Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Троян, 19.11.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи
състав
на деветнадесети
октомври две хиляди и двадесета година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Кремена
Раева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1187 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен
иск с правно основание чл.288, ал.12 във вр. чл.288а, ал.1 от Кодекса за
застраховането /отм./
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.288, ал.12 във вр. чл.288а, ал.1 от КЗ /отм./, с цена на иска 6 810.32
лева, предявен от Гаранционен
фонд,
представляван заедно от изпълнителните директори ***** **, чрез пълномощника
юрисконсулт ****, против Д.С.С., ЕГН **********,***.
В
исковата молба се твърди, че на 06.06.2014г. настъпило ПТП по вина на ответника в Р ***, за когото
се сочи, че управлявал товарен автомобил „**** с рег. № **и при движение на
заден ход ударил л.а. „*** който от своя страна ударил намиращия се зад него
лек автомобил „**** Ищецът сочи, че ответникът е управлявал автомобил, който е
бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
Гаранционния фонд изплатил обезщетение на собствениците на двата увредени
автомобила в общ размер 6 810.32 лева.
Ищецът твърди, че с регресна покана поискали от ответника да възстанови платеното
от ГФ обезщетение, но до момента на предявяване на иска сумата не е платена от
него.
Прави се искане съдът
да постанови решение, с което на основание чл.288, ал.12 във вр. чл.288а, ал.3
от Кодекса на застраховането / отм./ да бъде осъден ответника да заплати на Гаранционен фонд сумата от 6
810.32 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щети №
120021/13.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Ищецът претендира и
присъждане на разноските в производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор чрез пълномощника си – адв.Е.Ц.
***, като е взел становище за допустимост, но неоснователност на иска. В отговора се твърди, че е налице противоречие в представените
доказателства от ищеца, които установяват, че ответникът е управлявал товарен
автомобил с ремарке, за които е имало сключени застраховки, съответно в ЗАД
„Алианц България“ за товарния автомобил, а в „Уника Иншурънс“ АД за ремаркето.
Ответникът сочи, че от доказателствата, представени от ищеца, се установява, че
са изплатени 2750.00 евро, а претенцията
е в по-голям размер
Ответникът е направил
искане предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, и да му бъдат присъдени направените разноски.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си-адв.К.К. ***, който поддържа заявената претенция и прави искане
същата да бъде уважена, като на ГФ бъдат присъдени направените в производството
разноски.
Ответникът се явява лично в съдебно
заседание и се представлява от пълномощника адв.Ц.,
който релевира възражене за изтекла погасителна давност по отношение на сумата, предмет на исковата
претенция. В заседанието, в
което са приклюмени устните състезания ответникът и неговия пълномощник не се
явяват. По делото е постъпила молба от ответника, чрез адв.Ц.,
в която е взето становище по същество,
мотивирано е искането да бъде отхвърлен предявения иск и е поискано на
ответника да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
От приетите
доказателства по делото – доклад за ПТП без пострадали, изготвен от Общинска
полиция на град Б*****, представен на италиански език, както и с превод на
български, се
установява, че на 06.06.2014г.
в 09.45 часа на ****“ е настъпил сблъсък на превозни средства при маневра.
Участници в произшествието са лек автомобил „*** с рег. **** собственик ***; лек автомобил „***“
с рег. № *** собственик *** и автовлак „***“ рег. № СА ***
ремарке ***, и двете със собственик „ИН****З“
АД, водач Д.С.С. . В доклада е отразено, че трите
автомобила се движели по ул.“М***“, като водачът на автовлак спрял, тъй като видял забрана за движение на
тежкотоварни средства над 7.5 тона и започнал маневра на заден ход, при която
със задната част на ремаркето ударил л.а. „***“, която се движела зад него,
като го избутало към предната част на л.а. „*****“. При пристигането си на
място служителите установили трите превозни средства в статично крайно
положение, заето след удара.
В доклада е посочено, че автовлак **“ рег. № **е със
застраховка в „Алианц България“ полица № ****, валидна до 05.08.2014г., а
ремарке ** рег. № *** е със застраховка в „УНИКА Иншурънс“
АД , полица BG****, валидна до 29.05.2015г.
Представени са три двустранни констативни протокола
за ПТП с посочените участници в произшествието, настъпило на 06.06.2014г. в
09.45 часа на ул.“*** в които са отразени участниците в ПТП и данни за застрахователи. Относно управлявания от
ответника автовоз и ремарке са отразени като застрахователи „*
По делото е прието писмо от 25.07.2014г. от
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, изпратено
до Централна италианска служба, с което е изискана цялата документация,
доказваща извършеното ПТП и вината на водача на т.а. „****
Представено е писмо от НББАЗ изх. №
1-0061/07.01.2015г. до Гаранционен фонд, с което ищецът е уведомен, че НББАЗ са
възстановили сумата от 3482.06 евро за
изплатени имуществени вреди вследствие ПТП с виновно незастраховано МПС с рег.
№ **** С писмото е поискано сумата да им бъде възстановена. Към писмото е
приложен и доклад по щета за имуществени вреди № 12 0021/13.01.2015г. за
увредените МПС *** рег. № ***и *** от
т.а. „**** Определеното в доклада обезщетение за двата автомобила е
6 810.32 лв.
На основание чл.34, ал.3 от ПУДГФ посочената сума е
изплатена от ищеца на НББАЗ с преводно нареждане от 24.01.2015г.
Представена е регресна покана изх. № ГФ-РП-302****
до ответник, с която последният е поканен в едномесечен срок да преведе на
ищеца сумата 6 810.32 57лв. във връзка с предявената претенция от
национално бюро И*** за причинените от ответника имуществени вреди на **** и ****
За доказване на твърденията, изложени в исковата молба,
ищецът е поискал, а съдът е допуснал съдебно-иконочическа експертиза, чието
заключение кредитира като обосновано и професионално изготвено. От него се
установява, че сумата 6 810.32 лв., изплатена от НББАЗ на Националното бюро на ****
преведена на 09.12.2014г., е възстановена от ГФ на НББАЗ на 24.01.2015г.
По искане на ответника са изискани полиците от
застраховките „Гражданска отговорност“, отбелязани в доклада на Общинска полиция на
град Б******, на автовлак „*****“ рег. № **- застраховка в „***“ полица № *** почена като валидна
до 05.08.2014г. и ремарке L********* ЕР -със застраховка в „**** , полица BG***, посочена като валидна до 29.05.2015г.
По отношение
на застрахователната полица за ремарке **** от справката, предоставена от ЗК „***
АД е видно, че посоченото ремарке е
имало валидно действаща полица към 06.06.2014г.,
която не е полица BG/***, а № 05114001481446, с валидност от 29.05.2014г. до 29.05.2015г.
От изискана справка от
Гаранционен фонд относно сключени и действали полици за т.а. „***, е видно, че
полица № 01****72 по договор за застраховка „ГО“, сключен на 05.08.2013г., е прекратена
на 19.01.2014г. Установява се, че за периода 19.01.2014г. – 06.08.2014г. за
посочения товарен автомобил не е бил сключван и не е действал договор за
застраховка „ГО“.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ ог КЗ
/отм./ Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията
на друга държава членка, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите; След изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.
8.
Съгласно разпоредбата на чл.288а от КЗ (отм.), Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен
орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят;
(3) След изплащането на обезщетение по
ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14.
Ответникът не оспорва
механизмът на настъпилото пътнотранспортно поризшествие на 06.06.2014г.
По делото е спорно
имал ли е товарният автомобил „****с“ **сключен и валидно действащ договор за
застраховка „ГО“ към датата на настъпване на застрахователното събитие
06.06.2014г.
От доказателствата по делото бе установено от неколкократно изискваните справки от „***“ АД,
че полицата на посочения автомобил не е с *** а е с № ****. Същата е издадена
със срок от 12 месеца – от 06.08.2013г.-до 05.08.2014г. и е уговорена за
плащане на 4 вноски, като е прекратена на 19.01.2014г. поради неплащане в срок
на поредна вноска. Видно е от справката, че третата вноска е била с падеж
03.01.2014г. застрахователят е посочил, че тъй като към 19.01.2014г. същата не
е платена, полицата е прекратена. В справката е цитирана разпоредбата на
чл.368, ал.3 от КЗ, действащ към момента. Съгласно
цитираната разпоредба,
при
неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят
може да да прекрати договора, като може да упражни това свое право не по-рано
от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от
страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и договорът
се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т.
3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след
изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който
не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ допълнително
изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е
необходимо.
В случая посочената
полица е действала при действието на отменения КЗ. Уредбата във връзка с
разсроченото плащане е уредена в чл. 202 от КЗ /отм./. В случаите на разсрочено
плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор. При неплащането на разсрочена вноска от
застрахователната премия застрахователят може да намали застрахователната сума,
да измени договора или да го прекрати.(2) Застрахователят може да упражни
правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от
датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Писменото
предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица
застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни след
изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.
В справката,
предоставена от „****“ АД е посочено, че застрахователното дружество е
изпълнило задължението си за писмено уведомяване във връзка с прекратяване на
полицата, но обстоятелството дали и кога това уведомление е получено от
дружеството, застраховало автомобила - „Тр****я“ ЕООД,
не бе установено в хода на производството, тъй като неколкократно бяха
изпращани писма с изискване на тези данни, но първоначално справка не бе предоставена,
а последващите писма не бяха получени от
посоченото дружество.
Съдът счита, че следва
да се ангажира отговорността на ответника по регресната претенция на ищеца
предвид обстоятелството, че автомобилът, с който ответникът е предизвикал ПТП
на 06.06.2014г., за периода от 19.01.2014г. до процесната дата на
застрахователното събитие, което е почти пет месеца, не е имал валидно действащ
договор за застраховка „ГО“. Ответникът, като професионален шофьор, е следвало
да се убеди преди да предприеме управлението на товарния автомобил с ремарке,
че управляваното от него превозно средство има валидно действаща полица по
застраховка „ГО“.
Съгласно
Споразумение между Компенсаторните
органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. и чл.6 от Четвъртата
Моторна Директива
2000/26/ЕС,
която предвижда компенсаторен механизъм за посредничество
на националните бюра на автомобилните
застрахователи, които следва при наличие
на настъпило събитие на територията
на държава – членка, различна от тази на домуването
на автомобила, да заплатят обезщетенията за вредите. Безспорно е, че вида на
вредите и начина тяхното обезщетяване се опредят от националното законодателство на държавата, на чиято територия са настъпили
– чл. 285, ал.6 от КЗ (отм.). След като извърши плащането,
Компенсационният орган встъпва
в правата на удовлетворения кредитор и има право на
регресен иск срещу Гаранционен фонд, когато
виновния водач е управлявал МПС без застраховка гражданска отговорност. След изплащане на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото
лице на основание
чл. 288, ал.2 от КЗ (отм.). Той има право на възстановяване на сумата, която
е била поискана от Компенсационния орган на държавата,
където са възникнали вредите и е платена.
Размерът
на причинените имуществени вреди и тяхното заплаще бе безспорно установено в
хода на производството.
По възражението за настъпила погасителна давност:
Съдът намира
направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумата, предмет на исковата
претенция, за основателно. Вземанията,
свързани със застраховки, се погасяват по давност, която започва
да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие. Разпоредбата на
чл. 197 КЗ /отм./ урежда специални давностни срокове относно вземанията
по застрахователните договори. При застраховките „Живот“, „*****“ давностният срок е 5 години. От датата на застрахователното
събитие 06.06.2014г. до датата на завеждане на исковата претенция - 11.12.2019г.,
е изминал период, който е по-дълъг от предвидената петгодишна давност.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да
отхвърли исковата претенция като погасена по давност.
По разноските:
Адв.Ц. претендира присъждане на разноските в
производството за адвокатско възнаграждение в размер на 670.00 лв., която
следва ищецът да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като погасен по
давност иска с правно
основание чл.288, ал.12 във вр. чл.288а, ал.1 от КЗ /отм./ с
искане да бъде осъден Д.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, представляван заедно
от изпълнителните директори *** ****, сумата от 6 810.32 / шест хиляди
осемстотин и десет лева и 32ст./ лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щети № 120021/13.01.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Гаранционен
фонд,
представляван заедно от изпълнителните директори*******, да
заплати на Д.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 670.00 /шестотин и седемдесет/
лева, представляваща разноски в настоящето производство.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: