№ 932
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501347 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод на въззивната жалба на процесуалния представител на И. М. ,в
качеството й на майка и законен представител на малолетните Е.М. и А. М. ,
и Н. М. ,действаща със съгласието на своята майка-И. М. -ищци по гр.д.
№ 2159 /2022 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
1417/04.07.2022 год. в частта ,с която са отхвърлени исковете на
въззивниците за увеличаване размера на присъдените със съдебно решение
от 28.05.2020 г. по гр.д. № 1254/2020 г. на БРС издръжки за горницата над 200
лв. за детето Н. М. до предявения размер от 260 лв.;за горницата над 190 лв.
за детето Е. до предявения размер от 240 лв. и за горницата над 180 лв. до
предявения от 220 лв. ,ведно с лихва за забава от датата на исковата молба .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
Сочи се ,че решаващият съд е приел и подробно обсъдил
представените от ответника писмени доказателства /въпреки че са оспорени
от ищцовата страна /,а не е обсъдил представените от ищцовата страна
доказателства относно потребностите на децата .Освен това-така
1
определената издръжка е към минималния размер и е крайно недостатъчна ,а
доходите на майката са твърде ниски за задоволяване на нуждите им .Не е
съобразено ,че издръжката на децата е приоритет пред всички останали
задължения на родителя,а от друга страна –няма доказателства ответникът да
е трудоустроен или да има задължения към други низходящи .Същият е в
трудоспособна въраст ,живее в собствено жилище и може да работи
допълнително ,за да задоволява нуждите на децата .
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на исковете за увеличаване на издръжките до претендираните
размери .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че извън
възможностите му е да заплаща по-висок размер издрръжки .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски пред настоящата инстанция .
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Безспорно е по делото ,че страните са родители на трите деца-
непълнолетната Н. и малолетните Е. и А. М.и ,като с решение по гр.д. №
1254/2020 г. по описа на БРС родителските права върху децата са
предоставени на майката ,а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на
Н. в размер на 180 лв. ,на Е.-по 170 лв. и на А. – по 160 лв. месечно
Не може да има спор ,че за две години от първоначалното
определяне на издръжката са се изменили както икономическите условия на
живот в страната ,така и възрастта на децата и съответните на тази възраст
потребности –от дрехи ,храна ,учебни и извънучебни пособия и занимания и
т.н. При предходното определяне на издръжката детето А. е било на * години
,а към момента вече е тръгнало на училище ,ученичка във втори клас ,и този
факт също води до заключението за нарастналите му нужди за ежедневни
2
разноски .Затова и изводите на първостепенния съд относно нарастването на
нуждите на децата до степен ,която да се квалифицира като изменение на
обстоятелствата ,водещи до нуждата от увеличаване на дължимата издръжка
,са правилни и обосновани . Както правилно е посочил съдът ,налице е и
промяна на нормативната уредба относно минималния размер на дължимата
издръжка ,която според нормата на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на ¼ от
размера на минималната работна заплата –т.е. 177,50 лв. При това положение
определената с предходното решение издръжка за малолетните Е. и А. е
под минималната за страната ,а с оглед на нуждите на децата и
възможностите на родителите ,е налице основание за увеличаването й.
Установено е по делото ,че майката на детето работи като
продавач-консултант с около 1000 лв. месецно .Бащата за миналата 2021 г.е
ратоли като „обслужващ работник промишлено производство „с брутно
трудово възнаграждение 677,30 лв. месечно ,като от април 2022 г. заплатата
му е 710 лв.месечно.Твърди ,че е с ограничени финансови възможности
,защото има задължение към финансова институция ,както и че поради
заболяване на едното око не може да си намери по-добре заплатена
работа.Живее в собствено жилище и няма задължения към други низходящи
.
При така установените доходи на родителите на децата с оглед
потребностите им и възможностите на родителите преценката на съда е ,че
дължимата от бащата издръжка за детето Н. следва да възлиза на 200 лв.
месечно,за детето Е.-190 и за А. -180 лв,е правилна .
Определеният размер на издръжката , която следва да заплаща
бащата , е съобразен с приложените по делото доказателства ,включително и
с тези ,които установяват задължение на същия за изплащане на изтеглен
кредит и здравословните му проблеми .
Следва да се подчертае ,че действително/както се изтъква от
въззивната страна /задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно
дете е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК предвижда ,че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
,независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурят условия на живот ,необходим за
3
развитието на детето .Правото да получи издръжка е безусловно ,като е
достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице „ по отношение на
претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката съгласно чл. 142
от СК се определя в зависимот от две величини –нуждите на детето и
възможностите на родителя и е определен само минималния размер на
издръжката на едно дете ,равна на една четвърт от минималната работна
заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва
да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на детето от храна ,
облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за
отглеждането и възпитанието на децата Е. и А. като деца съответно
на 12 и 8 години следва да се посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2 от
ППЗЗДет ,който регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се
гарантира издръжка за деца от 7 до 14 години издръжка в размер на 3,5-
кратния размер на гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от
ППЗЗДет се гарантира същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане в
приемно семейство .Съгласно ПМС № 305/2017 г. месечния размер на
гарантирания минимален доход е 75 лв. –т.е. за деца над 7 години
гарантираната издръжка е в размер на 262,5 лв. месечно .Така посоченият
размер на средствата за издръжка е критерий за минимален и жизнено
необходим размер на средствата за отглеждането на едно дете и за което
поради липса на средства или на отглеждане от двама родители ,на
настанени за отглеждане в приемно семейство или с ниски доходи е
предвидена социална защита от държавата с посочения размер на средствата
на база на възрастта на детето и размера на гарантирания минимален доход в
страната .В случая издръжката за децата следва да бъде определена така ,че
да им бъде дадена възможност за отглеждане , задоволяване на всички
жизнени потребности ,така ,както децата биха били отглеждани и в
семейството от двамата родители ,ако живеят заедно .
В правната теория се поддържа разбирането, че правото на
издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно, предвид това, че то
възниква, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Като все пак, предвид ППВС № 5/ 1970, ако
детето има лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
4
имоти и други такива, те се вземат предвид при разрешаването на въпроса
дали и в каква степен то е нуждаещо се от издръжка. Безусловността обаче не
се отнася до възможностите на родителя да дава издръжка и при фактическа
невъзможност на родителя да дава издръжка в необходимия размер, следва да
се търси следващия по реда на чл. 140 СК.
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. Всеки от родителите дължи издръжка съобразно
възможностите му да я плаща. Т.е. няма формула, според която при определен
доход да се дължи точно определен размер, преценката е свободна за съда, но
законоустановените критерии са нуждите на правоимащото лице (детето) и
възможностите на задълженото лице (родителя). Счита се, че възможност да
дава издръжка има лицето, което разполага със свободни средства след
задоволяване на собствената си необходима издръжка. В невъзможност да
дава издръжка се намира лицето, което с доставянето на издръжка другиму би
накърнило съществено собствената си необходима издръжка. Възможностите
на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма
да живее детето, да дава издръжка е предпоставка не само за размера на
издръжката, но и за основанието на иска, в същия смисъл и т. 4 от ППВС №
5/1970 г.В съдебната практика се е наложило разбирането, че издръжката на
детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето;Не се освобождават от задължението
лица, които неоправдано не работят или се издържат от пенсия, стипендия
или издръжка.
Имайки предвид горните теоретични постановки,настоящата
съдебна инстанция напълно споделя както изложената от районния съд
фактическа обстановка, така и крайния му извод за определения размер на
издръжката на децата , в т. ч. и досежно размера, който е определен за
заплащане от бащата, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях. Що се касае до оплакванията в жалбата въззивният съд не установи
наличието на допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Районният съд е обсъдил и анализирал всички доказателства по делото, в т. ч.
5
и ангажираните свидетелски показания ,представените писмени
доказателства относно разходите за децата /за тренировки по баскетбол на Н.
,за уроци по математика на Н. и Е.,по математика и български за А. и т.н./и
обосновано в съответствие и с останалия доказателствен материал, след точно
приложение на материалния закон е стигнал до крайния извод за
основателност на исканото увеличение на размер на издръжката в рамките на
уважените размери – от 180 лв. на 200 лв. за Н. ;от 170 на 190 лв. за Е. и от
160 на 180 лв. за А./, който напълно съответства с гореустановените доходите
на бащата към настоящия монет . В тази връзка с оглед оплакванията в
жалбата следва да се отбележи, че увеличения размер на издръжките
включва само ежемесечните алиментни нужди на децата , като в случай, че
те имат допълнителни нужди, бащата следва да участва и в тези
разходи.Следва да се подчертае ,че действително нуждите на децата са по-
големи от издръжките ,които бащата е способен и е във възможностите му да
плаща .Независимо от твърденията на ищцата страна ,ответникът е
представил доказателства за ниско трудово възнаграждение и след плащане
на издръжките реално не му остават средства за живот.Въззивната страна не
представя доказателства за доходи на бащата ,извън доказаните по делото от
трудово възнаграждение .Затова и размерът на присъдените издръжки не би
могъл да надхвърля значително неговите възможности .
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба-за необсъждане на
представените от ищцовата страна доказателства , за несъобразяване с
нуждите на децата и обсъждане единствено на доказателствата на ответната
страна .
С оглед изложените съображения, съдът намира постановеното от БРС
решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1417/04.07.2022 г. постановено по
6
гр.д. № 20222120102159 г. по описа на Бургаския районен съд за 2022 година
.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7