Решение по дело №87/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 88
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 12 октомври 2020 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20205210200087
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № ………

 

06.07.2020  година,гр.Велинград

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ   РАЙОНЕН СЪД в публично   заседание  на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета  година,  в  с ъ с т а в :

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА

 

като разгледа  докладваното от районния съдия ИВАНОВА а.н.дело № 87  по описа за 2020  год., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от „Дейзи стил 88“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Милеви скали“ № 3, представляван от управителя Десилава Т.П..  

Жалбата е подадена против Наказателно постановление № 24/04.02.2020г. издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на „Дейзи стил 88“ ЕООД, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбите на  чл. 12, ал. 1 от Закона за храните /отм/, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗХ /отм/.

С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Твърди се, че същото е неправилно, незаконосъобразно. Нямало основания за издаването му и било издадено в нарушение на материалните и процесуални правила. Освен това не било извършено и описаното в НП нарушение.  

 

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Бояджиев, поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

 

Въззиваемата страна – ОДБХ-Пазарджик, редовно призована изпраща представител –юриск. Христоскова-Динчева, която пледира за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Твърди, че след проверката и издаване на обжалваното НП, жалбоподателят е подал на 11.05.2020г. заявление за регистрация на регистрация на обект – склад на едро за храни.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

С акт за установяване на административно нарушение № 0001694 от 30.01.2020 г. при извършена проверка на 30.01.2020 г. от служители към ОДБХ Пазарджик, на обект Помещение „гаражна клетка“ с предназначение –сграда на транспорта, намиращо се на адреса гр.Велинград, „Индустриална зона“ в имот с идентификатор 10450.502.2380.13, стопанисван от „Дейзи стил 88“ ЕООД – Велинград се "съхраняват" хранителните стоки, а именно: 14245 бр. кофички с кисело мляко произведени от „Чех-Йосиф Новосад“ ЕООД; 3800бр. кофички с кисело мляко „Соколово“ произведени от „Чех-Йосиф Новосад“ ЕООД, поставени в пластмасови касети съдържащи по 25 кофички и наредени в върху дървени палети разположени в по-голямата си част между  4 бр. паркирани микробуси, като малка част от касетките са натоварени в тези микробуси. Освен това се съхраняват и 24 кг. кашкавал, произведен от „Чех-Йосиф Новосад“ ЕООД. В обекта няма хладилна камера, а микробусите са с неработещи към момента на проверката хладилни системи. Обекта не отговаря на хигиенните изисквания за търговия с храни / пода, стените и тавана са с неравна повърхност, с олющена мазилка, с висящи паяжини и нагар от мръсотия/. При проверката в обекта се  извършва съхранение и товаро-разтоварна дейност на хранителните продукти. Хранителните продукти били предназначени да доставка до различни училища и детски градини в гр.Велинград, гр.Разлог, гр.Белица и др. по програма „Училищно мляко“, без обекта да е регистриран, съгласно изискванията на  чл. 12, ал. 1 от ЗХ в Областна дирекция по безопасност на храните. Направените констатации от проверката са обективирани в Констативен протокол от 24.01.2020 г. В него е посочено, че се прилага и договор за неме на провереното помещение

Записано било от проверяващите, че по този начин са нарушени разпоредбите на  чл. 12, ал. 1 от ЗХ.

Въз основа на АУАН, е издадено и атакуваното наказателно постановление, като изцяло са възприети фактическите констатации на актосъставителя.

Видно обжалваното НП № 24/04.02.2020г.  е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за това че на 24.01.2020г. в обект: Помещение „гаражна клетка“ с предназначение –сграда на транспорта, намиращо се на адреса гр.Велинград, „Индустриална зона“ в имот с идентификатор 10450.502.2380.13, стопанисван от „Дейзи стил 88“ ЕООД – Велинград се "съхраняват" хранителните стоки, а именно: 14245 бр. кофички с кисело мляко произведени от „Чех-Йосиф Новосад“ ЕООД; 3800бр. кофички с кисело мляко „Соколово“ произведени от „Чех-Йосиф Новосад“ ЕООД, поставени в пластмасови касети съдържащи по 25 кофички и наредени в върху дървени палети разположени в по-голямата си част между  4 бр. паркирани микробуси, като малка част от касетките са натоварени в тези микробуси. Освен това се съхраняват и 24 кг. кашкавал, произведен от „Чех-Йосиф Новосад“ ЕООД, като обекта е без регистрация по смисъла на  чл. 12, ал. 1 от ЗХ. В обекта няма хладилна камера, а микробусите са с неработещи към момента на проверката хладилни системи. Обекта не отговаря на хигиенните изисквания за търговия с храни / пода, стените и тавана са с неравна повърхност, с олющена мазилка, с висящи паяжини и нагар от мръсотия/. При проверката в обекта се  извършва съхранение и товаро-разтоварна дейност на хранителните продукти. Хранителните продукти били предназначени да доставка до различни училища и детски градини в гр.Велинград, гр.Разлог, гр.Белица и др. по програма „Училищно мляко“.

В НП № 24/04.02.2020г  административно-наказващия орган е посочил, че нарушението е извършено за пръв път, посочил е правна квалификация на деянието, идентична с посочената в АУАН, а именно извършено нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗХ и е определил административно наказание предвидено в чл.42, ал.1, т.2 от ЗХ в минимално предвидения размер от 2000лв.

В съдебно заседание, разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят Д. Видарска, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че на проверка е отишла заедно с доктор К. и колегата М., след получен сигнал по ел.поща, че в момента се съхранява мляко в гаражна клетка. Отишли в  гаражна клетка намираща се в индустриалната част на Велинград или бившия ДАП. Към момента на проверката, в обекта „гаражна клетка“ са били паркирани 4бр. микробуси, на които охлаждащите системи не са работели. Между микробусите имало разстояние, на които били сложени палети, а върху тях касетки с кофички кисело мляко. Изброили  кофичките с кисело мляко и ги описали в протокола. Много малка част от киселото мляко било натоварено в бусовете. А на земята  в гаражната клетка имало кашони с кашкавал. Измерили го и той бил 34 кг. и го описали. Според свидетелката изброеното и описаното количество кисело мляко, било толкова много, че не би могло да се събере в бусовете, тъй като натрупаното до тях било по обем по-голямо от обема на бусовете. Освен това само за два от бусовете им били представени удостоверения за регистрация, че могат да транспортират хранителни продукти. Всичко се извършило в присъствието на двама от шофьорите. Г.С - един от шофьорите им обяснил каква е схемата, а именно: От предните  дни млякото идвало от мандрата, която е производител на въпросното кисело мляко. Идвали разтовари в гаражната клетка и там  то оставало ден или два.

От показанията на св.К. – свидетел по акта се установява същото както от показанията на актосъставителят Д. Видарска, досежно получен сигнал по ел.поща, извършена проверка на гаражна клетка в Индустриалната зона на Велинград, в бившия ДАП, както и установено там да има паркирани 4 микробуса, неработещи, между които са наредени палети и върху тях касетки с кофички кисело мляко. Свидетелят освен това твърди, че част от касетките с кисело мляко били поставени направо на пода на гаража. В момента на проверката двама шофьори на бесове били започнали да товарят млякото,  но били натоварени само съвсем малко по две-  три касетки. Твърди още, че условията при които се съхранявали въпросните кисело мляко и кашкавал, намиращ се на пода били лоши- имало нагар от мръсотия по пода, по тавана олющена мазилка. Като цяло хигиенните условия не отговаряли на ветеринарно санитарните норми, които се изисквали от закона. Поискали от тях регистрация по чл.12 от Закона за храните към областна дирекция град Пазарджик на помещението, но такова не се представило. Проверили като се прибрали и установили, че не притежават такова. За бусовете също поискали и им бил представени такива за два от бусовете. В момента на проверката написали констативния протокол и описали количествата които констатирали, а след това се връчила покана за съставяне на АУАН. На съставяне на констативния протокол присъствал шофьора Г.С. Потърсили някой от фирмата, но им казали, че няма човек на разположение да дойде. После дошли, подписа се на акта. Възражение направили, което написали написана на втората страница. Свидетелят присъствал и  при връчването на акта, който бил връчен на управителката на фирмата Д.П..

В показанията на св.А.М. – свидетел по акта, сочи за същата фактическа обстановка. Допълнително този свидетел твърди, че при проверката им бил показан придружаващия  документ хранителните продукти – кисело мляко и кашкавал документ, който бил издаден на 23.01.2020 год., а на проверката отишли на 24 .01.2020г. и тогава намерили млякото. Не проверявали пътния лист.  Само говорили със шофьора, който обяснил, че  млякото пристига в обекта и от там се преразпределя, като и от там заминава за училищата. Той споменал, че с камион са докарани млеката от едно място от Габрово.

Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като са дадени от лица лично възприели фактите, а и са последователни, взаимно съвпадащи и допълващи се.

По делото са разпитани и втора група свидетели на жалбоподателя.

От показанията на св.Катя П. – майка на управителя на фирмата жалбоподател, се установява следното: Дъщеря й се обадила и й каза да занесе договора за гаража, който били наели в  бившия ДАП. За коли го били наели този гараж за да преписват там  и там да се паркират. Друго нищо не се правело в този гараж. Единственото за въпросната дата се претоварила от мандрата стоката, защото просто така се наложило, понеже бусовете били тук. Това било един единствен път това. Така се случило, че колите били тук след разнос, натоварили се и си заминали. Свидетелката сочи, че  дъщеря й работела по програмата за   училищно мляко и всяка кола си имала маршрут.  Обслужвали три района. Маршрута им  за деня бил да се закара на Кърджали. Обичайният им маршрут бил от тук - Велинград  и отивали  в Кърджали – в склада в Кърджали. Там се съхранявала продукцията  която идвала от мандрата. Същевременно свидетелката заявява „нашите коли отиват и се разнася веднага стоката по нашите райони“.  Млякото го докарали от Мандрата, но тогава така се случило че се изпратило тук, като на свидетелката не известно поради каква причина стоката не е закарана в Кърджали. Докарали стоката тук да си претоварят стоката и да си я върнат там. Камиона от мандрата бил дошъл  8.00 – 8.10 часа сутринта във Велинград, което свидетелката знае от стоковата разписка  с която е дошла стоката. Само кисело мляко било докарано. А кашкавала бил остатъчен в единият от бусовете и момчето казало, че го е свалил да товари млякото и тогава да  го качи. Буса бил в гаража от по предния ден. Кашкавала  го поръчвали по-повече, този кашкавал не се разнасял,  и си го разпределяли помежду си. Остатъчния си остава и си се раздава между тях си, изяждали си го. Кашкавала, който бил останал в буса бил малко - няколко килограма. Шофьора го свалил за да си натовари млякото в колата, а после щял да си иде в Кърджали. Свидетелката твърди още, че когато тя  отишла в гаража  госпожата /актосътавителя/ била там с органите. Свидетелката им  дала договора за наем на гаража, а те запечатили гаража. След около час с и половина го отпечатали. Тогава натоварили колите и си закарали млякото в Кърджали. Защо са го отпечатали не знае.

От показанията на св.Иван С.работник във фирмата жалбоподател, се установява следното: Свидетелят работи при жалбоподателя от м.януари тази година, като шофьор. Фирмата имала  гаража във бившия ДАП, който представлява хале  с четири клетки  и там си оставяли бусовете. Свидетелят отишъл на работа около 7.30 часа сутринта. Работното му място било в халето където му е колата. Имало още три буса в тази клетка, общо четири буса били в гража. Когато отишъл сутринта, киселото мляко още не било дошло. Аз изкарах стария амбалаж за да го дам на доставчика. Амбалажа е  касетки от млякото което возим . кашкавала е остатък  то седи в  буса. Беше  моя бус. Седеше в моя бус от предишната вечер когато се прибрах и го разтоварих за да приема киселото мляко. Знам че ще има доставка, тя идваше в деня в който бях на работа, тя се очакваше. Друг път такава доставка с кисело мляко имаше  на 17 януари и повече не. Дойде камиона който е специализиран с падащ борд.  Разтоварили стоката от доставката, като я вземали от падащия борд на камиона и с  палената количка.  Разтоварвали те - свидетеля и още трима негови колеги, като и шофьора на камиона помагал при разтоварването.  В три   буса трябвало да го  натоварят и да го закарат в базата в Кърджали. По време на проверката между бусовете имало кисело мляко, защото го товарили от доставчиката. Мисли, че са били 12 палета. Един бус събирал около 4 -5 палета в зависимост от височината. Управлявания от свидетеля бус бил среден и събирал доста - около 50 каси или  три четири  палета, можело и пет ако се наредят хубаво. А другите два събирали и повече, тъй като  единият бус бил малко по-голям от неговия, а другия бил колкото неговия. Това което се докарало можели да го вдигнат  веднага. Имало дори и свободно място. Докараното кисело мляко било  стоварено между двата буса и товарили в момента в който дошли служителите на проверка  и затова били разхвърлени касите, защото се придърпвали. Натоварвали бусовете на ръка. Бусовете не работели тогава,  защото ако работели щели да издушат в помещението от газовете вътре.  Като дошла проверката, ги  изненадали. Видяха че товарят млякото, а  кимона вече си бил отишъл. Млякото при проверката било в гаража, понеже трябвало да се прибере, защото до гаража имало автомивка и пречело  млякото  на пътя. За това го прибрали да не пречи на пътя. Съдействали на проверяващите - отговаряли на въпросите им, всичко което искали им го представили, дали им и търговския документ. Запечатали ги, а след това ги отпечатали. После си довършили товаренето и закарали млякото в Кърджали в складовата база. От началото на 2020г.  два пъти било докарвано млякото във Велинград, а от преди това не знае. Свидетелят счита, че  колите от доставката от мандрата пътуват  през нощта, а  ги товарят предходния ден след обяд. За това предполага, че датата в документа е от предишния ден, а стоката се товари на 24.01.2020 година. В деня на проверката свидетелят бил в гаража около 7.00 -7.30 часа ,а камиона с доставката дошъл около 8 часа или 8 и половина.  Проверката била по-късно сутринта на същия ден, но не помни колко в часа. Имали време да се натовари стоката спокойно. Държали я в халето докато я натоварят.  

 От представените писмени доказателства се установява следното:

От договор за наем от 03.01.2020г. се установява жалбоподателя „Дейзи стил 88“ ЕООД да е наел под наем от „Чепино Автотранспорт“ ЕООД, помещение с площ от 227 кв.м., находящо се в гр.Велинград, „Индустриална зона“ с предназначение „сграда на транспорта“, наричано по делото „гараж“, за което не спорно да стопанисвано от жалбоподателя и в него да извършена проверка от служителите на АНО на 24.01.2020г.

От справка вх.№ ПЗ-370/24.01.20202г. се установява да е постъпил сигнал-жалба по телефон на  24.01.2020г. в 9,10 часа за разтоварване на млчни продукти по схема „училищно мляко“ в склад находящ се в индустриална зона на Велинград, срещу бензиностанцията, което помещение не пригодено за такава дейност. От удостоверение № ТЕ-09-0027/18.10.2019г. се установява, че жалбоподателя „Дейзи стил 88“ ЕООД има регистриран склад за търговия на едро по чл.12 от ЗХ в гр.Кърджали, бул.“България“ №95, както и според Удостоверение № ТЖ-03-15/09.08.2016г. същата фирма да има регистрирана „хладилна камера“ по чл.12 от ЗХ в гр.Кърджали, ул.“Язовирска“ №6.

От 2 бр. удостоверения за регистрация на транспортно средство -№473/07.12.16г. и № 518/06.02.2019г. се установява, че към датата на проверката 24.01.2020г. и към датата на издаване на обжалваното НП № 24/04.02.2020г., жалбоподателя „Дейзи стил 88“ ЕООД има регистрирани два автомобила по ЗХ за превоз на храни, а именно „Ивеко“ 35Ц12 и „Ивеко Дейли“ 35С12.

От договор за покупко-продажба на МПС от 14.01.2020г., се установява жалбоподателя „Дейзи стил 88“ ЕООД да е закупил още два товарни автомобила –  „Мерцедес 312 Д“ с рег № К3800ВВ и  „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег № К3894АТ. О тях според Удостоверение № 557/27.02.2020г. е регистриран по ЗХ само микробуса „Мерцедес 312 Д“, при това регистрацията му е направено след датата на издаване на обжалваното НП № 24/04.02.2020г.

От фактура № **********/23.01.2020г. издадена от доставчик „Чех-Йосиф Новосад“ ЕООД на получател „Дейзи стил 88“ ЕООД, се установява да са продадени и доставени стоки /според забележка за Велинград“, между които 13,89 кг. български кашкавал на пита; 14245 бр. бълг. Кисело мляко 2%, от 0,200кг. и 3800 бр. кисело мляко „Соколово“ 2% от 0,500кг. Именно тези хранителни стоки са описани в Констативния протокол, АУАН и НП № 24/04.02.2020г.

По делото не се спори, а и от представеното Заявление за регистрация на обект за производство и търговия с храни, се установява да е подадено такова от жалбоподателя „Дейзи стил 88“ ЕООД с вх.№ 1888 на 11.05.2020г. за обект в гр.Велинград, Стопански двор – различен от наетия под наем гараж.

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В конкретния случай видно обжалваното НП № 24/04.02.2020г. с него е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за това че на 24.01.2020г. в обект: Помещение „гаражна клетка“ с предназначение –сграда на транспорта, намиращо се на адреса гр.Велинград, „Индустриална зона“ в имот с идентификатор 10450.502.2380.13, стопанисван от „Дейзи стил 88“ ЕООД – Велинград се "съхраняват" хранителните стоки, без регистрация по смисъла на  чл. 12, ал. 1 от ЗХ. Това НП е връчено на жалбоподателя на 07.02.2020г. с писмо с обратна разписка.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена на 10.02.2020г. и в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, какви не са посочени да има.

По отношение на нарушението по  чл. 12, ал. 1 от Закон за храните:

Съгласно разпоредбата на  чл. 12, ал. 1 от Закон за храните производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които: 1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт; 2. имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган; 3. имат въведени: а) добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо; б) система за управление на безопасността на храните.

 

От събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите и 2 бр. удостоверения за регистрация на ОДБХ –Кърджали; 2 бр. удостоверения за регистрация на транспортно средство; фактура № **********/23.01.2020г. и Заявление за регистрация на обект) се установява по несъмнен начин, че от обективна страна жалбоподателя „Дейзи стил 88“ ЕООД, като търговец на храни, съхранява хранителни продукти е съхранявал в „гаражна клетка“ находяща се в гр.Велинград, индустриална зона храни – кисело мляко и кашкавал, без мястото на съхранението им да е обект регистриран по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗХ.

 

Съдът намира, че подаването на заявление от страна на дружеството на датата следваща тази на която е установено нарушението, не е освобождаващо отговорността обстоятелство, като упражняването на правомощията на контролните органи по чл. 12, ал. 7 от Закона за храните е ирелевантно и без значение за изводите на съда. Извършването на регистрация на по-късен етап пред контролните органи не е освобождаващо отговорността обстоятелство, поради което и не следва да бъде обсъждано от съда.

 

Неоснователно е и възражението на дружество-жалбоподател в сезиращата съда жалба, че в наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не били налице основания за издаването му. Според жалобподателя не ставало въпрос за съхранение на  тези хранителни продукти, тъй като реално не били съхранявани там, а само били претоварвани.

 

Напротив от показанията си актосъставителя и свидетелите по акта се установява, че към момента на проверката конкретните хранителни стоки –кисело мляко и кашкавал са били съхранявани в обекта на проверката „гаражна клетка“, стопанисвана от жалбоподателя. Дори и да се приеме, че са били докарани от доставчика към 8,30 часа сутринта на 24.01.2020г., а проверката е извършена на същия ден слез 11,00 часа, то и тези храни са престояли във въпросния гараж повече от 2,5 часа. А безспорно се установява по делото, че помещението в което са били оставени за това време е най.малкото нехигиенично.

Според разпоредбата на  чл. 12, ал. 1 от ЗХ, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателя, производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които: 1) отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт.

Разпоредбата на  чл. 12, ал. 1 от ЗХ, която се намира в Глава четвърта "Производство и търговия с храни", задава общите кумулативни изисквания, на които трябва да отговарят търговските обекти за да бъдат регистрирани за търговия с храни. Както следва от съображение 19 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, регистрацията на предприятия и сътрудничеството на оператори на предприятия за храни са необходими, за да могат компетентните органи ефикасно да извършват официален контрол. Съгласно чл. 6, пар. 2 от Регламент № 852/2004, всеки оператор на предприятие за храни в частност уведомява съответния компетентен орган по начин, изискван от последния, за всяко предприетие под негов контрол, което извършва дейност по производство, преработка и разпространение на храни, с оглед на регистрацията на всяко подобно предприятие. Съгласно чл. 2, пар. 1, буква в) от Регламент № 852/2004, "предприятие" означава всяка единица на бизнеса с храни.

Според легалното определение, визирано в § 1, т. 60 от ДР на ЗХ- "търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.

При липсата на легално определение за "обект за търговия с храни", следва да се приеме, че това е всяко помещение или сграда, в което се извършва съхранение на храни, дори това да е във връзка с транспортирането им. А именно това е установено в случая.

Не на последно място следва да се има предвид и обстоятелството, че според показанията на св.С.намиращото се в гаража количество кисело мляко е следвало да се транспортира с три буса. А се установи само два от тях да са били регистрани за превоз на храни.  От показанията на същия свидетел се установи и друг път да е имало доставка на храни именно във въпросния гараж, обект на проверката. Освен това тезата на жалбоподателя, че всъщност не става въпрос за съхранение на храни, а за претоварване на доставени такива от доставчика, които след това да бъдат откарани в склад на жалбоподателя в гр.Кърджали, съдът намира за негова защитна теза, в която не намира и логично обяснение, тъй като въпросните храни – кисело мляко и кашкавал са били предназначени за продажба /доставяне до краен потребител/ на различни училища и детски градини в гр.Велинград, гр.Разлог, гр.Белица и др. по програма „Училищно мляко“, т.е. до населени места в региона на Велинград, при което и именно за това са доставени във Велинград, а не в склада на жалбоподателя в гр.Кърджали. Съдът не кредитира с доверие и показанията на свидетелите на жалбоподателя досежно това, че кашкавала е бил остатъчен такъв от друга предходна доставка, тъй като видно от фактурата именно със същата доставка, с която е доставено кисело мляко са доставени и 13,89 кг. български кашкавал на пита, колкото са орисани в АУАН и НП.

 

От изложеното, съдът стигна до извода, че действително е извършено нарушение по  чл. 12, ал. 1 от ЗХ, доколкото е била извършвано съхранение на храни, във връзка с транспортирането им, които са били съхранявани в проверения обект без, той да има необходимата регистация.

 

При тези съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24/04.02.2020г. издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което за нарушение на разпоредбите на  чл.12, ал.1 от Закона за храните /отм/, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗХ /отм/, на „Дейзи стил 88“ ЕООД, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 2000 лева,.

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административно-процесуалния кодекс  пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото, че решението е изготвено, а копие от него да се изпрати на страните.

                            

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :