МОТИВИ
към Решение № 260005/05.01.2021г. по НАХД № 5327/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
предложение, внесено от БРП, с който срещу П.Д.Д. с
ЕГН:**********, роден на *** ***, българско гражданство, с настоящ адрес:*** ,
неосъждан, е повдигнато обвинение за това, че на 30.12.2019 год. в гр.Бургас,
потвърдил неистина, в писмена декларация приложена към заявление рег. №
20069/30.12.2019г., на сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Бургас, за издаване на
документ за самоличност на български гражданин, която по силата на чл.160 ал.1
от Закона за движението по пътищата е дал пред орган на власт -Началник сектор
„ПП“ при ОДМВР Бургас за удостоверяване истинността на някои обстоятелства -
декларирал за „изгубено„ свидетелство за управление на МПС, с № ********* с
валидност от 07.08.2012г. до 07.08.2022г. и не е отнето от властите, с цел
издаване на ново СУМПС, като същото е било иззето от компетентните власти на
Словакия, поради нарушаване на правилата за движение- управление на МПС след
употреба на алкохол и му е наложено административно наказание- лишаване от
право да управлява за срок от 30 месеца, считано от 24.06.2019г.до 24.12.2021г.
- престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че
обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния
размер.
В съдебно заседание
обвиняемият, редовно призован, се явява лично, като изразява съжаление за
стореното и моли за наказание в минимален размер.
Упълномощеният му
защитник- адв. Минка Колева от АК-Бургас, не оспорва
извършването на деянието, като пледира за налагане на наказание в минимален
размер.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият П.Д.Д. с ЕГН:**********,
е роден на *** ***, българско гражданство, с настоящ адрес:*** , неосъждан.
През 2019г. обвиняемият Д. управлявал камион между градовете
Зволен и Шахи в Словакия, като
бил спрян от полиция. След извършена проверка се констатирало, че в кръвта му
има наличие на алкохол 0,07 промила и му било отнето СУМПС за срок от 30
месеца. На 30.12.2019г. обвиняемият се явил в сградата на ОД МВР Бургас, сектор
ПП и подал декларация пред орган на властта - Началник на сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр. Бургас, където вписал обстоятелство, че неговото СУМПС е изгубено, като
причината била, че искал да работи с камиона който управлявал. Декларацията била
приложена към заявление рег. №20069/30.12.2019г., на сектор „Пътна полиция“ ОД
МВР Бургас, за издаване на документ за самоличност на български гражданин,
подадено от обвиняемия.
Декларацията, която обвиняемият подал била приета и
заведена от свидетелката *- системен оператор в група АНД, ОПТП, Профилактика и
ПОВ в ОД МВР сектор „ПП“ -гр.Бургас, по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи, по силата на чл. 160 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, като статусът на СУМПС № ********* на обвиняемия бил
променен като „невалиден“. На Д. било издадено ново СУМПС № *********.
През 2020 г. било получено писмо № 328р14461/26.03.2020г.
от ГДНП в ОД МВР, сектор „ПП“ изпратено от посолството на Република България в
гр. Братислава, с което се уведомява, че СУМПС № ********* на Д., което той
декларирал като изгубено в ОД МВР сектор ПП-Бургас, е било отнето от властите в
Словакия поради нарушаване на правилата за движение. Съгласно проведената почеркова експертиза се констатирало, че ръкописния текст в
процесната декларация е написан от обвиняемия, а
подписът на „декларатор„ е неговият.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските
показания на Симона Николова (л. 34 от ДП), обяснения на обвиняемия (л. 25 от
ДП), справка за съдимост (л. 18 от съдебното производство); Декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД (л. 45 от
ДП), от заключението на СГрфЕ (л. 37-38 от ДП), копие
на трудов договор (л. 21 от съдебното производство), както и от останалите приобщени
по съдебното и досъдебното производство
писмени доказателства.
Посочените
доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви
и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани
по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на
разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на
едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти. Самият обвиняем също признава за извършеното
и дава подробни обяснения.
Съдът основава своето
решение и на заключенията на изготвената на досъдебното производство експертиза,
която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и достатъчно пълно и ясно
на поставените въпроси.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал.1 НК, за което е
предаден на съд.
От обективна страна,
изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а именно подаване на
декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. Николова. На следващо място
въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - чл. 160,
ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал.2 от Наредба
№ I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010
г. Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК -
Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, като на последно място в
нея обвиняемият обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че бил
изгубил свидетелството си за управление на МПС № № *********, когато в
действителност същото е било иззето от контролните органи в Словакия и той е
бил наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е
годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска,
тъй като е съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е иззето, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издаден
дубликат е длъжен да декларира пред българските власти, че документът му е
откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с
подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е съзнавал, че подавайки
декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е
предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт
ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева
страна обвиняемият е искала именно това, за да може по този начин да се снабди
с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни
обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в
инкриминираната декларация, същият е положил подпис.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до триста
лева.
В
конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са
налице и останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на
чл. 78а от НК:
1.
за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.
към процесната дата обвиняемият не е неосъждан (както
стана дума същият е бил реабилитиран, който факт заличава последиците от
осъждането и кара съда да го третира именно, като неосъждан) и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите,
така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
В
полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че за същият до настоящия
момент няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви. Като
смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на Д..
Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл.
78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за
престъпление от общ характер. Следва да се отчете, че обвиняемият съдейства за
разкриване на обективната истина, като в съдебно заседание изрази съжаление за
стореното.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Всичко
това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен
на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно –
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху Д. и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
По делото има сторени
разноски за изготвена експертиза, като видно от приложената справка-декларация
общият размер на разноските е 81,42 лв., поради което и с оглед
обстоятелството, че обвиняемият беше признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да
ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл.
190, ал.2 НПК съдът осъди обвиняемия да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка
на РС-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
По
тези съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.