Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127
гр. Габрово, 09.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието
на окръжен прокурор ТИХОМИР ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 132 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление против Решение № 28 от 28.07.2023 година по АНД № 51/2023 година по описа на Районен съд – Дряново.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 005069 от 27.01.2023 година, издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление, с което на С.Б.Т. от гр. Русе за нарушение на чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 139, ал. 6 от с.з. е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, и е прекратил административнонаказателното производство, образувано срещу С.Б.Т. от гр. Русе с Акт за установяване на административно нарушение № 005069 от 29.07.2022 година за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като се прави пространно изложение за установеното от фактическа страна относно вмененото на Т. нарушение, като липсва каквото и да било изявление относно приложимостта или не на разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изр. последно от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който поддържа жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна С.Б.Т. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който оспорва жалбата, по същество прави искане за оставяне в сила на въззивното решение; заявява се претенция за присъждане на разноски, за които се представя списък /л. 22/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
За да отмени процесното НП и да прекрати административнонаказателното производство, въззивният съд е приел, че към процесния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изр. последно от ЗДвП, съгласно която при регистрирани три нарушения в рамките на една календарна година за пътно превозно средство от категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата не се счита за административно нарушение и за него не се налага глоба или имуществена санкция, а образуваните административнонаказателни производства за повече от три нарушения се прекратяват. В процесния случай се установява, че преди издаване на процесното НП има регистрирани 6 /шест/ нарушения, извършени от С.Т. и изразяващи се в движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса, за които са издадени НП.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи, довели до отмяна на НП. Настоящият съдебен състав се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Изложените от въззивния съд мотиви установяват преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на която оценъчна дейност са направени правилни и обосновани фактически и правни изводи.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изр. последно от ЗДвП е в сила от 01.01.2019 година и прилагането ѝ в конкретния случай е основание за отмяна на процесното НП и прекратяване на административнонаказателното производство, в какъвто смисъл е и съдебният акт на въззивния съд.
Районен съд – Дряново е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Дряново следва да бъде оставено в сила.
Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ответната страна сумата от 400 /четиристотин/ лева за оказана безплатна правна помощ пред касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от
28.07.2023 година по АНД № 51/2023 година по описа на Районен съд – Дряново.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на адвокат
Р.Е.С. с ЕГН ********** и адрес: *** сумата
от 400 /четиристотин/ лева за оказана безплатна правна помощ пред касационната
инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във връзка
с чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.