Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното
съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3077 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
от В.Х. – гражданинн на Република Чехия против „ДЗИ- О.З.“ ЕАД иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Ищецът
твърди, че на 29.12.2015 г. в гр.Созопол настъпило пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на л.а. „Мазда 5“ с рег. № ******–К.Г.Ф., чиято
отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на
ищеца били причинени телесни повреди, от които претърпял неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 100 000 лв./изменение на иска в съдебно
заседание от 07.03.2018 г./ Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2015 г. до
окончателното изплащане. Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на произшествието; оспорва твърденията, че поведението на водача на
автомобила е било виновно и противоправно; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на водача и описаните в ИМ телесни
повреди; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който нарушил
чл.113 от ЗДвП и чл.114 от ЗДвП, тъй като пресякъл пътното платно на
нерегламентирано за целта място в тъмната част на денонощието, излязъл внезапно
на пътното платно, без да съобрази разстоянието на приближаващите пътни превозни
средства и тяхната скорост; оспорва размера на иска. Моли съда да отхвърли
иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да
бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината на деликвента се
предполага до доказване на противното. Съдът служебно извърши справка на
публичния сайт на Гаранционен фонд, при която установи, че за процесния л.а.
„Мазда 5“ с рег. № ******е съществувал договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие,
сключен с ответното дружество.
За
установяване механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие в хода
на процеса са изслушани показанията на св. П.О.– очевидец на произшествието, К.Г.
– водач на л.а. „Мазда 5“ с рег. № ******. и е приета автотехническа
експертиза.
От
показанията на св. П.О.– очевидец на произшествието, се установява, че в края
на м.декември 2015г. е бил заедно с пострадалия по време на произшествието в
гр.Созопол, вървяли по улицата, която водела към морето и към мястото, където
били отседнали. Навън било тъмно, не валяло, асфалтът бил сух. През лятото тази
улица била част от пешеходната зона, а през зимата по тротоарите били паркирали
коли, поради което на пътя оставали около два метра и половина свободно място.
Не било възможно да се ходи по тротоара, заради паркираните автомобили и
преносими конструкции/сергии/. Ако това било възможно, двамата пешеходци щели
да ползват тротоара. Пътят бил с наклон нагоре и някъде по средата на този
наклон върху тях връхлетяла кола, но с такава висока скорост, че двамата
пешеходци изобщо не могли да реагират. Колата се появила зад тях, те не гледали
назад към нея. Пострадалият вървял от дясната страна на свидетеля, колата се
появила „някак между тях“ – ударила свидетеля в десния крак, а ищецът „излетял
във въздуха“, след което паднал. Свидетелят също паднал. Ищецът бил „много
окървавен“ и „езикът му бил обърнат“. Свидетелят чул как колата поднесла наляво
и видял, че ударила още три коли, които били паркирани на тротоара. Водачът
изобщо не спрял, не им помогнал, не се интересувал от тях. По-напред от мястото
на удара имало група от хора. Момче от тази група им помогнало. Преди удара
свидетелят не видял фарове от колата.
Счита, че се е движела с висока скорост
– влетяла по такъв начин, че двамата с ищеца изобщо не усетили, че приближава
превозно средство. Водачът не направил опит да спре, свидетелят не чул звук от
спирачки. Видимостта била добра и нямало причина шофьорът да не ги види.
Пострадалият не бил правил опит да пресича пътното платно преди удара. Вървяли
един до друг в една посока от лявата страна на улицата възможно най-близо до паркиралите
автомобили. Колите по тротоара били с предната си част обърнати нагоре към
наклона, накъдето вървели двамата пешеходци.
В
своите показания св.Ф. – водач на л.а. „Мазда 5“ с рег. № ******заявява,
че карала по пътя по нанагорнище, било тъмно, в последния момент пред себе си
видяла двама пешеходци – единият бил легнал на земята, а другият бил клекнал до
него. В момента, в който ги видяла, веднага завила наляво и се блъснала в кола,
която била паркирана отстрани, изплашила се и продължила напред. След известно
време се върнала до мястото на катастрофата и видяла, че вече има полиция, линейка,
не видяла двамата пешеходци. Свидетелката не може да определи точно на колко
метра пред нея са били пешеходците, когато ги е забелязала преди произшествието.
Не усетила да ги е ударила. Движела се с
30-40 км/ч. с включени светлини. Счита, че улицата е била еднопосочна през
зимата с посока на движение – посоката, в която е пътувал процесният автомобил.
От двете страни на пътя имало спрели коли. Единият пешеходец лежал по средата
на пътното платно. Свидетелката не си спомня как точно е било разположено
тялото му. По колата нямало повреди, само от сблъсъка с другата кола било счупено огледалото на нейния автомобил и огледалото
на другата кола.
По делото е прието заключение на
автотехническата експертиза, което е изготвено в три варианта – първите два
варианта са съобразени с показанията на свидетелите, а при отговорите на
допълнителните въпроси вещото лице е дало трети вариант за механизма на
настъпване на катастрофата по обективни данни. Според показанията на свидетеля О.,
вещото лице е дало първи вариант на механизма на катастрофата: Пешеходецът се е
движел попътно на движението на л.а. „Мазда“, когато е бил ударен отзад,
подхвърлен нагоре и е паднал на пътното платно. След това автомобилът е ударил други
автомобили, които са били паркирани на тратора. Според втория вариант, изготвен
съобразно показанията на водача на автомобила, шофьорът е управлявал моторното
превозно средство в тъмната част на денонощието, движейки се по нанагорнище на
пътя. В последния момент е видял двама човека – единият легнал на земята, а
другият клекнал до него. Водачът е завил наляво, блъснал се е с колата в паркираните
отстрани автомобили и е продължил напред, без да спира. При първия вариант на произшествието, скоростта на движение на
автомобила преди катастрофата е била 50 км/час. Опасната зона за спиране при
тази скорост е била 32.80 м. Ударът е бил предотвратим за водача на МПС, за
който пешеходецът е бил видим на светлината на фаровете, които при къси
светлини осветяват напред над 50 метра. Причина за ПТП е късното възприемане на пешеходеца от водача на
автомобила. Пешеходецът се е движел попътното на автомобила, поради наличие на
паркирани МПС. При втория вариант, водачът
е заобиколил отляво падналия на пътното платно пешеходец. Шофьорът на
автомобила би могъл да заобиколи пешеходеца при скорост 40 км/час от 16.42 м.,
а е имал видимост напред на къси светлини на фаровете на автомобила над 50 м.
При втория вариант причина за ПТП е падането на пешеходеца на пътното платно,
при което си е ударил главата и се е образувала локва с кръв с широчина 20.30
см. и дължина 60 см. Технически е възможно заобикалянето отляво на падналия
пешеходец, тъй като има коридор между паркирания автомобил и петното кръв от
2.25 м. При ширина на л.а “Мазда“ от 1.8
метра остават 0.45 см. дистанция, при което водачът е ударил лявото външно
огледало на паркирания л.а „Опел Корса“. Няма пешеходна пътека на мястото на
катастрофата. Пешеходецът се е движел попътно на движението на автомобила, а не
напречно. Видимостта е била добра за
водача на автомобила, на прав участък от пътя, в района на Търговски център и
площад. Водачът на автомобила е могъл да види пешеходеца пред него в дясно,
защото фаровете на къси светлили осветяват в дясно над 5 м. дължина и напред
50-70 метра, а участъкът от пътя е бил прав и е нямало други МПС по пътя. Водачът
на автомобила късно е забелязал пешеходеца на пътното платно пред него в дясно
и е започнал маневра отклоняване на автомобила наляво като е ударил пешеходеца
с дясната странична част на автомобила. Механизмът
на катастрофата по обективни данни е следният: Участъкът от пътя е хоризонтален прав с еднопосочно движение с
една лента за движение с обща ширина на пътя от 6.7 метра. Тротоарът е с ширина
0.9 м. На място няма вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка. Пешеходечът
се е движел попътно пред автомобила, който го е настигнал и го е ударил без да
спира или намалява скоростта на движение. Местоударът се определя по петното от
кръв, което се намира по дължината на пътното платно срещу дом № 5, а по ширина
на пътното платно на около 3.2 метра в ляво от десния край на пътя или 3.5
метра в дясно от левия край на пътя. Ударът
в тялото на пешеходеца е бил с предната дясна странична част на автомобила,
където са повредите: предната броня е била разкачена, в дясно е била подбита
престилката, а при падането на пешеходеца зад автомобила е била ударена задната
броня. Вещото лице е съобразило и
обстоятелството, че разследващите органи са установили при огледа на
автомобила, че само в дясно е била забърсана праха по него. Според вещото лице,
водачът на автомобила не е възприел като опасност на пътя движещия се попътно
пред него пешеходец и без да намали скоростта на движение е ударил пешеходеца
отзад с предната броня в краката. При удара се е получил въртящ момент на
тялото на пострадалия, който е отскочил нагоре и при плъзгането по десния
калник се е завъртял. След удара и отскачането на пешеходеца нагоре той се е
плъзнал по горния край на предното стъкло и тавана и е паднал зад автомобила,
където е ударил отгоре надолу задната броня, която се е разкачила в дясно от
калника на 5 см.
При
така събраните доказателства съдът възприема третия вариат на заключението на
автотехническата експертиза, даден при отговора на допълнителните въпроси, тъй
като същият е изготвен по обективни данни и се подкрепя от показанията на св.О.,
който е очевидец на произшествието. Съдът не кредитира показанията на св. Ф.,
тъй като същата е водач на процесния автомобил и е заинтересована от изхода на
делото. С оглед заключението на автотехническата експертиза, съдът приема, че поведението на шофьора е било противоправно и
виновно. Допуснато е нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП – водачът е могъл да види пешеходеца и да спре,
за да предотврати произшествието – експертизата установява, че фаровете на къси
светлили осветяват в дясно над 5 м. дължина и напред 50-70 метра, а участъкът
от пътя е бил прав и е нямало други МПС по пътя.
За
определяне на претърпените телесни повреди по делото са приети медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице – травматолог и основна и повторна единични
експертизи, изготвени от вещи лица – неврохирурзи.
От
заключението на вещото лице – травматолог се установява, че при ПТП ищецът е
получил следните телесни повреди: счупване на лявата ключица, счупване на лявата
раменна кост, счупване на горния край на лакътната кост/олекранон/, счупване на
долния край на лявата бедрена кост/медиален кондил/. По отношение на счупването
на лявата ключица, счупването на лявата раменна кост и счупването на горния
край на лявата лакътна кост/олекранон/ е проведено оперативно лечение и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. По отношение на счупването на
долния край на лявата бедрена кост/медиален кондил/ е проведено консервативно
лечение с поставяне на колянна ортеза. Телесните повреди са в причинно-следствена
връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. Лечебният и възстановителен
период при такъв вид увреждания е около 10 месеца. През периода на лечение
ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 2 месеца след травмата и
оперативното лечение болките са били с по голям интензитет. При преглед на
пострадалия, извършен на 28.03.2017 г.,
вещото лице е установило ограничен обем движение на лявата раменна и лакътна
стави. В областта на лявата ключица и лявата раменна става и лакътна става са
установени белези от проведеното оперативно лечение, които са на нивото на
кожата, без патологични промени по тях.
От
основното заключение на вещото лице – неврохирург И. се установява, че при пътно-транспортното
произшествие ищецът е получил следните телесни повреди: разкъсно-контузни рани на
главата в ляво челно и в дясно париетално, контузия на мозъка. интрацеребрален
хематом в лява челна и дясна париетална област, фрактура на базата на черепа в
областта на лявата предна черепна ямка, фрактура на лявата орбита и на десния
горен орбитен ръб. хематосинус в ляво. субконюктивална хеморагия на лявото око,
фрактура на левите ключица и раменна кости, фрактура на медиалния кондил на
лявата бедренна кост. Наред с това вещото лице е посочило, че е извършило
рентгеново изследване на шийните
прешлени на пострадалия, при което е установило изразен лекостепенен
квадрипирамиден синдром от травматична увреда/миелопатия/ на шийния отдел на
гръбначния мозък и продължаващ болков рамо-ръка синдром от травматичните
фрактури на костите, изграждащи лявата раменна става – раменна кост, ключицата
и лопатката./л.124/. Телесните повреди са в причинно-следствена връзка с
катастрофата. Възстановителният период
при ищеца не е завършил – времето от година и три месеца не е достатъчно за
възстановяване на уврежданията на органите на централната нервна система и на
опорнодвигателния апарат. Трудно е да се предвидят трайните пследици от травмите. Възстановени са
само външните травми: раните на кожата са зарастнали, извършени са
стабилизиращите костни операции, но са налице признаци от увреждане на централната
нервна система - шийният отдел на гръбначния мозък е увреден, на което се дължи
по всяка вероятност квадрипирамидния
синдром. Вещото лице е посочило, че структурното и функционалното състояние на главния мозък е неясно, поради което се налага да бъдат
извършени допълнителни изследвания: магнитно-резонансна томография на главния
мозък и на шийната област на гръбначния стълб, електроенцефалография, електромиография
на горните и на долните крайници.
В
съдебно заседание вещото лице заявява, че пострадалият има увреждане на
централната нервна сисстема, същият е с много снижено интелектуално ниво.
Счита, че е налице тежка черепно-мозъчна травма, има коренчови увреди в шийната
област на гръбначния стълб и на гръбначния мозък. Според вещото лице, в Чехия пострадалият
е прегледан само от ортопеди и консултант-невролози. Той самият извършил личен
преглед на ищеца, при който установил, че болният е с безлична физиономия, хипомимична,
„с восъчно лице“, поради което счита, че е нужна консултация с психиатър за състоянието
на мозъка. Има травмена болест на мозъка, психоорганичен синдром, забавени
реакции. Същевременно вещото лице заявява, че няма проведено изследване на
функциите на мозъка. Пострадалият не е проследен, защото първата седмица напуснал
България и в Чехия го приели за травматологично лечение, не е лекуван неврологично. Счита, че пострадалият е с тежка енцефалопатия. Вещото лице
заявява, че не е извършил изследвания на пострадалия, защото същият го посетил една
седмица преди делото, а за такъв кратък период не било възможно да се извършат всички
изследвания. Според експерта, тежестта на черепно-мозъчната травма се определя
не в момента на острия период след травмата, а по остатъчните белези. Заявява,
че неврохирурзите в болницата в Бургас не са описали подробен неврологичен
статус на пострадалия. Обяснява липсата на медицински данни за подобна тежест
на черепно-мозъчната травма с обстоятелството, че пострадалият лежал само
няколко дни в болницата в Бургас и всички усилия били съсредоточени около лечението
на травмите на опорно-двигателния апарат. Счита, че са необходими допълнителни
изследвания за установяване състоянието на ищеца.
От
заключението на повторната експертиза, изготвена от вещо лице- неврохирург З.Й.,
се установява, че при първоначалното лечение на ищеца в „МБАЛ –Бургас“ АД е
поставена диагноза: „Разкъсно-контузна рана на главата. Контузия на мозъка.
Вътремозъчен кръвоизлив в левия челен и десния теменен дял на мозъка. Счупване
на предната черепна основа. Счупване на горните ръбове на двете очници.
Кръвоизлив в синус/вероятно в горночелюстен-максиларен/. Кръвоизлив под
лигавицата, покриваща предната част на очната ябълка - конюнгтива. Счупване на
вътрешния кондил/костна издатина на лявата бедрена кост/ и счупване на лявата
раменна кост“. Поставената диагноза в
болницата в Бургас по отношение на черепно-мозъчната травма леко се разминава с
изследванията на главния мозък, описани в епикризата, издадена от „МБАЛ -
Бургас“ АД. В неврохирургията се прави
разлика между понятията „хематом" и „контузионно - хеморагична лезия
(нараняване)". Първото означава оформено натрупване на изляла се кръв в
някоя област на мозъка, което не прониква в околната мозъчна тъкан и оказва в
различна степен натиск върху съседни мозъчни структури. „Контузионно-хеморагична
лезия" означава контузия с пропиване с кръв на дадена област от мозъка, но
няма характерните белези на хематома, т.е. няма притискане на съседни мозъчни
структури. Клиничната картина и пораженията могат да бъдат от леки до различно
тежки по степен. Лечението на тези две травматични увреди на мозъка е също
различно, с различен изход. Описанието на проведеното компютър -
томографско изследване не говори за тежка травма на мозъка, т.е. освен
описанието на „контузно-хеморагични лезии" в челната област в ляво и
заднотеменната област в дясно, няма данни за притискане на мозъчни структури и
изместването им от обичайното анатомично място или изместване от средната
линия, разделяща двете мозъчни полукълба. Няма описание и за наличие на мозъчен
оток. Самото проведено лечение - медикаментозно, говори за липсата на индикации
за оперативно лечение, налагащо отстраняване на вътремозъчни кръвоизливи или
контузени области, застрашаващи целостта на съседни мозъчни структури. Въз
основа на тези данни, съобразени с повторно компютър-томографско изследване от 06.01.2017г., извършено в болница в Шумперк, Чехия, вещото
лице е приело, че е налице черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в: 1/повърхностни наранявания по главата - разкъсно-контузна рана челно
теменно (фронтопариетално), без да се уточнява страна, която е била обработена
хирургично - зашита; париорбитален хематом (подкожен кръвоизлив под кожата
около очите/или само лявото (не е уточнено за кое око става дума), придружено
със субконюнгтивален кръвоизлив на лявото око (под външната обвивка на очната
ябълка - конюнгтива); 2/фрактури
на предната основа/база на черепа, изразяващо се в счупване на предните
ръбове на двете очници, които участват в изграждането на предната черепна база;
3/описан хематосинус в ляво,
което означава кръвоизлив в левия горночелюстен синус (няма никакви уточняващи
данни), но без да се описват данни за наличие на счупвания на лицеви кости; 4/травма на мозъка - контузия, изразяваща
се в „хематоми" или „контузионно- хеморагични лезии" в лявата челна област и дясната задно-
теменна област. Травмите са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Вещото
лице заявява, че от медицинските документи по делото не може да бъде даден
отговор на въпроса колко време е продължил или ще продължи възстановителният
процес. При прегледа на 06.01.2017г. в болница в Шумперк, Чехия, няма
данни за общомозъчна или огнищна
неврологична симптоматика. Липсват данни в медицинските документи,
които да подкрепят твърденията в исковата молба за усложнения по отношение на черепно-мозъчната
травма. За прецизиране на неврологичното състояние и еволюцията на
черепно-мозъчната травма са необходими медицински изследвания -
магнитно-резонансно изследване, електроенцефалография и електромиография, които
да обективират оздравителните процеси на травмираните областти в мозъка и да
установят дали са налице остатъчни анатомични увреждания, както и има ли
отражение върху нормалното функциониране на нервната система, било то централна
или периферна. По отношение на черепно-мозъчната травма, в първите часове и дни
след инцидента, ищецът се е оплаквал от главоболие, но основните оплаквания са
от страна на фрактурите на опорно-двигателния апарат. Данните, отразени в
представената документи, не дават основание да се счита, че е имал сериозни
оплаквания от страна на черепно-мозъчната травма. В документите от болница
в Шумперк, Чехия, е отразено, че „главата не го боли, няма повръщане; зрение,
говор и преглъщане - добри, бодежи и изтръпване на крайниците не усеща". При
черепно-мозъчна травма от такъв характер, оздравителният процес изисква
спазване на лечебен режим на покой и ненатоварване на централната нервна
система. Ако този режим бъде спазен и се приемат подходящите медикаменти,
оздравителният процес е около 6 месеца.
Според медицинския документ от 06.01.2017г. от Болницата в Шумперк, ищецът е
нямал оплаквания от главоболие, не е повръщал/няма общомозъчни признаци за
повишено вътречерепно налягане/, зрението, говорът и преглъщането са били добри,
което означава, че няма данни за засягане на черепно-мозъчни нерви, не е усещал
бодежи и изтръпване на крайниците, т.е няма данни за засягане на периферната
нервна система. Не са представени медицински документи за настъпили усложнения
от черепно-мозъчната травма. Според вещото лице, няма данни ищецът да е
претърпял тежка черепно-мозъчна травма. Съгласно „Глазгоу кома скала“ и
други системи за класификация за тежестта на травматичното увреждане на мозъка,
черепно-мозъчната травма на пострадалия не е тежка. При постъпване в болничното
заведение в „МБАЛ –Бургас“ АД мозъчното увреждане е определено по „Глазгоу
кома скала“ с 14 т., като няколко часа по-късно и до края на престоя в
болницата е изписан с 15 точки, което е максималния брой точки за ясно
съзнание, без неврологични проблеми. Общоприето е, че при оценка на
трвматичното мозъчно нараняване от 13
или повече точки – травматичното мозъчно увреждане е леко. Ищецът е лекуван
по Клинична пътека № 202 – „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че черепно-мозъчната травма при ищеца
е „лека към средно тежка“.
Съдът не кредитира заключението,
изготвено от вещото лице – неврохирург И., който в съдебно заседание заявява,
че е налице тежка черепно-мозъчна травма при пострадалия, квадрипирамиден синдром и че същият е с тежка
енцефалопатия, тъй като не се подкрепя от медицинските документи по делото. Самият
И. в съдебно заседание признава, че не е правил изследвания, които да потвърдят
тежката черепно-мозъчната травма и енцефалопатията, тъй като нямал време. Липсата
на данни в медицинските документи за тежка черепно-мозъчна травма И. обяснява в
съдебно заседание с обстоятелството, че неврохирурзите в Бургас не направили
пълен неврологичен статус на пострадалия, а лечението се концентрирало върху
травмите на опорно-двигателния апарат. В болницата в Чехия ищецът бил прегледан
от консултант – невролози, но те не проследили неговото състояние, тъй като постъпил
в тази болница за травматологично
лечение на счупванията. Вещото лице, без да са извършени необходимите изследвания,
на база на това как изглеждал ищецът – „с восъчно лице“, без мимики, заявява в
съдебно заседание, че е налице тежка черепно-мозъчна травма, като изцяло
омаловажава медицинските документи от болниците в Бургас и в Чехия, където
ищецът е преглеждан от неврохирурзи. Заключението не само, че не е обосновано, но
и буди съмнение за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
делото.
За
разклика от заключението на И., заключението на вещото лице – неврохирург Й.
изцяло е обосновано с медицинските документи по делото и описаните в тях
изследвания, както и с проведеното лечение на пострадалия във връзка с
установената черепно-мозъчна травма, поради което съдът кредитира повторната
единична експертиза относно установените телесни повреди.
С оглед на медицинските експертизи
на вещото лице – ортопед С. и на вещото лице – неврохирург Й., съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от телесните
повреди, описани в експертизите, които са в причинно-следствена връзка с
катастрофата.
Така събраните по делото
доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът
отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на
пътно-транспортното произшествие – 43 г.; вида на травматичните увреждания – средни
телесни повреди, изразили се в счупване на лявата ключица, на лявата раменна
кост, на горния край на лакътната кост и на долния край на лявата бедрена кост,
както и черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в: 1/повърхностни наранявания по главата - разкъсно-контузна рана челно
теменно (фронтопариетално), без да се уточнява страна, която е била обработена
хирургично - зашита; париорбитален хематом (подкожен кръвоизлив под кожата
около очите/или само лявото (не е уточнено за кое око става дума), придружено
със субконюнгтивален кръвоизлив на лявото око (под външната обвивка на очната
ябълка - конюнгтива); 2/фрактури
на предната основа/база на черепа, изразяващо се в счупване на предните
ръбове на двете очници, които участват в изграждането на предната черепна база;
3/описан хематосинус в ляво,
което означава кръвоизлив в левия горночелюстен синус (няма никакви уточняващи
данни), но без да се описват данни за наличие на счупвания на лицеви кости; 4/травма на мозъка - контузия, изразяваща
се в „хематоми" или „контузионно- хеморагични лезии" в лявата челна област и дясната задно-
теменна област. Наред с това съдът съобрази вида на проведеното лечение на
счупванията - по отношение на лявата ключица, лявата раменна кост и горния край
на лявата лакътна кост е проведено оперативно лечение и фиксиране на
фрагментите с метална остеосинтеза, а по отношение на счупването на долния край
на лявата бедрена кост е проведено консервативно лечение с поставяне на колянна
ортеза, черепно-мозъчната травма е лекувана с медикаменти и спазване на режим
на покой. Ищецът многократно е постъпвал в болнични заведения – през периода
23.12.2015г. - 29.12.2015г. в болница в Бургас, през периода
06.01.2016г.-15.01.2016г. в болница в Шумперк, Чехия, през периода
08.02.2016г.-03.03.2016г. във Факултетска болница Оломоуц, Чехия, отделение по
рехабилитация, в които е бил подложен на множество медицински изследвания. Съдът
съобрази продължителността на лечението – общо 10 месеца за счупванията, като
част от този период е и възстановителният период за черепно-мозъчната травма –
около 6 месеца. По – интензивни са били болките и страданията на ищеца през
първите два месеца след травмата и оперативното лечение. Съдът отчете обстоятелството,
че през периода на лечение и възстановяване пострадалият е бил зависим от чужда
помощ, а след оперативното лечение е провел рехабилитация през периода 08.02.2016г.
- 03.03.2016г. в болница Оломоуц, Чехия, Отделение по рехабилитация, и от
03.03.2016г. до 31.03.2016г. в Санатроиум в Дарков, Чехия. Ищецът не е напълно
възстановен от счупванията – ограничен е обемът на движение на лявата раменна и
лявата лакътна стави. Останали са белези от оперативното лечение в облаттта на
раменната и лакътната стави на нивото на кожата, без патологични промени по
тях. От друга страна съдът съобрази обстоятелството, че по делото няма медицински
документи за настъпили усложнения от черепно-мозъчната травма.
Като съобрази
посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през 2015 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди,
на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 88 000 лв., до който размер
искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000
лв., следва да бъде отхвърлен.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който нарушил
чл.113 от ЗДвП и чл.114 от ЗДвП, тъй като пресякъл пътното платно на
нерегламентирано за целта място в тъмната част на денонощието, излязъл внезапно
на пътното платно, без да съобрази разстоянието на приближаващите пътни
превозни средства и тяхната скорост на движение.
Възраженията са
неоснователни, поради следните съображения:
Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
От заключението на
автотехническата експертиза и показанията на св.О., се установява, че ищецът не
е пресичал и не е излязъл внезапно на пътното платно. Пострадалият заедно със
св.О. са се придвижвали в тъмната част
на денонощието по улицата попътно на лекия автомобил, когато са застигнати от
него и ищецът е ударен отзад. Видимостта е била добра, произшествието е
настъпило в района на прав участък от пътя, в района на Търговски център и
площад. Водачът на автомобила е могъл да види пешеходеца пред него в дясно при
движение на къси светлини от разстояние над 50 – 70 метра и да предотврати
произшествието. Според вещото лице, причина за настъпване на произшествието е
единствено поведението на водача на автомобила, който не е възприел като
опасност на пътя движещия се попътно пред него пешеходец и без да намали
скоростта на движение го е ударил отзад с предната броня на автомобила./отговор на
допълнителни въпроси към автотехническата експертиза/. От показанията на св.О.
се установи, че двамата пешеходци са се придвижвали по улицата, тъй като по
тротоарите е имало паркирани автомобили и поставени сергии. Независимо от
обстоятелството, че пешеходците са вървели по улицата, водачът е имал добра
видимст към тях и е могъл да ги забележи отдалеч на светлината на фаровете си,
поради което съдът прие, че пещеходецът не е допринесъл за настъпване на
катастрофата.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
Началният момент, от
който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетение за вреди, е
датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на увреждането. В случая дължимото от ответника обезщетение за забава следва да
се присъди от датата на настъпване на увреждането – 23.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата. Датата на катастрофата неправилно е посочена
в ИМ – 29.12.2015 г. От констативния протокол за ПТП, огледния протокол и
епикриза от Неврохирургично отделение в „МБАЛ –Бургас“ АД се установява, че произшествието
е настъпило на 23.12.2015г.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 8 364.40 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 66 лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.Х., роден на ***г. в Република Чехия, гр.******, обл.Шумперк, съдебен
адрес:*** – за адв. С., на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, сумата от 88 000
лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания
от следните телесни повреди: счупване на лявата ключица, счупване на лявата
раменна кост, счупване на горния край на лакътната кост и на долния край на
лявата бедрена кост, както и черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: 1/повърхностни
наранявания по главата - разкъсно-контузна рана челно теменно
(фронтопариетално), без да се уточнява страна, която е била обработена
хирургично - зашита; париорбитален хематом (подкожен кръвоизлив под кожата
около очите/или само лявото (не е уточнено за кое око става дума), придружено
със субконюнгтивален кръвоизлив на лявото око (под външната обвивка на очната
ябълка - конюнгтива); 2/фрактури на предната основа/база на черепа, изразяващо
се в счупване на предните ръбове на двете очници, които участват в изграждането
на предната черепна база; 3/описан хематосинус в ляво, което означава
кръвоизлив в левия горночелюстен синус, без да се описват данни за наличие на
счупвания на лицеви кости; 4/травма на мозъка - контузия, изразяваща се в
„хематоми" или „контузионно- хеморагични лезии" в лявата челна област и дясната задно-теменна
област, причинени в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.12.2015
г., по вина на водача на л.а. „Мазда 5“ с рег. № ******– К.Г.Ф., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да
заплати на В.Х., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 8 364.40 лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА В.Х. да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 66 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :