Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 05.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 22 юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
к.а.н.д № 262 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.С.,
турски гражданин, чрез адв.М.П. против решение № 380 от 21.04.2020 г.,
постановено по АНД № 325/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-0000175/03.02.2020г. ,издадено от главен инспектор в
ОО”АА”-Русе , с което за нарушение на чл. 175 ал.1 т.4 вр. чл.103 пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП или алтернативно да бъде изменено към минимума
наложеното наказание
Ответникът
по касационната жалба – Регионална
дирекция „ АА” –Русе не взема становище
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗДвП , както от обективна, така и от субективна
страна. Мотивирал е и съответствие със закона на определената санкция за
нарушението по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП ориентиран около средния размер.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушенията по ЗДвП и авторството на деянието са правилно
установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред
наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените
от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и приложимите правни
норми и е приел, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано на
база събраните гласни доказателства. Обсъдил е подробно и възраженията на
жалбоподателя, които е приел за неоснователни, по-конкретно относно неяснота
при описание на нарушенията и несъответствието на същите със сочената като
нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма.
Самостоятелно
е отхвърлил като неоснователно основното възражение,
че правото на защита на жалбоподателя било нарушено, тъй като в хода на
производството не е назначен преводач от
български на турски език и съответно на жалбоподателя не са преведени нито
АУАН, нито НП. Установил е, че е назначен преводач както при връчване на АУАН,
въз основа на който е образувано същото,така и при връчване на наказателното
постановление, както и налична писмена
декларация от преводача, че е превел всеки от двата процесуални документа
на наказаното лице на турски език, т.е. същите са му преведени от български
език. Аргументирал
се е и относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Мотивиран така, РС – Русе,
посочил , че кумулативното наказание е правилно определено , като в тази връзка
отчел упоритостта в неизпълненията на дадените от органа разпореждания,опитите
да се осуети проверката, както и създадените сериозни затруднения в
предвижването на останалите превозни средства на територията на ГПКК Дунав мост
и е потвърдил изцяло наказателното
постановление по пункт 2.
В касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат
същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е дал
мотивиран отговор в решението си. Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и
правни изводи на Районен съд - Русе, изложени в оспореното решение, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, приложим съгласно
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РС -
Русе, което е предмет на касационната проверка.
Обосновано
въззивната инстанция е приела, че в производството пред
административнонаказващия орган не са допуснати визираните в жалбата
процесуални нарушения. Касае се за административно нарушение, извършено чрез бездействие
– чрез неизпълнение на разпореждане да се спре на охраняем паркинг, за да се
освободи и осигури свободното преминаване през ГКПП Дунав мост, което не е
изпълнявано с продължителност повече от час и се е наложило съдействие и на
Гранична полиция, както и че поведението на водача е създало затруднение на
движението и съответно опасност от ПТП . При тези данни наложеното наказание е
правилно определено
Неоснователно е
оплакването за нарушено право на защита. Касационния ответник е изпълнил задълженията си по чл.21
ал.2 и чл.142 ал.1 и ал.3 вр. гл. ХХХа от НПК, като е осигурил и гарантирал
пълно спазване на процесуалните права на наказаното лице, като е назначил и
осигурил преводач от български език на турски. Отделно от това по делото има достатъчно
гласни доказателства, че разпореждането е било дадено на разбираем и ясен език
и въпреки това не е изпълнявано в продължителен времеви отразък . Очевидно така
му е предоставена възможност в пълен обем да се възползва от правото си на
защита, разбирайки процесуалните действия с него участие.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 380 от 21.04.2020 г., постановено по АНД № 325/2020
г. по описа на Районен съд – Русе, в частта с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-0000175/03.02.2020г. ,издадено от главен инспектор в
ОО”АА”-Русе , с което за нарушение на чл. 175 ал.1 т.4 вр. чл.103 пр.3 ЗДвП на Г.С. е наложено административно наказание глоба в размер на
200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: