Р Е Ш Е Н И Е
№ 715
гр.Плевен, 06.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм. дело № 775
по описа за 2020
г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по касационна жалба на ОД на МВР
Плевен против решение № 447/31.07.2020г. по НАХД 304/2020г.. по описа на РС Плевен, с което
е отменено наказателно постановление № 19-0938-005068/26.09.2019г издадено от
Началник сектор “Пътна полиция” към ОД
на МВР гр. Плевен, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на Р.В.П. ***
с ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 20
лева основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП,за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП и на
основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.Със същото решение съдът е потвърдил наказателно
постановление № 19-0938-005068/26.09.2019г,
в частта с която на Р.В.П. е
наложено административно наказание - глоба в размер на 50лв за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че от
показанията на свидетели се установява изложената в АУАН фактическа обстановка,
както и че не е преодоляна доказателствената сила на АУАН. На изложените основания моли отмяна на
въззивното решение в обжалваната част.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява и
не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП Плевен в съдебно
заседание изразява становищe касационната
жалба да бъде оставена без уважение, а решението на РС потвърдено.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Производството пред РС Плевен е
образувано по жалба на Р.В.П. против НП № 19-0938-005068/26.09.2019г издадено
от Началник сектор “Пътна полиция” към
ОД на МВР гр. Плевен, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на Р.В.П.
*** с ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на
20 лева основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП,за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП и
на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка
относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния
закон намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, но не по наведените в нея съображения.
С обжалваното решение Районен съд Плевен е отменил
Наказателно постановление №19-0938-005068/26.09.2019г издадено от Началник
сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.
Плевен, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на Р.В.П. *** с ЕГН **********
е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева основание
чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП,за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП и на основание чл.
183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП.Със същото решение съдът е потвърдил наказателно постановление №
19-0938-005068/26.09.2019г, в частта с която на Р.В.П. е наложено административно наказание - глоба
в размер на 50лв за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
В мотивите на
съдебният си акт, въззивният съд е
изложил съображения, че при съставянето на АУАН и издаването на НП относно установеното нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е направено
точно, ясно и недвусмислено описание на нарушението както в АУАН, така и в НП
така както изисква закона. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 6 т.1 от ЗДвП
е бланкетна и препраща към други правни норми, тъй като в чл. 6 от ЗДвП са
изброени няколко хипотези. Приел е, че
допуснатото нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради което в тази му част наказателното
постановление следва да бъде отменено. По отношение на второто нарушение, за
което е издадено наказателното постановление съдът е приел, че същото е
доказано по безспорен начин и в тази част наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал.2 АПК съдът служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.Всяко решение
представлява единство от два взаимосвързани компонента – мотиви и диспозитив.
Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на
които съдът е стигнал до своето решение
и въз основа на които е обосновал
крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите дават възможност за преценка на законосъобразността и
правилността на констатациите и изводите на съда. От своя страна диспозитивът на решението,
като правен акт, в най-кратка и ясна форма следва да бъде логически извод на
съжденията на съда. В конкретния случай въззивния съд в мотивната част на
решението е обосновал извод за незаконосъобразност
на наказателното постановление в частта, с която на осн. чл. 183 ал.4 т.7 пр.1
от ЗДвП за нарушение на 6 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 20 лв и за
законосъобразност на обжалваното
пред него наказателно постановление в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание на
осн. чл. 183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137 а ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Съдът е постановил
два диспозитива. В първия
диспозитив на съдебният акт РС-Плевен
е посочил, че отменя изцяло наказателното постановление, вкл. в
частта в която е приел, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено и втори диспозитив, с който е потвърдил наказателното
постановление в частта, с която на осн.
чл. 183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137 а ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Следователно, налице е противоречие между мотиви и диспозитив на съдебното решение,
като неясна е останала волята на решаващият съдебен състав за отмяна на
наказателното постановление.
Противоречието между мотивите и диспозитива на решението е равнозначно
на липса мотиви и съставлява неотстранимо от настоящата инстанция съществено
нарушение на процесуалните правила.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
вр. чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 447/31.07.2020г. по НАХД № 304/2020г. по описа на РС- Плевен.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:/п/
ЧЛЕНОВЕ :/п/