Решение по дело №507/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 230
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20191630200507
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

№ 230 / 6.6.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана, 06.06.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  Председател: Красимир Семов

 

При секретаря…..Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия  Семов  АНД № 507 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 1/05.03.2019г. на Началник РУ – Монтана при ОДМВР - Монтана е наложено на И.Т.И. с посочен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.37 от Закон за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН/ за нарушение по чл.28, ал.1 от същия закон.

Недоволен от наказателното постановление И. моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 05.02.2019г. около 18:40 часа жалбоподателя И.Т.И. използвал ЕНН – 112 не по предназначение, като предал невярно съобщение, заявявайки, че при проведен телефонен разговор със ст. инспектор св.В.М.В., последният му е отправил заплахи за саморазправа, което не отговаряло на истината.

На 05.02.19г. около 18:15 часа съпругата на жалбоподателя И.И. - Е. Д. И. от с.Ч. се прибирала от чешмата и като минавала покрай къщата на С. С., последния излязъл до портата и казал по нейни думи, че ще я заколи с ножа, който държи. Заради последното Е. подала сигнал на тел.112. Св.В. й се обадил почти веднага като получил сигнала и уведомил, че преди Е. да сподели каквото и да е със св.В., ако подаде недействителен сигнал, ще бъде проверено и ще я санкционира. Св.В. й казал по телефона, че ще я призове на 06.02.19г. в 10:30 часа в Участька в с.Георги Дамяново за подаване от нея на писмен сигнал и взимане от страна на св.В. незабавни мерки по случая. Тогава като разбрал и че съпругът й И. е свидетел по случая, св.В. поискал да му даде телефона на него. И. споделил почти същото, заради което св.В. му разпоредил да се яви в участъка на другия ден в съшия час. Тогава И. заявил категорично, че няма да се яви, защото имал проблем. Св.В. го попитал какъв му е проблема. Той първоначално не поискал да сподели, но после заявил, че нямал пари и не може да дойде. Св.В. отговорил, че това не е извинение и е длъжен да дойде и ако не се яви ще бъде санкциониран. Тогава според св.В., жалбоподателя И.И. станал агресивен в думите си и заявил, че откъде да знае, че говори с мен, може да говори с „филанкишията” или с някой друг и да не говори с В.М.. Последният му отговорил, че ако не се яви ще го санкционира каквото и да прави и така приключил телефонния разговор. След около не повече от 15-20 минути се обадил мл. пи св.И.П.Т. и му казал, че И. се е обадил на тел.112 и е заявил че е ,,говорил с В.М. Н-ка на Участьк “Г.Дамяново и същия го е заплашил сьс саморазправа”. Тогава св.В. казал на св.И.Т., че отиват на място в с.Главановци, за да вземат нужните мерки по случая, да се обади и на колегата полицай К. Г. да дойде с тях, защото при отказ нарушителя да подпише акта се нуждаели и от трети човек. Тримата отишли на място, където св.В. разпитал отвън при колата И.Т. в присъствието на съпругата му Е. и на двамата други полицаи, като в разговора св.В. доловил, че И. е употребил алкохол и явно е бил повлиян от него, за да извърши горепосоченото. Жалбоподателят заявил, че не е искал да каже, че св.В. го е заплашвал с физическа саморазправа, а го е заплашвал със саморазправа по служебен път, а именно, че св.В. ще му напише актове за това, че не се явява на призоваване, както бил правил и в други случаи. След като св.В. снел обяснение от И.Т., св.Тончев съставил АУАН № 1/811091/05.02.2019г. за нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

Наказващият орган – Началник РУ – Монтана при ОД МВР – Монтана, оправомощен със заповед № з – 1974/05.10.2011г. издал обжалваното НП на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН.

В рамките на съдебното следствие пред въззивната инстанция /имайки предвид вида дело/, св.В.М.В. и св.И.П.Т. потвърждават изложеното – горе. Жалбоподателят И., твърди, че се е почувствал заплашен от св.В. и затова е звъннал на тел. 112.

Въз основа на събраните непосредствено доказателствата по делото, които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН, респ. чл.37 от ЗНССПЕЕН. Съдът изцяло кредитира показанията на св.В.М.В. и св.И.П.Т., които са обективни и последователни, а посоченото от И. в жалбата и в съдебно заседание е необосновано, на практика в подкрепа на посоченото в АУАН и НП, а именно, че на 05.02.2019г. е използвал тел.112 не по предназначение, без правно значение как се е бил почувствал жалбоподателя след проведения телефонен разговор със св.В.. Съдът намира, че е доказано нарушението описано в АУАН и НП.

Съдът установява, че при установяване на административното нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН, не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на чл.40, чл.42 и чл.57 и чл.52, ал.4 от ЗАНН, при безспорно доказани вина и автор на нарушението в лицето на И..

С оглед степента обществена опасност на извършеното от И. административно нарушение, настоящия съд намира, че в случая не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Значимостта на допуснатото нарушение и обстоятелствата на извършването му не дават основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, независимо от посочените данни за личния статус на И. – последният твърди, че е безработен и, че дъщеря му ги издържа финансово него и съпругата му. Не е налице и правно основание за изменение на НП, чрез намаляване размера на наложеното административно наказание, тъй като е определено с НП минимално предвиденото административно наказание в размер на 200 /двеста/ лева, при горна граница 1000 /хиляда/ лева. Административно наказващият орган правилно е оценил обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН, отчел е, че И. е безработен, и затова е определил минимално предвидения размер на глоба по чл.37 от ЗНССПЕЕН.

На основание горното,  съдът

Р  Е  Ш  И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1/05.03.2019г. на Началник РУ - Монтана при ОДМВР - Монтана, с което на И.Т.И. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                            

                                         

 

 

                                                                  Председател: