Р
Е Ш Е Н И Е №
337
11.03.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VIII-ми граждански
състав
На 12.02.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: ЕЛЕНА ДИМОВА
като
разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 2798 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 3532 от 22.10.2018 г.,
поправено с решение от 28.01.2019 г., постановено по гр. дело № 3375 по описа
за 2016 г. на ПРС се осъжда „Южноцентрално държавно
предприятие” ДП, седалище и адрес на управление в Смолян, бул. България № 14,
ЕИК: *********, да заплати:
на Р.Д.К., ЕГН **********, сумата от 3156.72 лева обезщетение за
имуществени вреди от проведена през април 2004г. сеч в имот 112001 в землището
на ***, сумата от 4206.75 лева
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до
17.06.2015г, ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното
изплащане на вземането, като се отхвърля иска за главницата над размер от
3156.72 лева до пълния предявен размер
от 5005 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 4206.75 до пълния търсен размер
от 6669.96 лева, като е осъдено да му
заплати и разноски по делото от 819.87 лева;
на Г.Г.Я., ЕГН
**********, сумата от 1052.24 лева обезщетение за имуществени вреди от
проведена през април 2004 сеч в имот 112001
в землището на ***, сумата от 1402.23 лева обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва
от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърля
иска за главницата над размер от 1052.24 лева до пълния предявен размер от
1668.33 лева , а за обезщетението за забава – над размер от 1402.23 до пълния търсен размер
от 2223.32 лева, като е осъдено да й
заплати и разноски по делото от 378.42 лева;
на Ц.Д.К., ЕГН **********, сумата от
1052.24 лева обезщетение за имуществени
вреди от проведена през април 2004 сеч в
имот 112001 в землището на ***, сумата от 1402.23 лева обезщетение
за забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г,
ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на
вземането, като се отхвърля иска за главницата над размер от 1052.24 лева до
пълния предявен размер от 1668.33 лева , а за обезщетението за забава – над
размер от 1402.23 лева
до пълния търсен размер от
2223.32 лева, като е осъдено да му заплати и разноски по делото от 378.42
лева;
на Я.Г.Л.,
ЕГН **********,***, сумата от 526.12 лева обезщетение за имуществени
вреди от проведена през април 2004 сеч в
имот 112001 в землището на ***, сумата от 701.12 лева обезщетение за
забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г,
ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на
вземането, като се отхвърля иска за главницата над размер от 526.12 лева до
пълния предявен размер от 834.17 лева, а за обезщетението за забава – над
размер от 701.12 лева
до пълния търсен размер от
1111.66 лева, като е осъдено да й заплати и разноски по делото от 220.75
лева;
на Г.Г.А. ,
ЕГН **********, от София, сумата от 526.12 лева обезщетение за имуществени
вреди от проведена през април 2004 сеч в
имот 112001 в землището на ***, сумата от 701.12 лева обезщетение за
забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г,
ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на
вземането , като отхвърля иска за главницата над размер от 526.12 лева до
пълния предявен размер от 834.17 лева , а за обезщетението за забава – над
размер от 701.12 лева до пълния търсен размер от 1111.66 лева, като е осъдено да му заплати и
разноски по делото от 157.67 лева.
„Южноцентрално
държавно предприятие” ДП е осъдено да заплати
по бюджета на съдебната власт следните суми като държавни такси по
исковете – 294.53 лева по исковете на К., по 106.08 лева – по исковете на К. и
Я., и по 100 лева по исковете на Л. и А., или общо 706.69 лева; както и да
заплати на Р.Д.К., Г.Г.А.,
Я.Г.Л., Ц.Д.К., Г.Г.Я., сумата от 1041.06 лева
-съдебно-деловодни разноски по делото.
Недоволни от първоинстанционното
решение са останали ищците Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А. и Я.Г.Л., както и ответникът „Южноцентрално
държавно предприятие” ДП, които са депозирали въззивни
жалби.
Постъпила е въззивна
жалба с вх.№ 66 549/08.11.2018 г. в регистратурата на ПРС от „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, чрез пълномощника
по делото юрисконсулт Д.И., срещу решението, в частта, с която са уважени
исковите претенции на Р.Д.К., Г.Г.Я., Ц.Д.К., Г.Г.А. и Я.Г.Л.,
последните двама конституирани като правоприемници на починалата в хода на
първата инстанция И. Д. А., ЕГН **********, ведно с дължимите лихви, разноски
по делата и адвокатско възнаграждение. Във въззивната
жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваната
част от решението, както и за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите
претенции. Възразява се и за недопустимост на исковете с довода, че са
предявени срещу ненадлежна страна. Поддържа се, че ответникът не е възложител
по смисъла на чл.49 от ЗЗД, тъй като Е.С. не била в трудово-правни отношения с
ответника. Намира, че за да е налице възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД е
следвало работата да се извършва в интерес на възложителя, а в случая
извършването на работата не била в интерес на възложителя, тъй като издаването
на разрешителното за сеч не водило до промяна в имуществото на ДДС „Чекерица“. Излага и оплакването за нередовно призоваване с
довода, че последно е поучил призовка за съдебното заседание на 22.03.2018г. и
от тогава дружеството не било призовавано, с което било лишено от възможността
да изложи своите доводи, относно допустимостта и основателността на иска. Моли
за отмяна на решението. Представя следните писмени доказателства: заверено
копие на поименно разписание на длъжностите на ТП „ДЛС Тракия“ към 31.05.2016
г.; заверено копие на поименно разписание на длъжностите на ТП „ДЛС Тракия“ към
01.06.2016 г.; заверено копие на длъжностна характеристика на лесничей;
заверени копия на трудови договори на инж. Е. Д. С.; заверено копие на Заповед
№ 72/ 10.04.2002 г. на директора на ДДивС – „Чекерица“; извадка от правилника за прилагане на закона за
горите с действащи разпоредби към момента на деянието. С
молба по делото претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпила
отговор на въззивната жалба от Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А.
и Я.Г.Л., чрез пълномощника си по делото адвокат Г., с който същата се оспорва
като неоснователна.Възражението за погасяване на вземанията им по давност се
оспорва като недопустимо, тъй като е направено следи изтичане на срока по
чл.131 от ГПК. Поддържа се, че исковете са предявени срещу надлежна страна,
взема се подробно становище по възраженията в жалбата и се настоява, че „Южноцентрално
държавно предприятие” ДП е правоприемник на ДДС „Чекерица“,
което от своя страна е било възложител на Е. Д. С. при извършване на противоправното деяние. Моли се за потвърждаване на
обжалваната част от решението и за присъждане на разноските по делото.
Постъпила е и въззивна
жалба с вх.№ 75 747/10.12.2018 г. в регистратурата на ПРС от Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А. и Я.Г.Л., чрез
пълномощника си по делото адвокат Г., срещу решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, както следва: на Р.Д.К. – за главницата над размер
от 3156,72 лева до пълния предявен размер от 5005 лева, а за обезщетението за
забава – над размер от 4 206,75 лева до пълния търсен размер от 6669,96 лева;
на Г.Г.Я. – за главницата над размер от 1052,24 лева,
до пълния предявен размер от 1668,33 лева, а за обезщетението за забава – над
размер от 1402,23 лева до пълния търсен размер от 2223,32 лева; на Ц.Д.К. – за
главницата над размер от 1052,24 лева, до пълния предявен размер от 1668,33
лева, а за обезщетението за забава – над размер от 1402,23 лева до пълния
търсен размер от 2223,32 лева; на Я.Г.Л. – за главницата над размер от 526,12
лева, до пълния предявен размер от 834,17 лева, а за обезщетението за забава –
над размер от 701,12 лева до пълния търсен размер от 1111,66 лева; на Г.Г.А. – за главницата над размер от 526,12 лева, до пълния
предявен размер от 834,17 лева, а за обезщетението за забава – над размер от
701,12 лева до пълния търсен размер от 1111,66 лева. Във въззивна
жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като и за
постановяването му в нарушение на съдопроизводствените
правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Посочва се, че делото
се е развило при неизяснен спорен предмет, при което е постановено неправилно
решение и молят, в случай, че съдът прецени за необходимо, да им даде
допълнителни указания. Посочват, че претендират всички вреди от увреждането, за
което се позовават на поставените от тях задачи към приетата в производството
съдебно-техническа експертиза. Молят за отмяна на решението в оспорената част и
за уважаване на исковете в пълен размер. Претендират разноските за въззивната инстанция, както и тези пред първата инстанция.
Ответникът по въззивната
жалба - „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, в
срока по чл.263 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна, излагат подробни доводи срещу възраженията в нея, както и вземат
становище за правилността на решението в обжалваната част с искане за неговото
потвърждаване.
С Определение от 12.07.2019 г.
постановено по гр. д. № 3375/ 2016 г., първостепенният съд е заличил ищеца
Ц.Д.К. като страна в производството, поради смъртта му, и вместо него е
конституирал като ищци по предявения от него иск наследниците Х.Г.К. с ЕГН: **********, Г.Ц.Н.
