Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Йоана П. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2638 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът С.О. твърди, че с договор №
СОА16-ДГ55-75/18.02.2016 г. възложил на ответника извършване на обществен
превоз на пътници по маршрутни разписания от утвърдената републиканска
транспортна схема. Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора изпълнителят е
длъжен да заплаща на възложителя по 70 лева на автобус от категории М1, М2 клас
В и по 140 лева на автобус от категория М2 и М3 класове ІІ и ІІІ, дължими за
всеки започнат месец за всеки от автобусите за обслужване на разписанията.
Твърди, че съгласно писмо от 23.02.2016 г., представено от ответника,
автобусите на дружеството, обслужващи маршрутните линии са категория М3, клас
ІІІ, поради което месечната дължима сума е 140 лева на автобус. Съгласно
извлечение от сметка 4887Т, което се явява и основание за издаване на заповедта
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, ответникът не е заплатил дължимите
суми по чл. 3, ал. 1 от договора в общ размер на 16 100 лева за
извършваната от него транспортна услуга за периодите от 01.02.2016 г. до
30.04.2016 г.; от 01.05.2016 г. до 31.07.2016 г.; от 01.08.2016 г. до
31.10.2016 г. и от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. Твърди, че на основание чл.
12, ал. 1, т. 3 от договора ответникът дължи неустойка за забава по 0,5 %
дневно върху дължимата сума, която за периода от 20.02.2016 г. до 21.07.2017 г.
е в размер на 33 387,20 лева. За неплатените задължения подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Съдът му издал заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът възразил. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че „К.С“ АД *** от
16 100 лева, представляваща неплатено възнаграждение по гореописания
договор за периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение до изплащане на вземането и сумата 33 387,20 лева,
представляваща неустойка по чл. 12, ал. 1, т. 3 от договора за периода от 20.02.2016
г. до 21.07.2017 г. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът
уточнява, че за съответните периоди, посочени в обстоятелствената част на
исковата молба и в зависимост от изпълняваните разписания се дължат суми от по
140 лева за 9 броя автобуси, а в периода от юни до септември, когато се
изпълняват всички разписания – за 13 автобуси. Счита възраженията за нищожност
на клаузите, наведени от ответника за неоснователни.
Ответникът „К.-С“ АД оспорва исковете като
неоснователни. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от
договора № СОА16-ДГ55-75/18.02.2016 г. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като
въведеното задължение е без основание. Твърди, че в пълно несъответствие с
всички останали договорки и цялостния смисъл на договора се явява чл. 3, ал. 1,
който регламентира задължение за плащане от изпълнителя към възложителя С.О..
Поддържа, че не е указано на какво основание следва да се извършват
предвидените в този член плащания, както и липсва насрещна престация на това
задължение, дължима от ищеца. При условията на евентуалност възразява за
нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като същата
противоречи на закона. Конкретните нормативни актове, на които противоречи чл.
3, ал. 1 от договора са приложимите към момента редакции на Закона за
автомобилните превози и Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси, както и Регламент /ЕО/ 1370/2007 г. на Европейския
парламент и Съвета. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 12, ал. 1,
т. 3 от договора, поради противоречие с правилата на добрите нрави. Счита, че
неустойката следва да се приеме за нищожна, тъй като е извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Счита, че по отношение на
ищеца не са произтекли никакви вреди, настъпили от неизпълнението на
задължението по чл. 3, ал. 1 от договора, които да обосноват повече от
двукратния размер на главницата, претендирани като неустойка. Посочва, че
клаузата за мораторна неустойка е без максимален времеви предел и без
максимален размер и в случая не служи като обезщетение за вреди, а води
единствено и само до обогатяване на ищеца. Изрично оспорва претенциите и по
размер. Твърди, че не е изяснено с колко автобуса се твърди да е извършвана
превозната услуга по всяко от направленията и за всеки месечен период,
респективно какво е претендираното месечно плащане за времето от 20.02.2016 г.
до 21.07.2017 г., съобразно чл. 3, ал. 1 от договора. Предвид изложеното иска
да се постанови решение, с което да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
Ответникът не подава допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
От
приложеното ч.гр.д. № 57729/2017 г. на СРС, 54 състав се установява, че на
22.08.2017 г. ищецът С.О. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника „К.-С“ АД за дължими суми по сключен
между страните договор №
СОА16-ДГ55-75/18.02.2016 г. за извършване на обществен превоз на пътници по
маршрутни разписания от Републиканската транспортна схема въз основа на
извлечение от счетоводните книги за сметка 4887Т.
На 30.10.2017 г. по ч.гр.д. № 57729/2017 г. на СРС, 54
състав заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК за претендираните със заявлението суми, както
следва: 16 100 лева за дължима главница по горепосочения договор за
периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва за периода
от 22.08.2017 г. до изплащане на вземането, неустойка по чл. 12, ал. 1, т. 3 от
договора в размер на 33 387,20 лева за периода от 20.02.2016 г. до
21.07.2017 г. и 989,74 лева разноски по делото за държавна такса.
Установява се, че ответникът е подал в срок възражение
по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, като във връзка с указания на заповедния съд ищецът е предявил в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК искова молба по чл. 422 ГПК за присъдените със
заповедта за изпълнение суми, която е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
1/ По иска с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между
ищеца С.О., като възложител и ответника „К.-С“ АД, като изпълнител е сключен договор
№
СОА16-ДГ55-75/18.02.2016 г., по който с чл. 1 възложителят възлага, а
изпълнителят приема при условията на настоящия договор да изпълнява обществен
превоз на пътници по маршрутни разписания от Републиканската транспортна схема,
а именно: София-Ахтопол, с номер на разписание 22301; София-Видин с номер на
разписание 22302; София-Видин с номер на разписание 22401; София-Видин с номер
на разписание 22402; София-Лом с номер на разписание 22201; София-Лом с номер
на разписание 22401; София-Синеморец с номер на разписание 22101; София-Слънчев
бряг с номер на разписание 22301; София-Царево с номер на разписание 22101;
София-Царево с номер на разписание 22102 и София-Царево с номер на разписание 22201.
Договорът е сключен за срок до
сключване на договор след провеждане на открита процедура със същия предмет, но
не повече от две години.
В
чл. 3, ал. 1 е предвидено, че изпълнителят заплаща по 70 лева на автобус от
категории М1, М2 клас В и по 140 лева на автобус от категории М2 и М3 класове
ІІ и ІІІ, дължими за всеки започнат месец за всеки един от автобусите за
обслужване на разписанията по ал. 1. Изпълнителят е длъжен в 5 дневен срок от
сключване на договора да представи списък на автобусите, с които ще изпълняват
маршрутните разписания по ал. 1 /чл. 3, ал. 2/. Съгласно ал. 3, чл. 3 сумата е
дължима тримесечно до 20-то число на месеца, предхождащ тримесечието.
С
чл. 5, т. 1 е уговорено, че възложителят е длъжен да не възлага на друг
превозвач изпълнение на превози по предмета на договора за срока на действието
му.
Видно
е, че с писмо от 23.02.2016 г., което е в срока по чл. 3, ал. 2 от договора,
ответникът е предоставил на ищеца списък на автобусите, с които ще изпълнява
маршрутните разписания, които са 13 на брой.
Представени
са към исковата молба маршрутните разписания на автобусите по маршрутите така,
както са уговорени между страните с чл. 1 от договора, в които изрично е
посочено дали се изпълняват целогодишно или за определен период.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че клаузата на чл. 3, ал. 1
от сключения между страните договор е нищожна поради липса на основание. С
подписване на договора дружеството „К.-С“ АД е изразило правно валидно
волеизявление за поемане на задължението по чл. 3 от договора, както и съгласие
по останалите клаузи. В чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е установена оборима
презумпция, че основанието се предполага и в тежест на ответника е да установи
липсата на кауза/причина, което в случая не е направено. От съдържанието на
договора е видно, че ищецът с чл. 5, т. 1 е поел задължение да не възлага на
друг превозвач изпълнението на превозите, предмет на договора, което
противоречи на застъпеното от ответника, че за С.О. не е предвидена никаква
насрещна престация по договора. Предоставянето на изключително право за превоз
за срока на договора на ответника може да служи като основание за заплащане на
възнаграждение, уговорено в чл. 3, ал. 1 от договора.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че клаузата на
чл. 3, ал. 1 от договора противоречи на закона, поради което е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ответникът не посочва на коя норма от приложимите
разпоредби на Закона за автомобилните превози, Наредбата № 2/15.03.2002 г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси и Регламент /ЕО/ 1370/2007 г. на
Европейския парламент и Съвета противоречи оспорената клауза.
В
разглеждания случай договорът от 18.02.2016 г. е сключен на основание § 5 на
чл. 5 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 г. на Европейския парламент, който гласи,
че в случай на прекъсване на услугите или на непосредствен риск от такова
прекъсване компетентният орган може да предприеме спешна мярка. Тази спешна
мярка е във вид на пряко възлагане или формално съгласие за удължаване на обществена
поръчка за услуги, или във вид на изискване за изпълнение на някои задължения
за обществени услуги. Операторът на обществени услуги има право да обжалва
решението за налагане на предоставянето на някои обществени услуги. Възлагането
или удължаването на обществена поръчка за услуги чрез спешна мярка, или
налагането на такава поръчка, не надвишават две години. Изрично в чл. 2 от
процесния договор е предвидено, че същият се сключва за срок до сключване на
договор след провеждане на открита процедура със същия предмет, но не повече от
две години. Ето защо съдът счита, че е спазена приложимата нормативна уредба,
поради което клаузата на чл. 3, ал. 1, с която е уговорено задължение за
заплащане на суми за предоставеното на ответника право за извършване на превоз
до провеждане на конкурс, не противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че страните са валидно обвързани от
процесния договор, сключен на 18.02.2016 г. като са постигнали съгласие по
основните права и задължения, включително клаузата на чл. 3, ал. 1.
Неоснователно
се явява възражението на ответника, че не е изяснено с колко автобуса е
извършвана превозната услуга по всяко от направленията за претендираните
периоди. Доказа се по делото, че в изпълнение на задължението си, поето с чл.
3, ал. 2 от договора, дружеството „К.-С“ АД само е заявило кои са автобусите, с
които ще изпълнява договорените маршрутни разписания и техния брой, за което е
представил списък. От същия и от описанието на маршрутите се установи, че за
спорния период ответникът е експлоатирал линиите – общо 11 с 13 броя автобуси,
които са с над 50 места, категория М3, клас ІІІ, което е в съответствие с
изискванията на чл. 149 ЗДвП и чл. 37, т. 3, б. „б“ от Наредба № 2 от
15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, според които
превозите по междуселищни линии от общинските, областните и републиканската
транспортни схеми с еднопосочна дължина над 30 км се изпълняват с автобуси с
класове ІІ, ІІІ и В. С оглед на горното за всеки автобус се дължи сума от 140
лв. месечно.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установи, че задължението за главница за
процесния период възлиза на 16 100 лева.
Дължимостта
на претенцията за главница се доказа и при условията на чл. 182 ГПК от
приложеното в заповедното производство заверено извлечение от счетоводните
записвания по сметка 4887Т. Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги
се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите.
Съдът
намира, че счетоводните записвания по приложеното от С.О. извлечение от сметка
са редовни и същите напълно отговарят на
приетите по делото писмени доказателства по сключения договор, приложения
списък и констатациите на вещото лице от приетата съдебно-счетоводна експертиза
относно изчислението на дължимото възнаграждение по договора за процесните
месеци.
Предвид
изложените съображения предявеният иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 16 100 лева.
2/ По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде
уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, следва да се установи, че е
налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна
договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това
задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
С чл. 12, ал.1, т. 3 е предвидено, че
изпълнителят дължи неустойка при забава на плащанията, изискуеми по чл. 3 по
0,5 дневно върху дължимата сума до окончателното й заплащане.
С отговора на исковата молба ответникът
прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи
за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с
неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за
незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. При търговските сделки следва да се преценява комплексно
като се отчита свободата на договарянето, равнопоставеността на страните и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за
да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В
конкретния случай, преценявайки обстоятелствата, че уговорената неустойка по
чл. 12, ал. 1, т. 3 от договора е мораторна и е с нарастващ размер, който
зависи единствено от продължителността на неизпълнението, тоест от поведението
на ответника и че размерът й не надхвърля обичайно уговаряния размер на
неустойка за забава, настоящият съдебен състав счита възражението за нищожност
поради противоречие с добрите нрави за неоснователно. Уговарянето на процесната
неустойка в процент от дължимата сума и без краен предел е допустимо от гледна
точка на добрите нрави и обезпечава изпълнението на конкретното задължение.
По-големият размер от този на възнаграждението по чл. 3, ал. 1 е в резултат на
виновното неизпълнение на длъжника, а не вследствие на други обстоятелства. По
този начин се проявява наказателната функция на неустойка, която е една от
присъщите й функции. Следва да се посочи също така, че възложителят също е
адресат на задължение на неустойка, предвидено в чл. 11 от договора, който
гласи, че при неспазване условията на чл. 5, т. 2 от договора възложителят
дължи на изпълнителя неустойка в размер на пет лева, на автобус за всеки ден
закъснение, поради което е налице реципрочност на предвидените санкции.
Съобразно изложеното настоящият съдебен състав счита, че процесната неустойка
по чл. 12, ал. 1, т. 3 с оглед уговорения начин на начисляването й при виновна
забава на ответника, независимо от липсата на краен предел за начисляването й,
не излиза извън присъщите цели на неустойката, поради което не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
При наличие на
валидно неустоечно съглашение и установена забава на „К.-С“ АД да заплати
изискуемите по чл. 3 плащания, доколкото липсват доказателства да е заплатена
сумата за главница, се дължи неустойка, уговорена в чл. 12, ал. 1, т. 3, като
размерът е установен от вещото лице от приетата съдебно-счетоводна експертиза и
възлиза на 33 387,20 лева, което прави предявеният иск основателен за
пълния размер.
По отношение на разноските: С оглед изхода
на спора право на разноски има ищецът. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да съобрази и направените
разноски в заповедното производство. От страна на ищеца са извършени разноски в
заповедното производство в размер на 989,74 лева за държавна такса, както и
разноски в исковото производство в общ размер на 1 639,74 лева, от които 989,74
лева за държавна такса, 350 лева за депозит за вещо лице и 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от С.О., с
ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул.
„********, срещу „К.-С“ АД, с ЕИК:********,
с адрес: гр. София, ул. „********че на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „К.-С“ АД дължи на С.О. сумата в размер на
16 100 лева /шестнадесет хиляди и сто лева/, представляваща незаплатено
възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от договор № СОА16-ДГ55-75/18.02.2016 за
извършване на обществен превоз на пътници по маршрутни разписания от
утвърдената Републиканска транспортна схема за периода от 01.02.2016 г. до
31.12.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.08.2017 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
33 387,20 лева /тридесет и три хиляди триста осемдесет и седем лева и
двадесет стотинки/, представляваща дължима неустойка по чл. 12, ал. 1, т. 3
от горепосочения договор за периода от 20.02.2016 г. до 21.07.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К.-С“ АД, с ЕИК:********, с адрес: гр. София, ул.
„********да заплати на С.О., с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „********,
сумата 989,74 лева /деветстотин осемдесет
и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, направени разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 57729/2017 г. на СРС, 54 състав и сумата 1 639,74 лева /хиляда шестстотин
тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски
за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: