Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260047 / 26.01.2021 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 738 по описа за 2020
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493 ал.1 т.2, вр. чл.477 ал.1
от Кодекса за застраховането /КЗ/; от „Дием” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Розова долина” № 32, представлявано
от И. П. И.; против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров" № 1, представлявано от
изпълнителните директори Б. Г. И. и Ж. С. К..
Ищецът твърди, че
на 11.02.2020 г., около 7,30 ч., в гр. Хасково настъпило ПТП, за което бил
съставен двустранен констативен протокол за ПТП от същата дата по описа на
ОДМВР- Хасково, в който А.М. заявил, че признава, че виновно е причинил ПТП.
Същият по време на движението си на посоченото място и час по бул. „*********”,
като водач на лек автомобил /л.а./ марка „****", модел „******" с
peг. № ******, при неспазване на необходимата дистанция, при необходимост не
успял да спре управляваното от него МПС, в резултат на което блъска задната
броня и капак на движещият се пред него л.а. марка „******", модел
„******" с peг. № ******, управляван от С.Х., собственост на ищеца. В
следствие на това ПТП, л.а. на ищеца понесъл значителни материални щети. Към
датата на ПТП отговорността на виновния водач била застрахована по застраховка
«Гражданска отговорност» на автомобилистите - полица № BG/30/119001299662,
валидна от 09.05.2019 г. до 09.05.2020 г., издадена от ответника. Ищецът
уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие и вредите по л.а., за
което била образувана ликвидационна преписка по описа му.За установяване на
щетите по л.а. ответникът извършил два огледа на увредените детайли и заснел
същите. На 21.02.2020 г. ищецът получил от ответника по банков път сумата
643,63 лв., представляваща стойността на определеното и изплатено
застрахователно обезщетение от ответника. Така ответникът признал
основателността на ищцовата претенция, като спорен оставал само размерът на
дължимото обезщетение. Изплатеното било в изключително занижен размер, т.к.
ищецът не могъл да възстанови дори и половината от причинените вреди по л.а.
След направено запитване в автосервиз се установило, че стойността, необходима
за възстановяването му, възлиза на сумата от 2 000 лв., при което ответникът
ощетил ищеца със сумата от 1 356,37 лв. Така по реда на чл.498 ал.3, вр. чл.432
ал.1 от КЗ, т.к. ищецът не бил съгласен с размера на изплатеното обезщетение,
за него бил налице правен интерес да претендира изплащане на застрахователно
обезщетение за разликата между изплатеното от застрахователя и реално
дължимото, представляващо действителния размер на вредите, съгласно чл.386 ал.2
от КЗ. Увредените детайли на процесния л.а., тяхната степен и стойност, ищецът
сочи, както следва:
- задна броня –
степен на увреждане: 3+Б, стойност на труд и консумативи: 150 лв.;
- крило ляво задна
врата – степен на увреждане: П+Б, стойност на нови части: 300 лв., стойност на
труд и консумативи: 50 лв.; общо: 350 лв.;
- крило дясно
задна врата – степен на увреждане: П+Б, стойност на нови части: 300 лв.,
стойност на труд и консумативи: 50 лв.; общо: 350 лв.;
- теглич – степен
на увреждане: 3, стойност на труд и
консумативи: 80 лв.;
- облицовка греда
багажник – степен на увреждане: П, стойност на нови части: 150 лв., стойност на
труд и консумативи: 50 лв.; общо: 200 лв.;
- греда багажник –
степен на увреждане: 2, стойност на труд и консумативи: 100 лв.;
- абсорбер задна
броня – степен на увреждане: П, стойност на нови части: 150 лв., стойност на
труд и консумативи: 50 лв.; общо: 200 лв.;
- задна маска –
степен на увреждане: 3+Б, стойност на труд и консумативи: 120 лв.;
- накрайник теглич
– степен на увреждане: П, стойност на нови части: 80 лв., стойност на труд и
консумативи: 20 лв.; общо: 100 лв.;
- под багажник –
степен на увреждане: 2+Б, стойност на труд и консумативи: 150 лв.;
- насрещник врата
долен 2 броя – степен на увреждане: 2, стойност на труд и консумативи: 100 лв.;
- стойка кука – степен
на увреждане: 2, стойност на труд и консумативи: 50 лв.;
- предпазител
теглич – степен на увреждане: 2+Б, стойност на труд и консумативи: 50 лв.; или
обща стойност за нови части 980 лв. и обща стойност на труд 1 020 лв., всичко
обща стойност на ремонта 2 000 лв. Така за ищеца налице бил правен интерес от
предявяване на настоящия иск пряко против застрахователя на виновния водач.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 1 121,34 лв.,
представляващи разликата от заплатеното до дължимия действителен размер на
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
11.02.2020 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до
окончателното изплащане; като му присъди и направените по делото разноски. Това
си искане ищецът поддържа в открито съдебно заседание и допълнителни писмени
становища,чрез пълмонощник – адвокат.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК, като преди всичко счита исковата молба за нередовна, т.к. не
били изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на
правото на обезщетение факти, в т.ч. механизмът на ПТП. Така не можел да се
направи извод за поведението на участниците и за евентуалното съпричиняване на
вредоносния резултат, както и установяването на причинно- следствената връзка
между твърдяното ПТП и уврежданията на процесния л.а. Ответникът оспорва изцяло
иска по основание и размер, както и изложените в исковата молба обстоятелства и
съображения. Иска отхвърлянето му изцяло, като му се присъдят деловодни
разноските, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност, ако исковете се намерят за основателни, се иска намаляване на
размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска бил
прекомерно завишен. Предявените искове били неоснователни, необосновани и
недоказани. За причинената щета на л.а. на ищеца било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 643,63 лв., което било справедливо и достатъчно по
размер да репарира изцяло и напълно вредите му от процесното ПТП. Ответникът
признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
собственика на МПС марка „****", модел „******" с peг. № ******, по
силата на застрахователна полица № BG/30/119001299662; както и извършването на
плащане по заведената застрахователна претенция на сума в размер на 643,63 лв.
С това плащане ответникът изпълнил в цялост своето задължение за обезщетяване
на вреди, настъпили вследствие на ПТП от 11.02.2020 г. Фактическите твърдения
на ищеца не съответствали на действителното положение при реализираното ПТП,
като не била налице изключителна вина на застрахования при ответника водач
А.М.М.. Налице било съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС - Х.С.,
нарушил чл.94 ал.3 от ЗДвП, т.к. паркирал увредения автомобил така, че е
навлизал в част от платното за движение и с това е пречил на движението на
останалите автомобили, с което си поведение е допринесъл за реализиране на
процесното ПТП. Този водач също така спрял внезапно, без да бъде подаден
необходимият за целта сигнал. Това бил механизмът на ПТП, предвид дейността на
водача и употребата на процесния автомобил за таксиметров. Искът бил прекомерно
завишен по размер, несъответстващ на действителната стойност на средните
пазарни цени на процесния автомобил. Съгласно свидетелството за регистрация
процесното МПС, то било в експлоатация повече от 9 години и с пробег по-голям от
400 000 км, при което реалната стойност на автомобила, след отчитане на
амортизацията, не следвало да бъде равностойна на пазарната цена на един нов
автомобил. Още повече, че амортизацията на процесния автомобил следвало да се
изчислява различно, с оглед предназначението му за превоз на пътници -
таксиметров автомобил и в тази връзка завишеното му експлоатиране. Размерът на
застрахователното обезщетение следвало да се определя съгласно Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени от МПС към отменената
Наредба 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249 т.1 и т.2
от КЗ (отм.). Калкулацията била направена на база нормативно установените
параметри за цени на труд, материали и резервни части, които ответникът спазил.
Твърдяната от ищеца несъразмерност между изплатеното обезщетение и стойността
на реално дължимото според него обезщетение не се подкрепяла с документи, които
да доказват по-голяма пазарна стойност на автомобила. Ответникът възразява още
срещу акцесорния иск за лихва, както и за размера на претендиралите лихви и
началния момент, от който се търсят, по аргумент за неоснователност на главния
иск. Разходите по отремонтиране на процесното МПС - труд, материали и резервни
части - били описани бланкетно, били недоказани и не били недължими от
ответника. В условията на евентуалност, ответникът възразява, че ищецът е
определил дължимо му обезщетение за увреденото МПС в завишен размер, който не
съответствал на средните пазарни цени, по които то е могло да бъде отремонтирано
или заплатено. Ответникът поддъжа отговора си на исковата молба в допълнители
писмени становища по делото, като прави възражение за прекомерност на
разноските на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие
двустранен констативен протокол за ПТП от 11.02.2020 г., настъпило на
11.02.2020 г., около 7,30 ч., в гр. Хасково, бул. „*********”, без пострадали и
без материални щети, извън тези по участвалите МПС. За участник в това ПТП се
сочи А.М., като собственик и водач на л.а. марка „****", модел
„******" с peг. № ******, застрахован по застраховка
«Гражданска отговорност» на автомобилистите - полица № BG/30/119001299662 при
ответника, с удар в предна броня, като същият е признал вината си. Втори
участник в същото е л.а. марка „******", модел „******" с peг. №
******, управляван от С.Х., собственост на ищеца, с удар в задна броня и капак.
За място на настъпване на ПТП се сочи гр. Хасково, бул. „*********”, като е
отразена и схема на настъпването му, като е отбелязано, че ищцовият л.а. е бил
в паркирано/спряло съттояние, а другият л.а. го е ударил в задната част при
движение в една посока и в същата лента. Наличието на сочената застраховка за
МПС, управлявано от виновния водач, при ответника, валидна от 09.05.2019 г. до
09.05.2020 г., се установява и от представената проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 11.02.2020 г. За собствеността на
ищцовото дружество върху второто, участвало в ПТП, МПС се установява от
свидетелство за регистрация на МПС, част 1 с № *********, издадено на
30.08.2016 г. По цитираната застрахователна полица е съставеният от ответното
дружество опис- заключение по щета № BG/30/119001299662 от дата 11.02.2020 г.
за извършен оглед на пострадалия ищцов автомобил, констатирал следните увредени
части:
- задна броня –
степен на увреждане: 3+Б,
- крило ляво задна
врата – степен на увреждане: П+Б,
- крило дясно
задна врата – степен на увреждане: П+Б,
- теглич – степен
на увреждане: 3,
- облицовка греда
багажник – степен на увреждане: П, и
- греда багажник –
степен на увреждане: 2.
Отразена е забележка: „ДО за задна
част, греди маска и др.“. Описът е подписан от застрахования и от вещо лице,
подписали и представения втори опис – заключение по допълнителен оглед. Според
последния, по ищцовия л.а. са констатирани и следните увреждания:
- абсорбер задна
броня – степен на увреждане: П,
- задна маска –
степен на увреждане: 3+Б,
- накрайник теглич
– степен на увреждане: П,
- под багажник –
степен на увреждане: 2+Б, стойност на труд и консумативи: 150 лв.;
- насрещник врата
долен 2 броя – степен на увреждане: 2,
- стойка кука –
степен на увреждане: 2, и
- предпазител
теглич – степен на увреждане: 2+Б.
Ответникът е превел по банков път на
ищцовото дружество сумата от 643,63 лв. с платежно нареждане за
кредитен превод от дата 21.02.2020 г., с посочено основание – 2520801000858/
2020011, с посочено пояснение – 0801.000858/2020.01. Той представи по делото
уведомление до него от ищеца за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/30/119001299662 от дата 11.02.2020 г. Същото касае
процесното ПТП и описва обстоятелствата по настъпването му – ищцовият л.а. е
бил шофиран от С.Е.Х. *** и спрял на пешеходната пътека, да изчака
преминаващите хора, при което вторият л.а. го ударил отзад.
По искане на двете срани, по делото се събраха и гласни
доказателства, чрез разпита на водачите на двата процесни л.а. - свидетелите
А.М.М., посочен от ответника, и С.Е.Х., посочен от ищеца. Св. М. сочи, че е
участвал в това ПТП, като водач на колата с марка „****“, модел „******“, и той
ударил отзад таксито. Това се случило на бул. „*********“, към 7 ч. сутринта.
На светофара на бул. „*********“ и ул. „****“, по посока
излизане от гр. Хасково към гр. Димитровград, тръгнали с таксито, като то било
пред св. М. и спазвали определена дистанция. Но на булеварда от дясната страна
имало спрели коли, при което свидетелят не виждал, че има пешеходец на
пешеходната пътека, намираща се на около 200 м след сфетофара, преди кръговото за бензиностанция
„***“ в кв. „******“. Таксито спряло напълно, за да премине пешеходецът, а св.
М. се опитал да спре, но пътят бил заскрежен, защото сутринта било студено и не
му стигнал спирачният път и го ударил отзад. От лявата страна на булеварда
имало парапети и не могъл да избегне удара. По това време не било съвсем тъмно,
светло било и се виждало. Пътната обстановка била влажна и леко заскрежена,
защото температурите били ниски, било февруари месец, колата се подхлъзнала и
не могла да спре навреме, като се ударила в таксито. Свидетелят не си спомня
пътните знаци в района. Видимостта била добра, но от страна на пешеходната
пътека нямало видимост, че има човек. Колата на св. М. била централно ударена,
отпред на решетките на радиатора, а на таксито леко в дясно, където имало кука
и тази кука спукала радиатора на л.а. на свидетеля.Последният се движел с около
40-45 км/ч. Ударът станал около осевата линия на двулентовия булевард. Св. М.
първо видял светлините на спиращата система на таксито и тогава се опитал да
спре, били на дистанция около 3 метра. Св. Х. е шофьорът на таксито – ищцовият
л.а. Произшествието се случило сутринта, защото клиентката му била ученичка и
пътувала към училището по дървообработване. От кръстовището на ул. „****“ и
бул. „*********“ до кръговото нагоре до ж.к. „******“ имало само една пешеходна
пътека и той се движел в тази посока. На пешеходната пътека трябвало да спре, тъй като вече имало
човек, стъпил на нея. Св. Х. спрял и го ударили отзад. Било светло и вниманието
на свидетеля било напред, като не видял отзад колата до момента на удара, не
видял и на каква дистанция се движи другата кола. Сутринта имало ученици и
движението било затруднено, по-натоварено, като не можело да се движиш бързо.
Там участъкът бил с две платна, но в дясното платно почти винаги имало
паркирани коли и цялото движение се извършвало от левия край. Св. Х. се движел
със скорост около 30-35 км/ч. Върху управлявания от него л.а. имало поражения -
вратите не се отваряли, калниците и самата броня били изкривени. Той бил изцяло
в лявата лента, т.к. дясната била заета от паркирали коли, а пешеходецът,
заради когото спрял, бил минал почти половината от спряната кола от десния край
и бил на пешеходната пътека. Свидетелят нямяло как, да не спре. Пешеходецът се
виждал, но св. Х. не е сигуруен, ако е бил втора кола, дали ще е можел, да го
види. Клиентката на таксито, седяща до шофьорското място, получила удар отзад,
когато ги ударили. Св. Х. сочи, че според него, не се е движил със скорост, с
която да не може да спре.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и
на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза,
чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице
се е запознало с материалите по делото, извършило е допълнителни проучвания и
изчисления. Описало е механизма на настъпване на процесното ПТП. Сочи, че към
7,30 ч. на 11.02.2020 г., при дневна светлина и по влажен път, със средни
температури за деня от -7 до +8 градуса, без валежи, по бул.
"*********" в гр. Хасково, процесният л.а. на ищеца се е движил като
такси с направление север с разрешена скорост от около 40 км/ч. След
регулираното със светофари кръстовище на бул. "*********" с ул.
"****", преди следващото кръгово кръстовище, л.а. намалил и спрял
пред пешеходна пътека тип „зебра", за да пропусне преминаващ пешеходец по
нея. Този участък от булеварда бил сигнализиран със знаци, забраняващи спирането
и паркирането на автомобили в дясната лента на булеварда: В27 и Т18.1, а от
двете страни на пешеходната "зебра": знаци Д17. В нарушение на
знаците, в дясната лента пред пешеходната пътека имало спрени автомобили, което
било причина таксито да се движи частично в лявата лента, преди достигане
пешеходната пътека. В следващия момент, след спирането, в задната двукрила
врата на таксито се удрил л.а. „**** ******" с рег.№ ******. ПТП настъпило
в лявата лента за движение, като МПС са били частично разположени в дясната
лента. От удара задният автомобил деформирал своята предна броня и капак,
радиатор за охлаждане на двигателя и др., като е загубил способност да се
самопридвижва. Удареният ищцов л.а. бил с деформирани задна броня, задна
двукрила врата, теглич и др. Л.а. „Опел“ потеглил на
светофарното кръстовище след таксито и след 200 метра били в зоната на
пешеходната пътека тип „зебра", като от неговата позиция не е видял
пешеходец на пътеката. При забавяне на таксито отпред, е задействал спирачната
система, която поради хлъзгавия път в този час от деня, осигурила спирачен път
по-дълъг от опасната зона за спиране. В последния момент водачът на л.а. „Опел“
е извъртял волана надясно, но се е ударил с челната лява и средна част в зоната
на бронята и задната двукрила врата на таксито. Вещото лице сочи, че от
техническа гледна точка настъпилото ПТП е било предотвратимо, ако водачът на
л.а. „****“, движейки се с разрешената скорост, е поддържал съответната на нея
дистанция - над 14 м, позволяващи своевременна реакция на водача и достатъчен
спирачен път при достигане зоната на пешеходна пътека. От решаващо значение за
избягване ПТП било отсъствие на спрели или паркирани автомобили около
пешеходната пътека и възможността да се използват двете ленти на платното за
движение. Анализът на механизма на ПТП показвал, че действията на водача на
л.а. „****", а именно: намалените дистанция и концентрация в конкретната
пътно-транспортната обстановка, в т.ч. при спрени в дясната лента автомобили,
са били предпоставка за настъпване на процесното ПТП. Указанията на пътните
знаци от двете страни на платното предупреждавали участниците в движението на
север за предстоящо пресичане пътя от пешеходни пътеки. Вещото лице е
остойностило, според представените по делото описи, общите разходи за
възстановяване на ищцовия л.а. до състояние, в което е бил преди ПТП, по средни
пазарни цени за труд и авточасти, а именно в общ размер на 2 077,20 лева, с
ДДС, представляващи 36,6 % от актуалната пазарна стойност на автомобила към
момента на произшествието от 5 670 лева, което определяло щетата като частична
и възстановяването на този автомобил било целесъобразно. Включените в описа на
застрахователя повредени елементи от конструкцията на задната част от купето на
ищцовия л.а., по вид и степен напълно отговаряли на описания механизъм на ПТП,
както и на приложените по делото снимки на л.а. от деня на произшествието. Не
били описани повреди, които не съответстват на посоката и силата на
въздействието при удара от л.а. „****". Налице била причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по процесния таксиметров
автомобил. Вещото лице е приложило проформа фактура от доверен на
застрахователите сервиз в Хасково, изготвил калкулация по описа на стойност 1
628,94 лева, с ДДС. Стойността на ремонта с калкулирана подмяна на частите с
нови, от алтернативен производител и оригинални две крила на вратата отзад, с
приложена редукция според Наредби Наредби 24 и 49 за 33, при над 9 години
експлоатационен период К= 0,5, експертизата изчислява на 1 558,56 лева, с ДДС.
Тя сочи, че възможен бил ремонт на
вратите със същата конструкция, „втора ръка", при наличие на такива с
доказано качество и пълно съответствие, и със съгласие на собственика на
автомобила, в доверен сервиз, гарантиращ за установяване качеството и
съответствието на поставяните врати, а именно – на стойност 1 795,20 лева, с
ДДС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В настоящия случай съдът намира,
че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото
производство имуществени щети по собствения му увреден л.а., настъпили от
процесното ПТП. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства
се установява, че към датата на процесното ПТП 11.02.2020 г. гражданската
отговорност на водача на л.а. марка „****", модел „******" с
peг. № ******, със собственик и водач св. А.М.М., е била покрита от ответника в настоящото
производство по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477 ал.1 от КЗ/. Въпреки
ответното оспорване, по делото по категоричен начин се установиха фактите
относно датата, мястото, участниците и щетите от процесното ПТП по ищцовия
л.а., представляващи частична щета, както и обстоятелствата при които е
възникнало, в т.ч. механизмът му и вината на водача на л.а. „****" за настъпването му, причинно-следствената връзка
между претендираните имуществени щети и неговото виновно поведение. След
съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по настъпването на ПТП.
Установи се, че инцидентът е станал около 7,30 ч. на 11.02.2020
г., при дневна светлина и по влажен път, със средни температури за деня от -7
до +8 градуса, без валежи, по бул. "*********" в гр. Хасково, когато
процесният л.а. на ищеца се е движил като такси в направление север с разрешена
скорост от около 40 км/ч. След регулираното със светофари кръстовище на бул.
"*********" с ул. "****", преди следващото кръгово
кръстовище, л.а. намалил и спрял пред пешеходна пътека тип „зебра", за да
пропусне преминаващ пешеходец по нея. В нарушение на знаците, в дясната лента
пред пешеходната пътека имало спрени автомобили, което било причина таксито да
се движи частично в лявата лента, преди достигане пешеходната пътека. В
следващия момент, след спирането, в задната двукрила врата на таксито се удрил
л.а. „****", чийто водач св. М. не е видял пешеходец на пътеката. При
забавяне на таксито отпред с водач св. Х., св. М. задействал спирачната
система, която поради хлъзгавия път в този час от деня, осигурила спирачен път
по-дълъг от опасната зона за спиране. В последния момент водачът на л.а. „****“
е извъртял волана надясно, но се е ударил с челната лява и средна част в зоната
на бронята и задната двукрила врата на таксито. Вещото лице сочи, че от
техническа гледна точка настъпилото ПТП е било предотвратимо, ако водачът на
л.а. „****“, движейки се с разрешената скорост, е поддържал съответната на нея
дистанция - над 14 м, позволяващи своевременна реакция на водача и достатъчен
спирачен път при достигане зоната на пешеходна пътека. Именно действията на
този водач - намалените дистанция и концентрация в конкретната
пътно-транспортната обстановка, в т.ч. при спрени в дясната лента автомобили, с
указания на пътните знаци от двете страни на платното за предстоящо пресичане
пътя от пешеходни пътеки - са предпоставката за настъпване на процесното ПТП.
Ответните възражения за обратното са неоснователни и недоказани. Същите не
кореспондират и с извънсъдебното поведение на ответника, който извършвайки
плащане в полза на ищеца по процесната застрахователна преписка и за процесното
ПТП, извънсъдебно е признал, че му дължи обезщетение за процесните вреди по
неговия л.а. Изцяло голословни са ответните възражения, че налице било
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, нарушил чл.94 ал.3 от ЗДвП, т.к. паркирал увредения л.а. така, че навлизал в част от платното за
движение и с това пречил на движението на останалите автомобили; а така също
този водач спрял внезапно, без да бъде подаден необходимият за целта сигнал.
Настоящият случай въобще не попада в подобни хипотези, предвид възприетата от
съда и изложена по-горе фактическа обстановка. Гражданската отговорност на виновния в случая водач
на МПС за причинените от него имуществени вреди на ищцовия таксиметров л.а. е
покрита от ответното дружество /чл.493 ал.1 т.2 от КЗ/, предвид на което
предявеният иск за тези вреди се явява доказан в своето основание. По делото
нито се твърди, нито се доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се
изключва на някое от основанията по чл.494 от КЗ. Относно размера, до който
следва да се уважи искът, съдът взема предвид заключението на назначената по
делото съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е
остойностило, според представените по делото описи от извършените два огледа
при ответника на ищцовия л.а., общите разходи за възстановяване на този л.а. до
състояние, в което е бил преди ПТП, по средни пазарни цени за труд и авточасти,
а именно в общ размер на 2 077,20 лева, с ДДС. Включените в описа на
застрахователя повредени елементи от конструкцията на задната част от купето на
ищцовия л.а., по вид и степен напълно отговарят на описания механизъм на ПТП,
както и на приложените по делото снимки на л.а. от деня на произшествието. Не
са описани повреди, които не съответстват на посоката и силата на въздействието
при удара от л.а. „****". Налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените вреди по процесния таксиметров автомобил. Именно
горепосочената сума съдът намира, че е следващото се застрахователно
обезщетение в случая, като ответните възражения за неговата прекомерност са
неоснователни и недоказани. По отношение на сумата за резервните части не
следва да се извършва редукция, т.е. намаляване с коефициент за овехтяване,
както неоснователно възразява ответникът. Такава редукция е предвидена в
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на
Приложение № 1 към чл. 15 ал.4 от Наредба № 24/ 08.03.2006 г. на КФН, но съдът
не е обвързан да приеме минималния размер на определеното по правилата на тази
методика застрахователно обезщетение, предвиждащо и коефициент за овехтяване,
защото именно при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетението, то
следва да бъде изчислено според действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл е и съдебната
практика
/напр. решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009
г. на І-во ТО, ВКС/, че методиката не може да дегорира приложението на
разпоредбите на КЗ и да ограничава отговорността на застрахователя, като тя
само дава указания за последния, как да изчисли размера на вредите, ако не са
му били представени фактури за извършен ремонт. Застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност, като при
изчисляване размера му не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл
е трайната съдебна практика на ВКС, в т.ч. по решение № 206/03.09.2013 г. по т. дело № 107/ 2011 г., II т.о., ТК; решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., I т.о., ТК; решение № 115/ 09.07.2009
г. по т.д. № 627/2008 г., II т. о., ТК. По аргумент от чл.386 ал.2 от КЗ, която
норма предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, се извежда
принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В
приложението му, съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по
договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. С оглед изложеното и при съобразяване на установената
от ВКС практика, в конкретния случай правото на ищеца е в обема на пазарната
стойност на причинените вреди, който съгласно кредитираното заключение на
експертизата възлиза на горепосочената сума от 2 077,20 лева, с
ДДС. От същата следва да се приспадне платената от ответника на ищцовото
дружество сума от 643,63 лв. на 21.02.2020 г., преди предявяване на иска на
08.04.2020 г., за която сума не е спорно, че представлява застрахователно
обезщетение именно за процесните щети по ищцовия л.а. Разликата от
1 433,57 лв. /2 077,20 лв. – 643,63 лв./ е дължима от ответника на ищеца.
Доколкото обаче искът е предявен в по-нисък размер от 1 121,34 лв., същият
следва да се уважи изцяло в този размер, ведно със законната лихва от датата на
предявяването му 08.04.2020 г. до окончателното изплащане.
Предвид изцало уважения иск, ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1,
вр. чл.80 от ГПК/, да заплати на ищеца всички направени от него деловодни
разноски от общо 560 лв., включващи 50 лв. за държавна такса, 200 лв. за възнаграждение
на вещо лице и 310 лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият случай попада в
хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, според която и предвид нивото на фактическа и правна
сложност на делото – неоснователно е ответното възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар, предвид на което съдът не го намалява.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров" № 1,
представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Ж. С. К.; ДА ЗАПЛАТИ на „Дием” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Розова
долина” № 32, представлявано от И. П. И.; СУМАТА от 1 121,34 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди по негов лек автомобил марка „******", модел „******" с peг. №
******; в следствие на ПТП с участието на същия и на лек автомобил марка „****", модел „******" с
peг. № ******, със собственик и водач А.М.М.; настъпило на 11.02.2020 г., около 7,30 ч., в гр. Хасково, на бул. „*********”, с направление
север, след регулираното със светофари кръстовище на булеварда с ул.
"****", преди следващото кръгово кръстовище и находящата се там
пешеходна пътека тип „зебра"; за което е бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 11.02.2020 г.; ведно със законната лихва от
08.04.2020 г. до окончателното изплащане; както и СУМАТА от 560 лева за
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси от л.108 и л.102, като
се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.