Р Е Ш Е Н И Е
№ 57/15.4.2020 г. 18.03.2020г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На четвърти март
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 392 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по
жалба на М.Е.М. ЕГН **********, с адрес ***,
Д.М.Д. ЕГН **********, с адрес *** и Д.М.Д., ЕГН **********, чрез адвокат Г.Н.Г.
***, със съдебен адрес ***, * против Заповед
№ ТУ/04-00023/11.10.2019г. на кмета на община Ямбол за забрана ползването на
сутеренен етаж от обект строеж “ Складови помещения с идентификатор № *** към
съществуваща сграда с идентификатор № ***“ по КК на Ямбол, пета категория, ЗП
84,86 кв.м., РЗП 169,72 кв.м. и адрес гр. Ямбол, *** за зала за тренировки и
фитнес и забрана достъпа в него, ако се ползва за такъв.
В жалбата се твърди, че оспорваният административен
акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи се, че
административния орган не е установил всички собственици на процесния
обект и съответно не е уведомил същите за започналото производство, както и че
обекта няма самостоятелно значение по смисъла на ЗУТ и няма данни да е бил
преустроен и съответно ползван като зала за тренировки и фитнес. Прави се искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна с
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, оспорващите
М.Е.М. и Д.М.Д. редовно призовани се явяват лично и с процесуалния си
представител адв. Г., а оспорващата Д.М.Д.,
чрез последния поддържат жалбата на основанията изложени в същата, както
и направеното искане. Процесуалния
представител на
първо място сочи, че това складово
помещение не е собственост само на тримата жалбоподатели, а е собственост на всички собственици на
сградата, която се намира на ***, и този акт, който е издаден констативният,
както и последващата заповед само на процесуално
основание е незаконосъобразна. На
следващо място счита, че издадената заповед е и материално незаконосъобразна,
тъй като складовото помещение по същество няма самостоятелен статут, то е
прилежаща част към съществуващ обект и по никакъв начин не е променено неговото
предназначение да се ползва като складово помещение, тъй като това, че човек си
държи някакви уреди или някакви вещи в складовото помещение не го прави
автоматично зала за фитнес или търговски обект, или нещо друго. Напротив, тези
складови помещения, затова и терминът е складово помещение, се ползват само и
единствено за събиране на вещи, които не
се ползват, а това не пречи собствениците на сградата или съсобствениците на
част да ползват и съответните уреди в избеното помещение. Твърди, че с актовете
на общината не е констатирано, че това помещение е преустроено като фитнес
зала, че в нея се събират пари, че изобщо вътре се развива търговска дейност.
Ответната
страна - редовно призована, изпраща процесуален представител гл.юрисконсулт М. К.,
която изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за отхвърлянето
й, като на
първо място по отношение на собствеността върху обекта счита, че същият е
собственост на наследниците на М. Д.М., по чието искане е издаден Акт за
узаконяване № 1 от 30.01.2014 г. на главния архитект на община Ямбол и в този
смисъл безспорно собствеността на процесния обект е
установена с Констативен акт № 15/15.08.2019 г.,
послужил и за издаване на заповедта по реда на чл. 224 от ЗУТ за забрана
ползването чл. 178, ал. 4 от ЗУТ. По отношение ползването на складовото
помещение за фитнес зала в констативният акт № 15 изрично е посочено, че по
време на проверката безспорно е установено ползването на фитнес уредите от
лица, различни от собствениците. Твърди, че проверката е направена и във връзка
със сигнали от съседи, които са заявили, че това помещение се отдава и се
ползва с търговска цел, поради което счита, че са установени релевантните факти
по случая и заповедта следва да бъде потвърдена.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК
и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
Административното производство е започнало във връзка с
постъпила в община Ямбол жалба с вх. № 2801-08648 от 13.05.2019г. от
оспорващите М.Е.М.,
Д.М.Д. и Д.М.Д. в качеството им на
наследници на М. Д.М., в която се сочи, че са съсобственици в недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, ***, целият с площ 164 кв.м,
представляващ ПИ с идентификатор ***. Жалбата съдържа искане за извършване на
проверка от общинската администрация за законосъобразността на извършената
промяна на фасадата, разширение на терасата върху застроения в двора обект и
преустройство на мазето.
От
служители на ответника е съставен
констативен акт № 15/15.08.2019г., в който са
отразени резултатите от извършена проверка на ползването на сутеренен етаж на
строеж “ Складови помещения с идентификатор № *** към съществуваща сграда с
идентификатор № ***“ по КК на Ямбол, пета категория, ЗП 84,86 кв.м., РЗП 169,72
кв.м. и адрес гр. Ямбол, ***, разположен в имот с идентификатор № *** по КК на
гр.Ямбол. В констативния акт е посочено, че
строежа е собственост на наследниците
на М. Д.М., съгласно представения Акт
за узаконяване № 1 от 30.01.2014г. и се ползва от Д.М.Д., а към момента на
проверката в помещението се намират две лица, които ползват „ наличните в
залата многобройни спортни уреди за тренировка“.
В констативен акт № 14/15.08.2019г. е посочено
и че със същия се открива
административно производство по чл. 223
ал. 1 т. 6 и т. 7 от ЗУТ за забрана ползване на процесния
строеж, както и възможността за подаване на възражение в 14 дневен срок срещу
констатациите. Акта е връчен на 13.09.2019г. на Д.Д.
и в срока е постъпило възражение срещу констативния акт с вх. № 2801-17719 от
19.09.2019г. от тримата оспорващи, в което същите сочат, че са собственици само
на 1/3 идеална част от „ сграда с идентификатор № ***,
находяща се в гр. Ямбол, ***, която сграда е
построена в ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.Ямбол“, като останалите 2/3
идеални части са собственост на други лица. С възражението се оспорват и
направените констатации, като се сочи също така, че в склада се съхраняват фитнес уреди, но не е превърнат
във фитнес зала.
Възражението е прието за неоснователно и на 11.10.2019г. от кмета на
Община Ямбол е издадена Заповед № ТУ/04-00023 с която е забранено ползването на
сутеренен етаж от обект строеж “ Складови помещения с идентификатор № *** към
съществуваща сграда с идентификатор № ***“ по КК на Ямбол, пета категория, ЗП
84,86 кв.м., РЗП 169,72 кв.м. и адрес гр. Ямбол, *** за зала за тренировки и
фитнес и забрана достъпа в него, ако се ползва за такъв. Като правно основание за издаване на
заповедта са посочени разпоредбите на
чл. 223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, а като фактическо такова ползването на процесния обект не по предназначение.
Видно от отбелязване върху
оспорената заповед, екземпляр от същата е връчен на М.М. на 22.10.2019г., като жалбата до съда е подадена чрез Община гр.Ямбол с вх. № 2801-21116 на 01.11.2019г.,
т.е. в рамките на 14 дневния срок за обжалване.
По делото е представена цялата адм. преписка,
включително и Акт за узаконяване №1 от 30.01.2014г., в който е посочено, че е
издаден по заявление на М. Д.М., чийто
наследници са оспорващите в настоящото производство -М.М.,
Д.М. и Д.М.. В акта за узаконяване М. М. и Д.М. са посочени като собственици на имот с идентификатор ***.1
предназначен за жилище-апартамент и имот с идентификатор ***, представляващ
постройка на допълващо застрояване с площ 84,86 кв.м. и разгъната застроена
площ 169,72 от които част от магазин с площ 11, 52 кв.м., складови помещения на
две нива с разгъната площ 158,2 кв.м.
В акта за узаконяване се сочи, че
е извършено строителство на „Складови помещения“ с идентификатор ***. 2
по КК на Ямбол и част от магазин с идентификатор ***. 3 по КК на Ямбол към
съществуваща сграда с идентификатор *** по КК на Ямбол, представляващ УПИ ІV-82, в кв. 119 по ПУП на Ямбол, с идентификатор *** по
КК на Ямбол, с административен адрес ул. ***.
Строителството на „Складови помещения“ е извършено без одобрени
инвестиционни проекти. След извършена проверка
е установено, че строежът съответства на изготвените и одобрени проекти
и не противоречи на предвижданията на ПУП и на тези действали към
момента на извършването му. В резултат на изложеното, на основание параграф 127
ал. 8 от ЗУТ е издаден акта за узаконяване на строеж „Складови помещения“ с
идентификатор *** и част от магазин с идентификатор ***.3 към съществуваща
сграда с идентификатор *** - пета категория, ЗП=84,86м2 и РЗП=169,72м2. Акта за
узаконяване е влязъл в сила на 19.02.2014г.
По направено искане от страна на
оспорващите, по делото е разпитан в качеството на свидетел – Г.С.С., чиито показания съдът кредитира изцяло. Свидетеля сочи, че в процесното помещение има складирани фитнес уреди, велоергометър, лежанки, пътека, гирички
и други вещи, които се ползват от него и от собственика Д.М. периодично,
но твърди, че вътре не се развива търговска дейност, при
която да се отдават под наем тези фитнес уреди
на външни хора, които да заплащат
за ползването им.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от правно легитимирани лица, адресати на
оспорвания индивидуален административен акт, чийто законни права са били засегнати
от същия, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Съгласно
чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Оспорената
заповед е постановена от надлежен орган
в кръга на неговата компетентност по чл. 223 ал. 1 от ЗУТ. За строежите от
четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено
от него длъжностно лице издават заповеди от вида на процесната.
В случая видно от приложената като
доказателство към настоящото дело Заповед № РД/02-00728/20.09.2019 г. на кмета
на Община Ямбол, последният на основание
чл. 39 ал. 2 от ЗМСМА е определил зам.
кмета на Община Ямбол – И.Б. да изпълнява функциите на кмет за периода на отсъствието
му от 24.09.2019 г. до обявяване на
резултатите от изборите. Оспорената заповед е издадена на 11.10.2019г.,
следователно в периода, в който издателя на акта е изпълнявал функциите на кмет
на общината.
Заповед № ТУ/04-00023/11.10.2019г. на кмета
на община Ямбол е издадена в изискуемата писмена
форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на ЗУТ, включително и
фактическите и правни основания послужили за издаването й.
Независимо от това оспорената заповед е незаконосъобразен
административен акт, тъй като при нейното издаване е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила и същата е в противоречие с материалния закон.
Административния орган е допуснал
нарушение на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата залегнал в
разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. Както бе посочено по
горе, след получаване на съставения
констативен акт № 14/15.08.2019г. тримата оспорващи са подали възражение с вх.
№ 2801-17719 от 19.09.2019г., в което същите сочат, че са собственици само на
1/3 идеална част от „ сграда с идентификатор № ***,
находяща се в гр. Ямбол, ***, която сграда е
построена в ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.Ямбол“, като останалите 2/3 идеални
части са собственост на други лица. Това възражение е прието формално за
неоснователно видно от съдържанието на оспорения акт, като адм.
орган е приел, че Акт за узаконяване № 1 от 30.01.2014г. „ е издаден в полза
единствено на М. Д.М.“ и тримата оспорващи, като негови наследници получават
собствеността върху обект с идентификатор *** по КК на гр.Ямбол.
Вярно е, че валидността и законосъобразността на процесния Акт за узаконяване № 1 от 30.01.2014г. не е
предмет на настоящото производство, но съдът счита за необходимо да посочи
следните обстоятелства: Същият е издаден на осн. § 127, ал.8 от
ЗУТ по заявление с вх. № X -105/13.09.2013г.
на М. Д.М. в качеството му на собственик,
съгласно н.а. за покупко продажба на недвижим имот №
11, том IV, дело № 1529 от 14.09.1974г. и изрично посочени възложители на строежа К.К.К., К.К.Ц., М. Д.Ц., Д.Н.Е.-В.,
Н.С.В.и С.Д. В.. Видно от н.а. № 11, том
IV, дело № 1529 от 14.09.1974г. обаче, М. Д.М. е
собственик само на 1/3 идеална част от
УПИ IV-82 от кв. 119 по ПУП-ПРЗ на гр.Ямбол, с идентификатор
*** по КК на гр.Ямбол в който е изградена сградата от допълващо застрояване,
която е предмет на узаконяване. Видно от н.а. № 200, том V, дело № 502 от 11.06.2013г. другата 1/3 идеална
част от същия ПИ е собственост на Н.С.В..
Съгласно § 127, ал.6 от ЗУТ строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е
учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, а съгласно ал.7 на същия текст, за
незаконно извършените строежи в съсобствени недвижими
имоти и в етажна собственост, които са допустими за узаконяване и могат да се
ползват самостоятелно, актът за
узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици,
съответно собственици в етажната собственост, ако те не са възразили срещу
незаконния строеж по време на извършването му - в случая в преписката по
узаконяване е приложена декларация от Н.С.В..
При тези установявания и посочената
законова регламентация няма как да се приеме за верен извода на адм. орган, посочен в оспорената заповед, че Акт за узаконяване № 1 от 30.01.2014г. е издаден в полза единствено на М. Д.М.,
респективно наследниците му са единствени собственици на узаконената постройка.
Допълнителен довод в обратната посока е и обстоятелството, че във всички части
на инвестиционния проект- заснемане за узаконяване на „Складови помещения с идентификатор № *** и
част от магазин с идентификатор № ***.3 към съществуваща сграда с идентификатор
№ ***, УПИ IV-82 от кв. 119, *** по плана на ЦГЧ на гр.Ямбол“ и в
доклада по чл. 142, ал.6, т.2 от ЗУТ, като възложители освен М. М. и М.М. са посочени и К.К., К.Ц. и М.
Ц. Същите лица са подали искане за
одобряване на инвестиционния проект, както и искане с вх.№ К-11/29.01.2014г./л.
74 от делото/ за издаване на акт за
узаконяване на процесния обект, което следва във времето заявлението за
узаконяване с вх. № X -105/13.09.2013г. на
М. Д.М..
Налага се извода, че административното
производство по издаване на оспорената заповед се е развило без участието на
всички заинтересовани страни, което е нарушило правото им на защита и което
обстоятелство винаги представлява съществено
нарушение на административно производствените правила, което е достатъчно
основание за отмяна на издадената заповед.
С оглед
прецизност следва да се посочи, че оспорената
заповед е издадена и в
противоречие с материално правни разпоредби.
Съгласно чл. 223, ал.6 и ал.7 от ЗУТ, посочени като
правно основание за издаване на Заповед № ТУ/04-00023/11.10.2019г. на кмета на
община Ямбол за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на
общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице забранява ползването
на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по
установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените
строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация и забранява достъпа до
строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения
ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни
книжа и условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с
електрическа и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на
отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други.
Анализът на събраните по делото гласни и
писмени доказателства не сочат по безспорен и категоричен начин, че процесния сутеренен етаж от обект строеж “ Складови
помещения с идентификатор № *** към съществуваща сграда с идентификатор № ***“
по КК на Ямбол, със застроена площ 84,86 кв.м. се ползва не по предназначението
си, а като зала за тренировки и фитнес. В констативен акт № 15/15.08.2019г. е записано, че проверката е извършена в
присъствието на две лица, с посочване на имената им, които „провеждат
тренировка в сутеренен етаж, оборудван като фитнес зала“, без акта да е
подписан от тези лица и без от същите да са взети писмени обяснения. В
оспорената заповед е посочено, че „ намиращите се в помещението лица ползват наличните многобройни спортни уреди“,
без да е конкретизирано кои са тези уреди, за да се извърши преценка относно
това дали разполагането на същите върху площ от 84,86 кв.м. позволява функционално използването на помещението като
„фитнес зала“.
С Определение № 602/07.11.2019г. на адм. орган по реда на чл. 171, ал.4 от АПК е указано, че в
негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания посочени в оспорения акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът счита, че
ответника по делото не се е справил с доказателствената
тежест и по делото не са ангажирани доказателства за
ползване на складираните в сутеренното помещение фитнес уреди, посочени
от разпитания по делото свидетел, от неограничен брой лица срещу съответното
заплащане. Това обуславя и липсата на материално правните предпоставки за
издаване на заповедта.
По изложените съображения
оспорената Заповед
№ ТУ/04-00023/11.10.2019г. на кмета на община Ямбол следва да бъде отменена, като постановена при съществено нарушение на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон.
При този изход на делото и съобразно
правилото на чл. 143, ал.1 от АПК
искането на оспорващите за
присъждане на съдебни разноски се явява основателно и доказано до размера на
сумата от 30 лева, представляваща внесена държавна такса за образуване на
производството и неоснователно за
размера на заплатено адвокатско възнаграждение, поради липса по делото на
доказателства за действително извършено плащане на такова.
Предвид изложеното и на осн.
чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, трети административен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Е.М., Д.М.Д. и Д.М.Д. Заповед № ТУ/04-00023/11.10.2019г.
на кмета на община Ямбол за забрана ползването на сутеренен етаж от обект
строеж „Складови помещения с идентификатор № *** към съществуваща сграда с
идентификатор № ***“ по КК на Ямбол, пета категория, ЗП 84,86 кв.м., РЗП 169,72
кв.м. и адрес *, *** за зала за тренировки и фитнес и забрана достъпа в него,
ако се ползва за такъв.
ОСЪЖДА Община гр. Ямбол да заплати
на М.Е.М.
ЕГН **********, с адрес ***, Д.М.Д. ЕГН **********, с адрес *** и Д.М.Д., ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 30/тридесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете