РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. ХАСКОВО, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора А. П. С.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600410 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 20 от 16.05.2022 год. по нохд № 1149/2021 год. РС– Хасково е признал
подсъдимата Х. А. Д., родена в гр.Х., живуща в гр.Д. за виновна в това, че през м.юли 2018
г. в гр. Х. противозаконно присвоила чужда движима вещ, която владеела, а именно –
товарен автомобил „Скания ЛБТ 140“, рег.№ ******* на стойност 7 628 лв., собственост на
„С.“ЕООД със седалище в гр.Х., поради което и на осн. чл.206 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение
отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК със срок от 3 /три/ години. В съответствие с така
постановеното поставил в тежест на подсъдимата и направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимата
адв.Г. З. от АК - Хасково, който в законния срок я обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа, че крайният извод на съда за
съставомерност на деянието на подсъдимата не кореспондира със събраните доказателства.
Отправя искане да се отмени осъдителната присъда, вместо което да се постанови нова –
оправдателна.
1
В законния срок против жалбата не е постъпило възражение.
По жалбата не са направени искания за събиране на нови доказателства, такива
страните нямат и пред въззивния съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурор от ОП – Хасково намира
жалбата неоснователна. Изразява становище, че фактическата обстановка е била пълноценно
изяснена от първоинстанционния съд и въз основа на същата е достигнато до правилни и
законосъобразни изводи затова, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е
било повдигнато обвинение. Отмереното наказание било справедливо. Подробните мотиви
на районния съд следвало да бъдат споделени.
Подсъдимата и нейният защитник поддържат жалбата. Защитникът навежда доводи,
че мотивите на районния съд вътрешно противоречиви. Намира за недоказани приетите за
установени от съда факти затова, че за процесния товарен автомобил е бил сключен договор
за наем, че подсъдимата е получила владението върху същия и за начина, по който е станало
това. Настоява на тезата си, че деянието на подсъдимата не осъществява признаците на
престъплението „обсебване“, като обръща внимание, че присвоителните престъпления са
множество и по-скоро се отнася за друго от техния вид. Поддържат искането за
постановяване на нова, оправдателна присъда.
Подсъдимата се придържа към казаното от нейния защитник, а в последната си дума
заявява, че всичко случило се, е заради тежък развод с бившия съпруг, преминал в семейна
война.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно
и изцяло на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е
допустима. Преценена по същество обаче е неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подсъдимата Х. А. Д. /в началото на досъдебното производство е била с фамилията
на бившия си съпруг – Г./ е на ** год., родена на *.**.**** г. в град Х., живуща в гр.Д.
******** гражданка, с ****** образование, *******, ********, работи като ******** на
****** практика. С много ****** характеристични данни.
Подсъдимата и бившият съпруг свид.Д. Г. се занимавали с търговия със скрап и
авточасти – втора употреба. Дейността осъществявали чрез търговско дружество „К. -
555“ЕООД със седалище в Х. и макар същинската дейност да извършвал свид.Г., едноличен
собственик и управител на дружеството била подсъдимата. За нуждите на дейността си
ползвали търговска база в Х., в м.“И.“/“Е.“/, намираща се извън града, без административен
адрес. Базата представлявала дворно място с няколко постройки с различно предназначение.
2
В началото на 2018 год. свид.Г. решил да изгради за нуждите на дейността на
предприятието нова база – точно срещу старата, от другата страна на пътя. Започнал
изкопни работи, а за изнасянето на пръстта му дотрябвал товарен автомобил.
Свид.Г. се познавал служебно със свид.А. Х., ****** гражданин със статут на
******** ******* в Б., тъй като двамата се занимавали със сходна дейност. Свидетелят бил
управител на „С.“ЕООД – Х., което също търгувало със скрап, но притежавало и няколко
автомобила, вкл. товарни. Едноличен собственик на капитала на това дружество била
свид.Р. П., която била и негов счетоводител.
През м.март 2018 год. свид.Г. поискал от свид.Х. да му предостави за ползване
товарен автомобил „Скания ЛБТ 140“, рег.№*******, оранжев на цвят, тип самосвал,
собственост на „С.“ЕООД във връзка с предприетото от него строителство. Същият бил
запориран заради задължения на „С.“ЕООД към фиска по искане на НАП.
Свид.Г. отишъл да огледа товарния автомобил заедно със свой работник – свид.Г. З.,
който да прецени състоянието му. Автомобилът нямал застраховка, винетка, не бил
преминал технически преглед. Докато свид.Г. се уговарял със свид.Х. за условията на
ползване, свид.З. огледал автомобила и заявил, че макар в неособено добро състояние, ще
свърши работа за нуждите на свид.Г. – да извозва пръстта от изкопните работи. Свидетелите
Г. и Х. постигнали съгласие първият да ползва автомобила срещу заплащане, а по-късно,
ако прецени, да го закупи за сумата от 8000 лв., в който случай заплатеният наем ще му бъде
приспаднат от цената. През следващите дни подсъдимата дошла лично в офиса на
„С.“ЕООД и на два пъти – на 30.03. и на 2.04.2018 год. внесла две вноски от по 1000 лв.
общо 2000лв. Владението върху камиона било предадено на свид.Г.
Скоро след това, през м.април 2018 год. настъпил разрив в семейните отношения на
подсъдимата и свид.Г., те се разделили, а през м.май тя заминала за И. с новия си приятел,
където останала почти до края на м.юни. През това време свид.Г. продължил изграждането
на новата база, при което ежедневно ползвал товарния автомобил, предоставен му от
„С.“ЕООД. След работно време оставял същия да нощува буквално на улицата, край
оградата на старата база. През този период свид.Г. забранил на подсъдимата и нейната
майка свид.С. Д. достъп до базата на „К. – 555“ЕООД.
Междувременно на 7.06.2018 год. от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив-
офис Хасково – свид.Д. Н. бил извършен пореден опис на притежаваните от „С.“ЕООД
автомобили. Свид.Р. П. обяснила на свид.Н., че товарният автомобил „Скания ЛБТ 140“,
рег.№ ******* е предоставен за ползване на „К. -555“ЕООД и двете отишли да го опишат на
място. Товарният автомобил заварили извън базата на „К. – 555“, паркиран на път в
местността „Е.“. Според свид.Н. бил във видимо добро състояние.
Пак по това време, след съдебно дело подс.Д. се снабдила със заповед за защита от
домашно насилие против свид.Г., по силата на която на него му се забранявало да
доближава както нея, така и работното място. Поради това, сега вече свид.Г. бил лишен от
достъп до базата на дружеството, чийто едноличен собственик и управител продължавала де
3
юре да бъде тя. Работниците в дружеството, между които свидетелите Г. З., М. М. и Д. Г.,
останали още известно време на работа под нейно ръководство.
След завръщането си от И., подсъдимата наредила на свид.Г. З. да вкара автомобила
в двора на базата, което той сторил. Стоял паркиран във вътрешността на двора, без да бъде
използван. По този начин свид.Г. бил лишен от владението върху него. През м.юли 2018
год. той уведомил свид.А. Х. затова, че нито ползва самосвала, нито може да му го върне.
На 18.07.2018 год. свид.Х. отишъл до базата на „К. – 555“ЕООД и се срещнал с
подсъдимата, за да изясни дали тя желае да продължи да ползва самосвала, да го закупи, или
ще му го върне. Бил поканен вътре и лично възприел, че товарният автомобил е паркиран
във вътрешността на двора. Подсъдимата отклонила директен отговор на въпроса на
свидетеля, оправдала се, че е много ангажирана и предложила да разговарят друг път. След
известно време свид.Х. се обадил по телефона, но тя му казала, че в момента пътува за С.
При поредно обаждане на свидетеля, подсъдимата се държала много грубо с него и му
казала, че никакъв камион няма да му върне, а той да се оплаче на когото иска. Тогава той
подал жалба до РП – Хасково, заведена на 24.07.2018 год. с вх.№1346/2018. Междувременно
свид.Х. нарочно минавал покрай базата на подсъдимата и виждал, че товарният автомобил е
вътре, дори го снимал, докато най-после в един момент изчезнал оттам.
В началото на м.септември 2018 год. подсъдимата наредила на свидетелите З. и М.,
които все още работели при нея, да закарат самосвала в с.Б., община Д., където имали къща
родителите на нейния нов приятел, свид.Д. Т. – свидетелите Т. и Р. З., които живеели в И.
Дотам го управлявал свид.З., оставил го в двора на къщата. След още няколко дни подс.Д.
разпоредила на свидетелите З. и М. да нарежат товарния автомобил на части, за да бъде
продаден за скрап, като запазят само двигателя, който да бъде продаден отделно. В
продължение на два дни свидетелите нарязали автомобила, частите били натоварени на друг
камион и транспортирани обратно до базата в Х. Там били наредени в контейнер и
продадени на изкупуващата скрап фирма „И. м.“ ЕООД – Д.
Със заключение на назначена на ДП оценителна експертиза е установено, че
стойността на товарния автомобил марка „Скания ЛБТ 140“, рег.№*******, оранжев на
цвят, тип самосвал възлиза на 7628 лв., а оценен като скрап – на 3537 лв.
Гореописаната фактическа обстановка е възприета и от районния съд. Настоящата
инстанция не намира основание да приеме за установено други, по-различни обстоятелства.
Собствеността на товарния автомобил е доказана несъмнено. По въпроса за
постигнатата договорка за ползването му между свидетелите Д. Г. и А. Х. са налице техните
подробни, непротиворечащи си и взаимно допълващи се показания, подкрепени и от
писмени доказателства за заплатени две вноски от по 1000 лв. Характерът на така
възникналото правоотношение ще бъде обсъден отделно. Престояването на самосвала извън
базата на „К. – 555“ почти до края на м. юни 2018 год. също се установява безпротиворечиво
от показанията на свидетелите Г., З., Г., а и на Н. и П.
Ключов момент е нареждането на подсъдимата товарният автомобил да се премести в
4
двора на базата и престояването му там за известен период от време. В тази насока нищо не
разколебава показанията на свид.З., който лично е извършил преместването и утвърждава,
че това му е разпоредено лично от подсъдимата. Неговите показания са пряко доказателство,
което се подкрепя от косвени такива - показанията на свид.Х. затова, че лично е видял
автомобила в двора на базата по време на посещение там през м.юли, както и показания в
същия смисъл на свид.Р. П., а още и на свидетелите Г. и М.
Всички те, в съчетание с неоспореното обстоятелство, че по силата на заповед за
защита от домашно насилие свид.Г. е бил лишен от достъп до базата на дружеството,
установяват преминаване на владението върху товарния автомобил от свид.Г. у
подсъдимата, която е едноличен собственик и управител на дружеството, в чиято база той е
преместен и по чието нареждане е станало това.
Показателни и красноречиви са показанията на свид.Х. за промяната в отношението
на подсъдимата към инкриминираната вещ по време на проведените между тях разговори.
След като няколкократно е отклонила въпроса какво ще стане с нея, тя направо му е заявила,
че няма да му я върне. Тези показания на свид.Х., по своя характер пряко доказателство за
тези обстоятелства, не се опровергават от никакви други. След последния им разговор той се
е обърнал към прокуратурата и така е започнало настоящото ДП.
Последният съществен за правилните изводи на съда момент от фактическата
обстановка е нареждането на подсъдимата товарният автомобил да се откара в с.Б., там да се
нареже на части, последвано от предаването му за скрап. Показанията на свидетеля З. са
твърде подробни и детайлни, за да бъдат опровергани от тези на родителите на приятеля на
подсъдимата, които имат причина да свидетелстват в нейна полза. В крайна сметка
самосвалът липсва и подсъдимата не дава никакво разумно обяснение затова.
По правната квалификация на деянието:
В тази насока са главните доводи и възражения по жалбата срещу постановената
присъда.
Първо, не е от съществено значение по делото какъв точно е характера на
възникналото вследствие на уговорката между свидетелите Г. и Х. правоотношение, макар
че става достатъчно ясно, че първият е поискал от втория да ползва товарния автомобил
срещу заплащане, а договорът, по силата на който една движима вещ се предоставя за
временно и възмездно ползване, е договор за наем. Имало е и уговорка за евентуално
последващо закупуване, която не се е осъществила, тъй като свид.Г. е бил лишен от
владението и ползването на вещта.
Защитата лансира тезата, че всъщност постигнатата уговорка е била „К. – 555“ЕООД
да закупи от „С.“ЕООД камиона като скрап. В подкрепа на същата се позовава на следното:
и двете дружества търгуват със скрап и е установено, че са имали служебни контакти.
Камионът е нямал винетка, застраховка, не е минавал технически преглед – следователно не
е могъл да се ползва легално като превозно средство. В изпълнение на договорката са
заплатени две вноски от по 1000 лв. в рамките на три дни – 30.03. и 2.04.2018 год., което е
5
необичайно за наемен договор.
Тезата изглежда логична, но не издържа на съпоставка с безспорно установени по
делото факти, а именно - пределно ясно е, каква е била нуждата на свид. Г. да ползва този
камион – във връзка с изкопни работи при строителството на нова база на дружеството,
което е и станало. Същият е щял да се движи само в рамките на местността, където се
осъществява строителството и която е извън града, поради което е смятал, че няма да бъде
проверяван за винетка, застраховка и технически преглед. Що се отнася до платената по
„необичаен“ начин сума от 2000 лв., от показанията на свидетелите Г. и Х. не остава
съмнение, че същата се заплаща за ползването на товарния автомобил дотогава, докато
свид.Г. има нужда от него, след което му е предоставен избор – да го върне, или да доплати
още 6000 лв. и го закупи.
Неоснователно е възражението на защитата, че не е установен точен момент на
установяване на владение от страна на подсъдимата. Първоначално товарният автомобил е
бил предаден във владение на свид.Г. и той го е оставял да нощува извън двора на базата на
„К. – 555“ЕООД. Установено е, че двигателят се е стартирал с бутон и е имало ключ само за
кабината, който е стоял под седалката. В един период през м.юни на свид.Г. е било
забранено по силата на съдебен акт да влиза в базата, а скоро след това подсъдимата е
наредила на свид.З. да премести самосвала в двор на старата база. Показанията на свид.З. не
се опровергават от никакви други доказателства по делото, вместо това намират
потвърждение в показанията на други работници на дружеството, които не са присъствали
на издаването на разпореждането, но са възприели преместването му. В двора на базата,
вече през м.юли с.г. са възприели камиона още и свидетелите Х. и П. На техните показания
също не противостоят никакви други доказателства.
Доколкото подсъдимата е едноличен собственик на капитала и единствен управител
на „К. – 555“ ЕООД, по този начин тя е установила фактическа власт върху
инкриминираната вещ.
Най-сетне, по-късно през м.юли с.г. настъпва явна промяна в намерението, с което тя
осъществява тази фактическа власт и очевидно започва да я свои. Затова обстоятелство са
особено красноречиви – отказът да върне товарния автомобил на свид.Х. и нареждането
той да бъде откаран в с.Б. и там нарязан на части, след което предаден за скрап.
Настоящото изложение представлява резюме с акцент върху съществените,
релевантни за правилното решаване на делото обстоятелства, на много по-подробните
мотиви на районния съд в същата насока, които въззивната инстанция споделя напълно.
Ето защо настоящият съдебен състав споделя и извода на първоинстанционния съд за
съставомерност на деянието на подс.Д. като престъпление по чл.206 ал.1 от НК. Всичко
гореизложено ясно сочи, че подсъдимата най-напред е установила фактическа власт върху
товарния автомобил и то по начин, изключващ достъпа на други лица до същия, след което е
започнала да го свои.
Относно наложеното наказание:
6
За престъплението по чл.206 ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 до 6 години.
Наказанието на подс.Д. е отмерено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, под
установения от закона минимум, в размер на шест месеца. Приложен е чл.66 ал.1 от НК.
Няма протест от прокурора против присъдата в тази ѝ част.
Настоящата инстанция намира, че дейността на районния съд по отмерване на
наказанието не търпи критика. Подсъдимата е с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Обществената опасност на личността на дееца напълно основателно
е преценена като ниска. Малко по-висока е степента на обществена опасност на деянието, но
правилно е отчетено, че то се явява инцидент, изключение, изолирана проява в досегашния
живот. Макар да не са събрани конкретни доказателства и установени подробности
относно тежкия развод между подсъдимата и свид.Г., което не е било и необходимо,
пределно ясно става, че тя е направила погрешна преценка на последствията от своите
действия и е отишла твърде далеч в разгорещилата се семейна война, което самата признава.
Приложението на чл.66 ал.1 от НК също е напълно резонно. Съдът е бил ограничен и от
необходимостта от съблюдаване на принципа да не се влошава положението на подсъдимата
при повторно разглеждане на делото, поради което никакви корекции относно наказанието
не могат да се предприемат, нито обсъждат.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно в тежест
на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на присъдата по реда на чл.314 от НПК,
въззивният съд не констатира други нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата,
поради което същата следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20 от 16.05.2022 год., постановена по нохд №
1149/2021 г. по описа на РС – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7