РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Попово, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520101017 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ” ЕООД,
град Разград, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул.
“Сливница” № 3A, представлявано от инж. Стоян Райков Иванов - Управител, против Р.
ВЛАДИМИОВА Л. с ЕГН:********** с адрес: гр. П., обл. Търговище, ул. „В.“ №, за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 47,94 лв. -
главница, представляваща стойността на предоставените ВиК услуги (17 куб.м питейна
вода, отведени и пречистени отпадни води) по абонатен №259216 до водоснабден недвижим
имот с адрес: гр. П., ул. „В.“ №, регистриран с аб. №259216, по 2 броя фактури с
№**********/30.11.2018г. и с №**********/31.12.2018г. за отчетен период 18.10.2018г.-
31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на Заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 10.89 лв.
- лихва за забава за периода 30.12.2018г. - 12.05.2021г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответницата Р. Л. е потребител на ВиК услугите по
чл.12 ал.(1) т.1-3 от ЗРВКУ „доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води”, предоставяни от „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД град Разград за водоснабден имот с
адрес: гр. П., ул. „В.е” № по силата на Договор за доставка на питейна вода и за ползване на
ВиК системи №400639/23.03.1999г. За имота е открита партида с аб.№ 259216.
В отчетния период 18.10.2018г.-31.12.2018г. дружеството било доставило до
горецитирания имот 17,00 куб.м. питейна вода, отвело е и е пречистило 17,00 куб.м отпадни
1
води, с което е изпълнило задълженията си по договора за доставка - чл. 7 т.1 от Общите
условия, вр.с. чл.42 ал.(1) т.1.
За предоставените ВиК услуги, дружеството е издало две фактури: с
№**********/30.11.2018г. и с №**********/31.12.2018 г., които ответницата е следвало да
заплати в едномесечен срок, считано от датата на издаването им.
Процесните количества ВиК услуги били отчетени от водомер с фабричен №47051037,
марка „Акуариус“, монтиран на водопроводното отклонение на 10.04.2014г. с показание „0”,
метрологична пломба 2013г. и катинарче №03151613.
Ежемесечното отчитане на доставяните количества ВиК услуги в имота е отразявано в
електронен карнет (таблет) по реда на чл.24 ал.(4) ОУ.
Към момента на подаване на исковата молба стойността на фактурите не била
заплатена, при което длъжникът бил изпаднал в забава.
Към 12.05.2021 г. дължимата лихва за забава била размер на 10.89лв.
Въпреки направените от стана на дружеството опити за доброволно уреждане на
отношенията му с потребителя - ответник по повод натрупаните задължения, същите са
останали безрезултатни.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което исковете да бъдат уважени.
С отговорна на исковата молба особения представител на ответника оспорва иска.
Възразява се, че по делото отсъстват доказателства, които да легитимират ответника като
собственик или ползвател на водоснабдения имот. Освен това, ищецът не бил представил
данни за реално изпълнение на задължението си по доставяне на претендираните
количество вода. Възразява се, че към момента на подаване на исковата молба
задълженията по процесните суми са погасени по давност.
Моли се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа на
изложените в исковата молба твърдения. Моли се за уважаване на исковете.
Претендират се разноски.
Ответната страна, редовно призовавана се представлява от особения си представител
адв. Г. Д. – ТАК, който пледира за отхвърляне на исковите претенции.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД:
За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание, ищецът носи
тежестта да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника
и източника, от който произтича това правоотношение, че ищецът реално е доставил ВиК
2
услуга на ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните
води за претендирания период, че ответникът е потребител на питейна вода на посочения
абонатен номер, че ответникът е изразходвал претендираното количество вода и има
съществуващи и действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по
процесните фактури за посочения в тях период и в претендирания размер.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че между страните е
налице валидно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги, и че ответницата Р.
Владимиова Л. е потребител на ВиК услуги, предоставяни от „Водоснабдяване - Дунав“
ЕООД град Разград за водоснабден недвижим имот с адрес: гр. Попово, ул. „Възраждане“
№106, регистриран с аб. №259216 въз основа на подадени от нея на Молба-декларация и
Договор № 400639/1999г., приложени по делото.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписът си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора,
като се посочват трите имена и адреса на свидетеля, а изключение от това правило се
допуска само при дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
В конкретния случай процесното количество вода е отчетено дистанционно и е
съставен електронен карнет /л.18/, видно от който се установява, че за периода 18.10.2018г.-
20.11.2018г. са потребени 7 куб.м вода и за периода 20.11.2018-20.12.2018г. са потребени
също 7 куб.м вода. Общо 14 куб. м. По делото обаче не са представени доказателства, от
които да бъде установена консумацията за остатъка от исковия период 20.12.2018г. -
31.12.2018г.
Съгласно Решение № Ц-30/29.07.2016г. на КЕВР, към процесния период са били
утвърдени цени на ВиК услугите, без ДДС, предоставяни от ищцовото дружество, както
следва:
Цена за услугата доставяне на вода на потребителите -2.10 лв./куб.м.;
Цена за услугата отвеждане на отпадъчните води -0.08 лв./куб.м.;
Цена за услугата пречистване на отпадъчните води за-битови и приравнени към тях
обществени,търговски и др.потребители -0.17 лв./куб.м;
Общо 2.82 лв. с ДДС. за куб.м.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира исковата претенция за доказана
за левовата равностойност на 14 куб.м вода за отчетния период от 18.10.2018г.- 20.12.2018г.,
при което искът за сумата от 39.48 лв. следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, до окончателното погасяване на задължението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 47.94 лв. и за периода 20.12.2018г. - 31.12.2018г. искът подлежи на
отхвърляне като недоказан.
Неоснователно е възражението, направено от особения представител на ответника, че
вземанията на ищеца са погасени по давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, периодичните плащания, каквито са настоящите
претенции, се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
В конкретния случай едната фактура е с дата 30.11.2018г., а другата е съставена на
3
31.12.2018г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 19.05.2021г.,
т.е. преди изтичане на давностния срок.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
По иска с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже, че
главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията
си.
Ищецът в настоящото производство успя да докаже вземането си по основание и до
размера от 39.48 лв., поради което същото се явява ликвидно.
Вземането е и изискуемо на основание чл. 33, ал. 2 от Общите условия на
„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, според която разпоредба, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Тъй като ответникът не е заплатил на ищцовото дружество сумите по издадените
фактури, същият дължи лихва за забава върху просрочените задължения в размер на 9.49 лв.
за периода 30.12.2018г. - 12.05.2021г.
Ето защо, исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена до
посочения размер, а за разликата до претендираната сума от 10.89 лв. подлежи на
отхвърляне.
Изчисленията са извършени с модул „калкулатор лихви, законна лихва“, находящ се
на адрес https://www.calculator.bg/.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски.
В случая ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на 175.00 лв., от
които 25.00 лв. за държавна такса в исковото производство и 150.00 лв. за възнаграждение
на особения представител на ответника.
Така ответникът дължи на ищеца, деловодни разноски в исковия процес в размер на
145.60 лв., съобразно уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00 лв. за
държавна такса, при което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 20.80
лв. пропорционално на уважената част от заявените претенции.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. В. Л. с ЕГН:********** с
адрес: гр. П., обл. Т., ул. „В.“ №, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД -
град Разград с ЕИК: *********, представлявано от управителя инж. Стоян Райков Иванов,
СУМАТА от 39.48 лв. /тридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/- главница,
представляваща стойността на предоставени ВиК услуги /14 куб.м питейна вода, отведени и
пречистени отпадни води/ до водоснабден имот в гр. Попово, ул. „Възраждане” №106 по
силата на Договор за доставка на питейна вода и за ползване на В и К системи
№400639/23.03.1999г., за който имот е открита партида с аб. № 259216, за отчетен период
4
18.10.2018г.- 20.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
Заявлението по чл.410 от ГПК /19.05.2021г./, до окончателното изплащане на задължението,
като за разликата до пълния претендиран размер от 47.94 лв. и за периода 20.12.2018г. -
31.12.2018г., ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. В. Л. с ЕГН:********** с
адрес: гр. П. обл. Т., ул. „В.“ №, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД -
град Разград с ЕИК: *********, представлявано от управителя инж. Стоян Райков Иванов,
СУМАТА от 9.49 лв. /девет лева и четиридесет и девет стотинки/ - лихва за забава за
периода 30.12.2018г. - 12.05.2021г., като за разликата до пълния претендиран размер от 10.89
лв . отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. В. Л. с ЕГН:********** с адрес: гр. П., обл. Т., ул. „В.“ №, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД - град Разград с ЕИК: *********,
представлявано от управителя инж. Стоян Райков Иванов, СУМАТА от 145.60 лв. / сто
четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - разноски в исковия процес и СУМАТА от
20.80 лв. / двадесет лева и осемдесет стотинки/ - разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5