Р Е Ш Е Н И Е
№5319/19.12.2017г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 667 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 2901 от 18.1.2017 от Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Й.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу
Б.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор № * по
кадастралната карта на район П., гр. Варна, находящ се в землището на кв. „*“,
СО „*“, с площ на частта от 421 кв. м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, при
граници на частта: поземлени имоти с идентификатори №*, №*, №* и останалата
част от №*. Отправя се искане и за отмяна на КНА № 100/ **.**.**** год.
Претендират се и разноски.
Ищците твърдят, че въз основа на
наследствено правоприемство от М. П. Й., б. ж. на гр. Варна и успешно проведена
реституционна процедура, приключила с издаване на основание § 4 „к“ ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ на Заповед №78/ 20.02.2012 год. на Кмета на Район са собственици на процесния имот, идентичен с
имот № * по ПНИ на СО „*“. Сочат, че в КР за собственик на първия имот е вписан
първият ответник, съгласно НА № */**.**.**** год., съгласно който Д. е признат
за собственик въз основа на давностно владение. Към датата на съставяне на КНА,
ответниците са съпрузи. Оспорват правата на ответниците, като се позовават на
незавършен фактически състав на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ответниците – Б.И.Д. и С.П.Д. депозират
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
недопустимост, а евентуално – и за неоснователност на иска. Недопустимостта
обосновават с липсва на правен интерес от избраната форма на защита. По
същество, релевират доводи за неоснователност на иска, ката се позовават на
изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1978 г., в условията на
евентуалност от 1997 год., в условията на евентуалност от 2006 год. Оспорват
предпоставките на възстановяване на имота в полза на наследодателя на ищците,
като твърдят, че имотът не е включван в ТКЗС и ДЗС.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщените на л. 11и 12
удостоверения, Д.Й.Д. и Г.Й.Й. са законни наследници на М. П. Й., починала на **.**.****
год.
Видно от приобщеното на л. 99
свидетелство, считано от **.**.**** год. М. П. Г. и Й. Д. са съпрузи.
Приобщено на л. 100 е заявление от
07.03.1958 год. от Й. Д.Й. за членство в ТКЗС – *, чрез внасяне на ниви – 16
дка. и лозя – 1 дка.
Съгласно удостоверение № с – 27/
17.10.2017 год., липсват данни за подадени заявления за членство в ТКЗС, ДЗС от
страна на М. П. Й..
С влязло в законна сила решение по гр.
дело № 211 по описа на ВРС за 1999 год. е прието за установено по отношение на
ПК – Варна, че М. П. Г. има право да възстанови правото си на собственост по
отношение на нива с площ от 3.000 дка, находяща се в м. „* *“ , землище Варна,
кв. *, при съседи: север – * * *, запад – дере, юг – * * *, изток – път.
С Решение № 673/ 26.01.200 год. на ПК –
Варна е признато правото на собственост на М. П. Й. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници по
отношение на недвижим имот – нива от 3.277 дка, находяща се в терен по § 4 на *
в м. * *, имот № *по КП от 1956 год., включващ следните имот от КП „*“: част от
пл. № * с площ от 0.415 дка.; пл. № *с площ от 0.672 дка.; част от пл. № * с
площ от 0.664 дка.; пл. № * с плащ от 0.653 дка.; пл. № *с площ от 0.520 дка.;
част от пл. № * с площ от 0.226 дка.; път с площ от 0.127 дка, който имот е
заявен под № 1 от заявлението, установен въз основа на съдебно решение от 29.10.1999
год.
Съгласно Удостоверение № ПО – 04 – 519/
27.10.2017 год. (л. 103), към 26.01.2000 год.
Със Заповед № 78/
20.02.2012
год., издадена на основание чл. 46 ЗМСМА, във вр. с § 4 „к” ПЗР на ЗСПЗЗ на
Кмета на Район П. Варна, въз основа на влязъл в сила ПНИ
на СО по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ – м. * и Решение № 673
на ПК – Варна е наредено да бъде възстановено
правото на собственост при условията на § 4 „б”, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ на
наследниците на М. П. Й. – Д.Й.Д.
и Г.Й.Й. върху поземлен имот с идентификатор № * по ПНИ на СО „*“, с площ от
421 кв. м. ид. ч. от общо 724 кв. м., при граници – имоти № *, № * № *.
С КНА № *, том *, рег. № *, дело № */ * год. (л. 15), въз основа на извършена обстоятелствена проверка, Б.И.Д. е
признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, м. * („* *“), а именно – място с площ от 800 кв. м., съставляващ имот с пл.
№ *, ведно с изградената в имота постройка на един етаж, със застроена площ от
35 кв. м., състояща се от входно антре, две стаи, кухня и сервизни помещения,
при граници на имота: дере, имот № *, имот № * и път.
Приобщено към доказателствения материал
по делото е Разрешение № 3568/ 23.06.1983 год. за строеж, издадено на Б.И.Д.,
по силата на което се разрешава строителството на сезонна постройка от 20 кв.
м., в м. „* *“.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, като безпристрастно,
всестранно и компетентно изготвено, се установява следното:
процесният имот се
намира в местност *, за която територия има одобрен ПНИ на СО"*", а
към настоящия момент действаща е кадастралната карта на административен район П.,
гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК; по КП от 1956 г. процесния имот се
препокрива с границите на имот с пл.№*/с площ от3750кв.м-изчислена графически/,
и в разписния лист е записано-ТКЗС, при граници: имот пл.№*-ТКЗС, имот пл.№*-ТКЗС,
имот№*-ТКЗС; имот№*-ТКЗС; Дере-* *; по КП от 1987 г. процесната площ от стар имот №* попада с
част в имот пл.№* /с площ от 720 кв.м-изчислена графически/, и в
разписния лист е записан на Б.И.Д., при граници: от запад-ПИ №*- записан на С.
Д. С.; -от североизток -път; от югоизток -ПИ №*-записан на С. Д. Д.; -от
юг-дере /* */; по КП на
ползвателите към ПКП на м.*, процесната площ от стар имот №* попада с част
в имот пл.№* /с площ от 724 кв. м/, и в регистъра
на имотите е записан на Б.И.Д., при граници: от запад-ПИ №*- записан на С. Д.С.;
-от североизток -път; от югоизток -ПИ №*-записан на С. Д. Д.; -от юг-дере /* */; по ПКП на м.*, стар имот * -с площ от 3886кв.м
/съвпадащ с имот пл.№*по КП-1956г. на м.* на гр.Варна, изработен в М 1:2000/, е
записан- на М. П. Й. и същият е при граници: от запад -стар имот №*-записан на Т.
Г. Ж.; от североизток-стар имот №*-записан на А. К. К.; стар имот №*-записан на
И. Х. Я.; -от изток-стар имот №*-записан на М. Д. А., -от юг-стар имот №*-дере
/* */; по ПНИ на
м.*, процесната площ от стар имот №* попада с част в имот
пл.№* /с площ от 724 кв.м/, която по таблицата е с площ от 421кв.м, а в
регистъра на имоти са записани:на М. П. Й.-421/724кв.м, на Т. Г. Ж.-296/724кв.м;
-на община Варна-7/724кв.м, при граници: от запад-ПИ №*- записан на С. С. Ж. и Р.
Т. Ж.; -от североизток -път; от югоизток -ПИ №*-записан на Т. Д. Г.; -от
юг-дере /* */; По действащата КК на административен район П., ПИ с
идентификатор *, е с площ от 724кв.м, като в регистъра е записан на Б.И.Д. с НА
№100/**.**.****г. на СВ-Варна, и същия е при граници: -имоти с идентификатори №№ *.*: *, *, *. Имотът,
признат с решение №673/26.01.2000 г. на ПК-Варна, е описан с пл. №*от КП 1956 г.,
като е налице припокриване с имотите по КП „*“ от КП-1987г. и КП на
ползвателите към ПКП, по които е записано и частта от имот пл. № * с площ от
415кв. м. От извършените справки по изготвените за процесната територия картни
основи и представеното Решение №673/26.01.2000г. на ПК-Варна, установявам Налице
е идентичност по местонахождение /м. * */, като имот пл.№ *по КП-1956г. съвпада
със стар имот№* по ПКП към ПНИ на с.о.* u приблизителна площ на признатия имот;
Стар имот №* попада в следните новообразувани имоти по ПНИ: с част от имот № *-
с площ от 421кв.м /по приложената таблица към ПНИ/; имот №* -с площ от 840кв.м
/по приложената таблица към ПНИ/; част от имот № * - с площ от 585 кв.м /по
приложената таблица към ПНИ/; имот № * - с площ от 600 кв.м /по приложената
таблица към ПНИ/; имот № *- с площ от 574 кв.м /по приложената таблица към ПНИ;
част от имот № * - с площ от 226 кв.м /по приложената таблица към ПНИ/; част от
имот № *-с площ от 79 кв.м /по приложената таблица към ПНИ/; част от имот №* - с
площ от 345кв.м; по приложената таблица към ПНИ/; част от имот №* - с площ от
141 кв.м. /по приложената таблица към ПНИ/; част от имот № * - с площ от 60
кв.м /по приложената таблица към ПНИ/.
За изясняване на спора от фактическа
страна са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Г.
Т. Ж., М. Т. Д., Н. К. И..
В показанията свид. Ж. излага, че
познава ищците, израстнали за заедно. Наследодателката им – М. П. е имала имот
в м. «*», с предишно наименование «* *», с площ от 4 – 5 дка., представляващо
лозе, със съседи – дере, М. А., А. К., и имота на свидетеля. М. П. е
обработвала имота заедно със семейството си до включването му в ТКЗС, когато се
е обработвал от нейния съпруг.
В показанията свид. Д. излага, че
познава ответниците от 1977 год., имат съседни места, като тяхното е около
декар,
оградено е с телена мрежа с циментови колове, има желязна порта, която
заключват, има доста трайни насаждения - ябълки, череши, вишна, дрян, имат и
асма, която е на чердак, през пролетта сеят зеленчуци. В имота има постройка,
по-рано е била по-голяма, от 2 стаи и
кухничка, но се разрушила, и сега е останала една стая с нещо като кухня, навес
и веранда. Имотът е електрифициран и водоснабден.
Границите на имота са: на запад - дере, на изток – път, на юг – семейство С.,
на север –дядо С., който е починал, и към настоящия момент собственцити са
неизвестни. Ответниците обработват имота
редовно, от ранна пролет до късна есен, само зимата го посещават много рядко.
Свидетелката споделя впечатлянията си, че от 1978 г. до настоящия момент не е
виждала други хора да работят този имот, а също и да имат
претенции спрямо него.
В показанията свид. И. излага, че
познава ответниците от 1978 год., имат съседни места в м. *, като тяхното е
около декар,
оградено е масивно с циментови колове и мрежа,
от 4-те страни, границите му са: път - северната, от другата страна - дерето,
южната част - Г. С., а северната част – бай С. Д., който
е починал, и към настоящия момент собственцити са неизвестни. В
двора са засадени много овошки - ябълки, кайсии, череши, вишни, праскови, има
много голяма лозница, асма, имаше две стаи и кухня, но с течение на времето, решели да съборят кухнята и едната стая, като
в момента има една голяма стая с веранда, покривът е циментова плоча, която
обхваща и верандата. Имотът
е електрифициран и водоснабден. Свидетелката
споделя впечатлянията си, че от 1978 г. до настоящия момент не е виждала други
хора да работят този имот, с изключение на родителите на Б.Д., преди смъртта им,
а също и да имат претенции спрямо него.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, а също и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на КНА № 100/ **.**.****
год.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищците е да установятналичие на правен интерес от
отричане собственическите права на ответниците.
Абсолютна процесуална предпоставка за
неговото предявяване е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаването на спора за материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретната вещ или имот, както и за осуетяване на възникването на нов
спор за материално право на същото основание.
Съобразно ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС
притежанието у ищеца на защитимо материално право върху определен имот е
достатъчно да обоснове правния интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за несъществуването на определено вещно право върху този
имот, при твърдение, че последното смущава правата на ищеца.
В конкретната хипотеза, ищците се легитимират като
собственици на процесния имот въз основа на успешно проведена реституционна
процедура по отношение на спорния имот. Процесните имоти, попадат в терен по §
4 ПЗР на ЗСПЗ, като с решението на ПК на наследодателя на ищците само е
признато право на собственост върху имота по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. В
решението, постановено след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, обн. ДВ,
бр. 68/ 1999 год., в сила от 30.07.1999 год., е посочено, че правото на
собственост ще се възстанови при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните
граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ. Решението съставлява
първия етап от реституционната процедура, която ще се довърши след влизане в
сила на ПНИ и издаването на заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от
кмета на общината, която и заповед е актът, с който се възстановява правото на
собственост.
Безспорно установено по
делото е издаването на заповед
по реда на §4 к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост
върху имота, предмет
на решението. Реституционната
процедура е приключила, поради което и ищците лигитимират като
собственики на спорния имот, на това основание.
При преценката относно наличието на правен интерес,
следва да бъде съобразено издаването на КНА в полза на първия ответник.
Тези данни обосновават и извод за допустимост на
предявеният иск.
В тежест на ответниците е да установят,
че са собственици на процесните имот на твърдяното придобивно основание, а
именно – давностно владение.
В случая, ответниците не биха могли да придобият собствеността
върху имота чрез давностно владение върху процесния имот до предявяване на иска
на 18.01.2017 год., при положение, че за ищците реституционната процедура е приключила, респ. имота е надлежно
индивидуализиран, едва с издаване на Заповед по §4 к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - 20.02.2012 год.
Този извод се налага с оглед установеното принципно положение,че давност не
тече срещу онзи,който не може да защити правата си по исков ред,следва да се
приеме,че началният момент, от
който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ,следва да бъде свързан с установения
в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността. Давността
започва да тече от момента,в който обекта на собственост, за който се провежда
реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния
индивидуален административен акт. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика на ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК, а именно - решение №204/
15.07.2011 г. по гр.д. № 99/ 2011 г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 112/ 05.03.2010
г. по гр.д. № 981/ 2009 г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 469/ 21.05.2009 г. по гр.
д.№ 905/ 2008г. на І ГО на ВКС; решение № 584/ 25.09.2009 г. по гр.д. № 2949/
2008 г. на І ГО на ВКС и решение № 547/ 12.01.2011г. по гр.д. № 660/ 2010 г. на
ІІ ГО на ВКС. По отношение на имоти, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ следва
да се приеме,че придобивна давност срещу лицата,заявили за възстановяване
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване
на заповед на кмета на общината по § 4 „к“ ,ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Ето защо, следва да се приеме,
че към датата на
предявяване на иска по
отношение на ищците срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл.
Ответниците не установиха
наличие на противопоставими на ищците права по отношение на процесния имот,
поради което и се налага извод за основателност на предявения отрицателен
установителен иск.
Разглеждане на релевираните в
отговора възражения досежно наличие предпоставките за реституция за ищците не
се налага, до колкото същото не би променило крайният извох на спора, в предвид
по – горе формираният извод, че ответниците не са собственици процесния имот,
на наведеното придобивно основание.
По
приложението на чл.537 ГПК:
С констативния нотариален акт се признава право на
собственост върху недвижим имот. Удостоверяването е последица от успешно
проведено с участието само на молителя охранително производство. Поради това
констативният акт не се ползва с материална доказателствена сила досежно
описаното в него право. Способът на защита на всяко трето, засегнато от акта
лице, е съдебно производство, с решението по което да се признаят правата на
това третото лице или при условията на ТР№8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС да се
отрекат правата на вписания титуляр. Законова последица от постановяването на
такова решение е отмяната на неистинските нотариални удостоверявания, вписани в
оспорения КНА (ТР №3/29.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК; Решение
№87/11.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 10/2010 г., I г. о и други).
Предвид горното и уважаването на предявения
отрицателен установителен иск в случая следва да бъде отменен и нотариалният
акт, констатиращ право на собственост върху процесния имот.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищците сумата от 2284.46 лв., представляваща извършени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, депозит за изготвяне на СТЕ и съдебни удостоверения, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В предвид заявеното от ответниците
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, след съобразвяване фактическата и
правна сложност на спора, извършените процесуални действия, следва да се
приеме, че не са налице предпоставките за редуциране на претендираното от
ищците адвокатско възнаграждение. При формиране този извод бе съобразено, че
същото и идентично по размер със сбора от претендираните от ответниците суми.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Й.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че Б.И.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***2 и С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор №
* по кадастралната карта на район П., гр. Варна, находящ се в землището на кв.
„*“, СО „*“, с площ на частта от 421 кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване, при граници на частта: поземлени
имоти с идентификатори №*, №*, №* и останалата част от №*, която реална част е заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 5 от скицата,
изготвена от вещото лице Ш.Х. скица (л. 83 от делото), която скица, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ Констативен
нотариален акт № 48, том І, рег. № 1788, дело № 45/ 2001 год. (л. 15), въз
основа на извършена обстоятелствена проверка, Б.И.Д. е признат за собственик по
давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м. * („* *“), а
именно – място с площ от 800 кв. м., съставляващ имот с пл. № *, ведно с
изградената в имота постройка на един етаж, със застроена площ от 35 кв. м.,
състояща се от входно антре, две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници
на имота: дере, имот № *, имот № * и път, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН: **********, с адрес:
***2 и С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Д.Й.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2284.46 лв. (две хиляди двеста осемдесет и четири лева и четиридесет
и шест стотинки),
представляваща извършени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: