Р Е Ш Е Н
И Е
№
112
26.05.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 95 по описа
за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.Д.
М. от АК – Кюстендил като пълномощник на „К.В.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление *** обжалва решението по а.н.д. №1208/2021г.
на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано
деяние. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява.
В
писмо до съда и.д. директор на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд
е постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон
и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-0000995/12.02.2020г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Кюстендил, с което на „К.в.“ ЕООД в качеството на
работодател за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ и чл.3 от Наредба №9 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и
поддържане на водоснабдителни и канализационни системи във вр. с т.3.1 във вр.
с т.2.1 от приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ, бр.37/2004г./ на основание
чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че при извършена
проверка на 13.11.2019г. около 15.30 часа по работни места на обект „Авариен
ремонт на уличен водопровод на ул.“Св.Иван Рилски“ в с.Блажиево, община
Бобошево санкционираното дружество в качеството на работодател по см. на §1,
т.1 от ДР на КТ е извършвало земни работи, като е направил изкоп с вертикални
неукрепени стени с дълбочина около 2м с цел откриване на аварирала тръба на
улицата, с което не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на
работещите в изкопа на обекта.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазване на
процедурата по ЗАНН, доказано противоправно деяние и отсъствие на маловажен
случай. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП и е осъдил дружеството
да заплати на органа юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Касационният съд споделя изводите на районния съд за спазена
процедурата по ЗАНН и препраща към мотивите на районния съд, съгласно
възможността по чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Касаторът не релевира
възражения за нарушения на процесуалния закон.
Обоснован от доказателствата по делото е извода на
районния съд по съществото на спора за доказано противоправно деяние.
Посоченото в НП като нарушено правило за поведение на чл.14,
ал.1 от ЗЗБУТ въвежда задължение за определена категория субекти, между които
са юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Нормата
по чл.3 от Наредба №9/23.09.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителните и
канализационни системи /обн. ДВ, бр.93/1.10.2004г., в сила от 20.04.2005г./
задължава работодателя да предприеме всички необходими мерки за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при експлоатацията и поддържането на
ВКС /водоснабдителни и канализационни системи/. Наредбата е издадена по
делегация от чл.276, ал.1 от КТ. Нейният обхват, съгласно чл.1, ал.1 е да
определи минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при експлоатация и поддържане на ВКС. По см. на §1, т.1 от ДР
на Наредбата, ВКС са мрежите, арматурите и съоръженията за водовземане,
събиране, резервиране, отвеждане, изпомпване, пречистване, дезинфекция,
транспортиране и разпределение съответно на питейни или отпадъчни /вкл.
дъждовни/ води. Съгласно §1, т.2 от ДР на Наредбата работодател е лицето,
определено в ДР на ЗЗБУТ, т.е. лицето по §1, т.1 от ДР на КТ по см. на препращането
от §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Нормата на чл.2 от Наредбата въвежда задължение при
експлоатация и поддържане на ВКС изискванията на Наредбата да се изпълняват
съвместно с изискванията на други наредби, между които е Наредба №2/2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР. Наредба №2/22.03.2004г. е обнародвана в ДВ,
бр.37/04.05.2004г., в сила от 05.11.2004г. /изм. и доп./, като в нейното
приложно поле се включват извършване на СМР, представляващи земни работи /вж.
чл.2, ал.1, т.1/. Правилото на чл.2, ал.2 от Наредба №2/2004г. въвежда
специфични изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при изпълнение на
видове СМР, които изисквания са посочени в приложения №1-6. Посоченото в НП
приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/2004г. е с наименование „Извършване
на земни работи“, като т.2 регламентира изискванията при изпълнение на
неукрепени изкопи, а т.3 – изпълнението на укрепени такива. Съгласно т.3.1 от
посоченото приложение, изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от
допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена. Допустимата максимална
височина за неукрепени изкопи по т.2 от приложението е различна в зависимост от
вида на почвата и може да достига до 2.00м.
Действащата към датата на нарушението 13.11.2019г.
нормативна разпоредба, отнесена към събраните по делото на районния съд писмени
и гласни доказателства, формира извод за надлежно доказано съставомерно деяние,
извършено от санкционираното дружество, както правилно е установил районния
съд.
На посочената в НП дата 13.11.2019г. на обекта на
дружеството в с.Блажиево, община Бобошево работниците от дружеството са извършили
аварийни работи, представляващи изкоп с вертикални неукрепени стени с дълбочина
около 2.00м. Касае се за изкоп на почви в приложното поле на т.3.1 от
приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/2004г., поради което изкопът е
следвало да се урепи от нивото на терена. Правилата на Наредбата са приложими
към изискванията на Наредба №9/2004г. съгласно чл.2 от последната Наредба и
вида на ремонта, свързан с ВКС в обхвата на дефиницията по §1, т.1 от ДР на
Наредба №9/2004г. Извършените СМР представляват земни работи по отношение
съоръжения на дружеството за отвеждане и транспортиране на питейни води.
Укрепването на изкопа е дейност, свързана с дейността на работещите в
дружеството лица, поради което дружеството, което е наело работниците, следва
да осигури спазване на посоченото изискване за здравословни и безопасни условия
на труд. Поведението на дружеството нарушава задължението по чл.14, ал.1 от
ЗЗБУТ с привръзките в нормите от посочените Наредби. Деянието правилно е санкционирано
по общия тест на чл.413, ал.2 от КТ, т.к. се касае за работодател, който не е
изпълнил задължение по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В контекста на изложеното, неоснователно е
възражението на касатора за недоказано деяние.
Наложената имуществена санкция в размер на 1 500лв. е
съобразена с правилата по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Поради законосъобразност на оспореното НП районният
съд правилно е разрешил въпроса за деловодните разноски по реда на чл.63д, ал.1
и ал.4 от ЗАНН.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Независимо от изхода на делото, ответникът няма
право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, т.к. липсва
осъществено представителство от юрисконсулт /писмено или в открито съдебно
заседание/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№36/14.02.2022г. по а.н.д.№1208/2021г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.