№ 1541
гр. Русе, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. С.
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. С. Гражданско дело №
20244520103051 по описа за 2024 година
Предявен е иск с процесуалноправно основание чл.415, ал.1, т.3, вр. с
чл.124, ал.2 от ГПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: ********* моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника П. И. С. с
ЕГН:********** да им заплати сумата в общ размер на 1755,11 лева, от които:
- Договорно възнаграждение в размер на 362,96 лева, дължимо за
периода от 20.07.2019г. до 11.08.2020г. - дата на предсрочната изискуемост;
- Възнаграждение за закупен и използван пакет от допълнителни услуги
в размер на 704,94 лева;
- Лихва за забава в размер на 76,82 лева, дължима от 21.05.2019г. - дата
на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020г. - дата на предсрочната
изискуемост;
- Законна лихва в размер на 610,39 лева, дължима от 11.08.2020г. - датата
на предсрочна изискуемост до 30.10.2023г.;
Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до
изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното и исковото
производства.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От доказателствата по делото се установява, че на 30.10.2018г.
ответникът П. И. С. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено
и подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт със зададени параметри, като е декларирал, че е запознат и с общите
условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, видно от приложените
декларации. Ответникът е получил и преддоговорна информация под формата
на Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна
информация. След като „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД одобрява
отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 01.11.2018г. с
ответника бил сключен Договор за потребителски кредит №**********, по
силата на който ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнил точно
и в срок задължението си, като сумата в размер на 800.00 лева била преведена
на П. И. С. по посочена от него банкова сметка.
По силата на този договор ответникът поел задължения (чл.8 от Общите
условия) по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от
допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок
от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 61,09 лева и
падежна дата всяко 20-то число на месеца. След подадена молба на
25.01.2019г. от ответника, между страните е договорено да бъде отложена
погасителна вноска №2, като тя трябвало да бъде заплатена в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс №1 от 05.02.2019г.
станал новия коригиран погасителен план, като погасителните вноски се
променили от 36 на 37 броя.
На 29.03.2019г. по подадена молба от ответника-длъжник, между
страните е договорено да бъдат отложени погасителни вноски № 4 и 5, като те
трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс №2 от 02.04.2019г. станал нов коригиран погасителен план,
като погасителните вноски били променени от 37 на 39 броя.
Установено е от доказателствата по делото, че Договорът за кредит и
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
2
подписани при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ7. ОУ са
неразделна част от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от
допълнителни услуги, предадени са на клиента при подписването им и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А" от Декларации/, за което и ги е
подписал.
Договор №********** е сключен при следните параметри:
Сума на кредита:800.00 лева.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на месечната вноска по кредита: 39.04 лева;
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20-то
число на месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.90;
Годишен лихвен процент: 41.17;
Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита: 1405.44 лева.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както
следва:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 793.80 лева;
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 22.05лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по пакета от
закупени допълнителни услуги е както следва:
Общо задължение: 2199.24лева;
Общ размер на месечна вноска по договора: 61.09 лева;
Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Първоначално е изготвен погасителен план с определени 36 вноски с
падежна дата - всяко 20-то число на месеца. Впоследствие погасителният план
се е увеличил с още три вноски. Увеличаването броя на вноските се дължи на
факта, че по ДПК №********** ответникът е поискал безплатно отлагане на
общо три броя погасителни вноски.
Ответникът П. И. С. не е изпълнил задължението, което е поел по
3
договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в
забава, направил е следните плащания по заема на дати:
На дата 18.12.2018г. са платени 63.80лв.
На дата 19.02.2019 г. са платени 61.80лв.
На дата 21.05.2019 г. са платени 62.00 лв.
На дата 27.06.2019 г. са платени 58.80 лв
Общата сума на направените плащания по ДПК:********** е в размер
на 246.40 лева. С нея била погасена сума в размер на 245,02 лева, съгласно
задължението по погасителен план - 4 пълни вноски. Частично плащане е
направено по 8-та вноска, поради сключените 2 Анекса в размер на 0.66 лева.
Така в общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите
плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен
план - 1.38лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени
лихви за забава в размер на 78.20 лева, които към момента са заплатени
частично и се дължат още 76.82 лева.
Поради неизпълнение на поетите договорни задължения ответникът
изпаднал в забава, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК N0
**********. След изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от
в чл.12.3 от Общите условия към ДПК, а именно: ,,...КР може да обяви
предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от
следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер...", договорът е прекратен, а задълженията по
него обявени за предсрочно изискуеми на дата 11.08.2020г.
Договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, за което ответникът бил уведомен чрез
Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора, като е получено
от неговата съпруга.
След обявяването на предсрочна изискуемост на 11.08.2020г. започнало
начисляване на обезщетение за забава. Същото е начислено съгласно
уговореното в чл. 12 / 12.1 от ОУ, а именно: Начислено е 1.Обезщетение за
забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница,
договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги).
4
При така установената фактическа обстановка съда прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3, вр. с
чл.124, ал.2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.З от ГПК /ДВ. бр.100/2019 г./ съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Приложеният към заявлението Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № ********** от 01.11.2018г. попада под
приложното поле на Закона защита на потребителите. Това е така, тъй като
кредитополучател – ответник отговоря на дефиницията за „потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на 33П, а ищецът на дефиницията за ,,търговец" по
смисъла па § 13. т. 2 от ДР на ЗПП.
Безспорно процесния контракт има за предмет предоставяне на
финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла
на § 13, т. 12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и 3ПК. В
конкретния случай сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен, като неотговарящ на изискванията на ЗПК, а именно:
- според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на
договора за потребителски кредит между страните е сключено и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които,
според посоченото в споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена
5
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги"
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата по общите разходи по кредита (вж тегапчата дефиниция по т. 1, § 1 от
ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и
управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за
получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се
изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: "Изборът и закупуването на пакет от допълнителни
услуги не е задължително уствие за полмчавоне на потребителски кредит или
за получаването му при предлаганите условия".
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т. 15 от
общите условия „услуги" налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства) и управлението (по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги" в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит
писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено
заобикаляне на закона - чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението - чл.26. ал.1, пр.2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поето от ищеца задължение, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности", които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността" длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги" не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля е неравноправна и следователно нищожна - чл.143, т.З и
6
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че
претендираната сума, представляваща възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги, не се дължи от длъжника.
Това възнаграждение е свързано с извършването на плащанията по
договора, макар и отделно уговорено, не се включва в размера на годишния
процент на разходите - чл. 19, ал.3. т.З от ЗПК, поради което за него принципно
не намират приложение ограниченията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. ("според
тези разпоредби нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит, в
резултат на които годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в ленове и във валута.
Това обаче не означава, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, с който се уговаря възнаграждение не може да бъде
подложен на служебна проверка за валидност. За тази клауза на общо
основание (чл.24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл.143- 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че това възнаграждение на практика представлява втора,
скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите. Ако сумата беше включена в
годишния процент на разходите, то заедно с общия размер на фиксираната
лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл.19, ал.4 от 3ПК и
следователно договорът би бил нищожен на основание чл.19, ал.5 от същия
закон.
При съобразяване на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата
стойност на получения кредит. В конкретния случай обаче за тази чиста
стойност на кредита, която е в размер на 748,10 лева е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение N:2814/01.11.2024г. След влизане в сила
на Заповедта, на дата 16.01.2024г. е издаден и Изпълнителен лист в полза на
„Профи Кредит“ за сумата от 748,10 лева главница, 14,96 лева д.т. и 14,77
лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София срещу П. И. С.
с ЕГН:********** иск за сумата в общ размер на 1755,11 лева, от която:
Договорно възнаграждение в размер на 362,96 лева, дължимо за периода от
20.07.2019г. до 11.08.2020г. - дата на предсрочната изискуемост;
Възнаграждение за закупен и използван пакет от допълнителни услуги в
размер на 704,94 лева; Лихва за забава в размер на 76,82 лева, дължима от
21.05.2019г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020г. - дата на
предсрочната изискуемост; Законна лихва в размер на 610,39 лева, дължима
от 11.08.2020г. - датата на предсрочна изискуемост до 30.10.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на
вземането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8