Р
Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 07.07.
2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Елка Иванова
като разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 1164 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба депозирана от „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК
********* против решение № 658/13.02.2020 год постановено по гражданско
дело № 13364/2019 год по описа на ВРС,с което
се ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.В.В., с ЕГН ********** и
адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна
Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумата от 1206.56 лв. /хиляда двеста и
шест лева и петдесет и шест стотинки/, претендирана от ответното дружество като
цена на консумирана ел. енергия за периода от 05.08.2017г. до 04.08.2018г. в
обект на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „Пловдив“ №7, ет.3, ап.6,
отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която
сума ответното дружество е издало фактура № **********/13.08.2019г. с получател
Д.В.В.. И се ОСЪЖДА „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.В.В., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 410 лв. , представляваща направени
по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
Въззивникът счита
решението за неправилно и необосновано, като с подробни доводи и съображения
претендира неговата отмяна и постановяване на ново от въззивния съд, с което
иска да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за двете
инстанции, по изложени подробни доводи във въззивната жалба. Твърди се,че е налице правно основание за
възникване на вземането на дружеството. Всички предпоставки са изпълнени като е
осъществен фактическия състав. След прочитане на регистрите се е установило
точното количество ел.енергия натрупано в тарифа 1.8.3.,
С писмен отговор
въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
оспорваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както
и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които
изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на
въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от Д.В.В., с ЕГН ********** срещу „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК
*********, с която е предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1206.56 лв. ,
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за
периода от 05.08.2017г. до 04.08.2018г. в обект на потребление находящ се в
гр.Варна, ул. „Пловдив“ №7, ет.3, ап.6, отчитан по абонатен номер ********** и
клиентски номер **********, за която сума ответното дружество е издало фактура
№ **********/13.08.2019г. с получател Д.В.В..
Ищцата твърди, че претендираната от
ответника сума е начислена неправомерно, стойностите са завишени и не
съответстват на стойностите и количествата електроенергия за обичайно
потребление, както и липсвали доказателства за реално потребление на
начислената електроенергия. Моли за уважаване на исковата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника, с
който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна. Моли за
отхвърляне на иска, претендира присъждане на направените по делото
разноски..
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е потребител
на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление,
находящ се гр.Варна, ул. „Пловдив“ №7, ет.3, ап.6, отчитан по абонатен номер
********** и клиентски номер **********.
На 04.08.2018г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на измервателната
система в обекта на потребление на ищеца,като е констатирано наличието на запис
в невизуализиран на дисплея на електромера регистър.. Проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели /л.14-15/.
За резултатите от метрологичната проверка е
съставен констативен протокол №1866/08.08.2019г.,
в който е отразено, че е установена
намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана
енергия в тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея на електромера.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергия. При извършената
метрологична проверка не е установено кога е извършена външната намеса в
софтуера на електромера /л.16-17/.
Извършена е
корекция на основание чл.50 ПИКЕЕ и
софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация /л.19/.
Ответното дружество е
остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура № ********** от 13.08.2019г.
за сумата от 1206.65 лева, с получател Д.В.В. /л.20-21/.
В заключението си по
приетата СТЕ, вещото лице посочва, че процесният електромер е преминал
първоначална метрологична проверка през 2016г. и подлежи на последваща такава
през 2022г. Налице било неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ,
като според вещото лице са налице техническите предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на електрическа енергия, определени в чл.50 ПИКЕЕ.
Записаното в регистър 1.8.3 на електромера количество ел. енергия било
преминало през електромера и потребено. Тъй като електромерът е монтиран нов на
обекта на ищеца, то не следвало да има показания и в невизуализираните тарифи.
Не можело да се установи периода, в който е започнало натрупването на ел.
енергия в невизуализирания регистър, както и в кой часови диапазон се е
осъществявало натрупването. Количеството ел. енергия било определено за
отделните периоди пропорционално според продължителността на всеки период
/л.69-74/
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
приема следните изводи от правна страна:
Исковата претенция се явява процесуално допустима
и при наличие на правен интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на
доставяна от ответното дружество електроенергия и последното претендира от
ищеца заплащане на процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и
незаплатена стойност на потребена ел. енергия.
Според разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ
предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите
представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е
задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от
Правилата са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.
Посочените разпоредби
от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на
04.08.2018 г., тоест след тяхната отмяна.
Действие към
посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които
регламентират предпоставките за извършване на корекция и методологията за
начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено
наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на
корекцията, както и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите
към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
Наличието на
количество ел. енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър само
по себе си не установява, че тази енергия е доставена на абоната. В изготвеното
становище за начисление на допълнително общо количество ел. енергия е посочено,
че е одобрено след софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера
информация, а данни за такова действително извършено софтуерно прочитане не са
представени по делото и не са предоставени на вещото лице. Вписването на
допълнителното количество електроенергия констатирано при извършената проверка
и определянето на произволен срок за начисляване на допълнителното количество
ел. енергия не доказват, че посоченото в становището количество ел.енергия
действително е доставено на абоната, още по-малко в посочения в справката период. Не е
установена грешка при отчитането и кога е възникнала същата, а при извършване
на софтуерно манипулиране на показанията на електромера е възможно и еднократно
въвеждане на такива показания в регистрите на електромера.
По
изложените съображения съдът намира, че искът се явява основателен и доказан.,
поради което следва да се уважи. В обобщение- решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди
С оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция, въззивникът дължи на въззиваемата страна направените
по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 360 лева , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
,съобразно представения списък .
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 658/13.02.2020 год постановено по гражданско
дело № 13364/2019 год по описа на ВРС
ОСЪЖДА „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул.
„Владислав Варненчик“№258 ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.В., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 360 лв представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО Е
ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
подлежи на обжалване пред ВКС, на осн.чл.280 ал.2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :