Р Е Ш Е Н И Е
№ 262925
гр. Варна, 09.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13296 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от С.В.С., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу М.А.С., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от
4000 /четири хиляди/ лева, дължима по постигнато между страните споразумение от
м. ***г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба –
20.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
на ***г. между ищеца като наемодател и Г.П.Д. като наемател бил сключен договор за наем на жилище с адрес гр.***. Жилището било ползвано от наемателя Г.П.Д., партньора ѝ М.А.С. и майка му С.В.А.. Същите живели в имота до лятото на ***г., след което го предали на ищеца в недобро състояние изискващо средства за ремонт и освежаване. В имота били гледани котки и кучета и всички стаи и помещения били в изпражнения, дограмите били разбили, което налагало основна подмяна на всички дюшемета, теракот, фаянс, моноблок в банята, ел. бойлер, мивка, батерии, възстановяване на ел. инсталацията и ВиК, осветителни тела – лампиони и плафони, хладилник, кухненска мивка и шкафове, ширм и климатик, смяна на брави и смяна на дограма. През м. ***г. била постигната устна договорка между ищеца и ответника, според която ищецът следвало да възстанови с личен труд и финансови средства доброто състояние на имота, а ответникът да възстанови на ищеца тази сума. Впоследствие в потвърждение на договора ответникът подписал саморъчно разписка за задължението. Тъй като сумата не била заплатена от ответника за ищеца се явявал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски, прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител.
Излага се становище за нередовност на исковата молба по отношение на страните по договора за наем, кой точно е отдадения под наем имот, какво е било състоянието му при отдаването му под наем и извършения след предаването му на ищеца ремонт.
По същество исковата претенция се оспорва като неоснователна.
Оспорва се ответникът да е живял на посочения в исковата молба адрес, както и че имота е предаден на ищеца в недобро състояние и с нанесени вреди на стойност 4000 лева. Оспорва се да е постигната договорка между страните за заплащане на суми от ответника на ищеца, както и автентичността на представената с исковата молба разписка. Не били ангажирани доказателства процесното задължение да е възникнало, а ако било възникнало, то същото било погасено. Липсвало основание за подписване от страна на ответника на документа определен от ищеца като разписка. Постигнатата договорка била нищожна тъй като противоречала на закона, заобикаляла го и била в противоречие с добрите нрави. Договорката била нищожна и поради липсата на предмет, изразено съгласие и форма. Въвежда се възражение за погасяване по давност на задълженията.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, допълва и уточнява твърденията си. Твърди, че страните по делото се договорили дългът, който произлиза от договор за наем да бъде поет от ответника. Дългът бил оценен в паричен еквивалент в писмен вид под формата на разписка, като кредиторът приел трето за договора за наем лице да изплати дълга на Г.Д.. Налице била хипотезата по чл.73 ЗЗД. Ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаване на същия и за присъждане на разноски. Ответникът, чрез особен представител, оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
На ***г. е сключен договор за наем между С.В.С. и Г.П.Д., по силата на който ищецът е отдал на Д. жилищна сграда, находяща се в гр. *** срещу заплащане на месечен наем в размер на 350 лева /л.5/.
Ищецът е представил в оригинал документ, подписан от страните, в който е посочено, че М.А.С. дължи на С.В.С. /л.43/.
Истинността на документа е оспорена своевременно от ответната страна, като е открито производство по оспорване истинността на документа и назначена съдебно-почеркова експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, е подписът положен в оспорения документ за М.А.С. е изпълнен от лицето, сочено за негов автор /л.57-65/.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно, мотивирано и неоспорено от страните по делото.
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за наем между него и Г.П.Д. на ***г., предаването владението на имота на ищеца през лятото на ***г. в недобро състояние изискващо средства за ремонт и освежаване, сключването на устен договор между ищеца и ответника през м. ***г. за заплащане на сумата от 4000 лева за възстановяване на щетите по имота, нанесени по време на действието на договора за наем от ***г., както и подписването на разписка от страна на ответника в потвърждение на устния договор от м. ***г.
От събраните по делото доказателства единственото доказано от горепосочените твърдения на ищеца се явява сключването на договор за наем между него Г.П.Д. на ***г.
По делото липсват каквито и да било доказателства за датата на прекратяване на договора за наем и предаването на имота на наемодателя, състоянието на имота към момента на връщане на владението на ищеца, наличието на каквато и да било връзка между Г.П.Д. и ответника М.С.А. и намерения на ответника да поеме задълженията на Г.П.Д. породени от договора за наем. Не се установи и конкретната дата, на която е съставен документа, в който е признато задължение от страна на ответника в размер на 4000 лева, което също е от значение за решаване на спора предвид своевременно направеното от особения представител възражение за погасяване на задължението по давност.
Единствените установени по делото факти са сключването на договор за наем между ищеца и Г.Д. на ***г. и признаването на ответника, че има задължение към ищеца в размер на 4000 лева на неустановена дата и с неустановено основание.
Предвид изложеното исковата претенция се явява недоказана по своите основание и размер и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу М.А.С., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, дължима по постигнато между страните споразумение от м. ноември 2015г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 20.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: