Р Е Ш
Е Н И Е № ………
Град Свиленград, 10.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в публично заседание на тринадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 223/ 2018г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по субективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищците К.Д.К. и В.С.М. искат от съда да осъди
ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да им заплати съответно сумите 679,70
лв. и 226,57 лв. (след допуснато в о. с. з. на 13.11.2018 г. изменение на
размера на исковите претенции, съответно от 200 лв. на 679,70 лв. и от 300 лв.
на 226,57 лв.), представляващи обезщетения за лишаването им без правно
основание от ползването, за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г., на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 36110.20.505 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на землището на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, в местността „Голям чифлик”, с площ 175 кв.м., с начин на трайно
ползване – нива, ведно със законната лихва върху тази суми от подаване на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че са едни от съсобствениците на
поземления имот с идентификатор 36110.20.505 по кадастралната карта и
кадастралните регистри в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, с
начин на трайно ползване: нива, като К.Д.К. притежавал 1/3 ид. част, а В.С.М. –
1/9 ид. част от правото на собственост (след уточнение, направено в о. с. з. на
14.09.2018 г.). Имотът бил образуван от нива, която ищците придобили въз основа
на наследяване на К. М.Г., б.ж. на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, и
реституция, извършена по реда на ЗСПЗЗ – с Решение № 02004 от 13.09.1999г. на
ПК – общ.Свиленград.
Ищците твърдят също, че през 2011 г. било
извършено отчуждаване на част от реституирания им имот за изграждане на
автомагистрала /АМ/ „Марица”. Съгласно чл.21, ал.3, т.4 от Закона за пътищата,
проектът се изпълнявал от ответника, който бил възложител на строителните
работи по изграждането на обекта, а последните се осъществявали от изпълнител,
по силата на сключен с ответника договор. Твърдят, че трасето на
автомагистралата било изградено и върху около 175 кв. м. от неотчуждената част
от имота на ищците, като отчуждената част била 7476 кв.м. Твърдят, че от 2011
г. до момента са лишени от възможността да ползват посочената част от
собствения имот, която представлявала странични насипи и прилежащ терен към
магистралата. Твърдят, че досега не са получили обезщетение за завземането на
посочената част от собствения им имот. Поради това, претендират обезщетения за
лишаване от ползване за периода от 26.03.2013 г. до 26.03.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, който оспорва исковете като неоснователни. Счита, че те не са
конкретизирани, доколкото частта от имота на ищците, която била отчуждена и
върху която била изградена АМ „Марица”, била с площ от 7476 кв. м., а от
представената с исковата молба скица № 15-113708/22.12.2017 г. било видно, че
собственият на ищците ПИ с идентификатор 36110.20.505 се намирал извън трасето
на магистралата, т.е. за ответника не ставало ясно частта от 175 кв.м. включена
ли е в отчуждената част или не. Прави възражение,че претенциите са погасени по
давност, тъй като исковете били предявени след изтичане на петгодишния срок от
започване строителството на автомагистралата – 04.11.2011 г. Освен това счита,
че претенциите следвало да се насочат към строителя на обекта – Сдружение
„ПОР-ПСТ”. Счита също, че в настоящия случай не бил осъществен фактическият
състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД, тъй като за ответника не било настъпило
обогатяване. По изложените съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
При условията на евентуалност оспорва иска по размер.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищците са съсобственици, въз основа на
наследяване и реституция по реда на ЗСПЗЗ, на поземлен имот с идентификатор 36110.20.505
по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на
Изп. директор на АГКК, находящ се в местността „Голям чифлик”, с начин на
трайно ползване: нива, с площ 175 кв.м. Безспорно е, а и също от събраните
писмени доказателства се установява, че този поземлен имот е бил част от нива с
площ 16,502 дка, представляваща имот № 020030 по плана за земеразделяне в
землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, възстановена с Решение №
02004/ 13.09.1999г. на ПК – общ. Свиленград на наследниците на К. М.Г.. Ищците
са част от тези наследници, като К.Д.К. притежава 1/3 ид. част, а В.С.М. – 1/9
ид. част от правото на собственост върху реституирания наследствен имот. С
Решение № 536 от 15.07.2011г. на Министерски съвет, обн. ДВ, бр.57/ 2011г.,
част от описаната нива с № 020030, а именно част от 7476 кв. м. се отчуждават
за изграждането на АМ „Марица”.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните, действителната площ, която е завзета от
земното платно на АМ „Марица” до оградата й, е съответна на отчуждената площ от
7476 кв. м. от гореописания имот. От заключението е видно също, че бившият имот
№ 020030 е разделен от магистралата на две части, така че от южната част на
имота е обособен процесния поземлен имот с идентификатор 36110.20.505 с площ
175 кв.м. Цялата тази площ, респ. целият ПИ с идентификатор 36110.20.505 попада
в очертанията на полски път, южно от магистралата. Според заключението, преди
строителството на магистралата, целият първоначален имот № 020030 по КВС с площ
16,502 дка е бил обработваема земеделска земя и се е използвала като такава.
Вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че въпросният полски път /“черен
път“/ се е получил вследствие на строителството на магистралата – поради
натрупване на земни маси, извадени от земното ниво на магистралата. Вещото лице
е посочило, че процесният имот няма как да се обработва, тъй като фактически
представлява черен път, който по време на строителството е обслужвал
магистралата, а сега – имотите, които са на юг от нея.
По делото е назначена и съдебно-икономическата
експертиза, от заключението на която е видно, че при определяне на средната
наемна цена за исковия период вещото лице е съобразило средната наемна цена на
земеделска земя, на земя с лице към автомагистрала и на земя при наличие на
построен обект на автомагистралата, съгласно чл.22 от Тарифата за таксите,
които се събират от АПИ. Според заключението, при използване на тези три
компонента средната наемна цена за процесния период от пет години възлиза на 2039,10
лв. В съдебно заседание вещото лице е коригирало заключението си, като е
изключило третия способ за оценка - при наличие на построен обект на
автомагистралата, съгласно чл.22 от Тарифата за таксите, които се събират от
АПИ, така че е дало средна наемна цена за процесния период от пет години - 499,30
лв., образувана по останалите два способа (средна наемна цена на земеделска
земя и на земя с лице към автомагистрала).
От показанията на свидетеля А.Д.А.се установява,
че имотът на ищците, който бил около 16 дка, при строежа на магистралата са „го
взели, разделили го и останал само един триъгълник от около 200 кв.м.“. Според
свидетеля, това място не можело да се
работи, защото докато правили магистралата, всичко нахвърляли там – асфалт,
камъни и всичко останало така. Сега също не можело да се ползва тази земя,
защото била необработваема, тъй като по думите на свидетеля е „като висока
стана“.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Претенциите на ищците
спрямо ответника намират правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от
ЗС, доколкото няма друг иск, с който да се защитят. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън
случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е., за да е налице основание за
уважаване на претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
следва да се установят всички елементи от фактическия състав, а именно:
обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на друго лице, липса на
основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на
интересите на обеднелия. В
случая, от събраните по делото доказателства се установява наличието на посочените
предпоставки за уважаване на претенциите.
Безспорно се установи, че ищците са съсобственици
на поземлен имот с идентификатор 36110.20.505, находящ се в землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, съответно техните права в съсобствеността.
Въз основа на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и
показанията на разпитания свидетел се установи също, че ответникът е ползвал този собствен на ищците имот при изграждането на
АМ „Марица”, което е продължило през целия процесен период, респективно че
ищците не са ползвали имота и не могат да го ползват понастоящем според
предназначението му на земеделска земя.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/
автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление, на
основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура”. Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по управление включва както
осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на
обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и
поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и
твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за
поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било
осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата
хипотеза, доколкото ответникът е този, който е възложил и контролирал
осъществяването на дейността. Подобно възражение би имало значение при
предявяване на регресни права от страна на ответника спрямо строителя.
От изложеното следва, че имотът с идентификатор
36110.20.505, с площ 175 кв.м., е ползван от ответника през исковия период, доколкото
е служил като строително депо при изграждане на магистралата, а след
построяването й – като полски път, тъй като е загубил характера си на
земеделска земя именно вследствие изграждането на магистралата. Следователно, ответникът
е препятствал собствениците да си служат с имота съгласно обичайното му
предназначение. По тези съображения съдът приема, че ответникът е използвал
през периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. собствения на ищците поземлен имот,
като по този начин е лишил последните от възможността да си служат с него.
Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като в случая
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за заплащане на
наем, а обедняването на ищците – в пропуснатите от тях доходи, които те биха
получили при отдаване на имота под наем. Поради това, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетения за ползвания
без основание техен имот в процесния период.
Относно размера на обезщетението, в случая
ищците могат да претендират само това, с което имуществото им е намаляло. Поради
това, размерът на обезщетението следва да се определи на база на наема за
процесния имот, като се вземе предвид неговото предназначение на земеделска
земя. Затова, като съобрази предназначението на поземления имот и заключението
на съдебно-икономическата експертиза, съдът намира, че дължимото обезщетение за
процесния период за ползването на собствения на ищците поземлен имот възлиза на
499,30 лв. Именно с тази сума, която ответникът би дължал като наем за
процесния период, той се е обогатил. Със същата сума собствениците на имота са
обеднели, тъй като не са могли да реализират приходи в размер на наемната цена
за него.
Направеното от ответника възражение за погасяване
на вземането по давност съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Според разясненията, дадени в т.7 от Постановление № 1
от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в случаите на чл.59, ал.1 от ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня на получаване на престацията. Исковата молба е
подадена на 26.03.2018 г., а периодът, за който се претендира и доказа
вземането на ищците, е от 26.03.2013 г. до 26.03.2018 г., т. е. в рамките на
установения от закона давностен срок.
По тези съображения съдът счита, че ответникът Агенция
„Пътна инфраструктура”
следва
да бъде осъден да заплати на ищцеца К.Д.К. сумата 166,43 лв., а на ищеца В.С.М.
– сумата 55,48 лв., които суми са съответни на квотите им в съсобствеността.
Сумите ще се присъдят, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 26.03.2018 г. до окончателното им изплащане, като до пълния
предявен размер исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно
разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищците ще се присъдят направените разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. Направените по делото разноски от ищците се установиха в размер на
1250 лв., като от тях ответникът следва да им плати разноски в размер на 306,08
лв., съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответникаще
се присъдят направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Направените по делото разноски от ответника се установиха в размер на 400 лв.,
като от тях ищците следва да му платят разноски в размер на 302,05 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул. „Македония” №
3, да заплати на К.Д.К. с ЕГН: **********, с адрес *** – чрез адв. Е.М., ХАК, на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 166,43 лв., представляваща обезщетение за
лишаването му без правно основание от ползване за периода 26.03.2013 г. –
26.03.2018 г. на притежавания от него в съсобственост недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 36110.20.505 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, в
местността „Голям чифлик”, с площ 175 кв.м., с начин на трайно ползване – нива,
ведно със законната лихва върху тази
сума от подаване на исковата молба – 26.03.2018 г., до окончателното изплащане
на вземането, като за разликата над сумата от 166,43 лв. до пълния предявен
размер от 679,70 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на В.С.М. с ЕГН: **********, с адрес *** – чрез
адв. Е.М., ХАК, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 55,48 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването й без правно основание от ползване за
периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. на притежавания от нея в съсобственост
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 36110.20.505 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград, в местността „Голям чифлик”, с площ 175 кв.м., с
начин на трайно ползване – нива, ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 26.03.2018
г., до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от
55,48 лв. до пълния предявен размер от 226,57 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул. „Македония” №
3, да заплати на К.Д.К. с ЕГН: ********** и В.С.М. с ЕГН: **********, двамата с
адрес *** – чрез адв. Е.М., ХАК, сумата 306,08 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Д.К.
с ЕГН: ********** и В.С.М. с ЕГН: **********, двамата с
адрес *** – чрез адв. Е.М., ХАК, да
заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София,
бул. „Македония” № 3, сумата 302,05лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: