Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 14.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 267 по
описа на Софийски окръжен съд за
Производството
е образувано по предявени от З.Д.С.,
И.Г.З., И.П.К., М.А.С., В.А.Д., Т.Г.Д., Р.Л.Б., П.Л.Б., Х.А.Д. и С.Е.М.,
всичките като наследници на Н.
К. М., б. ж. на гр. София, с ЕГН **********,
починала на 05.10.2005 г., субективно съединени ревандикационни искове срещу Д., представлявана от М. Н. Р. р. и б. – гр. С.,
М.н.в.р. *** и Д.
„УССД” – гр. С.,
относно собствеността и владението на
следните неурегулирани поземлени имоти в землището на с. Д. Б.: ливада в м. „П.” от 109,6 дка; овощна
градина от 5,6 дка в същата местност и гора от 38,9 дка в същата местност,
които образували едно имение от общо 154,10 дка, при съседи: нива на С. Ц., нива на Г. П., ливада на С. С., ливада на М. и Д., река Б. и от две страни път. С
уточняваща молба имотът е индивидуализиран като УПИ ІІ, в кв. 4 по
регулационния план на курорт Д. Б.
от
Ищците твърдят, че правото на собственост върху описаните имоти придобили въз основа на нотариален акт № …/......... г. и Записка № …/.......... г., съгласно които К. В. М. /наследодател на Н. К. М./ е придобил гореописаните имоти.
Сочи се, че впоследствие цялото имущество на К. М. било конфискувано с Присъда от 01.02.1945 г. по наказателно дело № 1/1944 г.
С решение № 172/26.08.1996 г. на Върховния съд на РБ, I НО, по реда на прегледа на надзора присъдата била отменена, от където възникнало правото на наследниците да поискат възстановяване на собствеността върху поземлените имоти.
Сочи се, че с удостоверение изх. № …/.........г. и скица с изх. № …/.......... г., О. Д. Б. е възстановила на наследодателката на ищците 20 декара, които били заснети и нанесени в кадастралния план като имот пл. №3а, в кв. 7 по плана на курорт Д. Б., съгласно заповед № РД-15-17/1999 г.
Със заявление вх. № …./......... г. до П. К. – гр. Д. Б., Н. К. М. поискала да й бъдат възстановени конфискуваните земи, което било сторено с Решение № ……./………… г.
Сочи се, че възстановените земи били предоставени за ползване от МВР и се намират в границите на почивната база на МВР – гр. Д. б.
Ответника Д., представлявана от М. Н. Р. р. и б. не изразява становище.
М.н.в.р. чрез юрк. П. оспорва исковете изцяло като неоснователни. Сочи, че управлява в гореописаното землище имот - публична държавна собственост, който съгласно акт № …/.........г. на СОНС, представляващ парцел ІІ в кв.4 по плана на П.с.-Д. Б., целият с площ 119,700 кв.м ведно с построените сгради, описани в акта. Имотът имал статут по чл.2, ал.2,т.4 и 5 от Закона за държавната собственост и служел за основната дейност на министерството- защита на националната сигурност и обществения ред. Сочи, че Д. „У.н.с.и с.д.”, съгласно чл.52м, ал.2, т.4 от ЗМВР имала за основна дейност материално-техническо осигуряване и социално обслужване на структурите на министерството, като за изпълнение на дейностите си осъществява и социално обслужване и други обслужващи дейности на служители. Предвид и тази функция на ведомството, имотът бил публична държавна собственост.
От друга
страна, на министерството били предоставени 2900кв.м, описани в акт № …/….г. на СОНС и за тях наследниците на К. М. били обезщетени с
компенсаторни записи с решение № 64/03.12.2002г. на областния управител на
Софийска област. В него било разписано, че по-голямата част от конфискувания
имот в м. „П.”
представлява земеделска земя и не е включен в актовете за държавна собственост.
През
В съдебно заседание ищците и ответникът поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба. В даденият от съда срок страните представят подробни писмени бележки по правния спор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че са предявени субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл. 108 от ЗС, с наведени две алтернативни придобивни основания, а именно, че ищците са собственици по реституция с решение № ……./………. г. на ПК – Д. Б., сега „О. С. З. и г.”, алтернативно на основание чл. 151 от ЗИН /отм./, за които имоти ищците молят, ответниците да бъдат осъдени да предадат владението.
По делото се установяват следните факти:
От удостоверение за наследници изх. № ………………/…………… г. на С. О. – р. С.се установява, че ищците са наследници на Н. К. М. с ЕГН: **********, починала на 05.10.2005 г., по съребрена линия от шеста степен.
С нотариален акт № …, дело №…от .......... г. се установява, че К. М. е закупил ливада в местността П.от 109,6 декара, овощна градина от 5,6 декара и гора от 38,9 декара, които имоти образуват едно имение при съседи: нива на С. Ц., нива на Г. П., ливада на С. С., ливада на М. и Д., река Б. и от две страни път.
Извършена била конфискация въз основа на чл.2 от наредбата-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите, постановени от Народния съд /видно от списъка на МЗДИ към наредбата-закон, ДВ бр.115/1945г., под № 23 е вписано, че се присъжда в полза на държавата цялото имущество на М./.
С решение № …/…….. на ВС-І НО по д.№ 120/1995г. се отменя изцяло присъдата от 01.02.1945г. по н.д. № 1/44г. на Първия тринадесетчленен състав на Народния съд. Видно от мотивите на решението с посочената присъда е признат за виновен и наказан К. М. по Наредбата – закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.
От приложените четири броя актове за завземане на недвижим имот за държавен от 23.02.1951 г. /л.69-72 от делото/, бивша собственост на К. В. М. се установява, че на 23.02.1951г. на осн.чл.69 и 71 от Закон за държавните имоти и присъдата на народния съд се завзема: обор с плевня и две стаи със ЗП 150 кв.м и двор 1500 кв.м; паянтова къща със ЗП 50 кв.м и дворно място 1 дка; овощна градина в м.П. от 70 000 кв.м и едноетажна паянтова къща от 30 кв.м с 400 кв.м незастроена площ. Като граници са посочени нива и гора на същия собственик, път, река и дере. Вписано е, че заварен ползувател на целия имот е МВР като „редовен наемател”.
С решение № ……/……... на ПК-Д. Б. по заявление № ……… / ………….. от Н. К. М. се признава за възстановяване в съществуващи стари реални граници собствеността върху ливада с площ 109.6 дка в м.”П.” и овощна градина с площ 5.6 дка в същата местност. Твърди се, че с решение № ……./………….. по заявление № ………./……… ПК –Д.б.е признала за възстановяване на наследниците на М. гори с площ 38.9 дка в м.”П.”, което решение в изпратената от ПК Д. Б. преписка липсва и вещото лице е отразило в експертизата това обстоятелство. Съдебно-техническата експертиза установява, че не е провеждана процедура по чл.13, ал.4,5 и 6 и чл.13а от ЗСПЗЗ за издаване на удостоверение и скица от общинската администрация.
С решение № ../………. на О. У. Н. С. О. по заявление вх.№ ……./…г. на осн.чл.6, ал.3 от ЗОСОИ е признато обезщетение на наследниците на К. М. с компенсаторни записи за конфискуваното имущество, описано в АДС №./..г., ./..г., ../.. г. и преактувано с АДС № …/.. г., а за останалата част от имота е указано, че претенцията следва да се предяви пред О. С.з. и г.
С
решение от 27.08.2008 г., постановено по адм.д. № 477 по описа за
В АДС № …/ от ………….. е вписано, че имота е одържавен на основание присъдата на Народния съд ДВ бр…/…г. Подробно са описани имотите, които са идентични с описаните в актовете за завземане, и като бивш собственик е посочен К. М.
В АДС № … от ………..., съставен на основание
ЗОЕГПНС /отреждане по регулационен план за МВР/, в който е описан парцел ІІ в
кв.4 от 119,700 кв.м. по рег. план на „П. С. Д. Б.”,
при граници: шосе, частни имоти и дере, ведно със сгради: вила „Т.”, вила „Б.”, построена върху паянтова къща със ЗП
50 кв.м и вила централна с хранителен блок от 746 кв.м, строена през 1952г.,
масивен гараж строен през 1977г., работилница-пералня-канцелария, застроена
върху 96 кв., строена през
По делото е
приета съдебно-техническата експертиза и допълнителна такава, която дава
заключение, че със заповед № ……../…….. е одобрен кадастралния и
регулационния план на курорта Д. Б. съгласно който парцел ІІ от кв.4 по плана на курорта е
отреден за почивна станция на МВР. С актуването на имотите с АДС през
По делото е
изслушана и приета тройна съдебно-техническа експертиза, според която
по-голямата част от имота, предмет на Нотариален акт № … от …………. г. и нанесен в Помощния кадастрален план на стопанството на
М. в местността П.от
При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Ищците следва да докажат, че са собственици на посочените в ИМ недвижими имоти, че те се намират във владение и държане от ответника по иска, че владението или държането на ответника е без правно основание.
Безспорно се установява, че К. М. с нотариален акт акт № …, дело №…от ………… г. е закупил ливада в местността П. от 109,6 декара, овощна градина от 5,6 декара в същата местност и гора от 38,9 декара, които имоти образуват едно имение при съседи: нива на С. Ц., нива на Г. П., ливада на С. С., ливада на М. и Д., река Б. и от две страни път.
Предмет на петиторна защита може да бъде само
земеделски имот, чиято процедурата по възстановяване е завършена и е налице
обект на собственост, възстановен в стари реални граници. Легитимиран
собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е
издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ , със заверена от посочените органи
скица, когато изискването за скица като елемент от задължителната процедура по
възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително. Поради липсата на такава скица не може
да се приеме, че правото на собственост върху реално определен имот, е
възникнало и може да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС. Моментът на проявление на конститутивното действие на
административния акт – решение на ПК/ ОбСЗ по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва с
момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на
земеделските имоти. В случая от приетата преписка от ОСЗ – К., офис Д. Б. /л. 186-198 от делото/ се установява,
че с решение №……. от ………….. г. по заявление вх.№ ………../………… г., на основание чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на наследниците на К. В. М.в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: ливада от
109,600 дка, седма категория, находящ се в землището на гр. Д. Б., в местността П. /без описани граници/; овощна градина от 5,600 дка, седма
категория, находящ се в землището на гр. Д.
Б., в местността П. /без описани
граници/; Към преписката няма издадена скица и решението на ПК – Д. Б. не е породило конститутивното действие.
Освен това, съгласно ТР 2/2009г. по т.д. № 2/2009г. на ВКС,
ОСГК, разпоредбата на чл. 7 от Закона
за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти не е приложима
по отношение на конфискуваните имущества по присъда, постановена по
Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в
Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн.,
ДВ, бр. 219 от 6.10.1944 г.; изм. и доп., бр. 261 от 24.11.1944 г.; изм., бр. 9
от 12.01.1945 г.), която присъда е отменена с решение по реда на надзора на
Върховния съд преди влизане в сила на изменението на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ (обн., ДВ, бр. 107 от
18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г.). В тези случаи се прилага разпоредбата
на чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията
(отм.). В мотивите към ТР е посочено, че изменената
разпоредба на ЗВСОНИ има материалноправен характер и действие от момента на
влизането й в сила, поради което е неприложима спрямо възникнали до влизането й
в сила юридически факти.
Разпоредбата на чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ, с която
в обхвата на земите, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ се въвеждат и
тези, които са отнети по реда на Наредбата – закон за съдене на виновниците за
въвличане на България в световна война земеделски земи, е нова – обн. ДВ, бр. 98 от
Преди посоченото допълнение на чл. 10 от
ЗСПЗЗ, с решение № 172 от 26.08.1996г. на ВС на РБ е отменена конфискацията на
имуществото на К. М.
Па аналогия, ТР 2/2009г. по т.д.
№ 2/2009г. на ВКС, ОСГК, се
прилага и за изменението на чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ. Доколкото посочената разпоредба
има материалноправен характер и действие от момента на влизането й в сила, същата е неприложима
спрямо възникнали до влизането й в сила юридически факти. В тези случаи отново се прилага разпоредбата на чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията
(отм.).
С други думи с отмяната на
конфискацията на имуществото на К. М. с решение от
26.08.1996 г. на ВС на РБ, по силата на чл. 151 от ЗИН /отм./, конфискуваното
имущество следва да се е върнало в правната сфера на лицето, от което е било
отнето /респ. на неговите наследници/, поради ретроактивното действие на
отмяната на конфискацията. Поради това не е допустимо с решение на ПК – гр. Д. Б. от
Относно претенцията за гора от 38,9 декара в
местността П., съдът намира, че ищците не се
легитимират за собственици по реституция. Към влизане в сила на решението №
172/26.08.1996г. на ВС-І НО по д.№ 120/1995г. е действал Законът за горите от
Съдът намира, че ищците
не доказаха, че са станали собственици на процесните имоти /ливада от 109,600
дка; овощна градина от 5,600 дка и гора от 38,9 дка/ на соченото алтернативно
придобивно основание по чл.151 ЗИН/отм./, според която разпоредба ако след
изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на
осъдения или на неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се
тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма
такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване.
По делото не се установи и доказа, че с извършената конфискация,
постановена с присъда от 01.02.1945 г. по н.д. №1/1944 г. на I-състав на Народния съд, имотът описан
в нотариален акт № 186 от
Освен това разпоредбата на чл. 151 от ЗИН /отм./ намира приложение само
по отношение на имущества, които се намират в гражданския оборот – в този
смисъл Решение № 366 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 864 от
Имотът на наследодателя е представлявал земя и гора, а след конфискацията е бил държавна собственост, управлявана от МВР и предназначена впоследствие за военно-временни нужди. Следователно- по характера си е публична държавна собственост и не подлежи на реституция. Военно-временното предназначение на имота категорично касае обществен интерес, ползващ се с особена защита, тъй като е свързано непосредствено с отбраната, гражданската защита и сигурността на страната.
Следва да бъде отбелязано, че посочените в нот. акт № …/… г. земеделски земи и управлявания от МВР имот нямат нито общи граници, упоменати съседи, както и каквато и да е идентичност по между си. Единственото съвпадение е в индивидуализацията на имотите, т.е. упомената е м. „П.". При разпита на вещите лица в с. з. на 11.02.2016 г. се установи, че съгласно приложената скица на стопанствата на К. М. река Б. се явява южна граница на имота, а в скицата приложена към тройната експертиза р. Б. се явява западна граница на имота. Аналогично е и при отбелязания път на скицата на М. се явява запад-северозапад, а на скицата към тройната експертиза път съществува на юг и запад.
При тези данни съдът достига до извода, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Предвид изхода на делото ответникът МВР има право на съдебни разноски в размер на 400 лв. хонорар за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което предвид цената на иска/данъчната оценка на осн.чл.69, ал.1,т.2 ГПК- 575 001.10лв./ и на осн. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. ДВ бр.64/2004г./, възлиза на 11 950 лв. или общо в размер на 12 350 лева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Д.С. с ЕГН **********
***, И.Г.З. с ЕГН ********** ***, И.П.К. ЕГН
**********,***, М.А.С. с ЕГН ********** ***, В.А.Д. с ЕГН ********** ***,
Т.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Р.Л.Б. с ЕГН ********** ***, П.Л.Б. с ЕГН **********
***, Х.А.Д. с ЕГН ********** *** и С.Е.М. с ЕГН ********** ***, искове с правно
основание чл.108 Закона за собствеността, за предаване собствеността и владението на
следните неурегулирани поземлени имоти в землището на с. Д. Б.: ливада в м. „П.” от 109,6 дка; овощна
градина от 5,6 дка в същата местност и гора от 38,9 дка в същата местност,
които образували едно имение от общо 154,10 дка, при съседи: нива на С. Ц., нива на Г. П., ливада на С. С., ливада на М. и Д., река Б. и от две страни път / сега
УПИ ІІ, в кв. 4 по регулационния план на курорт Д. Б. от
ОСЪЖДА З.Д.С. с ЕГН ********** ***, И.Г.З. с ЕГН ********** ***, И.П.К. ЕГН **********,***, М.А.С. с ЕГН ********** ***, В.А.Д. с ЕГН ********** ***, Т.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Р.Л.Б. с ЕГН ********** ***, П.Л.Б. с ЕГН ********** ***, Х.А.Д. с ЕГН ********** *** и С.Е.М. с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТЯТ н.М. н.в.р. *** с ЕИК ………, съдебни разноски в размер на 12 350 /дванадесет хиляди триста и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: