Решение по дело №15731/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е   № 261489

 

гр. Пловдив, 17.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15731 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, срещу С.А. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 924,58 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № *****г., сключен между ответника и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 08.05.2019 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г., сумата от 27,63 лева – договорна лихва за периода от 27.03.2019 г. до 02.09.2019 г., сумата от 257,69 лева – обезщетение за забава за периода от 27.11.2018 г. до 07.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2854/ 11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6392/2019 г. на ПРС, II гр. с-в. 

В исковата молба ищецът твърди, че между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен договор за заем № *****г. за предоставяне на заемна сума в размер на 1700 лв.  Посочва, че редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредита на кредитополучателя, се уреждали от договора и общите условия, като ответникът поемал задължението да изплати предоставена сума на 22 равни месечни погасителни вноски. Последните се формирали от главницата по кредита, ведно с уговорената договорна лихва в размер на 724,97 лв. Всяка от вноските била в размер на 110,23 лв., като последната погасителна вноска била с падеж 02.09.2019 г. На длъжника била начислена и лихва за забава за периода от 27.11.2018 г. (датата, на която е станала изискуема първата погасителна вноска по кредита) до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, която възлизала на сумата от 257,69 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 02.09.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът твърди, че на 08.05.2019 г. било подписано Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 28.03.2019 г. между „Креди Йес“ ООД и ищцовото дружество, по силата на който вземанията на заемодателя по процесния договор били прехвърлени на ищеца. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, като уведомлението за това било изпратено на 06.11.2020 г. и получено от страната на 11.11.2020 г. Към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6392/ 2020 г. на ПРС, II гр.с., която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.А. Б. не е депозирала писмен отговор. Същата не се явява в откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищцовото дружество в изрична молба от 10.05.2021 г. прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание лично, видно от призовка – л.42 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна - лично, видно от призовка – л.37 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – договор за паричен заем № *****, общи условия към договора за заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.03.2019 г., включен между „Креди Йес” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; Приложение № 1 от 08.05.2019 г. към договора за цесия, потвърждение за сключена цесия, пълномощно от цедента на цесионера, с което го упълномощава да уведоми длъжника за извършване на цесията, както и уведомително писмо за извършената цесия, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 125 лв., 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, или сумата  от общо 225 лв. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 75 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.      Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А. Б., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните суми: сумата от 924,58 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № *****г., сключен между ответника и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 08.05.2019 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г., сумата от 27,63 лева – договорна лихва за периода от 27.03.2019 г. до 02.09.2019 г., сумата от 257,69 лева – обезщетение за забава за периода от 27.11.2018 г. до 07.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2854/ 11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6392/2019 г. на ПРС, II гр. с-в. 

ОСЪЖДА С.А. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева) – разноски пред първата инстанция, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 6392/2019 г. на ПРС, II гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

            Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, II гр. с-в, ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № 6392/2019 г. на ПРС, II гр. с-в. 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.

 

Вярно с оригинала.

К.К.