№ 323
гр. Благоевград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500404 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от особения
представител на ВЛ. ВЛ. Й. против решение № 91608/23.02.2021 г.,
постановено по гр.д. 3 по описа за 2020 г. на РС-Благоевград, в частта с която
иска за главница е уважен за сумата над 1 467,92 лв.; иска за договорна лихва
за периода от 01.01.2019 г. до 13.05.2019 г. е уважен за сумата от 108,65 лв.
и иска за лихва за забава в плащането на главницата за периода от 13.12.2018
г. до 30.09.2019 г. е уважен за сумата от 108,32 лв.
Жалбоподателят сочи, че решението на РС в атакуваната част е
незаконосъобразно. РС незаконосъобразно не се е съобразил с чл. 10, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит, визиращ като императивно изискване към
договора и елементите му да са с шрифт не по малък от 12. Оспорва извода
на РС, че дори шрифта да е по-малък, това не водело до недействителност на
договора, тъй като според жалбоподателя извода противоречи на чл. 22 ЗПК,
съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо счита, че
неправилно е уважен иска за главница за размера от 279,02 лв. На основание
чл. 23 от ЗПК при недействителни договори, длъжникът не дължи лихви
1
и/или други разходи на кредита т.е. неправилно РС е постановил
дължимостта на вземанията за лихви – договорна и за забава. Съображенията
са изложени в жалбата и са преповторени в писмено становище.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
решението на РС е правилно и законосъобразно.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в
закона срок.
С атакуваното решение РС е признал за установено спрямо
В.Й., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД, сумите, предмет
на издадената заповед за изпълнение № 9055/01.10.2019 г., постановена по
ч.гр.д. 2584/2019 г. по описа на РС-Благоевград, а именно на сумата от 1746,
94 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за заем
№ 5342-00016658/13.7.2018 г.; на сумата от 108,65 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 13.1.2019 г. до 13.5.2019 г. и на сумата от
108,32 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за
периода от 13.12.2018 г. до 30.09.2019 г.
За да се произнесе по доводите в жалбата, касаещи
правилността на съдебното решение, БлОС, въз основа на събраните по
делото доказателства и закона - намира за установено следното:
Образуваното пред РС- Благоевград по реда на чл. 422 ГПК
исково производство е при предпоставките на чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК - след
като издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2584/2019 г.
на БлРС - е връчена на длъжника В.Й. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и
при спазване от заявителя - „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД - на
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК за предявяване на иска, след
съответно дадено му за това указание от съда. Указанието е връчено на
заявителя на 04.12.2019 г., а искът е входиран в РС на 03.01.2020 г.
В жалбата не се оспорва приетото от РС за подписан между
„Микро кредит“, АД и В. Й. договор за заем № 5342-00016658/13.7.2018 г. и
че въз основа на него Й. е получила в заем сумата от 3 300 лв. В жалбата
няма доводи срещу приетото от РС цедиране на вземането от заемодателя на
2
„Агенция за събиране на вземанията“, ЕАД, която е ищец по делото.
Доводът в жалбата е срещу застъпената в решението от РС
теза, че големината на шрифта, дори да е по малък от императивното
изискване, закрепено в чл. 10, ал. 1 от ЗПК – да не е по-малък от 12, то това
не влече недействителността му, след като по делото няма данни вида и
големина на шрифта да е попречило на потребителя на прецени обхвата на
своето задължение.
БлОС счита довода за основателен.
Според чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в две екземпляра по един за всяка от страните по договора.
По делото ответникът е направил своевременно, с отговора на
исковата молба, възражение, че не е спазено изискването за големината на
шрифта.
Видно от доклада по чл. 146 ГПК РС е възложил в тежест на
ищеца да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение
създадено между ответника и цедента по силата на процесния договор за
заем. В проведеното на 07.10.2020 г. с.з. РС не е уважил искането на
ответника за назначаване на съдебно техническа експертиза за установяване
шрифта на договора, като един от аргументите му е, че тежестта за доказване
е на ищеца каквато съдът е разпределил, като е изтъкнал още, че за съда не
са необходими специални знания да определи размера на шрифта.
БлОС като съобрази, че изискването за големината на шрифта
по арг. от чл. 22 от ЗПК е едно от условията за действителност на договора
споделя изразеното становище от РС, че в тежест на ищеца е да докаже този
факт. Според чл. 22 от ЗПК Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 , договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Видно е, че ищецът не е ангажирал доказателства за спазването
му.
3
В атакуваното решение по отношение на шрифта РС е
посочил, че такова изискване не се съдържа в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, като дори и да се приеме, че не е спазено то предвид, че не е
попречило на потребителя да го прочете и да разбере обхвата на
задължението си, то не следва да води до недействителност на договора.
БлОС счита, че в случая неправилно е позоваването на
цитираната от РС Директива, тъй като въпросът не е поставен за преценка на
плоскостта на неравноправните клаузи.
Възражението на ответника е по отношение на императивното
изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, имащо отношение към формата за
действителност на договора.
С § 2 от ДР на ЗПК е постановено, че Този закон /има се
предвид ЗПК/ въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
(ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.)
Според чл. 10, § 1 от Директива 2008/48/ЕО договорът за
кредит се изготвя на хартиен или друг траен носител като всяка от страните
по договора получава екземпляр от договора за кредит; изрично е разписано,
че настоящият член не засяга националните правила, отнасящи се до
действителността на сключването на договорите за кредит, които са в
съответствие с правото на Общността. Според следващия § 2 на чл. 10
договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин, съответната изрично
визирана в цитираната норма информация, която следва той да съдържа,
като в нея няма изискване по отношение на шрифта. В чл. 22, § 1 от същата
Директива е разписано, че доколкото Директивата съдържа хармонизирани
разпоредби, държавите-членки могат да не запазят или въвеждат разпоредби,
различни от предвидените в настоящата директива.
Дали поставеното със ЗПК изискване по отношение на
големината на шрифта се допуска от цитираните разпоредби от Директивата
се е произнесъл изрично СЕС с определение на Съда от 14.4.21 г. по дело С-
535/20 г. /“БНП Париба Пърсънъл Файненс“, С.А Париж срещу Т.Г.М./ като
4
е прието, че чл. 10, § 2 и чл. 22, § 2 от Директивата допускат националната
правна уредба да налага всички елементи на договор за потребителски кредит
да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък
от 12.
Посочено е, че изискването гарантира информацията да се
представя прозрачно и четливо, както и че възпрепятства използването на
дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към
момента на сключване на договора и по време на изпълнението му да бъде
пропусната от потребителя.
Предвид произнасянето на СЕС несъстоятелни са доводите на
насрещната страна за несъответствие на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК с
Директива 2008/48/ЕО.
Поради недоказване от ищеца, в чиято тежест е, на спазването му
по отношение на шрифта спрямо договора, то той по изричната разпоредба на
чл. 22 от ЗПК следва да се счете за недействителен, като при
недействителност на договора чл. 23 ЗПК предвижда връщане само чистата
стойност на кредита без да се дължат лихва или други разходи по кредита.
Видно е, че визираните последици не се предпоставени от възможността
заемателят да е разбрал обхвата на задължението си.
Ето защо от получената от потребителя в заем сума от 3 300
лв., като се приспаднат внесените от длъжника 1607.08 лв., установено от
вещото лице, остава за дължима 1692,92 лв., от която предвид приспадането й
от РС на административната такса от 225 лв.,, срещу който факт няма доводи
от страните, следва че неплатения остатък от главницата възлиза на 1467.92
лв. Ето защо жалбата срещу решението в атакуваната част за главници за
разликата между уважения от РС размер от 1746, 94 лв. и дължимия според
БлОС от 1 4676,92 лв., която разлика възлиза на 279,02 лв. - е основателна По
аргумент от чл. 23 ЗПК не се дължат и лихви, поради което жалбата е
основателна и по отношение на признатите с атакуваното решение
съществуване на вземанията за договорна лихва от 108, 65 лв. и на лихва за
забава от 108,32 лв.
Разноските:
5
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
размера разноски, които В.Й. дължи на ищеца възлизат за заповедното
производство в размер на 57,65 лв., а за исковото пред РС в размер на 379,38
лв., поради което решението на РС, с което се присъждат над тези размери
съотв. до 77,12 лв. и до 507,57 лв. следва да се отмени.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1 т.
5 от ГПК съдът осъжда да плати по сметка на БлОС сумата от 75 лв. /3х25/,
представляваща дължимия размер държавна такса за образуваното въззивно
производство, по подадената въззивна жалба от назначения особен
представител на насрещната страна /жалбоподателя/.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 91608/23.02.2021 г., постановено по гр.д. 3 по описа за
2020 г. на РС-Благоевград, в частта с която иска за главница е уважен за
сумата над размера 1467,92 лв. до присъдения 1 746,94 лв., в частта с която
иска за договорна лихва за периода от 13.1.2019 г. до 13.5.2019 г. е уважен за
сумата от 108,65 лв.;в частта с която иска за забава е уважен за сумата от
108,32 лв., както и в частта за заплащане на разноски, за които е осъдена ВЛ.
ВЛ. Й. съотв. за сумата над уважения размер от 57,65 лв. - дължими за
заповедното производство до присъдения размер от 77,12 лв. и за сумата над
уважения размер от 379,38 лв. - за исковото производство до присъдения
размер от 507,57 лв. като вместо това постановява:
Отхвърля като неоснователни предявените от ищеца „Агенция
за събиране на вземания“, ЕАД, с ЕИК ************* против ответника ВЛ.
ВЛ. Й., с ЕГН ********** искове за признаване установено в отношенията
им, че ответникът дължи на ищеца главница за сумата над уважения от РС
размер от 1467,92 лв. до присъдения от 1 746,94 лв.; на сумата от 108,65 лв.,
представляваща договорна лихви за периода от 13.1.2019 г. до края на срока
за договора- 13.5.2019 г. и на сумата от 108,65 лв. представляваща лихва за
забава в плащането на главницата за периода от 13.12.2018 г. до 30.09.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
6
чл.410 от ГПК №9055/01.10.2019 год. по ч.гр.д.№2584/2019 год. по описа на
Районен съд-Благоевград.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД, с ЕИК
************* да плати по сметка на БлОС сумата от 75 лв.,
представляваща държавна такса за образуваното въззивно производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7