МОТИВИ към Присъда № 141/13.12.2016 г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 850/2016 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия С.И.Д. *** за
три престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвиненията
против подсъдимия така, както са по обвинителния акт, като ги намира за
доказани по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Предлага за
всяко от престъпленията да му наложи наказание от една година лишаване от
свобода и да се постанови отложено изтърпяване на същите за изпитателен срок от
три години. Счита също, че следва да се приложат и разпоредбите на чл.23, ал.1 и
чл.24 от НК, като на подсъдимия се определи общо наказание от една години
лишаване от свобода, чийто размер се увеличи от една година на една година и
шест месеца лишаване от свобода и пледира за постановяване отложено изтърпяване
на наложеното най-тежко наказание за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з. Дава обяснения по обвиненията, в които излага, че поддържа добри
взаимоотношения както със свидетелите К.Г. и С.К., така и с техните родители, и
отрича извършването на вменените му престъпления. Твърди, че процесната вечер
не е отправял никакви закани към никого и не е носил пистолета в себе си, а го
държал в специално пригодени ниши под седалките в автомобила. Излага още, че
след отбиване на редовната си военна служба е работил в поделение на МВР и е
служил в редовете на БА, че е отговорен и дисциплиниран и винаги се е отнасял с
уважение и респект към органите на реда.
Чрез редовно упълномощените си защитници
– адвокати застъпва становище за недоказаност на обвиненията по безспорен начин.
Анализирайки събрания по делото доказателствен материал, защитата счита, че
доказателствата не позволяват да се направи несъмнен извод, че подсъдимият се
заканил с убийство на свидетелите К.Г. и С.К., а по отношение на обвинението за
закана с убийство спрямо св. П. излага, че същото се основава единствено на
неговите показанията, които намира за изолирани и некореспондиращи с
показанията на колегите му – полицаи. Поради това счита, че в подкрепа на
обвинението не са събрани достатъчно убедителни доказателства и пледира за
постановяване на оправдателна присъда. Развива и тезата, че поведението на
подсъдимия процесната вечер по-скоро покрива
признаците на престъплението хулиганство, и това обстоятелство изтъква като допълнителен
довод в подкрепа на искането за постановяване на оправдателна присъда, с оглед
наличието на влязло в сила постановление на ЯРП от 10.12.2015г. за частично
прекратяване на наказателното производство против подсъдимия за престъпление по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
За да постанови присъдата си, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.И.Д. ***, Ямболска област,
и работел като *** в хижа „***” – с. ***. Притежавал разрешителни за носене на
пистолет „АП” калибър 9х18, рег. № 5372, и на ловна пушка „ИЖ”, тип успоредка,
калибър 16, с № 34919. С оглед предстоящия ловен ден, на 20.11.2014г.
подсъдимият носел оръжията със себе си – в управлявания от него автомобил
„Мицубиши Паджеро”, с рег. № ***, собственост на A. И. A. от с. Недялско, който
бил с дясна дирекция. На същия ден следобяд отишъл с автомобила в заведението
„Мечта”, находящо се на ул. „Вл. Илич Ленин” в центъра на с. Войника, където за
времето от около 16.00 часа до около 20.00-20.30 часа, в компанията на свидетелите
Д.Г., Ив. В.Г. и Г.В.Г. консумирал алкохол. Около 20.30 часа, когато в
заведението останали само подсъдимият и св. Д.Г., към тях се присъединили свидетелите
К.И.Г., С.Й.К., Д.Й.С. и Т.Г.И., и всички продължили да се черпят с алкохол. В
процеса на разговора подсъдимият влязъл в пререкание със св. Т. Ив. Г., като в
един момент го хванал и започнал да го стиска за врата. На Г. му прилошало и
излязъл навън, следван от свидетелите К.Г., Ст. К. и Д. С.. Св. Т.Г. ***, след
което четиримата отново се върнали до заведението. Свидетелите К.Г. и Д.С. влезли
вътре, при което подсъдимият се насочил към тях и хванал К.Г. за дрехата.
Последният успял да се отскубне и побягнал навън, следван от свидетеля Д.С..
Подсъдимият също се отправил след тях, като на стълбите пред заведението ударил
С.. Последният паднал и от главата му започвнала да тече кръв, а подсъдимият се
върнал обратно в заведението. След това, придружаван от Т.Г., С. *** за
оказване на медицинска помощ, а свидетелите К.Г. и С.К. останали на място пред
заведението. Тогава, около 21:00 часа, подсъдимият Д. отново излязъл навън и се
обърнал към К.Г. и С.К. с думите : „Аз до кога се занимавам с вас, ще Ви еба
путката майна, ще Ви избия!“. След това извадил от дрехите си законно
притежавания пистолет марка „АП“, калибър 9x18, с peг. № В 5372, и го насочил
към тялото на К.Г.. Свидетелите К. Г. и Ст. К. се изплашили и побегнали в
различни посоки, след което отишли в ЦСМП – Войника, за да предупредят
останалите от компанията, а подсъдимият се качил в ползвания от него автомобил,
който бил паркиран пред заведението, и потеглил с него по улиците в селото. В
спешния център К.Г. и С.К. разказали на С. и Т.Г. за случилото се, казали им да
се скрият и подали сигнал на тел.112. Сигналът бил предаден на дежурния ОДЧ на
РУ – Стралджа - свидетеля Г. П., който разпоредил на два полицейски екипа, в
състав съответно свидетелите П.П. и И.В.И., и
свидетелите И.С.И. и Г.Г., с автомобили да посетят
селото. След пристигането си в с. Войника, екипът в състав свидетелите Г. и Ив.
Ст. И. се отправил към ЦСМП, тъй като разполагал с информация за пострадали хора.
Там, докато разговаряли със св. С., с автомобила по улицата преминал
подсъдимия, при което св. С. им съобщил, че това е лицето, за което е подаден
сигнала. Със служебния автомобил полицаите го последвали, като същевременно
информирали другия полицейски екип за посоката му на движение. Малко по-късно,
при движението си по улицата до сградата на читалището в с. Войника, подсъдимият
навлязъл и спрял в зелените площи, при което бил от забелязан и от свидетелите П.
и Ив. В.И.. Последните отишли до автомобила на подсъдимия и тъй като видели, че
на предната лява седалка има пистолет, а на задната извадена от калъф ловна
пушка, му разпоредили да постави ръцете си зад врата и да слезе бавно.
Подсъдимият изпълнил разпореждането, след което св. Ив. В.И. му поставил
белезници, казал му, че е задържан и ще му бъде извършена проверка за употреба
на алкохол. Тогава подсъдимият Д. започнал да вика и да се дърпа, казал им, че
ще ги уволни и се обърнал към св. П. с думите: „Ще те убия рано или късно. Ще
те уволня още в понеделник, ти си следващия които ще очистя, ще очистя и твоето
семейство!“. В това време на мястото пристигнал и другия полицейски екип, в
състав свидетелите И.С.И. и Г.С.Г.. Последният поканил подсъдимия да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол, но същият отказал извършването на
такава, като продължил да отправя закани, че ще ги уволни. След това Д. ***,
където бил задържан за 24 часа.
Към момента на
извършване на горните деяния подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите К.Г., С.К., Т. Ив. Г.
и Д. С., дадени по време на съдебното следствие, от показанията им, дадени по
време на досъдебното производство пред органа на ДП в частта им, в която бяха
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, от показанията на свидетелите И.Г., Г. Г., Й.Т., П. П., Ив. В.И.,
Г. Г., Ив. Ст. И., Г. П., Т. и И.В., дадени по време на съдебното следствие, от
обективните находки, отразени в протокола за оглед и приложения към него
фотоалбум, както и от писмените доказателства по делото.
Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелствата, че процесната
вечер не е отправял никакви закани към никого и не е носил пистолета в себе си
пистолет, тъй като в тази им част обясненията му се опровергават от показанията
на свидетелите – очевидци К.Г. и С.К., които по отношение действията на
подсъдимия по насочване пистолета към тялото на Г. и конкретно отправените към
двамата думи „Аз до кога се занимавам с вас, ще ви избия” съдът кредитира
изцяло, тъй като кореспондират както с показанията им от досъдебното
производство, към които след приобщаването им по съответния ред същите заявиха,
че се придържат, така и с показанията на свидетелите – неочевидци С. и Т.Г., на
които при срещата им в спешния център също съобщили, че са заплашвани с
пистолет от подсъдимия. „К. и С. казаха да се крием, защото бати
С. ги гонил с джипа. Споменаха за заплахи с оръжие, но не помня точно какво
казаха”, сочи в показанията си по време на съдебното следствие св. С.. В тази
насока са и дадените в съдебна фаза показания на свидетеля Т.Г., според който,
пристигналите в спешния център свидетели К. Г. и Ст. К. им казали да бягат, „
…защото става лошо, С. имал пистолет в него. Пистолетът беше на него, на кръста
му. Той тръгнал и нас двамата да ни гони и идваха да ни предупредят и ние да
тръгваме да бягаме.”.
Съдът преценя като
достоверни и показанията на свидетелите К.Г. и Ст. К., дадени по време на
досъдебното производство, в частта им в която бяха приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като по отношение на релевантните за делото факти също
в пълна степен кореспондират както помежду, така и с показанията на свидетелите
С., Т.Г., П. и Т.. Освен това, по време
на съдебното следствие свидетелите заявиха, че ги поддържат изцяло, тъй като
във времево отношение стоят по-близо до случилото се. Отделно от горното,
имайки предвид състоянието в което са се намирали свидетелите К.Г. и С.К. и
обстоятелството, че сравнително краткият интервал от време, в рамките на който
се е развил инцидента, е бил наситен с действия на много лица, е обяснимо всеки
от свидетелите да е възприел отделни фрагменти от ситуацията, и е логично две
години по-късно по време на разпита си в с.з. свидетелите да не могат да си
спомнят в детайли всичко. Независимо от това, същите са категорични както по
отношение действията на подсъдимия, провокирали бягството им от заведението и
сигнализирането на органите на полицията, така и относно поведението му до
пристигане на полицаите.
Не на последно място,
показанията на свидетелите К. Г. и Ст. К. по отношение действията на подсъдимия
се преценят като достоверни и защото, в контекста на последващите им действия,
изразяващи се в побягване към спешния център, предупреждаване на останалите от
компанията и подаване на сигнал на тел.112, са логични и житейски оправдани.
Освен това, същите кореспондират и с показанията на свидетеля П. относно
съдържанието на сигнала до тел.112, и с тези на св. Й.Т., на когото по-късно
вечерта св. К. съобщил, че докато били навън пред заведението „С. извадил
оръжие и казал :Аз ще се занимавам ли с вас, ще ви избия”. Или с други
думи казано, съвкупната преценка на показанията на св. К.Г. и С.К. с горепосочените
гласни доказателства води до единствено възможния извод относно авторството на
деянието от страна на подсъдимия и идва да покаже, че обясненията му в частта
им относно обстоятелството, че не е отправял закани към никого и не е носи
пистолет в себе си процесната вечер, не отговарят на
действителността. Поради това, с оглед изолираността на обясненията на
подсъдимия от останалия доказателствен материал, и като взе предвид, че освен
доказателствено средство, неговите обяснения са и основното му средство за
защита, съдът счете, че в тази им част същите са израз на защитна позиция и не
следва да се кредитират.
Съдът даде вяра и на
показанията на свидетеля П., защото и по отношение на конкретно отправените към
него думи, и в детайли, същите кореспондират в пълна степен с показанията му от
досъдебното производство, и освен това намират солидна доказателствена опора в
показанията на свидетелите И.С.И., Г. и И.В.И. и Т.Г., които макар да не са в
състояние да възпроизведат конкретно употребените от подсъдимия думи, са
категорични, че същият е отправял закани към всички присъстващи полицаи, към
семействата и децата им, включително и такива с убийство.
Показанията на свидетелите Д.Г., Г.В.Г., И.Г., Т. и И.В. по никакъв начин не разколебават
извода относно авторството на деянията от страна на подсъдимия, тъй като същите
не са присъствали на събитията, развили се пред заведението и по време на
задържането му, когато са отправени заканите с убийство. Относно показанията на
св. И.В. следва да се посочи още, че същите по никакъв начин не компрометират огледния протокол, който е изготвен в съответствие с
изискванията на чл.129 НПК, тъй като не влизат в противоречие с отразените в
него обективни находки.
С оглед
непредявяването им по реда на чл.284 от НПК, при постановяване на присъдата си
и при решаване на въпросите по 301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът не взе предвид
веществените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Както от
обективна, така и от субективна страна, с едно деяние подсъдимият е осъществил в идеална съвкупност две престъпления по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК- закана с убийство по отношение на свидетелите К.Г.
и С.К., и в в реална съвкупност още едно престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК – закана с убийство по отношение на св. П.П., тъй като:
1. На 20.11.2014 г., около 21:00 ч., в
с. Войника, обл. Ямбол, на ул. В.И. Ленин, пред питейно заведение -
кафе-аперитив „Мечта“, се заканил с убийство на К.И. ***, с думите: „Аз до кога
се занимавам с вас, ще Ви еба путката майна, ще Ви избия!“, и с действия -
насочил към тялото му пистолет марка „АП“, калибър 9x18, с рег. № В 5372, като
това заканване е могло да възбуди у Г., основателен страх за осъществяването му;
2. На 20.11.2014 г., около
21:00 ч., в с. Войника, обл. Ямбол, на ул. В.И. Ленин, пред питейно заведение -
кафе-аперитив „Мечта“, се заканил с убийство на С. ***, с думите: „Аз до кога
се занимавам с вас, не Ви еба путката майна, ще Ви избия!“, и с действия -
насочил пистолет марка „АП“, калибър 9x18, с рег. № В 5372 към тялото на
намиращия се до него К.И. ***, като това заканване е могло да възбуди у К.,
основателен страх за осъществяването му, и
3. На 20.11.2014 г., около 21:40 ч., в с. Войника, обл.
Ямбол, пред сградата на читалище „Възраждане 1928“, се заканил с убийство на П.Д.
***, с думите: „Ще те убия рано или късно, ще те уволня още в понеделник, ти си
следващия който ще очистя, ще очистя и твоето семейство!“, като това закриване
е могло да възбуди у П., основателен страх за осъществяването му.
За осъществяване на
престъплението по чл.144, ал.3 от наказателния закон, от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. Т.е., не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи, като тези обстоятелства следва да се преценяват към
момента на извършване на деянието, а не след минаването на определен период от
време (в този смисъл е т. р. № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г.). Преценяйки поведението на подсъдимия в
светлината на изложеното, съдът счете, че същият е извършил три съставомерни деяния по посочения текст от наказателния
закон, чието авторство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите - очевидци К.Г., С.К., които се
кредитират изцяло, тъй като по отношение на съставомерните факти кореспондират
както помежду си, така и с останалите гласни доказателства – с показанията на
свидетелите Т.Г., С., П. и Т., и от показанията на св. П.П.,
които съдът също даде вяра, тъй като хармонизират с показанията му от ДП и с
тези на свидетелите И.В.И., и.С.И., Г.Г. и Т.Г., и с обективните находки отразени в протокола за
оглед на местопрестъпление и приложения към него фотоалбум.
От обективна страна подсъдимият е извършил три деяния, всяко
от които осъществява признаците от състава на престъплението закана с убийство,
визиран в нормата на чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК, тъй като с действията си по изричане към свидетелите К. Г. и Ст. К.
думите : „Аз до кога се занимавам с вас, ще Ви еба путката майна, ще Ви
избия!“, и насочване на пистолет към тялото на св. К.Г., същият е обективирал чрез думи и действия закана с убийство спрямо тях.
Обективно, обръщайки се към св. П. с думите :„Ще те убия рано или късно, ще те
уволня още в понеделник, ти си следващия който ще очистя, ще очистя и твоето
семейство!“, същият е отправил закана с убийство и по отношение на последния. Безспорно,
отправените от подсъдимия закани са били възприети от всеки от пострадалите, а с
оглед развоя на събитията процесната вечер, предвид обстоятелствата, че подсъдимият
е бил употребил алкохол, че в това състояние влязъл в конфликт със св. С., че разполагал
с оръжие – пистолет и пушка, както и поради начина на отправяне на заканите –
по отношение на свидетелите К. Г. и Ст. К. и с действия, изразяващи се в
насочване на пистолет към тялото на Г., в конкретните случаи отправените закани
са били годни да възбудят основателен страх, че наистина може да се осъществят.
От
субективна страна, деянията са
извършени с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с думи, а по отношение на
свидетелите К. Г. и Ст. К. и с действия, демонстрира решение да осъществи
престъплението, с което се е заканил, предвиждал е, че думите и действията му
ще бъдат възприети от свидетелите спрямо които са отправени, че в конкретната
обстановка изреченото и стореното от него би възбудило у същите основателен страх
от осъществяване на заканите, и е целял именно това.
Относно довода на
защитата, че извършеното от подсъдимия осъществява състава на престъплението
хулиганство, визиран в чл.325, ал.1 от НК, следва да се отбележи, че това по
никакъв начин не означава, че липсва осъществено престъпление и по чл.144, ал.3
от НК, наред с хулиганството, нито води до отпадане на отговорността му за
престъпленията, за които е предаден на съд. С оглед принципната възможност за
осъществяване престъплението хулиганство в съвкупност с редица други
престъпления, като обида, клевета, телесна повреда, съпротива срещу орган на
властта и др., в т.ч. и с престъплението по чл.144, ал.3 от НК – закана с
убийство, и тъй като по изложените по-горе съображения извършените от
подсъдимия деяния безспорно покриват обективните и субективни признаци на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, съдът счита, че е безпредметно да обсъжда
съставомерността на извършеното и по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, поради
липсата на обвинение в тази насока.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА
ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ.
Санкцията на чл.144,
ал.3 от НК предвижда за извършените от подсъдимия престъпления наказание до
шест години лишаване от свобода. В тази законова рамка за всяко от
престъпленията съдът му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
при условията на чл.54 от НК, под средния и към минималния предвиден в закона
размер, при при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото
му съдебно минало, обстоятелството, че дава обяснения по обвинението, с което
допринася за разкриване обективната истина по делото, както и изминалия период
от над две години от извършване на деянията, в рамките на който същият няма
други противоправни прояви. От друга страна, като взе
предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянията, обуславяща
се от начина на извършването им - след употреба на алкохол и със законно
притежавано оръжие, че в рамките на няколко часа в горепосоченото състояние и
средство е извършил три престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, едно от
които против дръжностно лице от състава на полицията при изпълнение на службата
му, от начина на отправяне на заканите с убийство по отношение на свидетелите К.Г.
и С.К. - както с думи, така и с действия – насочване пистолет към тялото на Г.,
и преживените от пострадалите стрес и уплаха, съдът намери, че на фона на тези
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства изброените по-горе
смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни, нито изключителни по
своя характер, за да обусловят приложението на чл.55 от НК при определяне вида
на наказанията, нито дават основание за определяне на по-леки наказания.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.23, АЛ.1 ОТ НК.
Тъй като деянията, предмет на настоящото
дело, са извършени в условията на идеална и реална съвкупност, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание цитираната по-горе
разпоредба, след като му определи наказание за всяко престъпление, съдът наложи
на подсъдимия най-тежкото по вид и размер такова, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и данните за личността
му, съдът намери, че по вид и размер това наказание е напълно достатъчно да
окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие върху личността му,
поради което счете, че няма основание за прилагане разпоредбата на чл.24 от НК
чрез увеличаване размера на наложеното най-тежко наказание.
ОТНОСНО НАЧИНА
НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ.
На основание разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на подсъдимия най-тежко наказание
за минимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на
присъдата в сила, тъй като с оглед чистото му съдебно минало и размера на
наложеното му най-тежко наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три
години, от една страна, спрямо него липсват законови пречки за прилагане
института на условното осъждане. От друга страна, отчитайки изброените по-горе
смекчаващи отговорността му обстоятелства намери, че за неговото поправяне и
превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му най-тежко
наказание.
ПО ВЪПРОСА ЗА
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО.
При обсъждане на въпросите по чл.301,
ал.1, т.11 от НПК съдът счете, че в случая са налице предпоставките на чл.53,
ал.1, б. „а” от НК за отнемане в полза на държавата на вещественото
доказателство по делото – пистолет марка „АП“, калибър 9x18, с рег.№ В 5372,
тъй като от една страна, предвид установените по делото факти, по делото е
безспорно установено, че тази вещ е послужила за извършване на престъпленията.
От друга страна, видно от обясненията на подсъдимия Д. и от писмените
доказателства – разрешение рег. № 19, серия Ж, № 0358181, издадено от Началника
на Пето РПУ - Бургас, тази вещ е негова собственост, с което фактическият
състав на чл.53, ал.1, б. „а” от НК е изцяло осъществен.
По отношение на
приложените като веществени доказателства ловна пушка марка „ИЖ“ тип успоредка,
калибър 16, с № В 34919, 3 бр. боеприпаси калибър 9х18 и 13 бр. боеприпаси, калибър
16, оставени на съхранение в КОС при РУ – Стралджа, също собственост на
подсъдимия, съдът не намери законово основание за отнемането им в полза на
държавата, тъй като тези вещи не са послужили за извършване на престъплението и
подсъдимият притежава надлежно издадено разрешително за носенето им. Затова
съдът постанови, след влизане в сила на присъдата, тези вещи да бъдат върнати
на собственика им - подс.
Д..
При този изход на
делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявените му обвинения,
на основание чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и направените
съдебна фаза разноски по делото за изплащане пътни на явилите се свидетели общо
в размер на 84 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката
на ЯРС.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: