РЕШЕНИЕ
№260152 01.07.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на петнадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 553 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажната собственост
на комплекс „*****“, находяща се в с. Равда, ул. *****,
първоначално представлявана от Любов Дергачова, а
впоследствие от Я.Л., против А.Л.Н., с адрес в с. Равда, комплекс *****, ет.2,
ап.42. Твърди се, че ответникът е собственик на имот, находящ
се в ЕС, представляващ самостоятелен обект в сграда № *************, с площ от
65.68 кв.м. Сочи се, че с решение на общото събрание от 15.06.2016 г. било
прието за 2016 г. и 2017 г. да се заплаща такса поддръжка в размер на 6 евро на
кв.м. за самостоятелните обекти в сградата, и 6 евро на кв.м. за фонд „Ремонт“,
платими за 2016 г.- до 30.07.2016 г., за 2017 г.- до 31.12.2016 г. Заявява се,
че за 2016 г. ответника дължал сумата от 788.16 евро- такса поддръжка и фонд
„Ремонт“, като били платени 1000 евро, т.е били надвнесени 211.84 евро. За 2017
г. ответникът дължал сумата от 788.16 евро, от които не била заплатена част.
Сочи се, че с решение на ОС от 16.07.2018 г. било прието всички собственици
да заплащат такса поддръжка в размер на 200 евро и фонд „Ремонт“ съобразно
идеалните им части в общите части на сградата, но не по- малко от 1 % от МРС
месечно за всички самостоятелни обекти, като това решение се отнасяло за 2018
г. и 2019 г. Срокът за заплащане на сумите бил за 2018 г.- до 31.12.2017 г., а
за 2019 г.- до 31.12.2018 г. Заявява се, че за 2018 г. ответникът дължал сумата
от 255 евро, но тъй като бил внесъл сумата от 576.91 евро, не дължал сума за
2018 г., като била надвнесена сумата от 321.91 евро. За 2019 г. дължал сумата
от 255 евро, от които заплатил 55 евро, като останали дължими 200 евро. Предвид
на това ответникът дължал сумата от общо 454.41 евро., която сума, въпреки
отправените покани, не била заплатена.
Поради неизплащане на сочените по- горе суми било образувано ч.гр.д. №
1281/2019 г. по описа на РС- Несебър, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 72/14.01.2020 г. С оглед обстоятелството, че
заповедта е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, се предявява настоящата
претенция, с която се моли да бъде прието за установено съществуването на
вземане в размер на 454.41 евро, както следва: за 2018г.- 199.41 евро, за 2019
г.- 255 евро. С оглед изричните указания, ищецът конкретизира претенциите си
както следва: За 2016 г. и за 2018 г. суми не се претендират. Претендира се
сумата от 254.41 евро за 2017 г.- неплатен остатък такса поддръжка и управление,
и сумата от 200 евро- такса поддръжка за 2019 г.
В срокът по чл.131 от ГПК от ответникът постъпи писмен отговор, с който се оспорва претенцията.
На първо място се сочи, че не е налице активна процесуална легитимация на
ищеца, тъй като решението на ОС, с което Л.Д.е била избрана
за член на УС, е било отменено, поради което се
счита, че не може да представлява ЕС. Заявява се и неоснователност на иска
предвид на това, че през процесния период не била
извършвана дейност по поддръжка и ремонт. Сочи се за съществуващи проблеми по
поддръжката, причина за което е отказа на други етажни собственици, които
притежават значителна част от самостоятелните обекти в сградата, да заплащат
дължимите от тях такси и вноски към Етажната собственост, но срещу тях не се
предявяват съдебни претенции въпреки липсата на достатъчно средства за бюджета.
От друга страна събраните средства не се разходват по предназначение, не се
дава и отчет и не се представя необходимата документация, с които да се
оправдаят разходите. Алтернативно се твърди, че ответникът е заплатил всички
задължения, като дори е надплатил. Сочи се, че за 2016 г. ответникът бил
освободен от заплащане на такса поддръжка по споразумение между него и „Лайфстайл пропъртис“ ООД,
последното осъществяващо поддръжката. Отделно от това се позовава на чл.51,
ал.2 от ЗУЕС. Последното важи и за претенцията за 2019 г.
Съдът, като взе
предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По отношение
наведеното възражение за липса на представителна власт на Любовь
Дергачова, посочена в исковата молба като управител
на ЕС, съдът изиска от Община Несебър доказателства относно заявения към датата
на подаване на исковата молба управител на ЕС. Видно от изпратеното писмо, с
протокол от проведено ОС на ЕС от 08.09.2020 г. е бил избран нов УС, като на
проведено събрание на същия от 14.09.2020 г., за Председател на УС е избрана Я.Л..
Исковата молба е подадена на 15.07.2020 г. Към тази дата избора на Л.Д.за
представляващ ЕС е бил отменен с влязло в сила решение по гр.д. № 731/2019 г.
по описа на РС- Несебър, постановено при признание на иска, на 17.02.2020 г. От
Я.Л., настоящият управител на ЕС, постъпи по делото потвърждение на всички
действия, извършени от страна на предходния управител на ЕС, включително и
подаване на исковата молба, като се сочи, че същата се поддържа, ведно с
пълномощно на адв. Б. и К., поради което съдът
намира, че по този начин се санират действията на
лицето без представителна власт- Любовь Дергачова. В тази връзка сезирането на съда е надлежно и му
се дължи произнасяне по същество.
За установяване на твърденията си ищецът е представил протоколи от 15.06.2015
г., 16.07.2018 г. и от 01.07.2019 г. от проведени общи събрания на
собствениците на самостоятелни обекти в ответната Етажна собственост. От протоколът
от 2015 г. е видно, че общото събрание е приело, че всеки собственик дължи
годишна такса за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост
в размер на 6 евро/кв.м. и 6 евро/кв.м.- за фонд „Ремонт и обновяване“, като
сумите е следвало да бъдат заплатени, както следва: за 2016 г.- до 30.07.2016 г., за
2017 г.- до 31.12.2016 г.
От протоколът от 2018 г. е видно, че е прието да се заплаща такса
поддръжка в размер на 200 евро на собственик, и фонд „Ремонт“ съобразно идеалните им части в
общите части на сградата, но не по- малко от 1 % от МРС месечно за всички
самостоятелни обекти, а именно сумата от 176,88 лв., като това решение се
отнасяло за 2018 г. и 2019 г. Срокът за заплащане на сумите бил за 2018 г.- до
31.12.2017 г., а за 2019 г.- до 31.12.2018 г.
От протоколът от 2019 г. е видно, че е определена
такса за управление и поддръжка на общите части за 2019 г. и 2020 г. по 200
евро на апартамент.
По делото е представен и нотариален акт № 110, т.ІІ, н.д. № 1073/2014
г., съгласно който ответника е станала собственик на имот, находящ
се в ЕС, представляващ самостоятелен обект в сграда № *************, със
застроена площ от 55.16 кв.м., ведно с 10.52 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата, или общо с площ от 65.58 кв.м.
От страна на ищецът се твърди, че решенията на общите събрания са
влезли в сила, като възражения в тази насока не са наведени от ответниците,
поради което съдът приема за безспорен този факт.
От страна на ответника е наведено възражение, че същият е заплатил
дължимата сума, предвид на това, че въпреки взетото решение, от етажните
собственици за 2016 и 2017 г. се събирало по 8 евро на кв.м. Съдът намира, че
това твърдение противоречи на безспорно приетото по делото, че съобразно
решението на Общото събрание от 2015 г. дължимата такса е в размер на общо 12
евро., поради което обстоятелството, че същите са заплатили такса в някакъв по-
малък размер, не ги освобождава от задължението да платят и останалата част.
Навежда се и твърдение от Н., че през 2016 г. и 2019 г. не дължи такси,
позовавайки се на нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Предпоставката, при която
собственик, ползвател или обитател на обект в сграда ЕС не дължи плащане на
разходи за управление и поддържане на общите части, е да не е пребивавано в имота повече от 30 дни в една календарна
година. Заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се
освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и
поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да
установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивавал в
съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“. В този
смисъл и с оглед изричното възражение на ответника в тази насока съдът е указал
на същата, че носи доказателствената тежест да
установи недължимост на сумите на посочените от нея в
отговора на исковата молба основания. В тази насока бе представено от Н.
удостоверение от сектор „Миграция“ към ОДМВР- Бургас, от което е видно, че за ответника
има регистрирано влизане на територията на страната за 2019 г. /за 2016 г. не
се претендират суми/ за повече от 30 дни /за периода 15.06.2019 г.- 21.07.2019
г. и за периода 24.07.2019 г.- 27.07.2019 г./. Съобразно представените от ищцовата страна справка, за 2019 г. е налице консумация на
ел. енергия за период от поне два месеца по издадените фактури от 30.06.2019 г.
и 31.07.2019 г. Въз основа на тези доказателства съдът намира, че през релевантната
2019 г. апартамента на ответника се е обитавал /лично от него или от други
лица/, поради което и такса за поддръжка и управление за тази година се дължи
от страна на Н..
Съдът споделя, обаче, твърденията на ответника, че не дължи търсените
суми поради неизвършване на дейности през процесния период по
поддръжка и ремонт на общите части. Оборвайки отрицателните твърдения на
ответниците, ищецът представи 2 броя актове на КС за извършена проверка на
финансово- стопанската дейност на ЕС за периода от 21.09.2016 г. до 12.06.2018
г., както и за периода от 16.06.2016 г. до 19.09.2016 г., отчет на УС за
периода от 13.06.2018 г. до 01.07.2019 г., доклад за работата на УС на ЕС за
периода от 01.07.2019 г. до 01.07.2020 г. Така представените писмени
доказателства, обаче, не могат да послужат за налагане на извода, че са
извършвани сочените в тях дейности по поддръжката и ремонта на общите части,
предвид на това, че всички писмени доказателства, с изключение на акта на КС за
периода от 21.09.2016 г. до 12.06.2018 г.,
не носят подписите на техните съставители. Наред с това отчетът на УС за
периода от 13.06.2018 г. до 01.07.2019 г. е представен само като превод от
руски език без да е приложен към него оригинала на самия документ, от който е
извършен превода. По отношение на единственият подписан документ- акт на КС за
периода от 21.09.2016 г. до 12.06.2018 г.,
същият в оригинала си на руски език, носи подписите на три лица, за които няма
данни и доказателства да са членовете на КС на ЕС. Липсват и категорични
доказателства, че този акт е приет от ОС. Видно от проведеното такова на
16.07.2018 г., в т.2 от приет отчета на УС, а не на КС. Предвид непредставянето
на други доказателства, се налага извода, че отрицателното твърдение на
ответниците се явява основателно. Независимо, че таксите са били дължими
авансово, предвид на това, че периода, за който се претендират, вече е отминал,
следва да се докаже наличието на реално извършена дейност, която да е била
заплатена, каквито доказателства по делото не се събраха. Обратното би довело
до неоснователно обогатяване на ЕС.
Предвид всички, изложено по- горе съдът намира
предявените претенции за неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за
заплащане на сторените разноски, възлизащи на сумата от 500 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение, 35 лв.- такси по повод издадени удостоверения.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Етажната собственост на комплекс „*****“, находяща се в с. Равда, ул. *****, представлявана понастоящем
от Я.Л., против А.Л.Н., с адрес в
с. Равда, комплекс *****, ет.2, ап.42, за приемане за установено съществуването на вземане
в полза на ЕС против ответниците, в общ размер от 454.41 евро, представляващи
незаплатени такси за поддръжка и управление, дължими за 2017 г. и 2019 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 72/14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1281/2019 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „*****“, находяща се в с. Равда, ул. *****, представлявана от Я.Л., да
заплати на А.Л.Н., с адрес в с.
Равда, комплекс *****, ет.2, ап.42, сумата от 535 лв., представляващи направени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: