О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,
08.02.2021
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание на осми февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 49 по описа на АСНС за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.345 вр.
с чл.249, ал.3 вр. с чл.248 от НПК.
С протоколно определение от 25.01.2021
г. по НОХД № 2830/2020 г., Специализираният наказателен съд, IV състав, произнасяйки се по въпросите по
чл.248 от НПК, е приел,
че на досъдебната фаза не са допуснати съществени процесуални нарушения, с
което на практика е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия А.Р.Т.
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Против определението е постъпила жалба
от адв.С.Н. – защитник на подсъдимия Т., с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност
на първоинстанционния акт. В жалбата се твърди, че повдигнатото обвинение е
неясно и противоречиво, по отношение на времето на извършване на
инкриминираното престъпно деяние, дали същото е едноактно или не, както и каква
сума пострадалата е била принудена да предаде на дееца, респ. какъв е размерът
на причинената щета. В тази връзка се иска, обжалваното определение да бъде
отменено, а делото върнато на прокурора за отстраняване на претендираните
нередовности.
Въззивният съд, след като се запозна
с жалбата и с материалите по делото, счита, че същата е процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна.
НОХД № 2830/2020 г. на СНС е образувано по внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия А.Р.Т. за престъпление по чл.214, ал.2, т.1
вр. с чл.213а, ал.2, т.1 от НК, за това че на неустановена дата през периода
месец февруари 2009 г. до месец януари 2012 г. в гр.София, с цел да набави за
себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., като я заплашил, че „и нанесе” тежка телесна повреда чрез
заливане с киселина по лицето и очите, да извърши нещо противно на волята й –
да му даде сумата от 6 000 лева и с това й причинил вреда в размер на
6 000 лева.
Именно така е формулирано престъпното
деяние и в последно съставеното в досъдебната фаза постановление за привличане
от 28.09.2020 г. (закрепено на задната корица на том 5 от д.п.).
За да остави без уважение искането на
адв.С.Н. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора, СНС в проведеното от него разпоредително заседание е приел, че
обвинителният акт съдържал реквизитите на чл.246 от НПК и формално покривал
изискванията за посочване на време и място на деянието, като съдът нямал
правомощия да указва на държавния обвинител нито каква фактическа обстановка да
отрази, нито каква правна квалификация да и придаде. Според становището на
първата инстанция, времето на деянието съставлявал въпрос по същество.
Настоящият въззивен състав намира този
извод за незаконосъобразен.
Преди да пристъпи към излагане на
неяснотите и противоречията в обвинителния акт, АСНС държи да отбележи, че
самата формулировка в постановлението за привличане, пренесена и в диспозитива
на обвинителния титул, категорично нарушава правото на защита, защото чрез нея
на дееца се вменява еднократно деяние,
реализирано на неустановена дата, но в близо тригодишен период, което надхвърля всякакви разумни граници дори за
относително темпорално очертаване на времето на извършване на твърдяното
престъпление.
Внимателният прочит на обвинителния акт
показва, че самият прокурор не е наясно, дали инкриминира еднократна престъпна
проява или такава, която е реализирана периодично със системно поведение,
касателно упражняване на психическа принуда от подсъдимия на пострадалата и предаването
в резултат на принудата на парични суми. В обстоятелствената част на акта, в
пълно противоречие с диспозитива, се съдържат фактически постановки (при това
доста хаотични), че заплахите към потърпевшата са били отправяни от
неустановена дата през месец април 2009 г. до месец януари 2012 г., като през
същия период Ж. Р. на няколко пъти предавала на А.Т. парични суми, чийто общ
размер възлизал на 6 000 лева. Наред
с това, се казва, че Ж. Р. се била изплашила на „неустановена дата през 2009 г.”, навеждащо на еднократна закана и
то неизвестно кога през цялата година.
В обстоятелствената част се сочи още,
че първото обаждане от подсъдимия към пострадалата с искане за предаване на
5 000 лева, под формата на глоба, датирало от неустановена дата през месец април 2009 г., въпреки
изплатените „преди това” 20 000
лева за пълно погасяване на съществувало към Т. задължение, а същевременно се заявява,
че въпросното погасяване се състояло „на
неустановена дата в началото на след месец април 2009 г.”, който израз е
толкова словесно объркан, че въобще не може да се разбере нито кога са платени
споменатите 20 000 лева, нито дали плащането им е било преди или след
първото обаждане, претендиращо за някаква финансова престация (като санкция).
Отделно, не се инкриминират никакви факти за престъпно
поведение от месец февруари до месец април 2009 г., които да обосноват
визираното в диспозитива на обвинителния акт начало на инкриминирания период.
По размера на причинената щета, отлики не се наблюдават, но
е напълно резонно възражението на защитата за противоречие, досежно размера на
исканата сума. Исканата сума може да се различава от получената (формираща
вредата), но в случая не става дума за такова различие, а за несъответствие
между обстоятелствената част на акта, в която се говори за поискани 5 000
лева от потърпевшата (като глоба) и диспозитива, където поисканите пари са
фиксирани на 6 000 лева, без фактологично обосноваване на по-високия
размер. Изречението: „Обвиняемият А.Р.Т.
постоянно искал допълнителни парични суми за периода, тъй като налагал нови
„глоби” на Ж. Р..”, не съставлява изобщо надлежна обосновка, защото то,
както и редица други в разглеждания обвинителен акт, е лишено от всякаква
конкретика и адекватност в съдържателен план.
Структурирането на обвинението, както в постановлението за
привличане, така и в обвинителния акт, по разисквания по-горе начин, нарушава
правото на подсъдимия да узнае за какво е обвинен и го лишава от възможност
подходящо да организира защитата си, което всякога се третира за съществено и
неотстранимо в съдебната фаза процесуално нарушение, подлежащо на коригиране
единствено чрез връщане на делото на прокурора.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, Апелативният специализиран наказателен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 25.01.2021 г. по
НОХД № 2830/2020 г. на Специализирания наказателен съд, IV състав, с което е прието, че на досъдебната фаза
не са допуснати съществени процесуални нарушения и вместо това:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
2830/2020 г. на Специализирания наказателен съд, IV състав, поради допуснати на досъдебната
фаза съществени нарушения на процесуалните правила.
ВРЪЩА делото на прокурора при Специализираната
прокуратура за отстраняване на нарушенията.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: