О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………

гр.Плевен,  17.07.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, X граждански състав, в закрито заседание на 17.07.2020г., в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

като разгледа  докл***аното от съдия ТОДОРОВА гр.дело № 1584/2020г. по описа на РС-Плевен и  на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против П.И.П., ЕГН **********,***. Ответника по делото е редовно призован по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК, тъй като не е намерен на известните по делото адреси. След направена справка за месторабота на ответника, е установено, че няма регистрирано трудово правоотношение. С искане от 10.06.2020г. е поискано от АК-Плевен, да бъде определен ***окат за особен представител на ответника. С уведомително писмо от 16.06.2020г. на АК-Плевен, за особен представител е определен ***. Ч.Д.. С разпореждане № 5219/17.06.2020г. е указано на ищеца по делото, на осн.чл.47, ал.6 ГПК да внесе депозит за особен представител на ответника в размер на 100,00 лв., което е съобщено на ищеца на 23.06.2019г., но до настоящия момент, по делото не е представен документ, удостоверяващ внасянето на сумата.

Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление.  В ал.3 на същия член от закона е предвидено, че когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация. Според ал.5 съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. В чл.47, ал.6 от ГПК се посочва, че когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 от ГПК (съставляваща разноски по реда на закона), не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на исковата молба по смисъла чл.128, т. 2, предл. 2-ро ГПК, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК.

Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото /аналогично на изискването ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение/.

Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това.

То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда/т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл. 76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на  чл.128 т.2 ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса.

Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба. Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128 т.2 за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл. 47 ал.6 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129 ал.4 вр. ал.3 ГПК.

Поради изложеното и на основание чл.129, ал.3, исковата молба на “***” АД, ЕИК ***по гр.д. № 1584/2020 на РС-Плевен следва да бъде върната и производството по гр.д.№1584/2020 да бъде прекратено.

Съгласно т.13 от Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, с прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Това разрешение не се прилага при прекратяване на исковото производство по чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай последиците са като при влязло в сила съдебно решение, както и при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.

Предвид гореизложеното следва издадената по ч.гр.д.№ 7368/2019г. по описа на РС-Плевен заповед за изпълнение № 4129/15.11.2019г. да бъде обезсилена.

            Воден от горното, съдът

                                       

            О П Р Е Д Е Л И:

 

 ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3,  исковата молба на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.по гр.д. № 1584/2020 по описа на РС-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1584/2020г. по описа на РС-Плевен.

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч. гр. дело.№ 7368/2019г. по описа на РС-Плевен заповед № 4129/15.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Плевен в едноседмичен срок от съобщението.

 

                              Районен съдия :