№ 220
гр. ** , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на десети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100901362 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба
на Б. Й. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **, съдебен адрес: гр.
**, бул. „Владислав Варненчик” №53-55, ет.2, офис 8, чрез адвокат М.П., с
която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А, са предявени следните искове:
1. за заплащане на сумата 40 000 лева, представляваща претендирано
като дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди,
причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 22.09.2018г., в гр. **, на бул. ***, по вина на водача на лек автомобил
„****” с рег. № ****, Н.Г.К., ЕГН ****, обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№22118006934167, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД;
2. за заплащане на сумата 109,40 лева, представляваща общия
претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби (направени разходи за лечение), вследствие на ПТП, настъпило на
1
22.09.2018г., в гр. **, на бул. ***, по вина на водача на лек автомобил
„****” с рег. № ****, Н.Г.К., ЕГН ****, обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№22118006934167, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД;
3. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху
отделните главници на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, считано от датата на уведомяване на ответното дружество -
25.08.2020г., до окончателното им плащане.
Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати
направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от
ГПК.
Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на
спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на
тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото в открито
съдебно заседание от 10.06.2021г.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след
анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на предявените искове е претендираното право на ищеца Б. Й.
Г. от гр. ** като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя –
ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, гр. София
обезщетение за причинените му вреди (неимуществени и имуществени),
вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2018г., в гр. **, на бул. ***, по вина
на водача на лек автомобил „****” с рег. № ****, Н.Г.К., ЕГН ****.
Претендираните обезщетения за обезвреда на понесените
неимуществени и имуществени вреди са в размери съответно 40 000 лева и
109,40 лева.
Правно основание на претенциите – чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 и
чл. 52 от ЗЗД.
На основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр.
2
с чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетенията се претендират ведно със законната лихва
от 25.08.2020г. (датата на уведомяването на застрахователното дружество) до
окончателното му плащане.
От изисканото и приложено по делото АНД 2647/2020г. на Районен съд
– **, 37-ми състав, се установява, че с влязло в сила решение
№1121/29.07.2020г. Н.Г.К., ЕГН ****, от гр. ** е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. “б”, предл.2-ро, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 22.09.2018г. в гр. **, при управление на лек
автомобил „****” с рег. № ****, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.40, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост
причинил на ищеца Б. Й. Г. от гр. ** средна телесна повреда, и му е наложено
съответно наказание.
В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с
чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлото в сила решение на наказателния съд има
доказателствено значение за вината, деянието на извършителя – водача Н.К.,
и неговата противоправност.
Не е спорно между страните, установява се по безспорен начин и от
събраните по делото писмени доказателства – амбулаторни и болнични
листи, лична амбулаторна карта, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2346 от 22.09.2018г., гласни доказателства –
показанията на св. Д. К. и св. М. Н., че в резултат на ПТП, виновно
причинено на 22.09.2018г. от водача Н.Г.К., ЕГН ****, на ищеца Б. Й. Г. от
гр. ** е причинено травматично увреждане - счупване на лява лъчева кост на
типично място (долна трета на предмишницата). Същото е довело като
резултат до временно разстройство на здравето, не опасно за живота,
необходимост от поставяне на имобилизираща превръзка на счупената ръка,
трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник, медикаментозно
лечение за облекчаване на болковата симптоматика, по-продължителен в
сравнение с обичайния при този вид травми възстановителен процес,
обусловили са и психотравмени преживявания с изблици на тревожност и
емоционално напрежение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. и относимите
писмени такива, съдържащи се в приложеното по настоящото дело АНД
3
2647/2020г. на Варненски районен съд, както и на заключението на
изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),
съдът приема за установена причинно - следствената връзка между виновното
и противоправно поведение на застрахования водач Н.К. и уврежданията на
ищеца Б. Г., което налага извода, че предявеният главен иск за тяхното
обезщетяване е доказан в своето основание.
Фактът, че между ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, гр. София и собственикът на л.а. „****” с рег. № ****, е била
сключена валидна към датата на ПТП (22.09.2018г.) застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №22118006934167, като водачът
Н.Г.К., ЕГН ****, е бил обхванат от действието на тази застраховка, не е
спорен между страните. Същият се установява и от приложеното заверено
копие на застрахователната полица, както и от справката в сайта на
Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg).
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. В този смисъл призованото дружество
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, е
надлежно пасивно легитимирано да отговаря по предявените спрямо него
искове за обезвреда на вредите, причинени на ищеца Б. Й. Г. от гр. **,
вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2018г. в гр. ** по вина на водача на
л.а. „****” с рег. № ****, Н.Г.К..
В отговора си на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия на пътнотранспортното
произшествие и вредоносния резултат, аргументирано с твърдения, че ищецът
е започнал внезапно пресичане на пътното платно, без да се огледа и прецени
разстоянието и скоростта на преминаващите автомобили и на необозначено за
това място. Не е изпълнена, обаче, указаната доказателствена тежест за
установяване на това правоизключващо отговорността на прекия причинител,
респ. неговия застраховател, възражение като ответникът не е посочил и
представил доказателства както за установяването на извършени от ищеца
нарушения, така и за евентуална причинно-следствена връзка между тях и
вредоносния резултат, в частност за вида на вредите и техния интензитет. Въз
4
основа както на влезлия в сила акт на наказателния съд (решение
№1121/29.07.2020г. по АНД 2647/2020г. на Районен съд – **, 37 състав), така
и на неоспорения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2346 от
22.09.2018г., обосновано може да се приеме, че увреждащото деяние е
причинени единствено по вина на водача на МПС, който при предприемане на
маневра движение назад не се е убедил достатъчно сигурно, че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, не
е наблюдавал непрекъснато и с достатъчно внимание и грижа пътя зад
превозното средство, именно в резултат на което е блъснал намиращия се зад
автомобила пешеходец. При липса на конкретни твърдения и доказване за
поведението на ищеца, не може да се приеме, че същото се намира в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и получените от него
увреждания, съответно, че с действия или бездействия пострадалият е
допринесъл за неблагоприятните за него последици от деликта. Ето защо
възражението за съпричиняване се цени като недоказано.
При определяне на размера на дължимото от ответника обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди съдът взе предвид: момента на
настъпване на процесното събитие (м. септември 2018г.); социално-
икономическата обстановка в страната към този момент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
възрастта на пострадалия към посочения период (51 годишна); броя, вида и
характера на получените травматични увреждания, подробно описани в
приетата СМЕ; начина, времетраенето и степента на тяхното възстановяване –
чрез поставяне на мека имобилизираща превръзка тип ортеза, започваща от
горната трета на предмишницата и достигаща до основата на пръстите на
лявата длан, и медикаментозно прилагане на обезболяващи медикаменти по
отношение на счупената ръка, персистиращото и понастоящем усещане за
болки в областта на китката на лява ръка особено при промяна на времето или
при претоварване; безспорното им отражение върху физическото здраве и
психиката на пострадалия и то за продължителен период от време (така
показанията на свидетелите Д. К. и М. Н.), в съответствие и с прогласения в
чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта съдът приема, че на ищеца Б. Й. Г.
следва да се определи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева.
5
По акцесорния иск за присъждане на лихви:
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по
застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно е и настоящия
случай. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на
обезщетението за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3
ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона
вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на
настъпилото увреждане. По изричната разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ обаче
началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и
чрез предявяване на застрахователна претенция).
И тъй като в случая от една страна липсва спор, че пострадалият ищец
е предявил пред ответното дружество – застраховател на отговорния за
вредите деликвент застрахователна претенция за плащане на обезщетение
едва на 25.08.2020г., а от друга страна, по делото нито е твърдяно, нито е
установено с надлежни доказателства, че застрахователят е бил уведомен в
предходен момент от самия деликвент (водача Н. К.) по реда на чл.430, ал.1,
т.2 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие, то именно датата
25.08.2020г. следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на
чл.429, ал.3 КЗ. Ето защо именно това е датата, от която за ответника
настъпва задължението за плащане и на следващите се лихви за забава по
чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ. Претенцията на ищеца е именно от датата на
установеното уведомяване, поради което се цени като основателна. Лихвата
върху дължимата главница следва да се присъди считано от тази дата
(25.08.2020г.) до окончателното й плащане.
За да се произнесе по претенцията за присъждане на обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди, съдът взе предвид следното:
Имуществените вреди, настъпили в резултат на непозволено
увреждане, са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи.
Претърпените загуби са последица от засягането на налично благо, като
6
намаляване на стойността или погиване на вещи, понасянето на разноски и
др. Пропусната полза се изразява в неосъществено увеличение на
имуществото.
В конкретния случай като основание на претенцията за имуществени
вреди се заявява понесени разноски във връзка със заплатени такси за
лекарски прегледи, рентгенова снимка и цени на ортопедично
приспособление за корекция и обездвижване на счупения крайник и
лекарства, т.е. касае се за претърпяна загуба. Заявеният размер на тази
претенция е 109,40 лева и се претендира ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответното
дружество (25.08.2020г.) до окончателното й плащане.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства –
заверени копия от фактури и касови бонове от ЕКАФП, амбулаторни листи,
медицинска документация от лична амбулаторна карта, протоколи за
извършени прегледи и изследвания, свидетелските показания на разпитания
по делото свидетел М. Н., както и на основата на заключението на СМЕ,
съдът приема, че сторените от ищеца разходи, свързани с лечението на
последиците от претърпяното пътно транспортно произшествие са доказани.
Ето защо предявеният иск за обезвреда на имуществените вреди се
приема за основателен и доказан в пълния му размер от 109,40 лева, поради
което се уважава.
Разходите са сторени след уведомяването на застрахователя (сторено
на 25.08.2020г.), поради което дължимото обезщетение следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от 06.11.2018г. - датата на последно
сторения разход, до окончателното му плащане. За предходния период от
25.08.2020г. тази акцесорна претенция се преценява като неоснователна,
поради което се отхвърля.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по аргумент от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, оказал безплатно правна помощ и съдействие в
7
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), съгласно
представения договор (л.117) се цени като основателно. Като съобразява
цената на главните искове (40 000 лв.; 109,40 лв.) и разпоредбите на чл.38,
ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет съдът определя същото към минималния размер (отчитайки предмета
на производството и осъществените в хода му процесуални действия), а
именно на сумата 1 750 лева. От тази сума по съразмерност с уважената част
на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.П.
сумата 877,40 лева.
Макар да е направил искане за присъждане на разноски, което с оглед и
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК е частично основателно, ответникът не е
представил доказателства за направата на такива, поради което и не се
присъждат.
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Варненски окръжен съд следващите се държавни
такси и сторените разходи от бюджета на съда. Държавната такса за първия
уважен главен иск (за сума от 20 000 лв.), определена съобразно правилото на
чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 800 лева. За
втория уважен иск държавната такса е в размер на 50 лева. Сторените разходи
са в общ размер на 200 лева. Ответникът следва да плати сума в общ размер
на 1 050 лева.
Въз основа на изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Й. Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес в град *** и настоящ адрес гр. **, ****, сумата 20 000 лева
(двадесет хиляди лева), представляваща дължимо обезщетение за обезвреда
на неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 22.09.2018г., в гр. **, на бул. ***, по вина на
8
водача на лек автомобил „****” с рег. № ****, Н.Г.К., ЕГН ****, обхванат от
действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното
събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№22118006934167, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, на основание чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.08.2020г. (датата на уведомяването на застрахователното
дружество) до окончателното й плащане, на основание чл.429, ал.3, във вр. с
ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдения от съда
размер на главния иск от 20 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.08.2020г. до
окончателното й плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Й. Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес в град *** и настоящ адрес гр. **, ****, сумата 109,40 лева
(сто и девет лева и четиридесет стотинки), представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби (направени разходи за лечение),
вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2018г., в гр. **, на бул. ***, по вина
на водача на лек автомобил „****” с рег. № ****, Н.Г.К., ЕГН ****, обхванат
от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното
събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№22118006934167, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 06.11.2018г. (датата на последно сторения
разход) до окончателното й плащане, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите, съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения акцесорен иск за периода от 25.08.2020г.
(датата на уведомяване на ответното дружество) до 05.11.2018г. включително,
като неоснователен.
9
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.И. Пв, АК-
Шумен, с ЕГН **********, с адрес на кантората гр. **, бул. „Владислав
Варненчик” №53-55, ет.2, офис 8, като пълномощник на Б. Й. Г., ЕГН
**********, от гр. **, сумата 877,40 лева (осемстотин седемдесет и седем
лева и четиридесет стотинки), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото по
съразмерност с уважената част на иска, на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 1 050 лева (хиляда
и петдесет лева), представляваща общия размер на дължимите държавни
такси по уважените искове за тази инстанция и разноски по делото, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
10