени и приети като писмени доказателства 5 броя фактури, ведно с касови
бонове на обща стойност 3835.80 лева за заплатени от ищеца медицИ.ки
консумативи, избор на епик и лекарствени медикаменти. /л. 12-17 от делото/
Представена е и
претенция с вх. № 1971 от 21.02.2017г., съгласно която ищецът Б.И. е предявил
пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените
от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /л.18-20 от делото/
След разменена между страните писмена кореспондеция и писмо изх. № 6249 от
10.07.2017г. ответното застрахователно дружество е определило обезщетение в
размер на 5 000 лева за претърпените неимуществени вреди и 3 835.80
лева за имуществени. /л.21-24 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връЗ.а с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицИ.ка експертиза, изготвена от вещо лице д-р В.Т.,
неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. СМЕ сочи, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
пострадалият Б.И. е получил счупване на хирургичната шийка на дясната раменна
кост, което увреждане е наложило оперативно лечение. Счупването на раменната
кост в областта на хирургичната шийка е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 2,5-3
месеца. Усложнение на травмата изразяващо се в ограничение на движенията в
раменната става, както и намалена мускулна сила, лесна уморяемост. Експертът е
посочил, че това усложнение ще остане до живот и реализира медикобиологичният
критерии постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, тъй като
функцията на засегнатия крайник няма да може да бъде възстановена в пълен обем.
Експертизата е приела, че счупването на раменната кост е причинено в резултат
на силен директен удар в областта на дясното рамо, като добре отговаря да е
получено при пътнотранспортното произшествие. Д-р Т. посочва в заключението, че
в първите дни след травмата и извършването на оперативната интервенция
пострадалият е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания. След края
на третата седмица болезнеността е намаляла значително и е останала такава при
допир. Поради наличните усложнения свързани с болезненост при натоварване на
крайника и ограничение на движенията болка ще има при това условие и при
промяна на времето, като болезнеността при тези условия ще се наблюдава до живот.
Вещото лице заявява още, че приложените финансови документи за направените
разходи по лечението и постоперативния период не се заплащат от НЗОК, а се
поемат от пациента, поради което те са задължителни за адекватното провеждане на
лечението и последващото възстановяване.
В обясненията си в о.с.з. на 30.10.2018г. вещото лице д-р Т. допълва, че счупването в
областта на раменната става е тежко и въпреки проведеното лечение, има
остатъчни ограничения в движението на крайника в ставата, които ще бъдат до
живот.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. К.Г., се установява, най-вероятен
механизъм на произшествието: на 15.11.2016 год., около 17:00 ч., по път „SFO“
1401, в участъка от квартал Маслово на гр. Костинброд към с. Петърч се е движил
лек автомобил „Ауди 80“ с per. № ******, управляван от Б.В.И. със скорост около
80 - 90 км/ч по прав пътен участък и благоприятни пътно - климатични условия. По
същия участък в обратна посока към гр.Костинброд, се е движил лек автомобил
„Мазда 6“ с per. № ******, управляван от Д.Г.Т.със скорост около 90 км/ч. По
неустановени причини, водачът на л.а. „Мазда“ е допуснала управлявания от нея
автомобил да се отклони в посока наляво, считано за посоката й на движение, да
пресече разделителната линия и да се насочи срещу насрещно движещия се л.а.
„Ауди“. Експертът е приел, че ударът е бил неизбежен поради неочакваната неизяснена
маневра, предприета от водача Трайкова и настъпва на определеното място на
удара в пътната лента за движение на л.а. „Ауди“. Ударът между автомобилите е челен, с
препокриване по широчина на предните части на автомобилите с известен
ексцентрицитет с последващи деформации по атакуващите зони, като за л.а.
„Мазда“ са по - силно изразени в дясната му част. В момента на удара, л.а.
„Мазда“ е бил разположен преимуществено с дясната си челна част към л.а.
„Ауди“. В резултат на това, л.а. „Мазда“ се отклонява надясно /или наляво,
считано за посоката му на движение/, напуска пътното платно в дясно, преодолява
десния банкет и дясната отводнителна канавка, заорава и се преобръща в
крайпътната нива вдясно от пътя. При това преобръщане са нанесени силни деформации
по купето му. Посочено е, че л.а. „Ауди“ след удара продължава движението си
напред и се установява на мястото, където е регистриран в дясната пътна лента. При
челния удар, двамата водачи са получили травматични увреждания, описани в СМЕ. Инж. Г. сочи, че основна и едИ.твена причина
за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а. „Мазда 6“ в насрещната
пътна лента в момент, когато срещу него се е движил л.а. „Ауди А 80“. Обоснован е извод, че причината за допуснатото
произшествие е от субективен характер - допуснатото безпричинно и беЗ.онтролно
отклоняване на лек автомобил „Мазда 6“ от водача му, в насрещната пътна лента, когато това не е
било безопасно. Експертизата допуска като субективна причина за настъпване на
процесното ПТП да е моментно отклоняване вниманието на водача от измененията на
пътната обстановка.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Г., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
По почин на ответника е допуснато изслушването на КСМАТЕ, изготвена от вещи
лица д-р В.Т. и инж. К.Г.. Вещите лица обосновават, че лек автомобил „Ауди 80“
с per. № ****** е произвеждан през периода 1978 г. - 1995 г. По данни на
официалния вносител на тази марка - фирма „Порше“, процесният автомобил е
фабрично - заводски оборудван за всички места в автомобила с обезопасителни
триточкови бедрено - раменни колани инерционен тип, като този за средното задно
място е двуточков бедрен тип. Сочи се още, че материалите по делото - протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, както и медицИ.ката
документация, в която са описани травматичните увреждания на пострадалия Б.В.И.
сочат на извод, че в резултат на пътнотранспортото произшествие са настъпили
слабо изразени деформации на купето на л.а. “Ауди 80” управляван от И., както и
счупване на дясната раменна кост на И. в областта на хирургичната шийка. При
комплексната оценка на механизма на пътнотранспортното произшествие,
пластичните деформации на автомобила и вида и характера на травматичното
увреждане на пострадалия И., като се има предвид, че обезопасителният колан
задържа тялото на водача към седалката, не е възможно да бъде причинено
констатираното телесно увреждане- счупване на шийката на дясната раменна кост на
пострадалия, ако същият е бил с поставен обезопасителен колан.
Съдът
възприема приетото и неоспорено от страните заключение на КСМАТЕ изготвено от д-р
В.Т. и инж. К.Г., като обективно и компетентно дадено.
За претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Я.Х. И.- съпруга на ищеца. Свидетелят посочва, че ищецът
– Б.И. се обадил телефона, че е катастрофирал между Костинброд и Петърч. Тя от
своя страна позвънила на синът й и на негов приятел, защото нямало как да стигне
до мястото на катастрофата. Видяла го в „Пирогов“ на носилка, като го сваляли
от линейката. Състоянието му било критично. Казвал, че умира от болка, вкарали
го в залата и след три часа и половина-четири го иЗ.арали и го качили в
отделение за операция. Свидетелката пояснява, че ПТП е станало на 15 ноември, а
операцията - на 17 ноември. Сочи в показанията си, че раменната шийката на
дясното рамо е била счупена и операцията траела около 4 часа. Изписали го на 21
ноември. И. сочи още в показанията си, че не могъл да се обслужва сам, защото
много го боляло. Наложило се да вземе отпуск и била покрай него до Нова година.
До края на юли-август продължил оздравителния процес, но все още не може да си
вдига ръката. Заявява, че той е строител, съкратили го преди пенсиониране и след
изтичане на борсата си намерил работа, но това му попречило да започне. От 15
ноември до края на юли били само на нейната заплата. Той нямал никакви доходи.
От август, миналата година вече е пенсионер. Посочва, че правили рехабилитация,
физиотерапии, ходи на упражнения, но ръката си го боли. Живеят в Петърч и е
много трудно придвижването. Ако трябва да ходят до някъде карат внукът да идва
да ги взима, защото той все още е в стрес от катастрофата и не може да шофира.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Я.Х. И., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 15.11.2016 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. „Л.И.“ АД, възникнало по застрахователна полица № BG/22/116000734452/16
година, със срок на действие от 02.03.2016г. до 02.03.2017г., сключена за лек
автомобил марка „Мазда“, модел „6“, рег. № ******, управляван от Д.Г.Т.. Отделно от това по
делото е приета Справка от базата данни на Информационен регистър към Гаранционен
фонд, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за посочения период и лек автомобил с ответното застрахователно
дружество. Нещо повече, в приетия и неоспорен по делото КП за ПТП с пострадали
лица от 21.01.2017г. е отразено, че за лек автомобил „Мазда 6“ е налице
застраховка „ГО“ в З. „Л.И.“ АД.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 18 от
дата 21.02.2017 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да иЗ.лючват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./
наличието на пряка причинна връЗ.а между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 15.11.2016г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП -"Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ Деянието му е виновно, при форма на
вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връЗ.а
с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца. Установи се, че водачът
Д.Г.Т.на сочената дата е управлявала лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ******, навлиза в лентата за насрещно движение, удря
правилно движещия се л.а. „Ауди 80“ с рег. № ******, с което реализира ПТП и се
преобръща в крайпътна канавка. В приетото по делото САТЕ с вещо лице инж. Г. е
прието, че основна и едИ.твена причина за настъпване на процесното ПТП е
навлизането на л.а. „Мазда 6“ в насрещната пътна лента в момент, когато срещу
него се е движил л.а. „Ауди 80“. Посочено е още, че причината за допуснатото
произшествие е от субективен характер - допуснатото безпричинно и безконтролно
отклоняване на автомобила от водачката на лек автомобил „Мазда 6“ в насрещната
пътна лента, когато това не е било безопасно, което опира и до професионални
правилни действия с органите за управление. Експертизата допуска като
субективна причина за настъпване на процесното ПТП да е моментно отклоняване
вниманието на водача от измененията на пътната обстановка.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Мазда 6“ Д.Т..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗК „Л.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ за доказани по основание.
Установени са поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания на св. Я.Х., от които се установява, че след
изписването от болницата не могъл сам да се обслужва, което наложило тя да
излезе в отпуск до края на годината, за да се грижи за него. Установява, че до
края на юли-август продължил оздравителния процес, но все още не може да си
вдига ръката. По професия бил строител, съкратен бил от работа и трябвало да
започне нова, но ПТП му попречило. До месец юли на миналата година се издържали
основно от нейните заплата. Посочва още, че ако се наложи да пътуват, викат
внукът им, защото ищецът все още е в стрес от катастрофата и не може да шофира.
В приетата по делото СМЕ, вещото лице д-р Т. сочи, че счупването на раменната
кост в областта на хирургичната шийка е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 2,5-3
месеца. Усложнение на травмата изразяващо се в ограничение на движенията в
раменната става, както и намалена мускулна сила, лесна уморяемост, като това
усложнение ще остане до живот, тъй като функцията на засегнатия крайник няма да
може да бъде възстановена в пълен обем. Следва да бъде съобразена и
съществуващата към момента на увреждането - 2016г. обществено икономическа
обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Предвид изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че обезщетение в размер на 25 000 лева адекватно би
репарирало в пълен обем претърпените от пострадалия ищец
вследствие на процесното ПТП болки и страдания, до която сума предявения
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен и доказан. За разликата до пълния
предявен размер от 35 000 лева искът следва да се отхвърли.
Предвид основателността на исковата
претенция основателна е и претенцията за лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 25.10.2017г.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан. В приетата по делото и неоспорена от
страните КСМАТЕ вещите лица д-р Т. и инж. Г., са приели, че при комплексната
оценка на механизма на пътнотранспортното произшествие, пластичните деформации
на автомобила и вида и характера на травматичното увреждане на пострадалия И., като
се има предвид, че обезопасителният колан задържа тялото на водача към
седалката, не е възможно да бъде причинено констатираната телесно
увреждане-счупването на хирургичната шийка на дясната раменна кост на
пострадалия ако същият е бил с поставен обезопасителен колан.
Предвид
изложеното са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът
на съпричиняване от страна на ищеца, съдът възприема да е 20%. При отчитане на приетото съпричиняване от 20%
като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
редуцирано на 20 000 лв.
Ответното дружество, като застраховател по
гражданската отговорност на деликвента, следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.10.2017 г. до
окончателното изплащане.
По имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 3 835.80 лв., претендирана като обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
медицински консумативи, свързани с процесния инцидент, съдът намира
следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 5 броя
фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 3835.80 лева, се установява, че
ищецът е заплатил медицински консумативи, избор на епик и лекарствени медикаменти.
В приетото по делото СМЕ, изготвено от вещо лице д-р Т. е прието, че приложените
финансови документи за направените разходи по лечението и постоперативния
период не се заплащат от НЗОК, а се поемат от пациента, поради което те са
задължителни за адекватното провеждане на лечението и последващото
възстановяване.
Предявеният
иск за имуществени вреди, след редуциране размера на определеното обезщетение
от 3 835.80 лв., с процент съответен на степента на съпричиняване следва
да бъде уважен за сумата от 3 068.64
лева.
С оглед
на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 432, ал.1 от КЗ следва
да бъде уважен за сумата от – 20 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 35 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде уважен за
сумата от 3 068.64 лева и отхвърлен за предявения 3 835.80 лева, поради
установено съпричиняване.
Предвид основателността и доказаността на главната
претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва,
считано от датата на увреждането, респ. считано от датата на извършване на
разхода.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В случая 3-месечният срок е изтекъл на 21.05.2017 г. и
от 22.05.2017 г. застрахователят е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради
което искът за лихва върху обезщетението за имуществени вреди ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен за периода от 09.12.2016 г., до 21.05.2017 г. и уважен, считано от 22.05.2017 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на исковата молба.
С оглед диспозитивното начало в исковия процес, обезщетението за неимуществени
вреди от 20 000 лв.,
следва да се присъди ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба - 25.10.2017г. до
изплащането.
По разноските:
На
адв. Я.Д. - процесуален представител на ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 1222.05 лв., съразмерно
на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 304.50
лв. като общо сторените разноски възлизат на 750 лв., от които 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 250 лв. депозит САТЕ и 400 лв. депозит за КСМАТЕ.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 922.74 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 101.50 лв. разноски,
платени от бюджета съразмерно уважената
част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.”, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати
на Б.В.И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 20
000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 15.11.2016
г. по вина на водача на л.а. марка „Мазда 6“ с рег. № ******, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до размера от 25 000лв.,
поради установено съпричиняване, а до пълния предявен размер от 35000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.” ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Б.В.И., ЕГН ********** от с.Петърч, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 3 068.64 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, ведно
със законна лихва, считано от 22.05.2017г.
до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение да
имуществени вреди за разликата от
присъдения до пълния предявен размер от 3 835.80 лв., поради съпричиняване,
както и претенцията за лихва в периода от 09.12.2016 г. до . 21.05.2017 г..
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.” ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.Д.
-САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 1222.05
лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.В.И., ЕГН ********** с адрес: *** 55А да заплати на ЗК “Л.И.” ЕИК
******, разноски по делото в размер на 304.50 лв.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.” ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 922.74 лв., както и 101.50
лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част от иска.
Присъдените
на ищеца суми могат да се преведат по сметка с IBAN ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: