Определение по дело №182/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 176
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Ангелина Йоргакиева Лазарова
Дело: 20203000600182
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Номер 176/19.06.          Година  2020                  Град Варна

 

Варненският Апелативен съд                             Наказателно отделение

На деветнадесети юни                            Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Яна Панева

 

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 182 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

          Второинстанционното производство е по реда на чл. 377, ал. 2 от НПК и се развива по глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Окръжна прокуратура Силистра срещу Разпореждане № 47/07.05.2020г. на Окръжен съд гр. Силистра по АНД № 70/20 г., постановено от съдията докладчик на основание чл. 377 ал. 1 вр. чл. 249 ал. 1 т. 4 от НПК.

          В протеста, подаден в законния срок, се поддържа мнение, че разпореждането е неправилно. Прокурорът посочва, че в обстоятелствената част на предложението за прилагане на чл. 78 А от НК по отношение на обв. К., са описани имотите и културите по проверката на свид. Незир Али от ДФЗ-ДТИ-Разград. Тази проверка е съществена за установените и засети култури на място, а от заключението на ботаническата експертиза става ясно, че към датата на деклариране не са били засети декларираните от обвиняемия култури. В хода на разследването и при изготвяне на предложението, според прокурора, не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на обвиняемия относно фактите и обстоятелствата, за които е привлечен към отговорност. Иска се разпореждането да бъде отменено и да бъде постановено продължаване на съдебното производство.

          Придвижването на жалбата и материалите по делото до Апелативен съд гр. Варна сочи, че съставът на СОС поддържа изразеното в разпореждането становище.

Варненският апелативен съд, в настоящия състав, се запозна с материалите по делото, прецени съображенията по разпореждането и счете частният протест за допустим, но по същество - неоснователен. Въззивната проверка установи следното:

Процесуалната хронология на наказателното производство в съдебната му фаза включва внасянето на предложение от СОП за освобождаване на обв. Г.С.К. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 248 а ал. 2 от НК за първи път на 31.12.2019г. С Разпореждане № 6/08.01.2020г. съдията докладчик е било постановено прекратяване на основание чл. 377 ал. 1 вр. чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на правото на защита на обв. К..

Предложението е повторно внесено на 07.04.2020г. и по него е било произнесено разпореждането, предмет на настоящата въззивна проверка. Становището, че на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК, ограничаващи правата на обвиняемия, първоинстанционният съд е обосновал с вътрешна противоречивост в обстоятелствената част на постановлението, и между нея и обвинението, констатирано и при предходното връщане на делото, но останало неотстранено. Съдията докладчик е установил, че прокурорът от фактическа страна приема, че К. действително е засял и обработвал определени площи с домати, краставици, лук и чесън, произвел е продукция от тях и я е продал (с отразяване на конкретни фактури и количества от съответния вид продукт), но в обвинението счита, че такива действия не са били осъществени, съответно са били инкорпорирани невярно в подаденото коригиращо заявление. За втори път съдът коментира и парцел 57995-364-11-1, за който в обстоятелствената част е посочено, че е бил засят с царевица, кайсии и орехи, а в диспозитива на обвинението към тях са добавени и лозя.

Съставът подкрепя становището на съдията докладчик. В предложението са посочени взаимноизключващи се твърдения – едните, обосновани с фактури за реализирана продукция в съответствие с подадените данни, а насрещните – с резултатите от проверката на свид. Али, че декларираното не е било засято, като в приложимата процедура от обвиняемия са представени неверни данни.

Съществуването на фактури за продадени зеленчуци от вида на декларираните, в чиято истинност явно прокурорът не се съмнява, изключва от своя страна твърдението на проверяващия от ДФЗ, че такива не са били изобщо засети. Ако обаче прокурорът счита, че фактурите за продажба на продукция, която дори не е била засята, не са достоверни – то би следвало (най-малко) да го посочи в обстоятелствената част.

Действително, описана е надлежната проверка от представителя на ДФЗ, но това не само не преодолява противоречието, а го задълбочава. В протеста си прокурорът се придържа към изводите на проверката, но в обстоятелствената част на постановлението е възприел и точно обратните.

Ако „В хода на разследването е установено по безспорен начин, че проверените парцели не са били засети с декларираните култури, което се явява невярно сведение от страна на обв. К.“ (стр. 7, абз. 1 от постановлението), то защо от фактическа страна (стр. 4, последните два абзаца) прокурорът е изложил точно обратното – че такива култури са били засети, неблагополучията с тях и т.н. Видно е, че технологичните възможности copy-paste са причина в предложението (стр. 5, абз. 1, р. 11-12) да фигурират изявленията на обвиняемия като част от изложението на прокурора. По-съществено е, че обвинението едновременно приема като вярно казаното от обв. К., но и го отхвърля, което изключва твърдяната безспорност в неверността на декларираните данни.

Самото включване в постановлението на данните за кампания 2015 и 2016 години, подробно отразяващи процедурата, фактурите за реализираната тогава продукция – въпреки изводите на агротехническата експертиза, че обв. К. не може да е засял такива площи и да е реализирал такива количества, също поражда объркване. За тези кампании прокурорът приема, че експертът е правил предположения и липсата на проверка от ДФЗ възпрепятства доказване по безспорен начин дали през съответните стопански години обвиняемият е декларирал неверни данни в подадените заявления. Но защо тогава изобщо са включени сред фактическите положения по конкретното предложение за деяние, извършено на 12.06.2017г.

Изключително правилно в разглежданото разпореждане е поставен акцент върху изискването постановлението на прокурора ясно и точно да очертава фактическите положения свързани с обвинението, тъй като според нормата на чл.378 ал.3 НПК делото се разглежда именно в тези рамки. На този етап постановлението не позволява да се узнае защо са неверни заявените от обв. К. данни за 2017г. и кои всъщност са верните, относимо към повдигнатото обвинение. Изложеното осуетява пълноценното развитие на производството по чл. 378 ал. 3 НПК и упражняване на комплексното право на защита на обвиняемото лице.

В този смисъл, необходимо е изготвяне на прецизиран краен акт на прокурора по чл. 242 ал. 1 от НПК и чл. 375 от НПК, като се преодолеят конкретизираните противоречия между факти и изводи по тях. По този начин и констатираното съществено процесуално нарушение ще бъде отстранено.

 

Изложеното обосновава извод, че разглежданото разпореждане по чл. 377 ал. 1 вр. чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

          Поради изложеното и на основание чл. 377 ал. 2 и чл. 345 ал.1 от НПК съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 47 от 07.05.2020г. на Окръжен съд гр. Силистра по АНД № 70/20г.

 

          Определението е окончателно.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ: