№ 824
гр. Перник, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720101361 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. П. Е., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му – адв. А. Ц. против „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ
Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 3346.53 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и сумата от 607.77 лева – обезщетение за забава
за периода от 30.06.2009 г. до 08.08.2012 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 15.11.2012 г. по ч.гр.д. № 5628/2012 г. по описа на
Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. № 109/2013 г. по описа на
ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 2416/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради
погасяването им по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника
за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. №
5628/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена
заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение
за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 5628/2012 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта
1
в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 15.11.2012 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. №
109/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. По същото обаче последното извършено
изпълнително действие било от 06.08.2015 г. В тази връзка в исковата молба
се излагат подробни доводи, че процесните вземания били погасени по
давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била кратката три
годишна погасителна давност, относима към периодичните плащания –
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приемела за приложима общата 5
годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се доводи с оглед
приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай, като е цитирана и незадължителна практика на ВКС.
Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното
дружество образувало второ изпълнително дело № 2416/2021 г. по описа на
ЧСИ СТ.Б.. По същото по искане на ответника били предприети
изпълнителни действия.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба са представени писмени доказателства: молба за образуване на
изпълнително дело, изпълнителен лист, ПДИ и два броя запорни съобщения.
Уточнява се, че ищецът образувал и обезпечително производство –
ч.гр.д. № 1331/2023 г. на Пернишкия РС – по същото му била издадена
обезпечителна заповед № 12/23.03.2023 г., с която било допуснато спиране на
изпълнението по изп. д. № 2416/2021 г. на ЧСИ Б.. Поради това ищецът
претендира и разноските по обезпечителното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В хода на производството по делото са представени: изп.д. № 109/2013
г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 2416/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
В съдебно заседание, проведено на 26.06.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете
вкл. депозира и писмена молба в този смисъл.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. №
109/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 2416/2021 г. по описа на ЧСИ
СТ.Б. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца Б. П. Е.
за вземанията – главницата и обезщетението за забава, от които са предмет на
настоящото производство – т.е. за вземането за главница, както и за
обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
2
4428 от 28.08.2012 г. по ч.гр.д. № 5628/2012 г. по описа на РС Перник.
Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист
от 15.11.2012 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
14.02.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Е.Д., като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в
това число като наложи запор върху вземания на длъжника Б. П. Е..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 109/2013 г.
по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че по същото са извършвани справки за
имущественото състояние на длъжника Б. П. Е. като до него е изпратена и
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 20.02.2013 г. – връчена на
длъжника лично на 24.04.2013 г. В тази връзка и от длъжника е постъпила
еднократно сумата от 50 лева в изпълнение на дълга.
На следващо място от взискателя е постъпила писмена молба от
13.02.2015 г., с която е поискано налагане на запор. В изпълнение на същата е
наложен запор на два броя МПС на длъжника на дата 05.08.2015 г. Суми от
принудително изпълнение върху автомобилите обаче не са постъпили.
Впоследствие съдебният изпълнител е извършвал проверка на имущественото
състояние на съпругата на длъжника, а до длъжника е изпращал
напомнителни писма да заплаща задълженията си по изпълнителното дело.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия, нито са подавани молби от
взискателя. Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали други суми
за погасяване на задълженията /извън еднократно платените 50 лева/.
Въз основа на изпълнителния лист от 15.11.2012 г. по молба на
взискателя ответник от 05.08.2021 г. срещу Б. П. Е. е образувано и второ
изпълнително дело № 2416/2021 г. – по описа на ЧСИ СТ.Б.. С молбата е
поискано налагане на запор респ. възбрана ако след справки бъде установено
имущество на длъжника. По посоченото изпълнително дело до длъжника е
изпратена ПДИ от 16.08.2021 г., относно която са налице данни, че е връчена
чрез залепване на уведомление. Наложен е и запор на банкови сметки на
длъжника в две банки с дата отново 16.08.2021 г. На този етап към момента
на приключване на устните състезания по настоящото дело липсват данни в
изпълнение на запора да са постъпили при съдебния изпълнител суми от
длъжника. От банката е върнат отговор, че на банковата сметка на длъжника
са наложени множество запори по различни изпълнителни дела.
На следващо място по изпълнителното дело е наложен запор и на два
броя МПС, собственост на длъжника – на 09.11.2021 г. Отново няма данни да
са събрани суми от изпълнение върху МПС.
На последно място от изпълнителното дело се установява, че е наложена
обезпечителна мярка спиране на изпълнението – по силата на обезпечителна
заповед № 12/23.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1331/2023 г.
В тази връзка и към 26.06.2023 г. – датата на приключване на устните
състезания по исковото дело липсват данни по изп.д. № 2416/2021 г. по описа
на ЧСИ СТ.Б. да са събрани суми от длъжника ищец Б. П. Е..
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
3
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията за главница и обезщетение за забава по изпълнителен лист от
15.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 5628/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът
възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в
исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява,
че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо
изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 2416/2021 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б./.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в
цялост, доколкото няма данни по изп.д. № 109/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и
изп.д. № 2416/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. или извън тях да са събрани
суми от длъжника Б. П. Е. – с изключение на една единствена сума от 50 лева.
Последната обаче съдът приема, че е отишла по правилото на чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД за погасяване на разноските по изпълнителния лист, които не са предмет
така или иначе на настоящото дело.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
4
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е
постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о.
на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка
обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 4428 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
28.08.2012 г. по ч.гр.д. № 5628/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. Поради това
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
5
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
28.08.2012 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
14.11.2012 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 14.11.2012 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 15.11.2012 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
14.02.2013 г. при ЧСИ Е.Д. е образувано изп.д. № 109/2013 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 14.11.2012 г. и датата на
образуване на изп.д. № 109/2013 г. – 14.02.2013 г. е изминал период от едва
около три месеца.
На 20.02.2013 г. до длъжника Б. П. Е. е изпратена ПДИ, връчена му
лично на 24.04.2013 г. От длъжника е извършено и единично плащане на
сумата от 50 лева – на 17.05.2013 г. Посочените действия обаче нямат
отношение нито към перемпцията, нито към давността, доколкото не е
поискано или допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание
на същия.
На 13.02.2015 г. е поискано налагане на запор от взискателя, като такъв
фактически е наложен на 05.08.2015 г. – запор на МПС.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
109/2013 г. следва да се приеме за прекратено по право на 05.08.2017 г. /две
години след извършване на изпълнителното действие по арг. от Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 14.02.2013 г. –
с образуването на изп.д. № 109/2013 г. Отново съгласно цитираното ППВС
тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да тече
през време на изпълнителното производство по изп.д. № 109/2013 г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за преустановено едва от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
6
което настоящият състав на съда възприема. Въз основа на тази съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземането по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента
на преустановяване на спирането на погасителната давност за него –
26.06.2015 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. От своя страна, както се отбеляза по-горе на
основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на
05.08.2017 г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема,
доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК, аналогичен на
уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се прекратява ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Такова искане взискателят е направил в молбата
за образуване на изпълнителното дело, а после и на дата 13.02.2015 г. В тази
връзка за пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана за
доброволно изпълнение, извършването на справки за имущественото
състояние на длъжника, както и изпращането на съобщение до НАП, до НОИ
и Община Перник съответно получаването на уведомление от агенцията,
НОИ и писмо от общината, не представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 109/2013 г. е
било висящо в периода от 14.02.2013 г. до 05.08.2017 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и от цитираното
тълкувателно решение, които провеждат последователно разграничение
между давността и перемцията в изпълнителния процес, последното действие
с отношение към давността е налагането на запор от 05.08.2015 г. От своя
страна нова давност за вземанията е започнала да тече от момента на
преустановяване действието на съответните разяснения, дадени с
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. – т.е. от 26.06.2015 г. /т.е. от момента на
преустановяване спирането на давността/, като следващото действие, водещо
до прекъсването й е запорът от 05.08.2015 г.
От 05.08.2015 г., когато за процесните вземания е започнала да тече
нова давност, до 05.08.2021 г., когато е образувано изп. № 2416/2021 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б. не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от
05.08.2015 г. до 05.08.2021 г. са изтекли повече от пет години, то исковете
следва да се приемат за основателни, още повече, че и по второто
изпълнително дело няма данни от длъжника да са събрани суми, независимо
7
от установяване на секвестируемо имущество. В тази връзка не се налага
обсъждане на въпроса относно приложимата спрямо вземанията давност.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 159 лева, 700 лева за
адвокатски хонорар и 24 лева за копие от изпълнително дело. Посочените
разноски са действително извършени, видно от договор за правна защита и
съдействие и платежни нареждания. Претендираният адвокатски хонорар не е
прекомерен, доколкото същият надвишава минималния размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид цената на исковете с едва няколко
лева. В тази връзката и сумата от общо 883 лева следва да бъде присъдена
изцяло.
Ищецът претендира разноски и от 440 лева – 400 лева адвокатско
възнаграждение и 40 лева държавна такса в производство по допускане на
обезпечение на бъдещ иск. Доколкото от справка по ч.гр.д. 1331/2023 г. на
Пернишкия РС се установява, че същите са действително извършени, то
следва да бъдат присъдени изцяло.
Искането за разноски на ответника е неоснователно предвид изхода на
делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. П. Е., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 3346.53 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г. и сумата от 607.77 лева – обезщетение за забава за периода от
30.06.2009 г. до 08.08.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
15.11.2012 г. по ч.гр.д. № 5628/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които
суми са предмет на изп.д. № 109/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. №
2416/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяването на сумите по
давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б. П. Е., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** сумата от общо 883 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 1361/2023 г. на РС Перник – за
8
държавна такса, копие от изпълнително дело и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. Е., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** сумата от общо
440 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1331/2023 г. на РС Перник
/обезпечително производство/ - за държавна такса и адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9