Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети
състав,
в публично заседание, проведено на шестнадесети февруари две
хиляди двадесета и първа година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 2317 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Даником“
ЕООД, представлявано чрез управителя Й.К., против Наказателно постановление
/НП/ № 549566 от 01.12.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя основание чл. 185, ал. 1
във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на МФ е наложена административна имуществена санкция в размер на 600
лева за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
В жалбата се ангажират подробни
съображения касателно незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, като се сочи, че неправилно е приложен материалния закон, както
и се оспорва възприетата от актосъставителя фактическа обстановка. В тази
насока моли обжалваното постановление да се отмени.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа изложеното в
жалбата.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, представлява се от юрисконсулт Румяна Миланова, която оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, доколкото обжалваното
постановление е правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок –
постановлението е получено от представител на жалбоподателя на 10.12.2020 г., а
жалбата е подадена на 16.12.2020 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
„Даником“ ЕООД, с ЕИК: *********,
осъществявало търговска дейност – продажба на обувки, в търговски обект,
находящ се в гр. Русе, ул. „Александровска“ № 98, като за целта разполагало с
работещо фискално устройство Tremol ZM-KL-V2 с ИН на ФУ ZK042779 и ИН на ФП 50185363.
На 26.08.2020 г. в 11:55 часа свидетелят
А.К. – данъчен инспектор при ЦУ на НАП, в присъствието на Г.Р. и Ж.А. –
служители на ЦУ на НАП, извършил проверка на горепосочения търговски обект, в хода
на която осъществил контролна покупка на 1 брой гъбичка за почистване на обувки
и 1 брой дезодорант за обувки на стойност 7 лева, заплатени в брой на място в
обекта. За извършената проверка Н.Й., който в деня на проверката замествал Й.К.
– управител на „Даником“ ЕООД, не издал фискална касова бележка от наличното
фискално устройство, като посоченото се потвърдило и от изведен клен от
фискалната памет на фискалното устройство за дата 26.08.2020 г. Така
извършената проверка била обективизирана в Протокол за извършена проверка АА №
0387104/26.08.2020 г.
За така констатираното нарушение
на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4
във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС свидетелят А.К. съставил АУАН № F 568967 от 09.09.2020 г. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който отбелязал, че има възражения, като ще ги
представи в законния срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят
представил възражения, видно от които се оспорва възприетата от актосъставителя
фактическа обстановка, както и че съставеният АУАН противоречи на материалния
закон.
Въз основа на съставения АУАН АНО
издадал оспореното наказателното постановление с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ била
наложена административна имуществена санкция в размер на 600 лева.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № F 568967 09.09.2020 г., НП № № 549566 от
01.12.2020 г., Възражение от „Даником“ ЕООД с вх. № 22650/14.09.2020 г.,
Протокол за извършена проверка АА № 0387104/26.08.2020 г., опис на касова
наличност, както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.К. –
актосъставител, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и
НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са съставен от компететентни лица, видно от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.03.2020 г., и в съответствие с процесуалните
правила. Спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН при съставяне на АУАН-а, същият е подписан и е връчен надлежно на нарушителя. Както в акта, така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението,
вменено във вина на въззивника. Посочени са мястото и датата на извършване на нарушението.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административно наказателната производство.
На следващо място съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 –
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1
от Наредабата.
Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ фискална бележка в случаите по ал. 1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл. 3 от Наредбата са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална бележка.
Посочените разпоредби
кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС – всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
По делото по безспорен начин се
установи, че на посочената в наказателното постановление дата – 26.08.2020 г.,
при извършена от свидетеля А.К. – данъчен инспектор при ЦУ на НАП, контролна
покупка на един брой гъбичка за почистване на обувки и един брой брой
дезодорант за обувки на стойност 7 лева, заплатени в брой на място в обекта,
намиращото се в обекта лице не е издало фискална касова бележка от наличното
фискално устройство.
Без да влиза в излишна полемика с
доводите на жалбоподателя, съдът счита, че направените в настоящото
производство възражения са неоснователни. Протоколът от извършената проверка е
издаден по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им. Извършеното удебеляване на часа на контролната покупка не е
поправка на протокола, а изправяне на констатираната при съставянето му техническа
грешка. Следва да се отбележи, че дори същият да се изключи от доказателствена
съвкупност, макар да не са налице основания за това, посоченото не би довело до
недоказуемост на така описаното в постановлението нарушението, доколкото по
делото са налице и други доказателства, които в достатъчна степен обосновават
съставомерността му. Що се касае до сочената липса на разлика между
фактическата касова наличност и регистрираната от фискалното устройство сума по
дневния отчет, същата не опровергава изложеното в АУАН. Видно от показанията на
свидетеля К., осъществилото продажбата лице е взело дадената му банкнота, след
което е влязло в помещение, преградено с перде, като при връщането си е подало
само ресто. Посоченото е и житейски логично, доколкото с цел да се избегне
евентуална констатация на разминаване между двете стойности, заплатената в брой
цена на закупените артикули не се влага в касата. Съдът акцентира, че
установяването на местоположението на паричната сума е извън предемета на
делото, доколкото същото следва да провери единствено дали е осъществена
продажба на стока без да е издаден съответния я съпътсващ документ.
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили
отражение всички обективни елементи от състава на това нарушение.
Не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, прилжим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства въз основа на които да бъде
направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид.
Съдът счита, че правилно е
издирена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща налагането на имуществена санкция спрямо
юридическите лица в размер от 500 до 10 000 лева. Доколкото, обаче, в
оспореното наказателно постановление административнонаказващия орган не е
изложил мотиви, обусловили решението му да наложи наказание санкция в размер на
600 лева, то съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени в
неговата санкционна част, като размерът бъде намален до предвидения в закона
минимум от 500 лева. В тази насока съдът съобрази, че по делото не са
представени доказателства, отегчаващи вината на нарушителя. Точно обратното
деянието е осъществено от съпруга на управителката, докато тя временно е била
извън търговския обект, както и не са налице данни дружеството да е било
санкционирано за друго нарушение на ЗДДС. В допълнение следва да се посочи, че пандемичната
обстановка постави в тежко икономическо положение дребния бизнес, което само по
себе си е достатъчно основание за налагане наказание в рамките на минимума.
С оглед на изложеното, наказателното
постановление следва да се измени, като наложеното административна санкция се
намали от 600 лева на 500 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
доколкото не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 549566 от 01.12.2020 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на „Даником“
ЕООД за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ на основание
чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства на МФ на дружеството е наложена административна
имуществена санкция в размер на 600 лева, като НАМАЛЯВА размера на ѝ до минимално предвидения такъв, а
именно 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: