№ 160
гр. Враца, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500098 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Д.В. М. от АК-Пловдив,
пълномощник на З. Т. Г., ЕГН ********** срещу Определение
№49/21.01.2022г., постановено от Районен съд-Мездра по ч.гр.д.№1024/2021г.
по реда на чл.248 ГПК, с което му е присъдено адвокатско възнагаждение в
размер на 50лв.
Според частния жалбоподател обжалваното определение е неправилно,
тъй като адвокатското възнаграждение в размер на 50лв. му е присъдено, като
е определено в хипотезата на чл.6, т.5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатската възнаграждения, докато в случая е следвало да бъде
определено по чл.7, ал.1, по чиито критерии възлиза на сумата 453.20лв.
Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което на адв.М. бъде присъдена посочената по-горе
сума. Претендират се и разноски за заплатена държавна такса.
Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. М. насрещната по
частната жалба страна "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД,
ЕИК *** е подала отговор, с който моли обжалваното определение да бъде
потвърдено. Развиват се съображения, че районният съд е определил
правилно дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като възнаграждението
за процесуално представителство при подаване на възражение по чл.414 ГПК
1
не е сред изрично предвидените в Наредба № от 09.07.2004г. случаи, поради
което и на основание §1 от същата възнаграждението следва да се определи
по аналогия, при което с оглед обема на извършената работа, изчерпваща се с
подаването на бланково възражение, следва да намери приложение чл.6, т.5
от наредбата.
Частната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
подадена е в законоустановения срок и е процесуално допустима.
За произнасянето по основателността на частната жалба въззивният съд
взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по заявление на
"Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която е разпоредено З. Т. Г. да заплати на заявителя сумата 3 511.87лв.,
представляваща главница до погасяване на кредита, сумата 339.77лв.,
представляваща договорна лихва, сумата 1 808.36лв., представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка, сумата 45лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата 350.49лв., представляваща
мораторна лихва, както и разноски в заповедното производство.
Като пълномощник на длъжника адв.М. е подал възражение по чл.414
ГПК за недължимост на сумата по заповедта, към което е приложил и
саморъчно попълнено на утвърдения образец на бланка възражение на самата
длъжница и договор за правна защита и съдействие с пълномощно за
процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.1 ЗА.
С оглед на това, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК заявителят не е
представил доказателства да е предявил иск за съществуване на вземанията
си, с Определение №528/02.12.2021г. заповедният съд е обезсилил заповедта
за изпълнение и е прекратил производството.
Адв. М. е депозирал молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение
на прекратителното определение в частта за разноските, като е поискал да му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По повод тази молба заявителят е подал молба/отговор/, в който е развил
съображения, че дължимото на пълномощника на насрещната страна
възнаграждение следва да бъде определено по чл.6, т.5 от Наредба №1 за
2
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на
50лв.
В обжалваното определение районният съд е приел, че процесуалното
представителство, изразяващо се в подаване на възражение по чл.414 ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, не е сред изрично
предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г., поради което и на основание §1
от наредбата възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се
изходи от вида на самото представителство. След излагане на съображения
във връзка с формалния характер на заповедното производство и с това, че в
настоящия случай единственото извършено от процесуалния представител на
длъжника процесуално действие е подаването на бланкетно възражение в
утвърдения образец, съдът е приел, че възнаграждението следва да бъде
определено в условията на чл.6, т.5 от наредбата и е присъдил на адв. М.
такова в размер на 50лв.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното
определение е неправилно, тъй като изводът на първата инстанция, че
оказаната от адв. М. правна помощ и процесуално представителство не са
сред изрично предвидените в Наредба №1/09.07.2004г., е погрешен.
В чл.7, т.7 от наредбата процесуалното представителство в
производства за издаване на заповед за изпълнение е изрично предвидено и в
този случай възнаграждението на адвоката се определя по правилата на ал.2
на базата на половината от стойността на претендираните суми.
В разглеждания случай общият размер на претендираните от заявителя
суми възлиза общо на 3 027.75лв., при което минималното адвокатско
възнаграждение, което се следва на адв. М. е в размер на 441.94лв.
По изложението съображения окръжният съд намира, че в частта, с
която на пълномощника на длъжника е присъдено адвокатско възнаграждение
под посочения по-горе размер, обжалваното определение следва да бъде
отменено, като на адв. М. бъде присъдено допълнително възнаграждение в
размер на 391.94лв. В останалата част първоинстанционното определение
следва да бъде потвърдено.
На адв. М. следва да бъдат присъдени и направените разноски за
заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15лв.
3
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №49/21.01.2022г., поставено от Районен съд-Мездра
по ч.гр.д.№1024/2021г., в частта, с която на адв.Д.М. не е присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство до сумата 441.94лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Д.В. М.
от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 391.94лв., както и
направените във въззивното производство разноски в размер на 15лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4