с ЕГН: **********, Д.Ц.К. с ЕГН: ********** и В.Ц.Г.
с ЕГН: **********.
Първоинстанционното решение е
надлежно връчено на новоконституираните страни Х.Г.К., Г.Ц.Н., Д.Ц.К.
и В.Ц.Г., които не са обжалвали решението и нямат качеството
на жалбоподатели във въззивното производство, а
същите са необжалвали обикновени другари на жалбоподателите Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А. и Я.Г.Л.. Ето
защо, решението не е обжалвано
в частта, с която е отхвърлен искът на Ц.Д.К. за главницата над размер от 1052,24
лева, до пълния предявен размер от 1668,33 лева, и за обезщетението за забава –
над размер от 1402,23 лева до пълния търсен размер от 2223,32 лева, тъй като
правоприемниците на ищеца не са подали въззивна жалба
и за това в тази си част решението е влязло в сила.
Х.Г.К., Г.Ц.Н., Д.Ц.К. и В.Ц.Г.
не вземат становище по въззивна жалба с вх.№ 66
549/08.11.2018г. на ответника, която им е надлежно връчена. В съдебно заседание Г.Ц.Н.
и В.Ц.Г. правят изявление, че предоставят основателността на
жалбите на преценката на съда.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от
легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно
и субективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД във вр.
с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди
в общ размер на 10 010 лева, предявени от Р.Д.К., ЕГН
**********, Ц.Д.К., ЕГН
**********, И. Д. А.,
ЕГН **********, Г.Г.Я., ЕГН **********, против „Южноцентрално
държавно предприятие“ с ЕИК: *********. В хода на първоинстанционното
производство, И. Д. А., ЕГН ********** е заличена като страна поради настъпила
смърт, като вместо нея са конституирани като ищци наследниците й - Я.Г.Л. с ЕГН ********** и Г.Г.А. с ЕГН **********.
Ищците предявяват исковете в
качеството си на наследници на И.К. К., а така и като
част от съсобствениците на имот, представляващ горски масив, гора, възстановен като имот с кадастрален
номер 112001 в местността „***”, землище с.***, община Брезово, област Пловдив,
в лесостопанския район на бившата Държавна дивечовъдна станция „Чекерица” /ДДивС „Чекерица/, при квоти в
съсобствеността от 3/15 ид. части за Р.Д.К., и по 1/15 ид.части за Ц.Д.К., И. Д. А. и Г.Г.Я..
В исковата молба излагат
твърдения, че на 18.03.2004г, Е. Д. С., в качеството си на длъжностно лице –
лесничей при ДДивС„Чекерица„
с.Стряма, област Пловдив / която е била оправомощена
от директора на станцията да организира и осъществява контрол, както и да
изготвя документация за всички дейности по ползването на горите в района на
станцията/ е съставила в кръга на службата си официален документ – заверка в
графа „ проверил” върху подписаното от И. М. Г. заявление с вх. № 443/2004 за
ползване на дървесина от частна гора, като така удостоверила невярно ообстоятелство, че Г. е представил пълномощно от
собствениците на имота № 112001 с цел заявлението като документ да се ползва за
удостоверяване на този факт. Документът бил и реално ползван като на И. М. Г.
било издадено, без знание на собствениците на имота, позволително за сеч в същия и на същата дата
18.03.2004. Посочват, че сечта била реално извършена като в половината от имота
се отсекли всички дървета, според изложеното – 2 189 броя благунови
дървета и 832 броя мъждрянови такива. Извършеното от
Е. Д. С. било признато за съставомерно по чл.311 от НК с влязла в сила присъда № 81 от 22.05.2009 г. г. по НОХД № 2002/2008 г. на
ПОС.
Ищците твърдят, че в резултат на
извършеното престъпно деяние от Е. Д.С., в качеството й на длъжностно лице -
лесничей при ДДивС „Чекерица“
с.Стряма, упълномощена със Заповед №72/10.04.2002 г. директора на ДДС „Чекерица“, признато за такова с влязла в сила присъда № 81
от 22.05.2009 г. г. по НОХД № 2002/2008 г. на ПОС, са унищожени с гола сеч
39 063дка гори от съсобствения на ищците с трети
лица имот с кадастрален номер 112001 в местността „***”, землище с.***, община
Брезово, област Пловдив, засадени с 2 189 броя благунови
дървета и 832 броя дървета от мъждрян. Вследствие на
това извършено престъпно деяние били причинени имуществени вреди на стойност
25 025 лева за изсечените 39 063 дка от имота им, целият с площ от 80
дка, от които на ищците съобразно идеалните им части от правото на собственост
са им причинени имуществени вреди на обща стойност от 10 010 лева. Поради
това с предявените искове молят да бъде осъден ответникът „Южноцентрално
държавно предприятие“ДП, в качеството си на правоприемник на ДДивС„Чекерица„ да им заплати
сумата в обща размер на 10 010 лв. като обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие извършено от длъжностното лице в кръга на
службата му престъпно деяние, както следва: на Р.Д.К. - обезщетение от 5 005 лева, ведно с лихва от датата на извършване на вредоносното
деяние до датата на подаването на исковата молба – 17.06.2015г, в размер на
6669.96 лева и законна лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането; на Ц.Д.К., И. Д. А. и Г.Г.Я. - от по 1668.33 лева за всеки
един от тях - главница, 2 223.32 лева - лихва ( обезщетение за забава ) за
същия период , както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
иска – 17.06.2015г до окончателното изплащане на вземането. Конституираните в
производството наследниците на И. Д. А. поддържат иска на
наследодателя си и молят сумите за обезщетенията да им се присъдят по
равно.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника „Южноцентрално
държавно предприятие“ДП. В съдебно заседание ответникът оспорва допустимостта
на предявените искове с довода, че не е легитимиран да отговаря по предявените
искове, тъй като задълженията на Е. С. са възложени със Заповед №72/10.04.2002
г. директора на ДДивС „Чекерица“,
а правоприемник е Държавно ловно стопанство „Тракия“.
С обжалваното решение
първостепенният съд е приел, че ищците се легитимират като наследници на И. К.
К., с открито на дата 11.08.1953 г наследство, и като такива са част от
съсобствениците на имот с кадастрален номер 112001 в местността „***”, землище
с. ***, община Брезово, област Пловдив, възстановен с решение №
Г207/07.08.2000г на поземлената комисия в Община Брезово, както и е приел, че „Южноцентралното
държавно предприятие“ ДП, гр. Смолян е надлежно легитимирано да отговаря по
предявените искове като правоприемник на ДДивС „Чекерица”. Намерил е за осъществен фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД като за установяване на противоправността
на деянието на длъжностното лице към ДДивС „Чекерица” и
причинно-следствената връзка между него и причинените на ищците вреди, на осн.чл.300 от ГПК се е позовал на установеното в присъда №
81 от 22.05.2009 г. г. по НОХД № 2002/2008 г. на ПОС.
При определяне размера на
имуществените вреди, районният съд се е позовал на приетото в производството
заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Р. и посоченият от нея размер на
вредите от 15783.60 лева, като не е възприел стойността от 21408.60 лева, тъй
като е намерил същата като еквивалент на реализирана на пазара строителна
дървесина. С оглед на това и предвид възприетата стойност на вредите от
15 783, 60 лв., районният съд е уважил предявените искове до посочените от
него размери, съобразно квотата на всеки от ищците, ведно с претендираните
обезщетения за забава.
При
извършената служебна
проверка на решението, в обжалваните части, съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо като в тази връзка не
се споделя възражението на „Южноцентрално
държавно предприятие” ДП, че съдът се е
произнесъл по недопустим иск, поради липсата
на пасивна легитимация. По
въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка на процесуалната легитимация на страните (както ищци,
така и ответници) е формирана трайна съдебна практика / Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС
по ч. т. д. № 518/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 408 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4633/2014 г., II г. о., ГК/, според която процесуалната
легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
материално право, от претендираното или отричано от
ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на
ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е
носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че
процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да
изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Съответствието между процесуалноправната и материалноправната
легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който
обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. При констатация, че липсва материалноправна легитимация, предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен с решение, а не като недопустим. С оглед на това, за допустимостта на исковия процес е
необходимо наличие на процесуална легитимация, която се обосновава от заявеното от ищеца правно
твърдение, обуславящо както
неговата собствена процесуална легитимация, така и процесуалната легитимация на
ответника. В случая
с предявените искове ищците претендират ангажиране отговорността на ответника
като правоприемник на възложителя ДДивС „Чекерица“, което определя пасивната процесуална легитимация
на ответника, а дали ответникът носи отговорността за заплащането на претендираните обезщетения е въпрос по същество на правния
спор, а не по неговата допустимост. Възраженията на ответника против предявения
иск касаят материалноправната легитимация на ответника, а
не неговата процесуална легитимация, поради което по тях съдът ще се произнесе при разглеждане
на спора по същество.
С оглед на горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на обжалваните
част на решението по изложените
във въззивните жалби доводи, както и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му
нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
По
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в
този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
От
фактическа страна и предвид представеното удостоверение за наследници и решение
№ Г207/07.08.2000г на поземлената комисия в Община Брезово, се установява, че
ищците са наследниците на И. К. К. и като такива на същите е възстановен имот с
кадастрален номер 112001 в местността „***”, землище с. ***, община Брезово,
област Пловдив. Не се спори и се установява, че ищците притежават имота в
съсобственост с трети лица при квоти за ищците: 3/15 ид.
части за Р.Д.К., и по 1/15 ид.части за Ц.Д.К., И. Д.
А. и Г.Г.Я..
С
влязла в сила присъда № 81 от 22.05.2009 г. г. по НОХД № 2002/2008 г. на
23.11.2010 г., Е. Д. С. е призната
за виновна в това, че на 18.03.2004 г.
в село Стряма, област Пловдивска, в съучастие с И. М. Г. – тя като извършител,
а той като подбудител и помагач, в качеството си на длъжностно лице -
лесничей при Държавна дивечовъдна станция „Чекерица” - с. Стряма, област Пловдивска, упълномощена със
Заповед № 72/10.04.2002 г. от Директора
на ДДивч.С „Чекерица”
с. Стряма да организира, да осъществява контрол и да изготвя документация за
всички мероприятия и дейности по ползването на горите в района на ДДС „Чекерица” с. Стряма, собственост на физически лица, в кръга
на службата си е съставила официален документ – заверка в графата „проверил”
върху подписаното от И. М. Г. заявление с вх. № 443/2004 г. за ползване на
дървесина по реда на глава V - „Ползване на дървесина от частни гори” – от Наредба № 30/1998 г. за ползване на дървесина от
гори, в който е удостоверила невярното обстоятелство – че заявителят И. М. Г. е
представил пълномощно, издадено му от съсобствениците на гора – наследниците на
И. К. К., представляваща възстановен имот с кадастрален № 112001 с площ от 80
декара в местността „***”, в землището на село ***, с цел да бъде използван
този документ като доказателство за това обстоятелство, което
деяние е съставомерно по чл.311 от НК. Същевременно
със същата присъда е установено, че в края на месец март 2004г. в село ***, обл.Пловдивска, И. М. Г. е унищожил чрез сеч горски дървета
– 2189 броя благунови дървета с общ запас от 478
пространствени куб.метри и 832 броя дървета от мъждрян
с общ запас от 57 пространствени кубични метра, като общият запас на дърветата
се равнява на 535 пр.кубични метра, на обща стойност 11 823.50 лева, от
гора с размер на 39 063 дка от горския фонд в имот с кадастрален № 112001,
собственост на наследниците на И. К.К.
Изложената
фактическа обстановка е възприета от районният съд, който на осн.чл.300 от ГПК е кредитирал установените с присъдата
обстоятелства, по които няма спор между страните. С въззивните
жалби не се спори относно съставомерността на
извършеното деяние на 18.03.2004 г. от Е. С. в качеството й на длъжностно
лице -
лесничей при Държавна дивечовъдна станция „Чекерица” - с. Стряма, област Пловдивска, при изпълнение на
задълженията си, за които е упълномощена
със Заповед № 72/10.04.2002 г. от Директора
на ДДивС „Чекерица”
с. Стряма да организира, да осъществява контрол и да изготвя документация за
всички мероприятия и дейности по ползването на горите в района на ДДС „Чекерица” с. Стряма, както и че вследствие на същото на
лицето И. М. Г. е издадено разрешително за сеч от директора на ДДивС „Чекерица“, а така и че са
били унищожени чрез сеч горски дървета –
2189 броя благунови дървета с общ запас от 478 м3 и
832 бр. мъждрянови дървета с обща кубатура от 57 м3.
в съсобствения на ищците имот кадастрален № 112001 с
площ от 80 декара в местността „***”, в землището на село ***, от което същите
са претърпели вреди.
С
оглед на изложеното по делото се доказва осъществяването на общия деликтен състав на чл. 45 ЗЗД,
тъй като е налице е противоправно деяние, което е съставомерно по чл.311 от НК и виновно извършено, за ищците
са настъпила имуществени вреди и се установява причинна връзка между противоправното деяние и вредите. Повдигнатия пред
настоящия съд спор е с правно основание чл. 49 ЗЗД,
съгласно който отговорността се носи от възложителя на работата, при което
следва да се разгледа възражението на ответника досежно
неговата материалноправно легитимация. Въззивният съд следва да се произнесе и по жалбата на
ищците касателно установените от първостепенният съд вреди и
размера на обезщетението.
По въззивната жалба на „Южноцентрално държавно предприятие“ДП:
Първостепенният
съд е уважил предявените искове след като е приел, че „Южноцентрално
държавно предприятие“ДП е правоприемник на ДДивС „Чекерица”. Във въззивната жалба
не се оспорва факта, че „Южноцентрално държавно
предприятие“ДП е универсален правоприемник на ДДивС „Чекерица”, за което свидетелства и приетото в първата
инстанция писмо изх.№ 93-10270/07.11.2016 г. на Министерство на земеделието в
горите.
Във
въззивната жалба се възразява, че макар „Южноцентрално държавно предприятие“ДП да е правоприемник на
ДДивС „Чекерица”, ответникът
не бил възложител спрямо лицето Е. С. по смисъла на чл.49 от ЗЗД. При
извършване на нарушението Е. С. била служител на ДДивС
„Чекерица“, а по настоящем
на ТП „ДЛС Тракия“, не била в трудово-правни отношения с „Южноцентрално
държавно предприятие“ДП, за което ответникът се позовава на представените с въззивната жалба разписание на длъжностите на ТП „ДЛС
Тракия“ към 31.05.2016 г.; заверено копие на поименно разписание на длъжностите
на ТП „ДЛС Тракия“ към 01.06.2016 г.; заверено копие на длъжностна характеристика
на лесничей; заверени копия на трудови договори на инж. Е. Д. С.
Въззивният съд намира, че „Южноцентрално
държавно предприятие“ДП като правоприемник на възложителя е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Деликтът е извършен от Е. С. в качеството й на
длъжностно лице - лесничей към ДДивС „Чекерица“, при изпълнение на служебните й функции,
възложени със Заповед № 72/10.04.2002 г. от Директора на ДДивС „Чекерица” с. Стряма. „Южноцентрално
държавно предприятие“ДП е универсален правоприемник на активите и пасивите на
възложителя ДДивС „Чекерица”
и като такъв носи обезпечително-гаранционната отговорност по чл.49 от ЗЗД.
Представените с въззивната жалба писмени
доказателства за трудово правоотношение между Е. С. и ТП „ДЛС Тракия“ са неотносими, тъй като установяват обстоятелства към 2016 г.,
които са ирелевантни. Ирелевантно
е предприятието, с което делеквентът е бил в трудово
правоотношение към 2016 г., респективно и към момента, доколкото възложител към
датата на настъпване на деликта е било ДДивС „Чекерица” с. Стряма, а
негов правоприемник е ответникът „Южноцентрално
държавно предприятие“ДП.
Неоснователни
са и следващите доводи в жалбата за липсата на интерес за възложителя от
извършване на работата.
Възлагането
представлява отделяне на собствената работа и изпълнението й от друго лице,
което е в интерес на възложителя и
рефлектира пряко в неговата имуществена сфера. Със Заповед № 72/10.04.2002 г.
Директорът на ДДивС „Чекерица”
с. Стряма е делегирал задълженията си на длъжностното лице Е. С. да организира,
да осъществява контрол и да изготвя документация за всички мероприятия и
дейности по ползването на горите в района на ДДивС „Чекерица” с. Стряма. Поради това за възложителя е имало
интерес от извършването на работата, доколкото така е била осъществявана
неговата дейност.
Възражението
във въззивната жалба за изтекла погасителна давност
по отношение на исковите претенции се преценя от настоящият съдебен състав на
ПОС като несвоевременно направено, а така и за недопустимо да бъде разгледано
във въззивната инстанция. Според задължителните
разяснения в т.4 от Тълкувателно решение № 1
от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, възраженията на ответника
срещу предявения иск се преклудират с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.
1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за
погасителна и придобивна давност. Същите могат да се
въведат за първи път пред въззивната инстанция, само
ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените
правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното
производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция.
По
конкретното дело исковата молба е била надлежна връчена на „Южноцентрално
държавно предприятие” ДП и в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба. В първото съдебно заседание по делото на 19.09.2016 г.
ответникът е бил надлежно представляван и неговият процесуален представител не
е направил възражението за погасителна давност. Поради това и тъй като
ответникът е пропуснал своевременно да релевира
възражението си за погасителна давност, това възражение е преклудирано
и по него въззивният съд не следва да се произнася.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че не е бил надлежно призован за съдебните
заседания след насроченото за
22.03.2018г., тъй като за следващите се проведени съдебния заседания на
03.05.2018 г., 18.06.2018 г., 25.09.2018 г. ответникът е бил надлежно уведомен
на осн.чл.56, ал.2 от ГПК.
