РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Перник , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500600 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. К. Н., чрез пълномощника адв. Р.З., против
решение № 502/28.02.2020 г. по гр.д. № 9026/2018 г. на Районен съд – Перник, с което на
основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан допуснатият с постановеното по
същото дело решение № 937/14.06.2019 г., до делба имот, а именно: дворно урегулирано
място, находящо се в ***, съставляващо парцел *** (***), кв. ** – *** по плана на селото,
целият с площ от 507 кв. м. (петстотин и седем квадратни метра), при граници: от изток:
парцел *** (***), и парцел *** (***), от северозапад: парцел *** (***), от юг - парцел ***
(***), заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със
застроена площ от 66 кв. м. (шестдесет и шест квадратни метра), със сутерен, състоящ се от
две стаи, кухня и мокро помещение /баня/, и етаж, състоящ се от три стаи с коридор. С
обжалваното решение е определена пазарна стойност на имота в размер на 52 200.00 лв. и е
постановено сумата, получена от проданта, да се разпредели между страните, според техните
права в съсобствеността – 1/2 за Й. К. Н. и 1/2 за А. К. Н.. На основание чл. 355 ГПК
страните се осъдени да заплатят разноски съобразно стойността на дяловете им.
В жалбата са наведени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че още в първото заседание във втората фаза на делбата пред
първоинстанционния съд жалбоподателят е поискал възлагане на делбения имот и е
представил доказателства- удостоверения от Община Перник и от Агенция по вписванията-
гр. П., от които е видно, че процесният имот е единственото му жилище. Поради
изложеното, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено и
процесният имот да му бъде възложен. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
1
Въззиваемата страна - А. К. Н., с писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК чрез пълномощника адв. Б.Б., оспорва въззивната жалба като недопустима и
неоснователна. Поддържа, че по отношение на допуснатия до делба имот никоя от страните
не е заявила възлагателни претенции в законоустановения срок, като твърди, че съделителят
Й.Н. действително е представил писмени доказателства относно липсата на други собствени
недвижими имоти, но не е направил изрично искане по чл. 349, ал. 2 ГПК. Посочва се още,
че в исковата молба ищецът Н. е заявил делбеният имот да бъде изнесен на публична
продан. С оглед изложеното, ответникът моли решението да бъде изцяло потвърдено.
Претендира разноски за въззивното производство. С отговора не се правят доказателствени
искания.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС и е във фазата по
извършване на съдебната делба на спорния недвижим имот, а именно: дворно урегулирано
място, находящо се в ***, съставляващо парцел *** (***), кв. ** – *** по плана на селото,
заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 66
кв. м. (шестдесет и шест квадратни метра), със сутерен, състоящ се от две стаи, кухня и
мокро помещение /баня/, и етаж, състоящ се от три стаи с коридор. С влязло в сила като
необжалвано решение № 937/14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 9026/2018 г. на Районен
съд – Перник, гореописаният имот е допуснат до делба при равни дялове- по 1/ 2 идеална
част между съделителите Й. К. Н. и А. К. Н.. С първоинстанционното решението по
извършване на делбата районният съд е изнесъл имота на публична продан, като е приел, че
същият е неподеляем и по отношение на него не са направени възлагателни претенции в
законоустановения срок, като е определил, че пазарната му стойност е 52200 лева.
Настоящият съдебен състав намира за установено по делото от заключенията на
съдебнотехническите експертизи, че процесното дворно място е с площ 543 кв.м., равнинно
в предната половина откъм лицето и с денивелация в задната част, оформена с подпорни
стени. Оградено е с ажурна метална ограда върху бетонна основа откъм улицата и мрежа на
метални колове. Според вещите лица дворното място е неподеляемо съгласно изискванията
на ЗУТ.
Съгласно заключенията по експертизите построената в процесното дворно място
сграда е с тухлени носещи стени върху каменни основи, измазана, с дървена покривна
конструкция, покрита с керемиди. Състои се от сутерен и етаж, всеки от които е със
самостоятелен вход. Сутеренът се състои от коридор, кухня, баня, мазе и две стаи, от които
едната е използвана за кухня. Етажът се състои от входно антре, коридор и три стаи-спални.
В сградата няма изграден санитарен възел. Сутеренът е с намалена светла височина и не
отговаря на изискванията за използване за жилищни нужди, поради което от него не може да
се обособи самостоятелен обект. Въз основа на инвестиционен проект етажът може да бъде
обособен като самостоятелен обект, който да отговаря на изискванията за жилище на чл. 40
ЗУТ и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, при преустройство на съществуващите
помещения за нуждите на кухня и санитарен възел, които липсват в момента, както и след
изграждане на водопроводна и канализационна инсталация.
2
При изслушването на вещото лице, изготвило съдебнотехническата експертиза във
въззивното производство, е уточнено, че светлата височина на сутерена е 2.14 м., като
сградата е построена през 60-те или 70-те години на 20 век. Според вещото лице сградата е
използвана само от едно семейство, тъй като на етажа има само спални, а в сутерена има
една стая, пригодена за кухня, и едно малко помещение, пригодено за баня. В сградата няма
тоалетна, нито има външна такава в дворното място.
Законовите норми, уреждащи съдебната делба- чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС определят, че
основна цел на делбата е всеки съделител- съсобственик да получи своя дял в натура, когато
това е възможно, т. е. доколкото е възможно от допуснатите до съдебна делба недвижими
имоти или движими вещи да бъдат обособени толкова дяла в натура, колкото са
съделителите. Въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно
императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК, за чието служебно
приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснена поделяемостта на имотите
според броя на съделителите и обема права в съсобствеността. Способът, предвиден в чл.
348 ГПК - публичната продан е приложим, само ако допуснатият до делба имот е
неподеляем и са неприложими двете хипотези, уредени в чл. 349 ГПК.
Делбеният съд се произнася относно поделяемостта на даден имот с оглед на
изискванията на закона в сила към момента на постановяване на решението си /в този
смисъл-Решение № 266 от 19.05.2003 г. на ВКС по гр. д. № 674/2002 г., II г. о./. Съгласно
действащата норма на чл. 201, ал. 2 ЗУТ урегулираните поземлени имоти са неподеляеми,
когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се
създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени
строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под
минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния
имот характер и начин на застрояване. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ са
предвидени следните размери при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно
застрояване, свободно или свързано в два имота, в селата или частите от тях с преобладаващ
равнинен терен - най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични теренни и
стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност.
Поради това процесното дворно място, намиращо се в ***, с площ 543 кв.м. не би могло да
се раздели на два урегулирани поземлени имота, тъй като те ще станат с повърхност от
около 271 кв.м. и няма да отговарят на изискванията на чл. 201, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1, т. 4
ЗУТ.
По делото не се изясни точната година на строеж на сградата, но според вещото лице,
изслушано във въззивното производство, тя е построена през 60-те или 70-те години на 20
век, поради което следва да се имат предвид и разясненията на Тълкувателно решение № 96
от 16.XI.1971 г., ОСГК на ВС. Според това тълкувателно решение при съдебното поделяне
на съсобствени жилищни сгради, заварени като такива към 17.05.1963 г., разделянето им на
етажи или части от етажи по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС следва да стане и без спазването
напълно на строителните правила и норми само за обособените дотогава отделни жилища и
за жилища, при чието преустрояване не се достига до създаване на нови жилища. Тогава
обаче, когато в резултат на това разделяне и преустройство се достига до създаване на нови
жилища, последните следва да отговарят на изискванията на новите строителни правила и
норми със съответно предвидените в тях изключения за баня и дрешник. Дори да се приеме,
че процесната жилищна сграда е изградена преди 17.05.1963 г., етажът и сутеренът не са
ползвани като обособени жилища, тъй като на етажа има единствено спални помещения.
Следователно при преценката на поделяемостта на сградата на нови самостоятелни обекти с
жилищно предназначение приложение следва да намерят строителните правила на
действащия ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
За да се извърши съдебна делба на жилищна сграда, жилище или друг обект нормата
на чл. 203 ЗУТ изисква съответните дялове да могат да бъдат обособени в самостоятелни
3
обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и нормативи, както и наличие на одобрен от главния
архитект на общината по предложение на съда инвестиционен проект. От приетите по
делото експертизи се установява, че сутеренът не би могъл да се обособи като самостоятелен
обект, тъй като светлата му височина 2,14 м., а съгласно чл. 72, ал. 3 от горепосочената
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни
сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м. Ето защо, независимо от обстоятелството, че етажът
от сградата би могъл да се обособи като самостоятелен обект- жилище след горепосочените
преустройства, сградата не може да бъде поделена на два отделни самостоятелни обекта.
С оглед извода за неподеляемост на процесния недвижим имот, на изследване
подлежи и въпросът дали същият може да бъде възложен по реда на чл. 349 ГПК. Въпреки
че с исковата молба съделителят Й.Н. е поискал имотът да бъде изнесен на публична продан
и районният съд е определил този способ за извършване на делбата, във въззивната му
жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт. Жалбоподателят е навел
твърдения, че още в първото заседание във втората фаза на делбата пред
първоинстанционния съд е поискал възлагане на делбения имот и е представил
доказателства- удостоверения от Община Перник и от Агенция по вписванията- гр. П., от
които е видно, че процесният имот е единственото му жилище.
В чл. 349 ГПК са уредени различни хипотези на възлагане на неподеляем жилищен
имот. В производството не се твърди, а и не се установява процесният имот да е бил
съпружеска имуществена общност между съделителите, което изключва приложимостта на
възлагането по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК. Съгласно следващата ал. 2 на чл. 349 ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството
е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят
претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-
висока цена. Граматическото и логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че
изискването "при откриване на наследството" изключва от обхвата на този способ за
извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат
на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция,
направена по реда и в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, няма качеството на наследник или не е
живял в имота към момента на откриване на наследството / в този смисъл- Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, което е запазило своята
актуалност поради идентичната правна уредба на възлагането в отменения и сега
действащия ГПК/.
В настоящия случай съсобствеността между съделителите не е възникнала от
наследяване, а по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право
на ползване до живот № **, том. ***, рег. № ***, дело № 492 от 2000 г. на нотариус Р. М. с
район на действие ПРС. В тази връзка е ирелевантно дали възлагателната претенция е
направена в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК, тъй като способът за извършване на
делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е неприложим. Само в допълнение следва да се
посочи, че в протокола от първото по делото заседание, проведено на 22.11.2019 г. във
втората фаза на делбата, липсва отразено искане от страна на съделителя Й.Н. за възлагане
на процесния имот. Съделителят не се е възползвал от правото си по реда на чл. 151 ГПК да
иска допълване или поправка на протокола, ако е считал, че направената от него
възлагателна претенция е пропусната в протокола. Поради това намира приложение чл. 152
ГПК, съгласно който протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното
заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат
за неизвършени.
Предвид неподеляемостта на процесния недвижим имот и неприложимостта на
4
способите за възлагане на имот по чл. 349 ГПК, като единствен възможен способ за
извършване на делбата остава изнасянето на имота на публична продан по реда на чл. 348
ГПК. Първоинстанционният съд правилно е определил пазарната стойност на имота от
52 200.00 лв., съобразявайки заключението на вещото лице, което настоящият съдебен
състав също кредитира като компетентно изгответно и обосновано.
Достигайки до идентични правни изводи, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените разноски за въззивното
производство в размер на 1413 лева, от които 100 лева- депозит за вещо лице, и 1313 лева-
адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 2200 лева по договор за правна защита и съдействие от *** г., обективиращ
разписка, което с оглед направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде
намалено като прекомерно до горепосочената сума, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото и размера на дела на въззиваемата страна по правилата на чл. 7, ал. 4,
вр. ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 502/28.02.2020 г. по гр.д. № 9026/2018 г. на Районен
съд – Перник.
ОСЪЖДА Й. К. Н., с ЕГН **********, да заплати на А. К. Н., с ЕГН **********,
сумата от 1413 лева /хиляда четиристотин и тринадесет/ лева- разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5