Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, 29.03.2019
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 17-ти
въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
При участието на секретаря Елена
Чаушева и прокурора Иван Аврамов, разгледа докладваното от съдия С. Колева
ВНОХД № 3993 по описа за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 24.07.2018г., СРС, НО,
129 състав е признал подсъдимия Г.К.К. за невиновен в това, че на 06.11.2015г.,
около 10.45 часа в София, като съизвършител, в съучастие с неизвестен
извършител, който на същата дата на домашния й адрес в гр. София възбудил у М.М.Д.заблуждение,
че е нейният близък познат „М.“, който следва чрез куриерска пратка на същата
дата да получи от чужбина животоспасяващи лекарства на стойност
2 500.00лв., но не може да го стори, тъй като не се намира в гр. София и
моли тя да приеме пратката и да плати на куриера сумата от 2 500.00лв. с
нейни пари, които след това ще й възстанови, с цел да набави за себе си и за
неизвестния извършител имотна облага поддържал у М.Д.възбуденото от неизвестния
извършител заблуждение, като я уверил с думите: „Аз съм куриера с лекарствата“
и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на 2500.00лв., като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини – Г.К.К.
е бил задържан от служителите на 06 РУ-СДВР, поради което и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил въззивен
протест и допълнение към него, като се сочи, че същата е неправилна,
незаконосъобразна, постановена без да са взети предвид всички събрани по делото
доказателства. Според прокурора изводът, до който е достигнал районният съд, че
деянието е несъставомерно от обективна страна е неправилен, тъй като дори да се
приеме, че у свидетелката не е настъпило заблуждение, това не променя характера
на престъплението и не го прави несъставомерно. Оспорва се приетото в мотивите
към протестирания съдебен акт, че е налице негоден опит като посочва, че такъв
би бил налице, ако обекта, към който е насочено увреждането не съществува, или
пък е налице обективна невъзможност използваните от дееца средства да постигнат
целения резултат. В случая според прокурора и обектът на престъплението е
налице и е бил годен, и използваните похвати и средства са били годни да
доведат до целения резултат, като фактът, че пострадалата свидетелка е разбрала,
че в случая е налице опит за измама, не прави опитът за измама негоден, а
единствено води до невъзможност за извършителя да довърши деянието си, поради
причини, които стоят извън неговата воля. Посочва се още, че от обективното
поведение на подсъдимото лице се установява категорично, че същият е участвал в
осъществяване на престъпното деяние в качеството му на съизвършител с
неизвестен за разследването извършител, който му е дал стриктни указания по
телефона. Твърди се, че подсъдимият е обективирал умисъл за измама чрез
действия на поддържане на заблуждение у пострадалата. В заключение се предлага
на въззивния съд да отмени протестираната присъда и да постанови нова такава, с
която да осъди оправдания подсъдим.
В
разпоредително заседание от 04.10.2018г.
въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства и в този смисъл
провеждането на въззивно съдебно следствие.
В открито
съдебно заседание пред въззивния съд представителя на СГП поддържа протеста и
моли за уважаването му по изложените в него доводи и съображения. Счита, че при
оценъчната дейност първоинстанционният съд е стигнал до незаконосъобразни и
неправилни мотиви, които водят до извод, че подсъдимият К. нито е възбудил,
нито е поддържал заблуждение у пострадалото лице, с което да го принуди да
извърши разпореждане със своето имущество. Посочва, че показанията на
разпитаните свидетели полицаи не са били оценени правилно от първостепенния
съд, както и протоколите, обективиращи изземването на кутията с бонбони.
Твърди, че подсъдимият носейки пратка с бонбони, но обяснявайки, че това са
медицински изделия е поддържал заблуждение в пострадалата, с което е осъществил
от фактическа страна изпълнителното деяние на чл. 209 от НК. Моли за отмяна на
оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият К. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитата на
подсъдимия – адв. С. моли протеста да бъде оставен без уважение. Посочва, че в
мотивите към протестираната присъда са обсъдени всички доказателства както
поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. Излага, че показанията на св. Д.са
разкрили различна картина от ДП, която довежда до оневиняването на подсъдимия.
Набляга на обстоятелството, че св. Д.в хода на съдебното следствие изрично
свидетелства, че подсъдимият не й е казал нищо, а тя го е заговорила, както и
че не е носил никакъв пакет в ръцете си. Моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда и оставяне без уважение на подадения срещу нея
протест.
В правото си
на лична защита и последна дума подсъдимият моли депозираният протест да не
бъде уважен.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ХVII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във протеста и
допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира
основания за изменение на фактологията, приета от първия съд, която се изразява
в следното:
Подсъдимият Г.К.К.
е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование,
разведен, неосъждан.
Към 2015 г. същият изкарвал препитанието си,
работейки като шофьор на таксиметров автомобил, като е поемал и поръчки за
куриерски услуги за превозване на вещи и предмети от едно място до друго. Месец
февруари на 2015 г. е претърпял Исхемичен мозъчен инсулт, по повод на който е
бил на лечение в УМБАЛ „Софиямед“ в
периода от 05.02.2015 г. до 08.02.2015 г. През 2016 г. в същото лечебно
заведение му е направена имплантация на постоянен електрокардиостимулатор. По
повод на оплаквания от неврологично естество отново е бил на лечение в същото
лечебно заведение през 2017 г., което се установява от представените в хода на
съдебното следствие епикризи.
Около една
година преди инкриминираната дата - 06.11.2015 г., в управлявания от него
таксиметров автомобил се качили непознати за него лица, които го попитали дали
може да извършва и куриерски услуги, като подс. К. потвърдил, след което им
предоставил телефонния си номер.
На 06.11.2015
г. едно от тези непознати лица му се обадило по телефона и му казало, че има
нужда от куриерска услуга, изразяваща се в
закупуване на кутия с вафли, която подсъдимият да постави в непрозрачен
плик и да занесе на едно лице на конкретно посочен адрес. Подсъдимият приел да
осъществи куриерската услуга.
Междувременно,
същия ден сутринта, около 09:27 часа, св. М.М.Д.била в дома си на адрес: гр.
София, ул. „******, когато получила обаждане на домашния си телефон от номер ******. Лицето отсреща я попитало
дали го е разпознала, при което тя веднага се е досетила, че става въпрос за
„телефонна измама“, но въпреки това продължила да разговаря, като му отговорила
„М., ти ли си?“ , въпреки че нямала познат с такова име. Лицето отсреща
потвърдило, че е „М.“. В проведените няколко разговора след това същият казал
на св. Д., че има нужда от услуга, че е поръчал животоспасяващи лекарства,
които ще му се доставят в гр. София, но не може лично да си ги получи, защото
се намира извън града. Поради това, помолил св. Д.да ги получи от куриера и
заплати за тях сумата от 2500 лева, като обещал, че по-късно ще дойде да си
получи пратката, както и да възстанови заплатената от св. Д.а парична сума. Последната се съгласила и се
уговорили да се чуят по-късно, за да се уточнят къде и кога ще стане срещата с
куриера. Веднага след като затворила телефона, св. Д.а се обадила на телефонния
номер на дежурната част на 06 РУ-СДВР, за да съобщи, че се опитват да я измамят
по телефона. От там я посъветвали да изпълнява указанията на лицето, което й се
обажда по телефона, като съобщи в 06 РУ-СДВР, часа и мястото на срещата, където
ще присъстват полицейски служители, които да задържат куриера при предаване на
паричната сума, като са я предупредили да сложи в плик паричната сума, която ще
предаде на куриера.
След като
непознатото лице се обадило на св. Д.и посочило мястото на срещата, а именно
спирката на автобус №64 ул. „Нарцис“ св. Д.отново се обадила и съобщила на
служител на 06 РУ-СДВР времето и мястото на срещата и се запътила натам, като
пренасочила домашния си телефон към мобилния. След множество разговори,
уточнявания и изчаквания, при проведени телефонни разговори за времето от 10,45
часа до около 11,00 часа, въпросното лице, което се обаждало по телефона на св.
Д.й съобщило, че куриерът се намира на спирката, като описал как изглежда на
външен вид. Когато приближила спирката на
автобус №64 на ул. „Нарцис“, св. Д.а разпознала куриера по даденото
описание, като забелязала, че той непрекъснато говори по телефона. Приближила
се до него и го попитала той ли е куриера, като лицето потвърдило. След това му
предала бял пощенски плик, с намираща се в него банкнота с номинална стойност
20,00 лева, непосредствено след което подс. К. бил задържан от служители на 06
РУ-СДВР: Н.А.Ш., И.Б.Б., Н.Г.С.и М.С.Д..
След
задържането, подс. К. съобщил на полицейските служители, че в багажника на
таксиметровия автомобил, с който е дошъл, се намира плик, съдържащ сладки,
които по указание на лицето, което му е възложило извършването на куриерската
услуга е закупил и е следвало да предаде на св. Д.. Показал им плика, същият
бил взет от св. Н.Г.С.и впоследствие предаден с протокол за доброволно
предаване за нуждите на разследването.
При
извършения обиск на подс. К. в десния
джоб на дънковите панталони, с които е бил обут са намерени и иззети 2 броя
мобилни телефона марка „Нокия“ в работен режим, а в предния ляв джоб - 1 брой банкнота с номинал 20.00 лева и
сериен номер БО 1443997, скъсана в
лицевата горна средна част.
От приобщените към досъдебното производство
трафични данни (л. 43 от досъдебното производство) се установява, че
телефонният номер ******, от който св. Д.е получила обаждане от непознато за
нея лице, е регистриран на името на св. Г. В.Г., съгласно показанията на който
същият не ползва СИМ-карта с такъв абонатен номер, както и че многократно е
викан за разпит в РУ- гр. Самоков във връзка със закупени на негово име
сим-карти, чрез неправомерно използване на личните му данни.
Така
възприетата фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин
от гласните доказателствени средства, каквито са показанията на разпитаните
свидетели М.М.Д., дадени в хода на съдебното следствие, И.Б.Б., М.С.Д., Н.Г.С., Г. В.,
И.Л.обясненията на подсъдимия К., писмени доказателства и доказателствени
средства – заповед за задържане, протокол за доброволно предаване, протокол за
обиск, протокол за претърсване и изземване от лек автомобил „Хюндай“, данни за
трафика, предоставени от „Мобилтел“ ЕАД по отношение на номер ********, ползван
от подсъдимия К., номер ********,
ползван от св. М.Д.и номер ******** с мобилен номер **********, на името на св.
А.Д., експертизи относно здравословното състояние на подс. К., предоставени в
хода на съдебното следствие.
Първоинстанционният
съд е направил правилна преценка на целия доказателствен материал, въз основа на което е изградил своите изводи, която преценка настоящият
съдебен състав намира за правилна, обоснована, законосъобразна и споделя
напълно, поради което възприе фактическата обстановка, идентична с тази, приета
от първата инстанция.
Настоящият
съдебен състав, също като контролирания съд, намира доказателствената
съвкупност по делото за хомогенна и без съществени противоречия, поради което
дава възможност да се приеме установената фактическа обстановка.
Основен
източник на информация за случилото се са показанията на св. Д.. Обоснована е
констатацията на контролираната инстанция, че са налице съществени разминавания
между споделеното от свидетелката в различните фази на процеса, което е и
причината СРС да използва процесуалния способ, предвиден в чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 и т.2, пр. 2 от НПК и да приобщи казаното от нея в досъдебното
производство. Правилно е решението на съдът да се довери на показанията й
депозирани в хода на съдебното следствие, защото именно там същите са логични, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и подкрепени от всички събрани и
приложени по делото доказателства. Не без значение е и обстоятелството, че сама
свидетелката се отрича от показанията си в досъдебното производство,
разяснявайки, че там разказа й не отразява достоверно възприетото от нея. Заявеното
от св. Д., относно полученото телефонно обаждане, съдържанието на проведения
телефонен разговор и фактът, че е осъзнала действителните намерения да бъде
измамена още тогава, убедително кореспондира с приложените по делото разпечатки
на проведените разговори между нея и служител на 06 РУ-СДВР, също със показанията
на св. С., който потвърждава, че св. Д.се е свързала с органите на МВР и
съобщила, че се опитват да я измамят.
Разпитаната
свидетелка коректно описва възприетите от нея събития и хронологически
пресъздава последващите си действия и наблюдения в хода на осъществената си
среща с подсъдимото лице. Свидетелката Д.е категорична, че забелязала
подсъдимия и го разпознала незабавно по описанието дадено и по телефона,
заявява, че му предоставила сума от 20лв. като в този момент служителите на МВР
са се намесили и задържали подсъдимия. В контекста на изложеното разпитаната
свидетелка дава информация, касаеща поведението на подсъдимия. Същата описва,
че докато предавала плика с паричната сума, той е говорел по телефона, но същевременно
потвърдил, че е човекът, когото тя очаква. Така изложеното от нея е логично,
последователно и убедително, поради което съдът възприе изцяло показанията й
като достоверни, още повече, че същите се потвърждават от останалите
доказателствени материали. В случая напълно правилно съдът е отхвърлил версията
на свидетелката заявена в досъдебното производство, касаеща проведения разговор
между нея и подсъдимото лице, не само на основание, че св. Д.се отрича
категорично от тези си показания на следващ етап от процеса, а и поради пълната
кореспонденция на разказа й пред съда с този на подс. К., който е категоричен,
че при срещата си със свидетелката единствения проведен помежду им разговор
касае потвърждението от негова страна, че той е човекът, изпратен като куриер
да достави пратката.
От друга
страна несъмнено правилно е решението на съда да не се довери на показанията на
полицейските служители депозирани пред орган на ДП, касаещи начина на
осуетяване на извършваното престъпление. Същите твърдят, че са се озовали на
мястото случайно, разпознавайки подсъдимия по линия на „телефонни измами“,
поради което са осъществили проверка. Горното категорично противоречи на
показанията на св. Д., депозирани пред съда, в които е категорична, че
служителите, които са задържали подсъдимото лице, са били на мястото на срещата
й с него не случайно, а по повод осъществен сигнал от нейна страна преди това и
в резултат на координирана акция помежду им. Безспорно в тази насока освен показанията на
обсъжданата свидетелка следва да бъдат ценени и тези на св. С., депозирани в
хода на съдебното следствие, където същият потвърждава, че е получен сигнал от
св. Д.и по повод на този сигнал е осъществена полицейска акция, в резултат на
която са задържали подсъдимия на място. Именно противоречивостта на показанията
на полицейските служители, снети в хода на ДП, с доказателствения материал,
който се кредитира от съда, мотивират и този съдебен състав да не отдаде вяра
на заявеното от тях, че подс. К. към момента на задържането му е носил пакет в
себе си, който е изхвърлил. По отношение на това обстоятелство прекият очевидец
на деянието – св. Д.отрича да е забелязала подсъдимият да държи нещо в ръцете
си. От друга страна, сами свидетелите С., Б.и Д. заявяват, че ако е налице
изхвърлен предмет, то в случая е нужно да бъде извикана огледна група, която да
състави протокол за оглед, което в случая не е сторено, доколкото процесния
пакет е предаден с протокол за доброволно предаване.
Съдът
кредитира показанията на св. Г.като логични, последователни и съответни на
останалия доказателствен материал. В хода на разпита си свидетелят
добросъвестно споделя за осъществена злоупотреба с негови лични данни и отрича
да е използвал сим карта с процесния абонатен номер.
Подсъдимият Г.К. дава обяснения по делото, в които максимално пълно се
старае да възпроизведе характера и развоя на отношенията му със свидетелката Д.от
една страна, и хората, които са го изпратили да достави пратката на инкриминираната
дата от друга. При извършения самостоятелен анализ на тези обяснения и
съпоставянето им с останалите доказателства по делото, не се установява, привлеченото
към наказателна отговорност лице да премълчава или интерпретира факти и
обстоятелства, важни за изясняване на въпроса - знаел ли е той, че участва в
престъпление измама и, съответно, за преценка съставомерността на деянието от
субективна страна. На първо място, съдът констатира, че подсъдимият не отрича,
че е бил изпратен да достави пратка на процесния адрес, като същевременно е
поддържал постоянни контакти по телефона с лицето, което му е поръчало да направи
това. Несъмнено последното се потвърждава от св. Д., която споделя, че към
момента, който се е срещнала с подсъдимото лице, същият е говорил по телефона и
заявява, а когато се качила в автомобила си получила телефонно обаждане от
човекът, с когото е разговаряла по-рано, който вече бил разбрал, че измамата е
осуетена. На следващо място обясненията на подсъдимото лице не съдържат
информация за трайно установени отношения между него и неустановеното по делото
лице, което е осъществило разговорите със св. Д., в опит да я заблуди,
доколкото подсъдимият заявява, че не познава тези хора, а е извършвал куриерски
услуги срещу заплащане и в тази връзка е предоставил телефонния си номер. Подс.
К. е категоричен, че комуникацията, която осъществявал с тях е била единствено
по телефона, а същевременно добросъвестно разказва, че освен този случай е бил
изпратен за още един такъв от посочените лица. Същият потвърждава, че е закупил
по поръчение на лицето, с което е разговарял по телефона кутия с вафли, които е
следвало да предаде на св. Д., но не е бил наясно със сумата, която е следвало
да получи за тази пратка. Довод в тази насока е и това, че св. Д.му е предала
единствено сумата от 20лв., при което подсъдимият не е разпитвал свидетелката
за остатъка от паричната сума, която е следвало да бъде предадена, съгласно
предварителната уговорка между нея и неустановеното по делото лице.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя и
от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства,
каквито са протокол за доброволно предаване, протокол за обиск и изземване,
данни за трафика, предоставени от „Мобилтел“ ЕАД по отношение на номер **********,
ползван от подс. К., номер ********, ползван от св. М. Д., номер ********* с
мобилен номер **********, на името на А.Д..
Всичко изложено дотук мотивира въззивния съд, при направения от него
самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, да приеме, че
установените от районния съд фактически положения, в пълнота отговарят на
станалото в обективната действителност.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд е достигнал до правилни изводи от правна
страна, че подсъдимият Г.К. не е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
За да има измама, е необходимо адресатът на заблуждението да бъде насочен
към осъществяване на правно значимо поведение - да извърши нещо; да пропусне
някаква полза; да претърпи загуба. Заради това, при измамата се очертават
причинни връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и
настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват в това,
че вследствие на заблуждението на адресата на измамата се затвърждават неверни представи за
гражданско - правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на
имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни предствави
адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане - за своя или за
чужда сметка, а като последица от това имуществено разпореждане се стига до
имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има
право да се разпорежда.
Следва да се отбележи, че измамата е възможна само по отношениие на
физическо лице, което при това трябва да притежава фактическа власт върху
имуществото, с което се разпорежда поради заблуждението, създадено или
поддържано от дееца.
Измамата е резултатно престъпление - вследствие на въздействието върху
пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане и по този начин
претърпява имотна вреда. Престъплението е довършено с неоснователното излизане
на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице, с чието
имущество се разпорежда измаменият.
Във връзка с така изложеното, въззивният съд намира, че съгласно
конструкцията на обвинението, а именно, че: подсъдимият с цел да набави за себе
си и за неизвестния съизвършител имотна облага, поддържал заблуждение у М.М.Д.,
че нейният близък познат „М.“, който следва чрез куриерска пратка да получи от
чужбина животоспасяващи лекарства на стойност 2 500лв., но не може да го
стори, тъй като не се намира в гр. София и я моли тя да приеме пратката и да
заплати на куриера сумата от 2 500лв. с нейни пари, които след това ще й
възстанови, като я уверявал с думите: „Аз съм куриера с лекарствата…“ е
несъставомерно от обективна страна.
При така установените факти, обективно не се констатират извършени от подс.
К. действия по осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението
"измама". Липсват извършени от него действия по поддържане на заблуждение у
свидетелката Д.. По делото не се установиха никакви данни, от които да се
изведе извод от обективна страна за осъществени измамливи действия от страна на
подс. К., по начина формулиран в обвинителния акт. Липсват каквито и да било
доказателства за поведение на подс. К., сочещо към поддържане на неверни
представи у св. Д.относно фактът, че носи лекарства, съгласно уговорката й с
неустановеното по делото лице. Несъмнено именно свидетелката е тази, която е
била активната страна и е попитала подсъдимия дали той е куриера, при което
последният само е отговорил утвърдително. Не се доказва подсъдимият да е
осъществил такова въздействие у свидетелката Д., годно да поддържа заблуждение,
тъй като между тях не е осъществена комуникация, извън потвърждаването от
страна на подсъдимото лице, че той е лицето, което тя очаква. Подс. К. не е
държал в ръцете си пакета, който е следвало да бъде предаден, а по времето,
когато се е срещнал със свидетелката е разговарял по телефона. Не се установява
привлеченото към наказателна отговорност лице да е имало поведение, изразило се
в това да съобщи, че той е „куриерът с лекарствата“, както е посочено в
обвинителния акт, т.е. със своите действия той не е поддържал заблуждение у
пострадалата свидетелка, което преди това неустановеното лице по делото се е
опитало да възбуди.
Нужно е да се
отбележи, че със своята дейност подсъдимият не би могъл да носи отговорност
като съизвършител. Това е така, защото
опитът за въвеждане и поддържане на заблуждение по отношение на св. Д.е
извършен от неустановеното по делото лице, което многократно е разговаряло с
нея и е лансирало версията, която да мотивира свидетелката да се разпореди със
сумата от 2500лв. В случая неустановеното по делото лице е било лицето, което е
насочило св. Д.към правно значимо поведение да извърши нещо – т.е. да плати
парите за животоспасяващи лекарства, които нейният близък следва да получи. В
случая подсъдимият не е участвал в действията, съставляващи опит за въвеждане в
заблуждение, нито поддържане на заблуждение, а единствено физически е щял да
подпомогне пренасянето на паричната сума до извършителя на престъплението. Съгласно
установеното в хода на съдебното следствие, подсъдимият единствено е
посредничил при предаването на исканата парична сума и се е явил на мястото,
където е била срещата със св. Д.. При
това положение и противно на залегналите в обвинителния акт твърдения, се
извежда несъмнен извод, че К. не е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението, а съпричастността му към измамливата схема би могла да се
разглежда единствено на плоскостта на неговото участие, но като помагач по
смисъла на чл. 20, ал.4 НК, ако в случая се установи
на основата на доказателствената съвкупност, че в субективно отношение подсъдимият
е действал заедно с прекия извършител на деянието.
В случая, обаче, този съдебен състав намира,
че от всички доказателства събрани по делото не може да се докаже, че е бил налице общ умисъл между подс. К. и
неустановеното по делото лице. За да е налице съучастие в извършване на
престъплението под каквато и да е форма, законът изрично изисква общност на
умисъла. Общият умисъл включва два компонента – умисъл за съответния вид
престъпление ( в случая за това по чл. 209
от НК) и умисъл за съучастие. Наличие на такъв и в двата му компонента не
може да бъде изведен нито в интелектуално, нито във волево отношение. Не може да бъде обосновано по делото искане и целено / а
като допускане още по – малко т.к. пък конструкцията на престъплението
като останало във фазата на опита
изключва разглеждането на евентуален умисъл/ участие в престъпна схема.
нНито като искане, нито като допускане може да бъде дефинирано
поведението на подсъдимия К., който не би могло да се докаже, че е съзнавал или
допускал, че участва в престъпна схема.
От неопроверганите му обяснения е видно, че
той е бил изпратен на мястото на срещата от неустановеното по делото лице като
са му дадени конкретни указания по телефона само за мястото на срещата, за
външния вид на св. Д., а преди това да закупи пакет със сладки, които да
опакова и предаде. Подсъдимият не е разговарял с пострадалата колко пари трябва
да му бъдат предадени, не е потърсил остатъка от сумата, която е следвало да
бъде предоставена от св. Д., съгласно уговорката й с лицето, с което е
разговаряла по телефона. Съгласно обясненията на подс. К., той не е познавал
лицето, с което св. Д.е разговаряла по телефона, а единствената им среща е била осъществена в
таксито, където се е съгласил да извършва куриерски услуги срещу заплащане.
Тезата на обвинението се крепи единствено на обстоятелството, че подсъдимият се
е явил на уговореното място, за да получи от св. Д.парична сума, за което
последната е имала уговорка с лицето, с което е комуникирала по телефона. В тази
насока обосновано съдът е достигнал до извод, че от доказателствения материал
не би могло да бъде извлечено наличието на знание от страна на подс. К. за
естеството и съдържанието на водените телефонни разговори между Д.и
неустановеното лице и основанието и причината за предаване на парични суми,
каквато уговорка е била налице между двамата. Цялостното му поведение не
позволява на съда да направи извод, че подсъдимият е имал познание за всички
обективни фактори, които завършват състава на измамата - естеството на
заблуждението, което е направено опит да бъде формирано у пострадалата и
фалшивия претекст, под който е действал истинския извършител. Очевидно е, че с поведението си
той щял да подпомогне получаването на сумата от истинския извършител, но в този
момент, но към този момент данните по делото не установяват негово познание, а
не предположение за действията и опита да се възбуди
заблуждение у пострадалата, нито какво е неговото естество. При това положение и след като не се доказва
по несъмнен и категоричен начин по смисъла на чл. 303, ал.2 от НПК, че
подсъдимият К. в субективно отношение е действал заедно с прекия извършител на
деянието, то единствения правилен извод е той да бъде оправдан.
Обосновано
предвид изхода на делото, иззетите от фактическото владение на подс. К. вещи –
телефонни апарати са върнати на подсъдимото лице.
Правилно
банкнотата с номинал от 20,00лв. е постановено да бъде върната на св. Д.,
доколкото от доказателствата по делото, безспорно се установява, че е била
нейна собственост.
Съдът се
е произнесъл и по веществените доказателства – един брой пакет, с приблизителен
размер 20/10 см., съдържащ масленки, опакован в кафяво тиксо да бъдат унищожени
по съответния ред, след влизане на присъдата в сила, доколкото са вещ с
незначителна стойност.
Обосновано
предвид изхода на делото разноските по делото остават за сметка на държавата.
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а подадения протест - да бъде оставен
без уважение, като неоснователен.
Мотивиран от
горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 465436 от 24.07.2018
г., постановена от СРС, НО, 129 състав по НОХД №4897/2018 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.