По изложените по-горе съображения въззивният съд намира въззивната
жалба на „Южноцентрално държавно предприятие” ДП за
неоснователна и като такава ще се остави без уважение, а първоинстанционното
решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По въззивна жалба
на ищците Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А.
и Я.Г.Л.:
Първостепенният съд е приел за
основателна исковата претенция на ищците, при което за определяне размера на
вредите за всеки от тях, се е позовал на заключението на вещо лице Р., според
което общата стойност на вредите е в размер на 15783.60 лева. Районният съд не
е възприел посочената от вещото лице стойност от 21408.60 лева като еквивалент на
реализирана на пазара строителна дървесина, доколкото за същата се налага
допълнителна обработка на добитата дървесина.
Първоинстанциноното решение, в обжалната
част от ищците, е правилно. Неоснователни са възраженията на ищците, че
решението е постановено при неизяснен спорен предмет. Районният съд е бил
сезиран с искова молба, в която точно са посочени обстоятелствата, на които се
основават исковете и търсената с тях защита. Изложените от ищците обстоятелства
са за изсечен дървен материал от 39 063 дка от имота им, от което са
претърпели имуществени вреди общо от 10 010 лева, претендирани
по делото. Тези вреди според заключението на вещо лице Райкова, което правилно
е кредитирано от първостепенния съд като обективно, компетентно и неоспорено от
страните, са в размер на 15 783.60 лева. Действително ищците са поставили
задача на вещото лице да посочи стойността на обезщетението за ползването на
имот не по предназначението, за цената на земята на поземления имот в
отсечената площ, за изчисляване на разходите за създаване на насаждения.
Доколкото обаче ищците не се основали
иска си на обстоятелствата, че не са могли да ползват имота си по
предназначение, съответно че в следствие на противоправното
поведение е намаляла стойността на поземления имот или че са направили разходи
за нови насаждения, както и търсената от тях защита не е за обезщетяване на
вреди от същите, поради което заключението по така поставените задачи правилно
не е кредитирано при определяне имуществените вреди за изсечения дървен материал.
Ищците също така не са претендирали вредите като нереализирана на пазара
дървесина, поради което правилно не е възприета другата посочена от вещото лице
стойност от 21408.60 лева. Същевременно
установеният от вещото лице размер на вредите от 15 783.60 лева кореспондира и
с диспозитива на присъда № 81 от 22.05.2009 г. г. по
НОХД № 2002/2008 г. на 23.11.2010 г., според който стойността на унищожените чрез сеч горски дървета е
11 823, 50 лв.
В
обобщения въззивният съд намира, че изводите на
първостепенния съд за претърпените от ищците вреди се явяват правилни, както е
и правилно определен размерът на вредите от деликта.
Ето защо, въззивната жалба на Р.Д.К., Г.Г.Я., Г.Г.А. и Я.Г.Л. е
неоснователна, поради което решението в обжалваната част ще бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С
оглед правилността на решението в обжалваните части, не се налага ревизиране на
присъдените разноски за първата инстанция.
В
предвид неоснователността на въззивните жалби, всяка от страните има право на разноските
за представителство и защита по жалбата на насрещната страна във въззивната инстанция.
Ищците представят списък по чл.80 от ГПК
относно следните разноски във въззивната инстанция: 1000 лв. - направени от Р.Д.К.
разноски за адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по гр.д.№2798/2019
г., съгласно договор за правна помощ от 20.01.2020 г. като в него не е
разграничено каква част от възнаграждението е договорено за представителство и
защита по депозираната от него жалба и това за представителство и защита по
жалбата на ответника, поради което следва да се приеме, че е договорено по
равно, тоест по 500 лева, които следва да му се присъдят. Г.Г.Я.,
Я.Г.Л. и Г.Г.А. са представлявани във въззивната инстанция от адв.Г. на
осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съгласно представените
договори за правна помощ 20.01.2020г. Предвид това
на осн.чл.38, ал.2 от ЗА ответникът
дължи заплащането на адвокатско възнаграждение
на адв.Г. за оказаната безплатна адвокатска помощ на
Г.Г.Я. от 400
лева, на Я.Г.Л. от 316 лева и Г.Г.А. от 316 лева.
„Южноцентрално
държавно предприятие“ДП претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което следва да му се присъди на осн.чл.78,
ал.5 от ГПК. С въззивната си жалба всеки от ищците
Р.Д.К., Г.Г.Я., Я.Г.Л. и Г.Г.А.
е обжалвал решението, в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция,
поради което всеки един от ищците дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3532 от 22.10.2018 г., поправено с
решение от 28.01.2019 г., постановено по гр. дело № 3375 по описа за 2016 г. на
Районен съд Пловдив, в частта, с която
осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП,
седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул.
"Полк. Дичо Петров" № 1 А, да заплати: на Р.Д.К., ЕГН
**********, сумата от 3156.72 лева
обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004г. сеч в имот
112001 в землището на ***, сумата от 4206.75
лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г
до 17.06.2015г, ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до
окончателното изплащане на вземането, както
и в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главницата над размер от
3156.72 лева до пълния предявен размер
от 5005 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 4206.75 до пълния търсен размер
от 6669.96 лева, като недоказан по
размера си; на Г.Г.Я.,
ЕГН **********, сумата от 1052.24 лева обезщетение за имуществени вреди от
проведена през април 2004 сеч в имот 112001
в землището на ***, сумата от 1402.23 лева обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва
от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за главницата над размер от 1052.24 лева до пълния предявен размер от
1668.33 лева , а за обезщетението за забава – над размер от 1402.23 до пълния търсен размер
от 2223.32 лева , като недоказан по
размера си; на Ц.Д.К., ЕГН
********** (заместен
в процеса от наследниците си Х.Г.К. с ЕГН:
**********, Г.Ц.Н. с ЕГН: **********, Д.Ц.К. с ЕГН: ********** и В.Ц.Г.
с ЕГН: **********), сумата от
1052.24 лева обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004 сеч в имот 112001 в землището на ***, сумата
от 1402.23 лева обезщетение за
забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г,
ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на
вземането; на Я. Д. Л., ЕГН **********,***, сумата от 526.12 лева
обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004 сеч в имот 112001 в землището на ***, сумата
от 701.12 лева обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва
от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за главницата над размер от 526.12 лева до пълния предявен размер от
834.17 лева , а за обезщетението за забава – над размер от 701.12
лева до пълния търсен размер
от 1111.66 лева , като недоказан по
размера си; на Г.Г.А.
, ЕГН **********, от С., сумата от 526.12 лева обезщетение за имуществени вреди
от проведена през април 2004 сеч в имот
112001 в землището на ***, сумата от 701.12 лева обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва
от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за главницата над размер от 526.12 лева до пълния предявен размер от
834.17 лева , а за обезщетението за забава – над размер от 701.12
лева до пълния търсен размер от
1111.66 лева , като недоказан по размера си.; както в частта, с която се осъжда „Южноцентрално
държавно предприятие” ДП да заплати по
бюджета на съдебната власт, чрез сметката на РС Пловдив за таксите , следните
суми като държавни такси по исковете – 294.53 лева по исковете на К., по 106.08
лева – по исковете на К. и Я., и по 100 лева по исковете на Л. и А., или общо 706.69
лева, както и в частта, с която се
осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП да
заплати на Р.Д.К. сумата от 819.87 лева разноски по делото; на Г.Г.А. сумата от
157.67 лева разноски по делото; на Я. Д. Л.
сумата от 220.75 лева разноски по делото; на Ц.Д.К., ЕГН
**********, сумата от 378.42 лева разноски по делото, на Г.Г.Я., сумата от 378.42
лева разноски по делото, както и в частта, с която се
осъжда Южноцентрално
държавно предприятие” ДП да заплати на Р.Д.К.,
Г.Г.А., Я. Д. Л., Ц.Д.К., Г.Г.Я.,
сумата от 1041.06 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, ул. "Полк. Дичо
Петров" № 1 А, да заплати на Р.Д.К., ЕГН **********, сумата от 500 лева - разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, със седалище и
адрес на управление: гр. Смолян, ул. "Полк. Дичо
Петров" № 1 А, ЕИК *********, да заплати на адвокат Е.М.Г. от САК,
ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***, офис 5, сумата в размер на 1 032
лева, от която 400 лева - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на Г.Г.Я., 316 лева - адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Я.Г.Л. и 316 лева - адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на Г.Г.А., на основание чл. 38, ал. 2 вр.
с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „Южноцентрално
държавно предприятие” ДП, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. "Полк. Дичо Петров" № 1 А, ЕИК
*********, сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г.Г.Я., ЕГН **********, да заплати на „Южноцентрално
държавно предприятие” ДП, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. "Полк. Дичо Петров" № 1 А, ЕИК
*********, сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Я. Д. Л., ЕГН **********, да заплати на „Южноцентрално
държавно предприятие” ДП, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. "Полк. Дичо Петров" № 1 А, ЕИК
*********, сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г.Г.А., ЕГН **********, да заплати на „Южноцентрално
държавно предприятие” ДП, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. "Полк. Дичо Петров" № 1 А, ЕИК
*********, сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
В
останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.