О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 09.03.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:   

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

при секретаря …………………........................................................ като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр. дело № 164  по описа за 2020 година,  съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.

Подадена е частна жалба от "Фронтекс Интернещънъл“ ЕАД-София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, представлявано от Лилия Димитрова - изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Т.К., съдебен адрес: ***, срещу Разпореждане №493/12.12.2019 г. на РС-Тетевен по ч.гр.д. № 887/2019 г., с което прекратено производството по подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Счита, че така постановеното разпореждане е неправилно и постановено при противоречие с процесуалния закон. Изтъква, че съдът е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че длъжникът З.В.К. не е уведомена за прехвърлянето на вземането спрямо нея от цедента „Сити Кеш“ ООД на заявителя-цесионер. Сочи, че при постановяването на процесното разпореждане, съдът не е съобразил законовите норми и по-конкретно дали става въпрос за допустимост или основателност на претенцията.

Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.1 ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен ако искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението. В конкретния случай, съдът е дал указания за уточняване обстоятелствената част на заявлението и по-конкретно кога е връчено уведомлението по чл. 99, ал. от ГПК на длъжника. Твърди, че в указания срок са подали уточнителна молба, но с обжалваното разпореждане заповедният съд без да се мотивира дали е счита, констатираната нередовност за отстранена или не, е прекратил производството. Посочва, че съдът е следвало да изложи мотиви и ако приема, че не са отстранени нередовностите на заявлението е следвало да го отхвърли, като даде указания на заявителя да предяви осъдителен иск. В този смисъл моли да бъде постановено определение, с което да бъде отменено изцяло атакуваното разпореждане, като производството бъде върнато на заповедния съд, който ако счита, че нередовностите на заявлението не са отстранени, са откаже издаването на исканото заявление и даване указания на заявителя за предявяване на осъдителен иск.

Частната въззивна жалба е подадена от активно легитимирана страна, срещу акт подлежащ на въззивен контрол, в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството е образувано по повод подадено от "Фронтекс Интернещънъл“ ЕАД-София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, представлявано от Лилия Димитрова - изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Т.К., съдебен адрес: ***,, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника З.В.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за парично вземане общо в размер на 854.75 лева, от които 406.66 лева – главница по договор за паричен заем, 264.26 лева – договорна лихва от 25.02.2015 г. до 04.06.2015 г., 183.83 лева – лихва (обезщетение) за забава от 26.02.2015 г. до 03.09.2019 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноски – 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25.00 лева държавна такса.

 Посочено е, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 10771/ 27.11.2014 година сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и З.В.К., ЕГН **********, ведно с Общи условия за сумата от 700 лева, получена с подписването на договора. Заемателят се задължил да върне сумата, ведно с договорна възнаградителна лихва, начислена съгласно лихвен процент, уговорен в чл. 3 от Договора.  При неизпълнение на договорните клаузи е уговорено заплащането на неустойка. В обстоятелствената част на заявлението е изложено още, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора, като е преустановил плащането на 25.02.2015 година, като съгласно чл. 7, ал.1 от Договора дължи обезщетение за забава, начислено до 03.09.3019 година. Посочено е още, че крайният срок на договора е настъпил на 04.06.2015 година. С договор за цесия от 22.06.2016 година заемодателят е прехвърлил вземането си на заявителя, като са спазени условията на чл. 99 от ЗЗД.

С разпореждане № 2363/ 07.11.2019 година съдът е оставил без движение заявлението, като е дал конкретни указания.

Разпореждането е получено на 06.12.2019 година и с е подал молба с вх. № 6299/ 10.12.2019 г., в която е посочен начина на съобщаване на цесията на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД на длъжника.

Първоинстанционията съд е приел, че няма редовно връчване на цесията, поради което тя няма действие по отношение на длъжника и е прекратил производството по делото.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

При наличие на пречките по чл. 411, ал.2 от ГПК съдът отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като дава указания за предявяване на осъдителен иск – чл. 415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК. В случая първоинстанционният съд, вместо да стори това е прекратил производството по делото. Следва да се отбележи обаче, че от приложените по делото доказателства освен, констатираната от заповедния съд нередовност, заявителят не е спазил изискванията на чл. 127, ал.1,т. 4 във вр. с чл. 410, ал. 2 от ГПК, тъй като в заявлението липсва изложение на обстоятелства относно датата, на която е усвоен потребителският кредит, как е формирана всяка погасителна вноски – не е посочен размерът поотделно на главницата, възнаградителната лихва и други компоненти от погасителната вноска, ако се съдържат такива, не е посочен размерът на уговорената договорна лихва, липсва уточнение на това какъв е размерът и как е формирана лихвата за забава върху всяка забавена погасителна вноска, бил ли е променян уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва и от там размерът на лихвата за забава.

Поради изложените съображения атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и производството върнато, при изпълнение на горните указания при спазване разпоредбите на чл. 411 – чл. 415 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

ОТМЕНЯ Разпореждане №493/12.12.2019 г. на РС-Тетевен по ч.гр.д. № 887/2019 г., с което прекратено производството по подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК,

ВРЪЩА делото за произнасяне при спазване на горните указания и разпоредбите на чл. 411 – чл. 415 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                        

                                                                                        2.