РЕШЕНИЕ№122
01.11.2019 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Д., като разгледа докладваното от
младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1287 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община
Бургас, с адрес: ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов Николов, против Решение № 1674 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 3417/2018
г. на Районен съд – Бургас, с което Община Бургас е осъдена да заплати на
ищцата Д.С.П. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдание, настъпили в резултат на падане на
21.03.2017 г., причинено от затваряне на автоматична врата, собственост на
Община Бургас, довело до счупване на лявата бедрена кост, ведно с дължимата
лихва, считано от датата на увреждането – 21.03.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1895,78 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – заплатени от ищеца разходи по лечение и
възстановяване, настъпили в резултат от падане на 21.03.2017 г., причинено от
затваряне на автоматична врата, собственост на Община Бургас, довело до
счупване на лявата бедрена кост, ведно с дължимата лихва, считано от
увреждането – 21.03.2017 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение въззивникът
е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат М.Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 886,87 лева, а по сметка на Районен съд – Бургас сумата
от 475,83 лева, представляваща дължимата по делото държавна такса, както и
сумата от 200,00 лева, представляваща заплатени от бюджета на съда
възнаграждения за вещи лица. Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на Община Бургас – „Трейс груп холд“ АД.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че постановеното
решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че не е било проведено пълно и главно
доказване по делото относно това по вина на кой конкретен служител на община Бургас,
на когото е възложена работа, са настъпили вредите, какво е извършеното от него
деяние – действието и/или бездействие, дали това деяние е противоправно, дали и
доколко увреждането не е вследствие на невнимание на самата ищца. Във връзка с
тези оплаквания въззивникът счита, че не е осъществен фактическият състав на
чл. 49 от ЗЗД. Излагат се съображения, че вратата напълно отговаря на
установените за нея изисквания и стандарти за монтаж и експлоатация, поради
което не са налице неизпълнени регламентирани задължения на общината, която е положила дължимата грижа. Поддържа
се, че липсват подадени сигнали за инциденти с преминаващи хора, което сочи, че
вредата е настъпила в резултат от личностните възможности на пострадалата.
Въззивникът счита, че по делото не е установено по категоричен начин каква е
причината за падането на ищцата. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил
обстоятелството, че не съществува нормативно определено задължение за изпитване
на автоматичната врата след надлежното й монтиране. Въззивникът счита, че е
налице изключителна вина на ищцата. Алтернативно оспорва размера на присъденото
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди като прекомерно завишено.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго,
с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Алтернативно, моли съда да намали присъденото обезщетение. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски и възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от представител на легитимирана
страна и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и
чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
юрисконсулт Димитров, който поддържа въззивната жалба. Уточнява, че липсата на
конкретни изпитвания на съоръжението не се дължи на неглижиране на установени
задължение от страна на общината, а защото такава машина съгласно Български
държавен стандарт трябва предварително да е минала процес на изпитване от
Български институт по метрология, който дава разрешение такава машина да бъде
пусната на българския пазар за експлоатация.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от
въззиваемата Д.С.П. чрез процесуалния й представител адвокат М.Д., действаща
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – с пълномощно
от първата инстанция (л. 201). Въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че дейността
по осигуряване на безопасното функциониране на автоматичната врата на автогара
Юг е било възложено от община Бургас на
„Трейс Груп Холд" АД, като не
е било необходимо да се търси вина в конкретен служител на изпълнителя, тъй
като по принцип личността на конкретното лице, реализирало противоправното
деяние при или по повод възложената му
работа, е ирелевантна за отговорността по чл. 49 ЗЗД. Намира за
ирелевантни изложените в жалбата оплаквания, че съдът не бил изяснил в какво се
изразявала дължимата грижа на община Бургас, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, а вината на причинителя на вредата се предполага до доказване
на противното. Счита за нелогични възраженията на въззивника, че щом общината била
спазила нормативите за поставяне на вратата, то ищцата била виновна за
случилото се. По отношение на изложените твърдения за
съпричиняване/изключителна вина на пострадалата се поддържа, че никъде не е
посочено кое е това нейно противоправно поведение, довело до падането й.
Обърнато е внимание на обстоятелството, че декларацията за съответствие е била
представена от ответника едва в съдебно заседание и представлява частен
документ без достоверна дата. Оспорва като неотговарящи на истината
твърденията, че липсвали данни за
друг инцидент с други хора, тъй като свидетелят Андрей Рунчев е посочил,
че в община Бургас са постъпвали сигнали
за преждевременно затваряне на вратата и затискане на куфари преди конкретния
инцидент, но нова настройка на сензора е направена едва след случилото се с
ищцата. Оспорва изложените във въззивната жалба оплаквания, че по делото е останало
неизяснено по каква причина е паднала ищцата, тъй като на видеозаписа от случилото се ясно се виждало,
че ищцата е паднала непосредствено след като вратата е спряла затварянето си в
тялото й. Изложени са доводи, че дори и да се приеме, че вратата е
функционирала правилно и не са допуснати недостатъци при настройката на
сензора, то тогава ще са налице условията за уважаване на евентуално
предявеният иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, при който собственикът на
вещта община Бургас, обективно и безвиновно ще следва да понесе отговорността
за вредите, причинени от веща в резултат на нейно особено свойство – в случая
особеностите в обхвата на сензора й. Изложени са съображения, че присъденото от
съда обезщетение е справедливо и
адекватно. Въззиваемата моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а в
случай, че намери решението по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД за
неправилно, да разгледа и да уважи претенцията на евентуално предявеното
основание по чл. 50 от ЗЗД. Претендира за присъждане на разноските по делото и
за определяне на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В съдебно заседание въззиваемата се представлява от
адвокат Д., която оспорва жалбата.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил и писмен отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на
страната на Община Бургас – „Трейс Груп Холд“ АД, представлявано от изп. директор
Стоянов Делчев, чрез юрисконсулт Цветелина Ангелова – с пълномощно по делото
(л. 24). Счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
отхвърлил предявения срещу помагача обратен иск, но поради неоснователност на
главния иск последният също е следвало да бъде отхвърлен изцяло. Споделя
изложените във въззивната жалба доводи. Моли съда да отмените първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявената
искова претенция.
В съдебно заседание третото лице – помагач не се явява и
не се представлява.
Съдът, въз основа
на закона и доказателствата по делото и като взе предвид доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
С искова молба от 10.05.2018 г., уточнена с молба от
26.06.2018 г., Районен съд – Бургас е бил сезиран с главен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД и евентуален иск с правно основание
чл. 50 вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от въззиваемата Д.С.П. ***, за
присъждане на сумата от 1250,00 лева, като част от общо претендирани 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдание,
настъпили в резултат на падане на 21.03.2017 г., причинено от удар от
автоматична врата, находяща се в сградата на автогара „Юг“ – гр. Бургас, довело до счупване на лявата бедрена
кост, ведно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 21.03.2017 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 1895,78 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени от ищцата разходи по
лечение и възстановяване, настъпили в резултат от падане на 21.03.2017 г.,
причинено от удар от автоматична врата, находяща се в сградата на автогара „Юг“
– гр. Бургас, довело до счупване на
лявата бедрена кост, ведно с дължимата лихва, считано от увреждането –
21.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
С протоколно определение от 04.06.2019 г. съдът е приел
направеното по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска, изразяващо се в
увеличение на обезщетението за неимуществени вреди от частично предявения
размер от 1250, 00 лева до пълния размер от 10 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 21.03.2017
г. ищцата посетила сградата на Автогара „Юг“, като при излизане от северния й
изход минала през автоматичните врати, които били отворени, но рязко се
затворили в момент, в който все още преминавала през тях, при което усетила
силен удар в дясната част на тялото си, от който била съборена, а тялото й
изхвърлено назад. Твърди се, че от удара ищцата изпитала силна болка в горната
част на лявото бедро, което наложило отвеждането й с линейка в болница „Дева М.“***,
където било установено счупване на лявата бедрена кост, което наложило спешна
интервенция за поставянето на планка с пирони. Ищцата твърди, че получената
фрактура е била фиксирана с DHS-135/100 мм и 4 кортикални винта, като
следоперативният й престой в болницата продължил общо 10 дни. Ищцата провела
рехабилитационни процедури, но въпреки това в първия месец и половина след
изписване от болницата й било трудно да се придвижва сама, дори и с помощни
средства като патерици и проходилка, като нуждата да ползва чужда помощ при
излизане отпаднала едва на 27.07.2017 г. Твърди се още, че в резултат от падането
и наложилата се интервенция и последващ оздравителен процес ищцата е търпяла
силни болки и страдание, което се отразило върху физиката и психиката й –
затворила се в себе си, почти не излизала, сънувала кошмари. Изложени са
твърдения, че във връзка с лечението си ищцата е направила разходи на обща
стойност от 1895,78 лева, покрити чрез заеми от близки. Моли за уважаване на
исковете. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В представения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор Община
Бургас е релевирала възражения, че не е налице причинно-следствена връзка между
настъпилия вредоносен резултат и противоправно бездействие, изразяващо се в
неизпълнение на задължения, които произтичат от характера на самата работа на
поставената врата. Счита, че вината за инцидента е изцяло на ищцата или поне
споделена, тъй като Община Бургас е изпълнила всичките си задължения във връзка
с монтажа на вратата. Счита размера на предявените искове за прекомерен.
Навежда възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
За да уважи изцяло главния иск по чл. 49 вр. чл. 45 вр.
чл. 86 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е изпълнил
задължението си да осигури безопасното функциониране на общинското съоръжение и
е налице причинно-следствена връзка между това неизпълнение и травматичното
увреждане на ищцата, като за справедливо обезщетение за неимуществени вреди е
определил сумата от 10 000 лева.
При служебната проверката по чл. 269 ГПК съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените от въззивника оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ищцата
е понесла имуществени и неимуществени вреди, причинени от лице, на което
ответникът е възложил определена работата, в резултат от противоправно деяние (действие
или бездействие) при или по повод на възложената работа. На основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Не се спори между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства (справка от информационна система Икар), че процесната
автоматична врата е трайно прикрепена към сграда с идентификатор
07079.618.1060.1, находяща се в гр. Бургас, с предназначение сграда на
транспорта, представляваща частна общинска собственост съгласно акт за общинска
собственост от 06.04.2016 г. Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Чл. 12, ал. 1 от ЗОС
гласи, че имотите и вещите - общинска собственост, се предоставят безвъзмездно
за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка. Общинското
предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности
и услуги, финансирани от общинския бюджет (чл. 52, ал. 1 от ЗОС). С решение на
Общински съвет – Бургас по т. 44 от Протокол № 17/18.12.2012 г. е приет
Правилник за организацията и дейността на Общинско предприятие „Транспорт“
(Правилника). Съобразно чл. 2, ал. 1 вр. чл. 9 от Правилника Общинско
предприятие „Транспорт“ (ОП „Транспорт“) е специализирано звено на Община
Бургас по смисъла на чл. 52 от Закона за общинската собственост, което се ръководи
и представлява от Директор. С Решение по т. 1 от Протокол № 3 от 26.11.2015 г.
на Общински съвет – Бургас на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация и чл. 12, ал. 1, чл. 52, ал. 3 и ал. 4 и чл.
53 от Закона за общинската собственост сградата на Автогара „Юг“ е предоставена
за управление и стопанисване на ОП „Транспорт“. Чл. 14, т. 2 от Правилника
гласи, че при осъществяване на дейността на общинското предприятие Директорът управлява
предоставеното общинско имущество ефективно и с грижа на добър стопанин. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че по отношение на сградата на
Автогара „Юг“, представляваща общинска собственост, Община Бургас е възложила изпълнението
на задълженията си по чл. 11, ал. 1 от ЗОС на ОП „Транспорт“, което чрез Директора е следвало да изпълнява възложената
работа по управление и стопанисване на общинско имущество с грижата на добър
стопанин съгласно чл. 14, т. 2 от Правилника.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства относно наличието на противоправно деяние съдът намира следното. В
заключенеито си вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) отбелязва,
че липсват информация за техническата спецификация на вратата, инструкции за
монтаж и поддръжка на български език, които документи са задължителни съгласно
чл. 4б от Закона за техническите изисквания към продуктите. Посочва също, че
липсват протокол от първоначални измервания, дневник и технически паспорт на
вратата. От показанията на свидетеля Андрей Рунчев – Директор на ОП
„Транспорт“, се установява, че той е бил уведомяван за преждевременно затваряне
на автоматичната врата и затискане на куфари; че около една година след влизане
на обекта в експлоатация се е случвало няколко пъти вратата да захапе багаж; че
през лятото през вратата са минавали може би над 4 000 – 5000 човека; че
след инцидента с ищцата веднага са се свързали с дружеството, монтирало
вратата, тъй като от колеги се е предполагало, че може би периметърът на
действие на самата фотоклетка е по-ограничен; че са поискали веднага да бъде
извършена проверка и ако е възможна такава корекция, да бъде направена с цел да
не се допускат в бъдеще подобен род инциденти; че тогава вратата е била
настроена да има по-голям периметър и че е било възможно да бъде настроена така
от самото начало на експлоатацията. В заключението си вещото лице по СТЕ отбелязва,
че автоматичното съоръжение е част от основния път за евакуация, посочен в евакуационния
план. От анализа на посочените доказателства става ясно, че при изпълнение на
работата му като Директор на ОП „Транспорт“ свидетелят Рунчев е бил уведомяван
за постъпили сигнали за нередности във връзка с правилното функциониране на
автоматичната врата на Автогара „Юг“, през която се осъществява преминаването
на хиляди граждани и багажа им, включително и при условията на евакуация. Действия
по установяване на характера на констатираните нередности при функционирането
на вратата и отстраняването им са били предприети едва след инцидента с ищцата
чрез отправяне на запитване до дружеството, монтирало вратата, в резултат от
което периметърът на вратата е била разширен, като това е било възможно още при
монтирането й. Постъпилите сигнали за притиснати от вратата куфари еднозначно
са сочели за нередности във връзка с функционирането на радарите на вратата и
за необходимост от извършване на технически преглед. При това положение е можело
да бъде реализирана гаранционната отговорност на изпълнителя съобразно чл. 15
от представения по делото договор от 29.09.2014 г. за преустройство и
реконструкция на Автогара „Юг“ и чл. 20 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти. За наличието на проблем с функционирането на вратата
изпълнителят по договора е бил уведомен едва след настъпването на процесния
инцидент с ищцата. Освен това възможността за реализиране на гаранционната
отговорност на изпълнителя по договора не е изключила необходимостта от
сключване на договор за поддръжка на съоръжението. Вещото лице по СТЕ отбелязва
в заключението си, че при устройството на вратата рисковете от инциденти са
сведени до минимум, но при добре поддържана врата, почиствана според
инструкциите, и провеждана профилактика на 6 месеца – според производителя. От
представените по делото писмени доказателства (л. 287 – л. 288 от ДП №
431ЗМ785/2017 г. по описа на Първо РУ МВР Бургас, изискано и приобщено по
делото) се установява, че ОП „Транспорт“, представлявано от Директора Андрей
Рунчев, е сключило с „Джи Ти Систем“ ООД (което дружество е монтирало вратата)
„Договор за следпродажбено и сервизно обслужване на устройства за автоматично
отваряне на врати – продукти на фирма Джи Ти Систем“ едва на 01.02.2018 г., т.
е. след инцидента с ищцата от 21.03.2017 г., а профилактика на вратата е
извършена едва на 27.03.2018 г. В заключението вещото лице по СТЕ отбелязва
още, че инцидентът е би могъл да се избегне, ако зоната на микровълновия радар,
в която няма покритие, е била обозначена и препречена, но такива действия не са
били извършени от отговорните лица. С оглед на изложеното следва да се приеме,
че процесната автоматична врата, представляваща общинско имущество, не е била
управлявана и стопанисвана с грижата на добър стопанин. Поради гореизложеното следва
да се приеме, че е налице противоправно бездействие от страна на ОП „Транспорт“
при изпълнение на възложената му от Община Бургас работа по управление и
стопанисване на общинско имущество, изразяващо се в неполагане на дължимата
грижа съобразно чл. 11, ал. 1 от ЗОС и чл. 14, т. 2 от Правилника.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не е доказано
по вина на кой конкретен служител на община Бургас, на когото е възложена
работа, са настъпили вредите. Установяването на личността на лицето, чието
противоправно действие или бездействие при или по повод възложената работа е
станало причина за настъпването на вредите, е ирелевантно за отговорността по
чл. 49 ЗЗД. Съгласно т. 7 от Постановление № 7 от 30.12.1959 г., Пленум на ВС държавните
предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди. Ето защо по настоящото дело не е от правно значение дали процесните
вреди са причинени в резултат от противоправно бездействие на Директора на ОП
„Транспорт“, или на управителя на Автогара „Юг“, който е уведомил свидетеля
Рунчев за инцидента по телефона, или пък на някой друг от работниците и служителите
в Автогара „Юг“.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства относно наличието на причинна връзка между противоправното деяние
и настъпилите вреди съдът намира следното. Не се спори между страните, а и се
установява от заключението на вещото лице по СТЕ, че процесната автоматична
врата разполага с два основни микровълнови радара – външен и вътрешен, които са
предназначени за откриване на движение, като мъртвата зона между тези два
радара /вътрешен и външен/е между крилата на вратата, както и малко пред тях и
малко зад тях, а насочването им се извършва ръчно, като за защитна функция има
допълнителен „секюрити“ датчик-фотоклетка, поставен на рамката около отвора, на
височина 70 см. Установява се, че на 21.03.2017 г. в 14:59:56 часа вратата е
била напълно отворена поради преминаването на двама граждани, а ищцата се е
намирала успоредно на вратата, на около 50-70 см. В 14:59:57 часа вратата все
още е била отворена и ищцата вече се е насочила към дясната част на отвора й,
движейки се в зоната, където няма обхват на микровълновите радари. Вратата е
започнала да се затваря в 14:59:59 часа, а ищцата е продължила предприетото
действие по излизане, попаднала е в т. нар мъртва зона – между двата радара
(датчика) и все още не е била засечена от предпазния датчик на рамката на
врата, който е отговорен за задържане на затварянето, докато премине. Няма спор
между страните, а и се установява от заключението на извършената по делото
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), че след падане от собствен ръст на лявата
си страна ищцата е получила пертрохантерно счупване на лява бедрена кост.
Спорно между страните остава обстоятелството каква е причината за падането на
ищцата. В показанията си свидетелят Андрей Рунчев, който заявява, че е
разгледал охранителните видеозаписи от случилото се, разказва как ищцата се е
опитала да мине през вратата, но вратата се е затворила в този момент,
последвало притискане и падане от нейна страна. В заключението си вещото лице
по СТЕ отбелязва, че технически е възможно вратата да осъществи контакт с
преминаващ през нея човек, но от предоставени записи не се вижда ясно дали е
имало съприкосновение между затварящата се врата и тялото на ищцата. Посочва
още, че от приложените към заключението снимки се вижда, че десният крак на
ищцата и главният контактуващ кант на дясното крило на вратата са на едно и
също място, а когато вратата е предприела посока на отваряне ищцата е била
навътре, обратно в помещението. Допуска, че настъпилите неблагоприятни
последици може да са вследствие на загуба на равновесие от неочакваното за
ищцата „поведение“ на вратата. Отбелязва още, че вратата е отчела наличие на
обект и се започнала да се връща, като в тази ситуация е възможно да има
контакт, чиято сила, макар и минимална, с напредване на възрастта може да
причини загуба на равновесие. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си, че от записа не се вижда дали е имало съприкосновение между
тялото на ищцата и вратата. Обяснява, че има две възможности: 1) че двата
датчика на вратата са засекли ищцата и се е предприело отваряне на вратата; 2)
че е имало съприкосновение с тялото на ищцата, вследствие на което се е
отворила вратата. При извършения в съдебно заседание оглед на веществено
доказателство – диск от охранителна камера, приложен към ДП № 431ЗМ785/2017 г.
по описа на Първо РУ МВР Бургас (л. 280), е установено, че при преминаване през
вратата същата се затваря и ищцата пада.
Съдът споделя изложените от първата инстанция
съображения, че обстоятелството дали между крилата на вратата и тялото на
ищцата е имало пряк физически контакт, или самото действие по затваряне на
вратата е предизвикало като странична реакция от страна на ищцата загубата на
равновесие, в резултат на което тя е паднала, е ирелевантно, тъй като и в двата
случая фактически обстоятелства сочат за наличието на пряка причинна връзка
между движението на вратата и увреждането на ищцата. Липсата на директен
физически контакт между вратата и тялото на ищцата не е показател за липса на причинност
(в подобен смисъл е Решение № 851 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 502/2010
г., IV г. о., ГК, постановено по въпроса за причинната връзка при липсата на
директен физически контакт между пострадалия и вещта, от която е настъпило
увреждането). Внезапното и неочаквано затваряне на вратата, докато през нея е
преминавала ищцата, е предизвикало естествена реакция за една 78-годишна жена,
а именно загуба на равновесие и последващо от това падане. Следователно, дори и
да се приеме липсата на пряк физически контакт между вратата и тялото на
ищцата, това не би довело до прекъсване на причинната връзка. Във връзка с
изложеното следва да се отбележи, че липсва фактическа обоснованост и житейска
логика в доводите на въззивника, че инцидентът е настъпил по изключителна вина
на въззиваемата. Непредвиденото затваряне на вратата и последвалата от това
загуба на равновесие от страна на ищцата не сочат за изключителна вина, която
да е годна да прекъсне причинната връзка. С оглед на изложеното съдът намира,
че е налице пряка причинна връзка между настъпилите за ищцата вреди и
противоправното бездействие на лицето, на което Община Бургас е възложила
работата по управление и стопанисване на общинско имущество.
Относно наличието на вина съдът намира следното. Съгласно
задължителните постановки на Постановление № 7 от 29.12.1958 г., Пленум на ВС отговорността
по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, има обезпечително-гаранционна
функция и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и
затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата
невиновност. Вината се търси не у този, който е възложил работата, а у този,
който я изпълнява, като неговата вина се предполага до доказване на противното
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Съгласно Постановление № 9 от 28.12.1966 г., Пленум
на ВС вината на изпълнителя по чл. 49 ЗЗД може да се изразява в невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. По делото се установи, че
още при монтирането на вратата е съществувала техническа възможност за
отстраняване на опасността от настъпване на вреди чрез разширяване на обхвата
на микровълновите радари на автоматичната врата, но такива действия не са били
предприети въпреки постъпилите сигнали за притиснат багаж. Налице е виновно
бездействие при управлението и стопанисването на общинско имущество, изразяващо
се в неполагане на дължимата грижа по поддръжка на вратата в такова техническо
състояние, което да не застрашава живота и здравето на гражданите. Ето защо
доводите на въззивника, че при монтирането й автоматичната врата е отговаряла
на всички стандарти и че за общината не съществувало задължение за изпитването
й след монтажа, не са годни да оборят презумпцията за вина. С оглед на
изложеното съдът намира, че по делото не е проведено успешно оборване на
презумпцията за вина.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
всички предпоставки за възникване на отговорността на Община Бургас по чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД.
По отношение на размера на иска съдът намира следното.
Не се спори между страните, а и се установява от събраните
по делото писмени доказателства (фактури и касови бонове към тях), както и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, че
във връзка с увреждането ищцата е понесла вреди под формата на претърпени
загуби, представляващи разходи за лечение и медикаменти, на обща стойност 1895,78
лева. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че сумата от 1895, 78 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 21.03.2017 г. до окончателното
изплащане.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968
г., Пленум на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. От заключението на вещото лице по СМЕ се установява,
че при падането на ищцата от собствен ръст на лявата си ръка е получила
пертрохантерно счупване на лява бедрена кост, оздравителния период на който е
около шест месеца, като крайникът е бил имобилизиран за 2, 5 – 3 месеца, през
който срок е било затруднено движението му, като през първите 2, 3 – 3 месеца
ищцата не е могла да стъпва на него. Към момента на извършения от вещото лице
преглед на 27.02.2019 г. функциите на крайника са били възстановени. Вещото
лице е констатирало, че ищцата се придвижва с бастун /канадка/ без да куца и че
по страничната повърхност на лявото бедро има надлъжен оперативен цикатрикс с
дължина 14 см. При прегледа пострадалата споделила, че при изправяне след
продължително стоене усеща болки до раздвижване на крака, че при носене на
тежест с лявата ръка усеща болки в ляво бедро, че се придвижва с бастун за
по-голяма сигурност, тъй като се страхува да се движи без помощно средство. От
показанията на свидетелката Красимира Манева – дъщеря на ищцата, се установява,
че престоят на ищцата в болницата е продължил десет дни; че ищцата е била
обездвижена и е изпитвала болки месеци наред; че за ищцата да се грижили
свидетелката й баща й; че са й взели комбиниран стол, за да могат да я къпят и
да ходи до тоалетна, докато започне да ходи сама; че за пръв път след инцидента
през месец март ищцата е излязла в края на месец юли, когато свидетелката й е
купила пособия за придвижване. Преценени в тяхната съвкупност, всички
обстоятелства относно характера и тежестта на телесното увреждане, интензитета
и продължителността на претърпените физически и психически болки и страдания, възрастта
на пострадалата и обществено-икономическите условия в страната дават основание
да се приеме, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева.
Неоснователни са наведените от
въззивника доводи за намаляване на размера на обезщетението поради това, че
инцидентът е настъпил вследствие на невнимание на самата ищца. Съгласно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съгласно т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС
съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази
в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Доводите на въззивника, че падането на въззиваемата се дължи на нейното
невнимание и личностни качества не сочат за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като не са свързани с проява на противоправно поведение и
неполагане на дължимата грижа. В заключението вещото лице по СТЕ отбелязва, че
инцидентът е би могъл да се избегне, ако зоната на микровълновите радари, в
която няма покритие, е била обозначена и препречена. В показанията си
свидетелят Рунчев съобщава, че липсват конкретни маркировки на вратата, че през
нея трябва да се мине централно. Ищцата е проявила дължимата грижа и внимание
при преминаване през вратата, но инцидентът е настъпил по причини, които не се
дължат на нейно противоправно поведение. Пострадалата не е била длъжна да
познава механизма на работата на вратата, включително и спецификите относно
периметъра на действие на микровълновите радари и на датчика. С оглед на
изложеното следва да се приема, че не са
налице основания за намаляване на размера на присъденото обезщетение поради
допринасяне на ищцата за настъпване на вредоносния резултат.
На основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева е
дължимо ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.03.2017 г. до
окончателното изплащане.
Поради гореизложеното предявеният главен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД се явява доказан по основание и
размер, поради което правилно и законосъобразно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
С оглед уважаването на главния иск следва да се приеме,
че не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния
иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 86 ЗЗД. В тази връзка следва да се
отбележи още, че отговорността по чл. 50 ЗЗД възниква, когато вредата е в
резултат на свойства на самата вещ, а не на действия, свързани с нейната
правилна експлоатация (Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
968/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1140/2009 г., III г. о., ГК). По делото се установи, че вредите не са
възникнали поради свойствата на автоматичната врата, чиито радари са можели да
бъдат пренастроени още при монтажа й, а поради противоправно бездействие,
изразяващо се в неполагане на дължимата грижа при поддръжката на общинско
имущество – при знание за нередности във функционирането на автоматична врата
не е реализирана гаранционната отговорност на изпълнителя; не е сключен договор
за поддръжка и сервизно обслужване; не е обозначена т. нар „мъртва зона“ на
микровълновия радар на вратата и не е препречено преминаването на граждани през
нея.
Предявеният при условията на евентуалност обратен иск
срещу третото лице-помагач на страната не ответника не е предмет на въззивна
проверка, доколкото в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По изложените съображения първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата на минималните размери на адвокатските
възнаграждения въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Д. –
процесуален представител на въззиваемата, действащ при условията на чл. 38, ал.
1 , т. 2 от ЗА, сумата от 886, 87 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1674 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 3417/2018 г. на Районен съд – Бургас в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Община
Бургас, с адрес: ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов Николов, на основание чл.38, ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат М.Д.,
адрес ***, сумата от 886, 87 лева
(осемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.