Решение по дело №267/2014 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 136
Дата: 14 март 2016 г. (в сила от 14 май 2020 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20141800100267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2014 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 14.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 267 по описа на Софийски окръжен съд за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от З.Д.С., И.Г.З., И.П.К., М.А.С., В.А.Д., Т.Г.Д., Р.Л.Б., П.Л.Б., Х.А.Д. и С.Е.М., всичките като наследници на Н. К. М., б. ж. на гр. София, с ЕГН **********, починала на 05.10.2005 г., субективно съединени ревандикационни искове срещу Д., представлявана от М. Н. Р. р. и б. – гр. С., М.н.в.р. *** и Д. „УССД” – гр. С., относно собствеността  и владението на следните неурегулирани поземлени имоти в землището на с. Д. Б.: ливада в м. „П.” от 109,6 дка; овощна градина от 5,6 дка в същата местност и гора от 38,9 дка в същата местност, които образували едно имение от общо 154,10 дка, при съседи: нива на С. Ц., нива на Г. П., ливада на С. С., ливада на М. и Д., река Б. и от две страни път. С уточняваща молба имотът е индивидуализиран като УПИ ІІ, в кв. 4 по регулационния план на курорт Д. Б. от 1979 г., отреден за „П.с. н. МВР”, без претенция за сградите върху него.

Ищците твърдят, че правото на собственост върху описаните имоти придобили въз основа на нотариален акт № /......... г. и Записка № …/.......... г., съгласно които К. В. М. /наследодател на Н. К. М./ е придобил гореописаните имоти.

Сочи се, че впоследствие цялото имущество на К. М. било конфискувано с Присъда от 01.02.1945 г. по наказателно дело № 1/1944 г.

С решение № 172/26.08.1996 г. на Върховния съд на РБ, I НО, по реда на прегледа на надзора присъдата била отменена, от където възникнало правото на наследниците да поискат възстановяване на собствеността върху поземлените имоти.

Сочи се, че с удостоверение изх. № /.........г. и скица с изх. № …/.......... г., О. Д. Б. е възстановила на наследодателката на ищците 20 декара, които били заснети и нанесени в кадастралния план като имот пл. №3а, в кв. 7 по плана на курорт Д. Б., съгласно заповед № РД-15-17/1999 г.

Със заявление вх. № …./......... г. до П. К. – гр. Д. Б., Н. К. М. поискала да й бъдат възстановени конфискуваните земи, което било сторено с Решение № ……./………… г.

Сочи се, че възстановените земи били предоставени за ползване от МВР и се намират в границите на почивната база на МВР – гр. Д. б.

Ответника Д., представлявана от М. Н. Р. р. и б. не изразява становище.

М.н.в.р. чрез юрк. П. оспорва исковете изцяло като неоснователни. Сочи, че управлява в гореописаното землище имот - публична държавна собственост, който съгласно акт № /.........г. на СОНС, представляващ парцел ІІ в кв.4 по плана на П.с.. Б., целият с площ 119,700 кв.м ведно с построените сгради, описани в акта. Имотът имал статут по чл.2, ал.2,т.4 и 5 от Закона за държавната собственост и служел за основната дейност на министерството- защита  на националната сигурност и обществения ред. Сочи, че Д. „У.н.с.и с.д.”, съгласно чл.52м, ал.2, т.4 от ЗМВР имала за основна дейност материално-техническо осигуряване и социално обслужване на структурите на министерството, като за изпълнение на дейностите си осъществява и социално обслужване и други обслужващи дейности на служители. Предвид и тази функция на ведомството, имотът бил публична държавна собственост.

От друга страна, на министерството били предоставени 2900кв.м, описани в акт № /….г. на СОНС и за тях наследниците на К. М. били обезщетени с компенсаторни записи с решение № 64/03.12.2002г. на областния управител на Софийска област. В него било разписано, че по-голямата част от конфискувания имот в м. „П.” представлява земеделска земя и не е включен в актовете за държавна собственост. През 1966 г. предназначението на земеделската земя е променено и съгласно одобрената регулация на Д. Б. е отреден терен за строителство на почивна станция на МВР. Сочи се, че целият терен, описан в Акт № 263 от 12.03.1979 г. е в регулация и не е със статут на земеделска земя. Ето защо решението на поземлената комисия следвало да бъде обявено за нищожно по реда на косвения съдебен контрол върху административни актове. На следващо място, чл.2, ал.4 от ЗОСОИ въвеждал забрана за обезщетяване чрез признаване право на собственост, ако имотът е станал публична държавна собственост преди 25.02.1992г. В подкрепа на този аргумент ответникът представя решение № 4538/08.04.2010г. на ВАС ІІІ отделение по гр.д. № 4932/2009г., което потвърждава решение от 27.08.2008г. по адм.д.№ 477/2004г. на Софийски окръжен съд с мотиви, че почивната станция на МВР в Д. Б. станала публична държавна собственост до 25.02.1992г., съгласно действащите закони към тази дата, регламентиращи публичната държавна собственост. В случая имотът бил предназначен за военно-временни нужди на министерството.

В съдебно заседание ищците и ответникът поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба. В даденият от съда срок страните представят подробни писмени бележки по правния спор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че са предявени субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл. 108 от ЗС, с наведени две алтернативни придобивни основания, а именно, че ищците са собственици по реституция с решение № ……./………. г. на ПК – Д. Б., сега „О. С. З. и г.”, алтернативно на основание чл. 151 от ЗИН /отм./, за които имоти ищците молят, ответниците да бъдат осъдени да предадат владението.

По делото се установяват следните факти:

От удостоверение за наследници изх. № ………………/…………… г. на С. О. – р. С.се установява, че ищците са наследници на Н. К. М. с ЕГН: **********, починала на 05.10.2005 г., по съребрена линия от шеста степен.

С нотариален акт № , дело №от .......... г. се установява, че К. М. е закупил ливада в местността П.от 109,6 декара, овощна градина от 5,6 декара и гора от 38,9 декара, които имоти образуват едно имение при съседи: нива на С. Ц., нива на Г. П., ливада на С. С., ливада на М. и Д., река Б. и от две страни път.

Извършена била конфискация въз основа на чл.2 от наредбата-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите, постановени от Народния  съд /видно от списъка на МЗДИ към наредбата-закон, ДВ бр.115/1945г., под № 23 е вписано, че се присъжда в полза на държавата цялото имущество на М./.

С решение № /…….. на ВС-І НО по д.№ 120/1995г. се отменя изцяло присъдата от 01.02.1945г. по н.д. № 1/44г. на Първия тринадесетчленен състав на Народния съд. Видно от мотивите на решението с посочената присъда е признат за виновен и наказан К. М. по Наредбата – закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.

 От приложените четири броя актове за завземане на недвижим имот за държавен от 23.02.1951 г. /л.69-72 от делото/, бивша собственост на К. В. М. се установява, че на 23.02.1951г. на осн.чл.69 и 71 от Закон за държавните имоти и присъдата на народния съд се завзема: обор с плевня и две стаи със ЗП 150 кв.м и двор 1500 кв.м; паянтова къща със ЗП 50 кв.м и дворно място 1 дка; овощна градина в м.П. от 70 000 кв.м и едноетажна паянтова къща от 30 кв.м с 400 кв.м незастроена площ. Като граници са посочени нива и гора на същия собственик, път, река и дере. Вписано е, че заварен ползувател на целия имот е МВР като „редовен наемател”.

С решение № ……/……... на ПК-Д. Б. по заявление № ……… / ………….. от Н. К. М. се признава за възстановяване в съществуващи стари реални граници собствеността върху ливада с площ 109.6 дка в м.”П.” и овощна градина с площ 5.6 дка в същата местност. Твърди се, че с решение № ……./………….. по заявление № ………./……… ПК –Д.б.е признала за възстановяване  на наследниците на М. гори с площ 38.9 дка в м.”П.”, което решение в изпратената от ПК Д. Б. преписка липсва и вещото лице е отразило в експертизата това обстоятелство. Съдебно-техническата експертиза установява, че не е провеждана процедура по чл.13, ал.4,5 и 6 и чл.13а от ЗСПЗЗ за издаване на удостоверение и скица от общинската администрация.

С решение № ../………. на О. У. Н. С. О. по заявление вх.№ ……./г. на осн.чл.6, ал.3 от ЗОСОИ е признато обезщетение на наследниците на К. М. с компенсаторни записи за конфискуваното имущество, описано в АДС №./..г., ./..г., ../.. г. и преактувано с АДС № /.. г., а за останалата част от имота е указано, че претенцията следва да се предяви пред О. С.з. и г.

         С решение от 27.08.2008 г., постановено по адм.д. № 477 по описа за 2004 г. на СОС е отхвърлена жалбата на наследниците на К.М. против решение № ……………. г. на о. У. Н.С.о. С решение № 4538 от 08.04.2010 г. по адм.д. № 4932/2009 г. на ВАС е потвърдено решението на Софийски окръжен съд. В мотивите е прието, че целият имот е публична държавна собственост и наследниците нямат право да изберат начина на обезщетение. Видът на собствеността/публична или частна/ според решението на ВАС следва да се определя съобразно законодателството, действало към 25.02.1992г. След влизане в сила на Конституцията на РБ на 13.07.1991г., правото на собственост се определя по чл.17, ал.2 като частна и публична, а според чл.17,ал.4 от КРБ режимът на собственост се определя със закон. Тъй като към 25.02.1992г. Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост не са приети, поради което съгласно к.р. № 19/1993г. по к.д. № 11/1993г. на КС на РБ, разграничителните  критерии са: кому принадлежи правото на собственост, какви са вещите предмет на това право и какво е тяхното предназначение. В чл. 18, ал. 6 от КРБ е предвидено, че държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото. Направен е извод, че почивната база н.М.н.в.р. представлява публична държавна собственост и поради това правоимащите нямат право да избират обезщетение.

В АДС № / от ………….. е вписано, че имота е одържавен на основание присъдата на Народния съд ДВ бр…/…г. Подробно са описани имотите, които са идентични с описаните в актовете за завземане, и като бивш собственик е посочен К. М.

В АДС № от ………..., съставен на основание ЗОЕГПНС /отреждане по регулационен план за МВР/, в който е описан парцел ІІ в кв.4 от 119,700 кв.м. по рег. план на „П. С. Д. Б.”, при граници: шосе, частни имоти и дере, ведно със сгради: вила „Т.”, вила „Б.”, построена върху паянтова къща със ЗП 50 кв.м и вила централна с хранителен блок от 746 кв.м, строена през 1952г., масивен гараж строен през 1977г., работилница-пералня-канцелария, застроена върху 96 кв., строена през 1958 г. и бункер за смет от 11 кв.м, строен през 1960г.

По делото е приета съдебно-техническата експертиза и допълнителна такава, която дава заключение, че със заповед № ……../…….. е одобрен кадастралния и регулационния план на курорта Д. Б. съгласно който парцел ІІ от кв.4 по плана на курорта е отреден за почивна станция на МВР. С актуването на имотите с АДС през 1951 г. процесните имоти са станали държавна собственост и са предоставени на МВР за ползване е управление. До 1951г. имотите са имали земеделски статут. През 1952г.  е започнало застрояване - вила „Централна”. През 1966 г. със заповед № 3226/03.10.1966 г. е одобрен кадастралния и регулационния план на гр. Долна баня, съгласно който парцел II с площ 119,7 дка от кв. 4 е предвиден за почивна станция на МВР. Имотът на наследниците не съществува във вида, в който е конфискуван преди 1951 г., няма данни да е включен в ТКЗС и други сродни организации. Вещото лице дава заключение, че процедура по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ЗСПЗЗ за издаване на удостоверение и скица от общинска администрация Д.б. не е провеждана. Вещото лице в с.з. на 12.04.2012г. заключава, че владеният от  МВР имот, актуван като почивна станция на МВР, е идентичен с част от имота, описан в нотариалния акт от 1931г.  Възстановеният земеделски имот, описан в удостоверение № …./…………. на ПК, се намира на изток в кв.7 и не попада в УПИ ІІ от кв.4, а обезщетение с компенсаторни записи е определено само за сградите с обща площ 2900кв.м, описани в актовете за завземане и АДС.

По делото е изслушана и приета тройна съдебно-техническа експертиза, според която по-голямата част от имота, предмет на Нотариален акт № от …………. г. и нанесен в Помощния кадастрален план на стопанството на М. в местността П.от 1933 г. попада в урбанизирана територия, определена със Заповед № …… от ……… г. – УПИ II в кв. 4, по плана на курорт Д.б., отреден за „П. С. на МВР- стопанство и пр.”. Съгласно скица от …………. г. по плана от …….. г. и АДС № ……от ……… г., площта на УПИ II, отреден за „П.с. н. МВР- стопанство и пр.” е в размер на 119 700 кв.м. УПИ II от кв. 4 попада с почти цялата си площ в територията на бившия имот на К. М. Общата площ на стопанството на М. възлиза на около 160 дка.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Ищците следва да докажат, че са собственици на посочените в ИМ недвижими имоти, че те се намират във владение и държане от ответника по иска, че владението или държането на ответника е без правно основание.

Безспорно се установява, че К. М. с нотариален акт акт № , дело №от ………… г. е закупил ливада в местността П. от 109,6 декара, овощна градина от 5,6 декара в същата местност и гора от 38,9 декара, които имоти образуват едно имение при съседи: нива на С. Ц., нива на Г. П., ливада на С. С., ливада на М. и Д., река Б. и от две страни път.

Предмет на петиторна защита може да бъде само земеделски имот, чиято процедурата по възстановяване е завършена и е налице обект на собственост, възстановен в стари реални граници. Легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ , със заверена от посочените органи скица, когато изискването за скица като елемент от задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително. Поради липсата на такава скица не може да се приеме, че правото на собственост върху реално определен имот, е възникнало и може да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС. Моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ ОбСЗ по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имоти. В случая от приетата преписка от ОСЗ – К., офис Д. Б. /л. 186-198 от делото/ се установява, че с решение №……. от ………….. г. по заявление вх.№ ………../………… г., на основание чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на К. В. М.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: ливада от 109,600 дка, седма категория, находящ се в землището на гр. Д. Б., в местността П. /без описани граници/; овощна градина от 5,600 дка, седма категория, находящ се в землището на гр. Д. Б., в местността П. /без описани граници/; Към преписката няма издадена скица и решението на ПК – Д. Б. не е породило конститутивното действие.

Освен това, съгласно ТР 2/2009г. по т.д. № 2/2009г. на ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти не е приложима по отношение на конфискуваните имущества по присъда, постановена по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 6.10.1944 г.; изм. и доп., бр. 261 от 24.11.1944 г.; изм., бр. 9 от 12.01.1945 г.), която присъда е отменена с решение по реда на надзора на Върховния съд преди влизане в сила на изменението на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ (обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г.). В тези случаи се прилага разпоредбата на чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.). В мотивите към ТР е посочено, че изменената разпоредба на ЗВСОНИ има материалноправен характер и действие от момента на влизането й в сила, поради което е неприложима спрямо възникнали до влизането й в сила юридически факти.

Разпоредбата на чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ, с която в обхвата на земите, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ се въвеждат и тези, които са отнети по реда на Наредбата – закон за съдене на виновниците за въвличане на България в световна война земеделски земи, е нова – обн. ДВ, бр. 98 от 1997 г.

Преди посоченото допълнение на чл. 10 от ЗСПЗЗ, с решение № 172 от 26.08.1996г. на ВС на РБ е отменена конфискацията на имуществото на К. М.

Па аналогия, ТР 2/2009г. по т.д. № 2/2009г. на ВКС, ОСГК, се прилага и за изменението на чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ. Доколкото посочената разпоредба има материалноправен характер и действие от момента на влизането й в сила, същата е неприложима спрямо възникнали до влизането й в сила юридически факти. В тези случаи отново се прилага разпоредбата на чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.).

С други думи с отмяната на конфискацията на имуществото на К. М. с решение от 26.08.1996 г. на ВС на РБ, по силата на чл. 151 от ЗИН /отм./, конфискуваното имущество следва да се е върнало в правната сфера на лицето, от което е било отнето /респ. на неговите наследници/, поради ретроактивното действие на отмяната на конфискацията. Поради това не е допустимо с решение на ПК – гр. Д. Б. от 2000 г. да бъдат признавани за възстановяване земи, по реда на чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ и посоченото решение на ПК – гр. Д. Б. от 2000г. се явява нищожно. Правата на наследниците на К. М. относно конфискуваното са възстановени по реда на чл. 151 от ЗИН /отм./.

Относно претенцията за гора от 38,9 декара в местността П., съдът намира, че ищците не се легитимират за собственици по реституция. Към влизане в сила на решението № 172/26.08.1996г. на ВС-І НО по д.№ 120/1995г. е действал Законът за горите от 1958 г. /отм/. Според чл. 3 от същия закон всички гори и земи на държавния горски фонд са общонародна собственост. С приетия през 1997 г. Закон за горите /ДВ, бл. 125/1997 г., отм./ в чл. 6 е указано, че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд принадлежи на физически и юридически лица, на държавата и на общините. Възстановяването на собствеността е уредено със специалния Закон за възстановяване на собствеността на гори и земи от горския фонд /Обн., ДВ, бр. 110 от 25.11.1997 г./. В чл. 2 от същия закон  предвижда възстановяване на правото на собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд съгласно Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219 от 1944 г.) В чл . 13 е предвиден реда за възстановяване.  По делото липсва представено решение за възстановяване  на наследниците на М. на гори с площ 38.9 дка в м.”П.”, което  обстоятелство вещото лице е отразило в експертизата и което определя неоснователност на претенцията в тази част.

Съдът намира, че ищците не доказаха, че са станали собственици на процесните имоти /ливада от 109,600 дка; овощна градина от 5,600 дка и гора от 38,9 дка/ на соченото алтернативно придобивно основание по чл.151 ЗИН/отм./, според която разпоредба ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване.

По делото не се установи и доказа, че с извършената конфискация, постановена с присъда от 01.02.1945 г. по н.д. №1/1944 г. на I-състав на Народния съд, имотът описан в нотариален акт № 186 от 1931 г.  да е бил одържавен. Като доказателство по делото е приета извадка от ДВ - списък на имената на осъдените от Народния съд лица по Наредбата - закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея / обн. ДВ, бр. 219/1944 г., изм. бр. 261/1944 г. и бр. 9/1945 г./. В тази извадка под № 23 е посочено името на К. И. М., а не К. В. М., както е посочено в нот. акт № от ….г. /като в графата срещу името му е посочено - „ присъден в полза на държавата целият му имот". Т.е по никакъв начин не се установява кои, колко и какви имоти са конфискувани. Съгласно Наредбата - закон за привеждане в изпълнение на конфискациите, постановени от Народния съд /обн. ДВ бр. 100/1945 г./, присъдените в полза на държавата имущества на осъдените от Народния съд лица, както и конфискуваните поради укриване, стават собственост на държавата от деня на произнасяне на присъдата, като недвижимите имоти се вземат във владение от органите на Дирекцията на държавните имоти по реда на Закона за държавните имоти / отм./.  Съгласно чл. 4 от цитираната по-горе Наредба - закон за привеждане в изпълнение на конфискациите, постановени от Народния съд общините, в чиито район се намират конфискуваните от Народния съд недвижими имоти са длъжни в едномесечен срок от обнародване на имената на осъдените в Държавен вестник да дадат подробни описания на имотите /вид, граници, емлячна и пазарна стойност/ - на органите по чл. 3. По делото липсват доказателства за провеждане на процедурата по действащия тогава ред по Закона за държавните имоти / отм./ и Наредбата - закон за привеждане в изпълнение на конфискациите, постановени от Народния съд / отм./.

Освен това разпоредбата на чл. 151 от ЗИН /отм./ намира приложение само по отношение на имущества, които се намират в гражданския оборот – в този смисъл Решение № 366 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 864 от 2009 г. на ВКС, I ГО, Определение № 978 от 02.11.2010 г. по гр.д. № 268/2010 г., I ГО и др.

Имотът на наследодателя е представлявал  земя и гора, а след конфискацията е бил държавна собственост, управлявана от МВР и предназначена  впоследствие за военно-временни нужди. Следователно- по характера си е публична държавна собственост и не подлежи на реституция. Военно-временното предназначение на имота категорично касае обществен интерес, ползващ се с особена защита, тъй като е свързано непосредствено с отбраната, гражданската защита и сигурността на страната.

Следва да бъде отбелязано, че посочените в нот. акт № …/… г. земеделски земи и управлявания от МВР имот нямат нито общи граници, упоменати съседи, както и каквато и да е идентичност по между си. Единственото съвпадение е в индивидуализацията на имотите, т.е. упомената е м. „П.". При разпита на вещите лица в с. з. на 11.02.2016 г. се установи, че съгласно приложената скица на стопанствата на К. М. река Б. се явява южна граница на имота, а в скицата приложена към тройната експертиза р. Б. се явява западна граница на имота. Аналогично е и при отбелязания път на скицата на М. се явява запад-северозапад, а на скицата към тройната експертиза път съществува на юг и запад.

При тези данни съдът достига до извода, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Предвид изхода на делото ответникът МВР има право на съдебни разноски в размер на 400 лв.  хонорар за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което предвид цената на иска/данъчната оценка на осн.чл.69, ал.1,т.2 ГПК- 575 001.10лв./ и на осн. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. ДВ бр.64/2004г./, възлиза на 11 950 лв. или общо в размер на 12 350 лева.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Д.С. с ЕГН ********** ***, И.Г.З. с ЕГН ********** ***, И.П.К. ЕГН **********,***, М.А.С. с ЕГН ********** ***, В.А.Д. с ЕГН ********** ***, Т.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Р.Л.Б. с ЕГН ********** ***, П.Л.Б. с ЕГН ********** ***, Х.А.Д. с ЕГН ********** *** и С.Е.М. с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.108 Закона за собствеността,  за предаване собствеността и владението на следните неурегулирани поземлени имоти в землището на с. Д. Б.: ливада в м. „П.” от 109,6 дка; овощна градина от 5,6 дка в същата местност и гора от 38,9 дка в същата местност, които образували едно имение от общо 154,10 дка, при съседи: нива на С. Ц., нива на Г. П., ливада на С. С., ливада на М. и Д., река Б. и от две страни път / сега УПИ ІІ, в кв. 4 по регулационния план на курорт Д. Б. от 1979 г., отреден за „П.с.н. МВР”/ против М.н.в.р. Д. „УССД” при МВР и МРРБ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

         ОСЪЖДА З.Д.С. с ЕГН ********** ***, И.Г.З. с ЕГН ********** ***, И.П.К. ЕГН **********,***, М.А.С. с ЕГН ********** ***, В.А.Д. с ЕГН ********** ***, Т.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Р.Л.Б. с ЕГН ********** ***, П.Л.Б. с ЕГН ********** ***, Х.А.Д. с ЕГН ********** *** и С.Е.М. с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТЯТ н.М.  н.в.р. *** с ЕИК ………, съдебни разноски в размер на  12 350 /дванадесет хиляди триста и петдесет/ лева.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: